№ 369
гр. Варна, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Трайчо Г. Атанасов
Членове:Мая В. Нанкинска
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ерна Якова-Павлова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20253100601311 по описа за 2025 година
Въззивното производство е образувано по жалба от адв.Р.Р.,
повереник на частната тъжителка и граждански ищец С. Р. И. срещу присъда
№ 161/04.06.2025 г. постановена от РС-Варна по НЧХД № 5046/2024 г.
С обжалваната присъда подс. И. Х. Х. е признат за невиновен в
извършване на престъпление по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 вр. чл.147 ал.1 от НК и
на осн. чл.304 НПК е оправдан по това обвинение. Отхвърлен е и предявения
срещу подсъдимия граждански иск в размер на 10000 лева. В тежест на
частната тъжителка са възложени разноските по делото.
В бланкетната въззивна жалба на адв.Р. и допълнението към нея,
изготвено от адв.Ив.А. се твърди, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна. Сочи се, че вината на подсъдимия е доказана по безспорен
начин и неизяснено е останало конкретно негово твърдение, повторено
многократно в обясненията му и пледоарията на защитника му. Формулирано
е искане за отмяна на първоинстанционната присъда и да се постанови друга,
с която частната тъжба да бъде уважена, подсъдимият осъден по повдигнатите
с нея обвинения, а гражданския иск да бъде уважен.
В съдебно заседание повереникът на тъжителката поддържа жалбата и
моли за уважаването й. Излага доводи за липса на лично отношение на
доверителката си към случая на подсъдимия, респ. за неоснователност на
твърденията му, с които е унижил честта и достойнството й . Като счита, че
обжалвания акт е неправилен, моли за неговата отмяна и постановяване на
1
друг, с който тъжбата да бъде уважена.
В пледоарията си защитникът на подсъдимия моли за потвърждаване
на оправдателната присъда. Твърди, че по делото не е установено
разгласяването на позорни обстоятелства по отношение на тъжителката, а чрез
процесния видеоклип подс. Х. е отправил молба до кмета на общината за
разрешаване на проблема му. Претендира се присъждане на разноски за
втората инстанция.
Подсъдимият изрази съгласие с казаното от защитника му, а с
последната си дума, поиска потвърждаване на решението на
първоинстанционния съд.
Настоящият състав на въззивния съд, след преценка на събраните по
делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на постановения акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и
чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:
На 21.04.2023г. от Община Варна, Дирекция „Местни данъци“ по
отношение на подс.И. Х. бил издаден АУЗ № *****, съобразно който
задълженията му възлизали на стойност 286.60 лева. Актът бил издаден от
М.К. и на 25.04.2023г. бил връчен на А. С. – майка на подс.Х.. Тъй като С. и Х.
не били в добри отношения и не поддържали контакт С. отказала на
длъжностното лице да й бъдат връчени книжата за Х., но въпреки това се
подписала на предоставената и разписка. В крайна сметка АУЗ № ***** не
бил връчен на подс.Х.. Тъй като данъчните задължения не били платени в
установените срокове на 05.10.2023г. Кметът на Община Варна депозирал
молба пред ЧСИ и било образувано изпълнително дело. На 22.11.2023г. на
подс.Х. била връчена покана за доброволно изпълнение от ЧСИ като общият
сбор на дължимата сума вече бил нараснал до 5,414лв. На 23.11.2023г.
депозирал до Община Варна писмена молба-жалба , в която изрично визирал,
че АУЗ не му е бил връчен. Във връзка с молбата частната тъжителка И. като
Директор „Дирекция МД“ изготвила уведомително писмо до подс.Х. и ЧСИ,
че не са налице основания за изменение или отмяна на АУЗ. Подс.Х.
продължил да депозира многократно молби до Община Варна Дирекция
„МД“ в които твърдял, че АУЗ не му е връчван и изрично искал да получи
копие от същия ведно с книжата удостоверяващи връчването му, но такива не
2
му били предоставени. На 23.05.2024г. подс.Х. депозирал молба до Директор
„Дирекция МД“ с която поискал спиране на изпълнителното дело като
посочил, че му е отказано предоставяне на документи във връзка с издаването
и връчването на АУЗ, както и че бил лишен от възможността да обжалва
същия. Изрично визирал, че не е заплатил дължимите суми по АУЗ, т.к.
същият не му е връчен и не е уведомен за дължимите суми и сроковете за
тяхното плащане. С решение от 19.06.2024г. частната тъжителка И.
потвърдила АУЗ № *****, издаден от М.К.. Подс.Х. продължил да депозира
молби с искане да му бъдат връчени АУЗ и книжата удостоверяващи
връчването му, като прилагал и копие от изявление на Ана С., че не са й
връчвани книжата по разписката, но въпреки това такива не му били
предоставени.
Подс.Х. обжалвал отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело
пред Адм съд-Варна, но с Решение №814/15.07.2024г.жалбата му била
оставена без уважение.
На 30.07.2024 г.подс.Х. депозирал Жалба до Бл.К. – Кмет на Община
Варна за липса на детайлен отговор, в която визирал опорочена процедура по
връчване на АУЗ, отказът да му бъдат предоставени документи за връчването.
Визирал е „конфликт на интереси“ т.к. тъжителката И. като Директор
„Дирекция МД“ е потвърдила АУЗ издаден от М.К. и е отказвала
същевременно достъп до изискваните от него документи.
Като не получил отговор на подадената поредна жалба на 02.08.2024г.
подс. Х. сам изготвил видеозапис – обръщение с продължителност 9 минути и
47секунди, който публикувал в профила си в електронната социална мрежа
„Фейсбук /Мета/“. На същата дата частната тъжителка И. била уведомена за
публикуваното видеообръщение. След запознаване със същото И. се
почувствала наклеветена и на 20.12.2024г. депозирала пред РС-Варна частна
тъжба.
Подсъдимият И. Х. Х. не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по административен ред.
Тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за
установена въз основа на събраните и проверени в хода на делото гласни и
писмени доказателствени средства: обясненията на подсъдимия, показанията
на свидетелите А., Х., Б. и С., ВТЛИЕ и множеството писмени доказателства.
3
Мотивирал е становището си защо ги е кредитирал, и настоящият състав на
съда не намира основание да ревизира тези изводи, доколкото анализът им не
противоречи на правната и житейска логика.
Свидетелите Х. и А. описват начина, по който са узнали за процесния
видеоклип и как тъжителката го е възприела, като акцентират на
отрицателните емоции, които е изпитала. От друга страна свидетелите С. и Б.
изясняват: първата – хронологията на връчване на АУЗ и че не го е предала на
сина си – подс. Ив.Х. , а втората – целта на създаване на видеоклипа /да
получи съдействие/ и адресата му / кмета на община Варна/. От съществено
значение по делото е установеното по експертен път пълно словесно
съдържание на изреченото в клипа, за което се твърди, че е разгласяване на
клеветнически твърдения досежно личността на настоящата жалбоподателка.
При тази фактическа обстановка правния извод на
първоинстанционния съд, че подсъдимият Х. не е осъществил състав
престъплението по чл. 148 ал.2 вр. ал.1 т.2 вр.чл.147 ал.1 от НК е
законосъобразен и се споделя изцяло от настоящия съдебен състав.
Безспорно от обективна страна се установява, че на инкриминираната
дата подсъдимият е публикувал в социалната мрежа Фейсбук /Meta/
видеоклип, в който е употребил в различни изречения и словосъчетания
изразите: „престъпник“, „некомпетентна“, „извършила закононарушение“,
„издала с невярно съдържание“, „получил заплахи, подигравки, абстрактни
отговори“.
Съставът на престъплението „клевета” може да бъде осъществен при
две различни форми на изпълнителното деяние - разгласяване на позорно
обстоятелство за пострадалия или приписване на извършено от него
престъпление, което той действително не е извършил. Предмет на
престъплението по чл. 147 НК могат да бъдат твърдения с конкретно
съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство или
явление. Необходимо е то да е позорно, укоримо, недостойно от гледна точка
на общоприетите морални разбирания и да предизвиква еднозначна
отрицателна оценка на обществото. В този смисъл те трябва обективно да са
заявени от дееца като реално съществуващи, за да се преценяват евентуално
като позорящи, ако са неистински. В същото време тези обстоятелства, не
трябва да представляват оценъчно съждение, което се извежда чрез
предположения, интерпретации или други форми на субективна психическа
дейност.
От установената по делото фактология може да се направи само
извод, че изразите използвани от подс.Х., не са били насочени конкретно към
личността на Ст.И. и не са целели опозоряването й пред обществото. Тази
оценка е резултат от мисловен процес и анализ на фактите от страна на Х.
4
като резултат от ситуацията, в която се е озовал – длъжник по изпълнително
дело със задължение превишаващо това, което има, както и
неудовлетвореност от кореспонденцията си с Дирекция „МД“ в Община-
Варна. Доколкото изразените съждения и умозаключения, са функция от
правото на свободно изразяване на гражданите, те не могат да бъдат средство
за осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението клевета и не
са елемент от неговия състав.
Освен това от доказателствата по делото става ясно, че подсъдимият
още в началото на клипа изрично посочва, че с него прави „официално
обръщение към Кмета на Община Варна“ , а същият приключва с молба също
до Кмета на Община Варна за получаване на отговор. Преценявайки
смисловото съдържание и контекста на използваните изрази и настоящият съд
приема, че са относими към издадения АУЗ № ******г., неговите недостатъци
и отговорите на множеството депозирани от подсъдимия молби. Т.е. подс. Х.
не е действал със съзнание за създаване на отрицателна оценка в обществото
по отношение на тъжителката. В този смисъл в действията на подсъдимия не
се доказва умисъл за извършване на престъпление по см. на чл.148 ал.2 ,
вр.ал.1 т.2 вр. чл.147 ал.1 от НК.
Настоящият съдебен състав счете за неоснователни възраженията на
процесуалния представител на жалбоподателката, по следните съображения:
Както беше посочено по-горе фактическа обстановка е установена от
събраните и проверени в хода на делото гласни и писмени доказателствени
средства. Попълването на доказателствената съвкупност е било с активното
участие на настоящата жалбоподателка. Разбирането, че със съдържанието на
изявлението си подсъдимият дори поради незнание или друга причина е целял
да унижи тъжителката, която добросъвестно изпълнявала служебните си
задълженията, е лишено от правна логика, доколкото престъплението, за което
е повдигнато обвинение може да бъде извършено само умишлено.
Конкретното действие трябва да се преценява според неговото естество от
обективна гледна точка и с оглед целта и намерението на дееца. В настоящия
случай от обективна страна както беше посочено вече, твърденията на подс.
Х. не представляват разгласяване на позорни обстоятелства, а упражняване на
правото на становище и търсене на съдействие за решаване на проблем, и
намират отражение във фактите по делото.
По изложените мотиви въззивният съд прие, че не са допуснати
процесуални нарушения със съществен характер, които да налагат отмяна на
постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав, както и не са налице основания за отмяна или изменение на
процесната присъда на РС-Варна. При този изход на делото и съобразно
представените доказателства за сторени разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция / в размер на 600 лева/, искането на
защитника на подсъдимия за присъждането им следва да бъде уважено
5
изцяло, доколкото хипотезата на чл.189 НПК не предвижда редуциране на
размера на разноските по наказателни дела.
Воден от гореизложеното и на осн. 338 вр. чл.334 т. 6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 161/04.06.2025 г., постановена от РС-
Варна, по нчхд № 5046/2024 г.
ОСЪЖДА С. Р. И. от гр.Варна с ЕГН ********** да плати на И. Х.
Х. с ЕГН ********** сума в размер на 600 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6