Решение по дело №655/2021 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 71
Дата: 14 септември 2021 г. (в сила от 16 ноември 2021 г.)
Съдия: Страхил Николов Гошев
Дело: 20211510200655
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Дупница , 14.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО в публично заседание
на първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20211510200655 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 3868442, издаден от ОДМВР-
Кюстендил, с който на ИВ. ЦВ. ИВ., с адрес: ********, с ЕГН **********, като законен
представител на „****“ ЕООД, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от
ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 300,00 лева, за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че при издаване на процесния електронен фиш са допуснати
съществени процесуални нарушения, поради липса на множество реквизити, както и в
процедурата по установяване на нарушението и издаване на обжалвания ЕФ. Излагат се
конкретни съображения в тази насока. Иска се отмяна на ЕФ като незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, търсен многократно на
посочения от него в жалбата адрес, на който са му оставени и съобщения от призовкар,
както и търсен на установения след справка от съда постоянен и настоящ адрес в гр.
Перник не е намерен, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебното
заседание.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
На 18.05.2020 г. в 15:36 ч. жалбоподателят И. управлявал лек автомобил „АУДИ А 4“, с
1
рег. № СВ5570НН, собственост на „****“ ЕООД, в обл. Кюстендил, общ. Дупница, по път
II-62 при км. 34+990м., в посока на движение към гр. Кюстендил, при въведено с ПЗ В-26
ограничение на максимално допустимата скорост на движение в този участък от пътя - до 60
км/ч, като пътният знак е поставен на пътя в посока гр. Кюстендил на км. 35+114 м., със
зона на действие в указаната посока, до км. 34+965 м., където е поставен ПЗ-В34 – „край на
забраните въведени с пътни знаци“. При посоченото въведено с пътния знак ограничение на
скоростта до 60 км/ч, автомобилът, е засечен да се движи със скорост от 103 км/ч., от която
скорост е приспаднат 3 % толеранс в полза на водача и същата се зачита като 100 км/ч.
Нарушението е установено с техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение
ATTC: ARH CAM S1, с фабр. № 11743с6, и заснето в 15:36 часа със снимка № 0117051. За
така установеното превишаване на скоростта е издаден електронен фиш на жалбоподателя, с
който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал.
2, вр с ал. 1 от ЗДВП, му е наложено наказание „глоба” в размер на 300,00 лева.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация
съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: снимков
материал - клип № 0117051, протокол от периодична проверка на техническо устройство от
30.09.2019 г. и удостоверение за одобрен тип, справка за собствеността на автомобила,
разписка за връчване на ЕФ, протокол за ползване на техническото средство за контрол на
скоростта по чл. 10, ал.1 от Наредба, справка от ТРРЮЛНЦ, справка от Областно пътно
управление – гр. Кюстендил за координати на местонарушението и разположението му
извън населено място при въведено ограничение на скоростта в зоната на действие на ПЗ В-
26 /60км/ч/, заповед за утвърждаване образец за издаване на ЕФ, както и от останалите по
делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй
като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изясняват непротиворечиво
фактите по делото. Освен това, при наличието на еднопосочен доказателствен материал,
съдът няма задължение да анализира подробно поотделно доказателствената съвкупност, с
аргумент a contrario от нормата на чл. 305, ал. 3 от НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ-ве районният съд е винаги инстанция по
същество, съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността,
т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо
от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно
констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно средство; за
собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението, вкл.
датата и мястото на същото; нарушените разпоредби; размера на глобата и срока, сметката
2
или мястото на доброволното й заплащане.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства се
установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, при
спазване на процесуалните правила. С оглед датата на връчване на ЕФ, видно от
приложената разписка, жалбата е подадена в срока за обжалване, поради което е допустима.
Съдът намира аргументите на жалбоподателя изложени в жалбата му за неоснователни
поради следното:
Нарушението на правилата за движение по пътищата е извършено на 18.05.2020 г. С
изменението на ЗДвП, обн. в ДВ бр.54/05.07.2017г. е предвидена възможност за издаване на
електронен фиш в отсъствие на контролен орган и нарушител, за налагане на
административни наказания за допуснати нарушения на правилата за движение по
пътищата, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система,
включително мобилно такова. Горното произтича от тълкуването на разпоредбата на чл. 189,
ал.4 от ЗДвП в контекста на легалната дефиниция по §6, т.65 от ДР на ЗДвП, според която
автоматизираните технически средства или системи са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно ЗИ, които установяват
и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат
да бъдат: стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган или мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. Законодателят е въвел изискване за отсъствие
на контролен орган и нарушител само при издаване на електронния фиш, а не при
установяване и заснемане на нарушението. В ТР №1/26.02.2014г. на ВАС по т.д.
№1/2013г. се обсъжда въпроса за липсата на нормативни правила за работа на мобилните
системи, която липса определя съдържанието на задължителните указания на ВАС. Тази
липса е преодоляна с последващо изменение на ЗДвП, обр. ДВ, бр.19/2015г. чрез въвеждане
на чл.165, ал.3 от ЗДвП, по делегация от която норма е приета Наредба №8121з-
532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр.36/19.05.2015г., изм.
и доп./. Посочените нормативни правила, както правилно е подходил АНО, не налагат
различен режим за санкциониране на нарушенията на правилата за движение по пътищата
при използване на стационарни или мобилни АТСС, поради което процесуалният ред за
налагане на наказанието е чрез издаване на електронен фиш по реда на чл.189, ал. 4-11 от
ЗДвП. Присъствието на контролните органи е с цел въвеждане на техническото средство в
работен режим, без възможност за въздействие върху измерването, регистрирането и
записването на нарушението, която дейност се осъществява изцяло автоматично. Не са
представени доказателства за намеса на контролните органи в процеса на работа на
мобилната система. В този смисъл виж. Решение № 58 от 14.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 32
/ 2019 г. на Административен съд – Кюстендил, Решение №120/23.05.2018Г. по К.А.Н.Д.
№90/2018г., Решение № 136 от 12.06.2018 г. по к. адм. н. д. № 108 / 2018 г. на
Административен съд – Кюстендил; Решение № 206 от 11.07.2019 г. по к. адм. н. д. №
171 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил и др. Наред с това оспореният
електронен фиш съдържа лимитивно посочените в чл.189, ал.4, изр.последно от ЗДвП
реквизити. Нормата е специална спрямо общата такава по чл.57, ал.1 от ЗАНН, поради което
дерогира приложението на последната. Няма законодателна непълнота на правната уредба за
съдържанието на фиша, а специална такава. В този см. виж Решение № 58 от 14.02.2019 г.
по к. адм. н. д. № 32 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил, Решение № 71 от
22.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 303 / 2018 г. на Административен съд – Кюстендил и др.
3
Фишът е законосъобразен и от материалноправна страна. От доказателствата по делото
се установява по категоричен начин, че на посочените по-горе дата и час. жалбоподателят е
управлявал описания лек автомобил, „АУДИ А 4“, с рег. № СА5570НН, в гр. Дупница, път
II-62 при км. 34+990м., в посока на движение към гр. Кюстендил, със скорост след
приспаднат толеранс в полза на водача от 3% - 100 км/ч, при въведено с ПЗ В-26
ограничение на максимално допустимата скорост на движение в този участък от пътя - до 60
км/ч. От наличните по делото писмени доказателства се установява още, че за този пътен
участък към датата на нарушението е имало поставен пътен знак В-26, който установява по-
ниска максимално допустимата скорост за движение от общо установената за движение
извън населено място, техническото средство е одобрен тип за измерване като според
протокола е засичало скоростта на отдалечаващите се в указаната посока към гр. Кюстендил
автомобили, както и че същото е било в изправност, приложен е протокол за успешно
премината периодична проверка. Съдебният състав намира още, че мястото на нарушението
е посочено достатъчно подробно от АНО – посочено е на кой път, при какво ограничение и в
каква посока на движението е установено нарушението, което е напълно достатъчно. В тази
връзка е представена и справка от ОПУ-гр. Кюстендил, от която е видно, че посочените в
снимковия материал координати попадат изцяло в зоната на действие на горепосочения ПЗ
В-26 /60 км в час/, както е изписано в текста на ЕФ и в приложения протокол по чл. 10 за
използване на техническото средство, оформен и заверен по надлежния ред. Снимковият
материал също потвърждава констатациите отразени от АНО в ЕФ. Не е изтекла
предвидената в закона абсолютна давност, която е със срок от 4 години и 6 месеца от датата
на нарушението.
Неоснователни са останалите възражения посочени в жалбата, относно реквизитите на
ЕФ и начина на установяване на нарушението, на които е даден отговор по-горе. Няма
задължение, съгласно законовите разпоредби за посочване дата на издаване на ЕФ, за
каквато неоснователно претендира жалбоподателят.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав приема, че
жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 2, вр. с ал.1 от ЗДвП да
съобрази скоростта на движение с указаната. Изпълнителното деяние от състава на това
нарушение е определено като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез
противоправно действие.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, т.к.
нарушителят е съзнавал, че е налице въведено ограничение с ПЗ В-26 , до 60 км/ч, на
максимално допустимата скорост за движение извън населено място в указаната посока,
съзнавал е общественоопасните последици, т.е. че застрашава обществените отношения
свързани с безопасността на движението по пътищата, но е неглижирал настъпването на
тези последици, при пряката си цел да управлява МПС, с избрана от него скорост,
независимо от наличието на ограничение.
4
Предвиденото административно наказание „глоба” е наложено в законоустановения
размер от 300,00 лева, съгласно действащата към момента на нарушението, а и към
настоящия момент законова разпоредба на чл. 182, ал. 2, т. 4, тъй като е налице превишаване
на скоростта на движение с 40 километра в час.
Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен Фиш Серия К № 3868442, издаден от ОДМВР-
Кюстендил, с който на ИВ. ЦВ. ИВ., с адрес: ********, с ЕГН **********, като законен
представител на „****“ ЕООД, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от
ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300,00 лева, за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му, пред Административен съд - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК
и по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5