№ 312
гр. Сливен, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. СветоС.
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20222200500408 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. М., пълномощник на
И. С. С., ЕГН ********** от ***** против решение № 260000/20.05.2022 г. по
гр.д. № 514/2020 г. на Новозагорския районен съд, в частта с която е бил
отхвърлен предявеният от жалбоподателя против „ЗР „ ЕООД, със седалище и
адрес на управление Н.З.,*** иск с правно основание чл.200 от КТ за сумата
над 39787.95 лв. до пълния претендиран размер от 80 000.00 лв., както и в
частта с която С. е бил осъден да заплати деловодни разноски на „ЗР „ ЕООД,
съобразно уважената част от иска в размер на 1245.50 лв. Страната е
направила оплакване и за осъждането и за заплащане на държавна такса в
полза на бюджета на съдебната власт, но такъв диспозитив по решението не е
постановяван.
1
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Посочва се, че злополуката, настъпила на 30.09.2019г., е
приета за трудова по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО. По делото били
разпитани свидетели В. С., С. С. и Т.У., които установили механизма на
настъпване на трудовата злополука. Относно причината за падане в шахтата
на жалбоподателя С., както и на другия работник Т. Д. по делото била
допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза. Според заключението
на вещото лице при работа в затворено пространство, каквото е шахтата, в
която е настъпила трудовата злополука е следвало да се извършва поС.ен
газов анализ на средата. Такъв обаче не е бил извършван. Оценка на риска е
била направена в 08:56 часа, а газов анализ е бил направен в 11:40 часа и
последващо замерване на вредните газове не е било извършено. Според
вещото лице вътре в шахтата е следвало да бъде извършвано замерване на
газовото съдържание при открИ.ето на всеки наряд. В конкретния случай
нарядът е бил прекратен, но след него при открИ.ето на новия наряд не е бил
направен газов анализ. Вследствие на това не е била отчетена правилно
концентрацията на газове на дъното на шахтата, което е довело до падането
на жалбоподателя С. частично върху тялото на Т. Д. и частично върху пода на
шахтата. На следващо място страната изтъква, че по делото е изслушана
съдебно-медицинска експертиза, която безспорно е установила получените от
жалбоподателя травматични увреждания, а именно:
мозъчна контузия със средна степен не тежест;
травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка
/епидурален хематом, двустранно, челно/ ;
счупване на основата на черепа в предна черепна ямка;
импресионно счупване на челната кост двустранно, включително и
в орбиталната част /вдаване на костни фрагменти към черепната
кухина с разкъсване на твърдата мозъчна обвивка/;
счупване на решетъчната кост /етмоидална/;
линейно счупване на клиновидната кост /сфеноидална/ ;
травматичен кръвоизлив в челните етмоидален и сфеноидален
синусен;
навлизане на въздух в черепната кухина челно /пневмоцефалия/;
разкъсно-контузна рана в лява челна област на главата над
орбитата;
2
травма на левия очен нерв с намаление на зрителната острота;
травма на левия скрипецовиден и отводящ нерви.
В своята съвкупност черепно-мозъчната травма реализирала медико-
биологичния признак на разстройство на здравето временно опасно за
живота. По време на счупването на предната черепна ямка с навлизане на
въздух в черепната кухина /състояние, което продължило от 30.09.2019г. до
27.01.2020г., когато е била проведена костна пластика/ било налице поС.но
разстройство на здравето, неопасно за живота. Получените по време на
трудовата злополука травми довели до няколкократното приемане в лечебно
заведение на жалбоподателя за лекуване на черепно-мозъчната травма, за
лекуване на усложненията в очните нерви, за лекуване на главоболие и
световъртеж.
От извършената по делото съдебно-медицинска експертиза по орална и
лицево-челюстна хирургия било установено, че по време на злополуката
жалбоподателят е получил
фрактура на среден лицев етаж, която представлява временна
опасна за живота и разстройство на здравето.
Последици от тази фрактура били :
белези по лицето;
затруднено движение на горната устна;
затруднено движение на горния ляв клепач;
неправилно зарастване на челюстта;
остатъчни белези със загрозяващ ефект;
поС.но полуотворена уста.
При счупването на горната челюст и предните стени на синусите
следвало да се проведе лечение, което включвало шиниране и наместване на
челюстта за период от 45-60 дни. Тъй като обаче за същия период на
жалбоподателя е трябвало да се постави интубираща тръба не е могло да се
осъществи шинирането на челюстта му, което довело до неправилното
3
зарастване на челюстта, остатъчни белези със загрозяващ ефект и мимика на
левия устен ъгъл, поради която устата му стояла полуотворена.
Вследствие на претърпяната злополука пострадало и едното око на
ищеца:
едното око е стояло по-високо от другото;
двойно виждане;
атрофия на левия зрителен нерв, довела до намаляване на
зрителната острота;
увреда на очно-двигателните нерви на лявото око, довела до
кривогледство и компесаторно положение на главата.
По делото било разпитано вещото лице К.С. специалист офталмолог,
който е посочил, че вследствие на трудовата злополука С. бил получил
атрофия на левия зрителен нерв, което довело до намаляване на зрителната
острота, която сега била 40 % от нормата. Вследствие на злополуката се
стигнало и до увреда на очно-двигателните нерви на лявото око, което водело
до резултат кривогледство и компесаторно положение на главата, при което
за да вижда жалбоподателят следвало да намества главата си в определена
позиция. Също така се било установило и наличието на диплопия - двойно
виждане, която от своя страна можела да доведе до гадене, виене на свят,
трудно придвижване в пространството. Лекарите са посочили, че е възможно
възстановяване на очно-двигателните нерви в рамките на шест месеца след
травмата, след което се считало, че състоянието е стабилно. Загубата на
зрителния нерв била 60 %, а загубата на нерв трочлеарис била 100%.
По делото била изслушана и съдебно-психологична експертиза, според
която жалбоподателят изживявал травматично ограничената двигателна
способност и неспособността да бъде активен в цялост. Експертът установил :
тревожно-депресивна находка вследствие на продължителния
възстановителен период;
наличие на психична травма, поради възприемане на инцидента
като заплаха за целостта на физическото му и психично здраве;
затруднена артикулация на голям обем от звукове
забавяне на реактивния отговор;
ситуативна тревожност.
4
Вещото лице установило затруднена артикулация на голям обем от
звукове и забавяне на реактивния отговор. Той изпадал в ситуативна
тревожност. Според психиатъра д-р С. И. С. се нужда от медикаментозно
лечение за продобряване кръвообръщението на мозъка и било налице
органична промяна на личността му, изразяваща се в
устойчиво снижена способност за изпълнение на целенасочена
дейност;
Променено емоционално поведение, характеризиращо се с :
емоционална лабилност;
лесни преходи към раздразнителност;
краткротрайни изблици на гняв ;
агресивно-депресивна симптоматика / подтиснато настроение,
мисли за безперспективност и малоценостови преживявания/;
изразени когнитивни нарушения в памет, внимание, интелект.
Това психично разстройство довело до нарушаване на социалното и
професионално функциониране на жалбоподателя. Настъпилите органични
промени в мозъка му били необратими, задълбочаващи се във времето и за
тях не се очаквало подобрение.
Страната е посочила, че по делото са събрани множество свидетелски
показания относно претърпените от ищеца неимуществени вреди, болки и
страдания. В този смисъл били показанията на свидетелите С.а, С., Д. и К..
При извеждане от реанимация жалбоподателят бил целия подут със синини,
разбита уста, в която зъбите се клатели, оплаквал се е от това, че изпитва
силни болки и такива оплаквания е имало през време на цялото лечение, бил
поС.но лежащ, не можел да се обслужва сам, бил на катетър, поставяли му
подлога, хранели го само с пасирана храна, изпитвал неудобство и
притеснение от това,че се налага да го обгрижват други хора, след
5
изписването му от болницата можел да стои изправен за кратко, колкото да се
нахрани. Първоначално не можел да се движи самостоятелно, по-късно
започнал да си помага с бастунче. Споделял, че се чувства като боклук, като
ненужна вещ, сринал се е психически, плачел и казвал, че се чувства
ненужен. Жалбоподателят се притеснявал от това, че е изцяло зависим от
близките си и за това, че не може да работи.
На следващо място във въззивната жалба е посочено, че действително
съгласно разпоредбата на чл.201 ал.2 от КТ отговорността на работодателя
може да бъде намалена, но само ако работникът е съпричинил настъпването
на вредоносния резултат в условията на груба небрежност. Такава би била
налице ако работникът извършил работата, при липса на елементарно
внимание и старание и при пренебрегване на основните технологични
правила и правила за безопасност. В случая обаче такова поведение от страна
на пострадалия не било установено. Той не бил длъжен нито да организира,
нито да съблюдава за извършване на поС.ен газова анализ на шахтата, като
слязъл в нея той проявил човечност и съчувствие към друг работник и се е
опитал да му помогне. Всъщност увреждането на здравето му настъпило
именно поради проявеното от него съчувствие, а не поради груба небрежност,
проявена от негова страна. Страната посочва, че не всяко нарушение на
правилата за безопасност може да доведе до прилагането на чл.200 ал.1 от
КТ, а само субективното отношение на пострадалия към съответното
действие. В тежест на работодателя било да установи, че пострадалият
работник е осъзнавал настъпването на възможни вредоносни последици, но
самонадеяно е решил да извърши действието, от което е настъпила трудовата
злополука. В случая това не било установено. Обжалваното решение не било
съобразено с разясненията, дадени по отношение на понятието справедливост
по смисъла на чл.52 от ЗЗД в ППВС № 4/1968г. Определеното обезщетение не
било съобразено с вида, броя, тежестта на получените травматични
увреждания, продължителността на възстановителния период, интензитета на
търпените болки и т.н. Във връзка с това страната счита, че присъденото
обезщетение е несправедливо по размер и че същото следва да бъде
увеличено.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено в обжалваната частта,
да се присъди в пълен размер от 80 000 лева претендираното обезщетение,
6
ведно със законните лихви. Претендира се адвокатско възнаграждение в
размер, съобразно минималния от Наредбата за минимални адвокатски
възнаграждения ведно с начислено ДДС.
По делото не е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната
страна „ЗР“ ЕООД.
По делото е депозирана втора въззивна жалба от адв. Ц., пълномощник
на „ ЗР „ ЕООД, със седалище и адрес на управление Н.З.,*** против решение
№ 260000/20.05.2022 г. по гр.д. № 514/2020 г. на Новозагорския районен съд,
в частта, с която ответникът „ЗР“ ЕООД по предявения иск по чл.200 от КТ е
бил осъден да заплати на ищеца И. С. сумата от 39 787,95 лева обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, в резултат на трудова
злополука от 30.09.2019г., ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на главницата, сумата от 424,10 лева имуществени вреди – разходи
за лечение и диагностика, както и деловодни разноски.
Жалбоподателят посочва, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Възпроизведените в решението доказателства не били
обсъдени и анализирани поотделно и в тяхната съвкупност. Не било посочено
кои възражения на ответника са основателни и кои не. Отсъствали мотиви
относно размера на действително определеното обезщетение за претърпените
от ищеца болки и страдания, а само било посочено, че присъдената сума е
част от претенцията на ищеца. Страната твърди, че настъпилата трудова
злополука на 30.09.2019г. и механизмът на настъпилото увреждане на ищеца
не са причина за установените по делото промени в неговото здравословно
състояние. По делото били изслушани множество медицински експертизи,
което довело до липсата на взаимосвързаност и обоснованост помежду им.
Вещите лица не взели предвид хронологично случилите се събития, не било
установено наличието на причинна връзка между трудовата злополука от
30.09.2019г. и настъпилата на 06.11.2019г. битова злополука.
На следващо място страната посочва, че в деня на трудовата злополука
ищецът е изпълнявал длъжността „шофьор на специализиран автомобил“ и
като такъв е следвало да позиционира работния автомобил и да го управлява.
От друга страна той бил притежавал първа квалификационна група за работа
с неелектрически уредби, поради което следвало да се приеме, че е познавал
7
правилата за безопасност, пряко свързани с извършваната работа. В деня на
злополуката ищецът сам бил решил да слезе в шахтата без да има
разпореждане за такова действие от страна на наблюдаващия бригадата
ръководител, не бил изчакал компетентните и натоварените за целта лица да
извършат изваждане и оказване на медицинска помощ на пострадалия
служител, не бил взел необходимото работно облекло - каска, колан, въже,
ръкавици, очила. Всичко това обуславяло извод за проява на груба
небрежност, довела до настъпването на трудовата злополука и произлезлите
от нея травматични увреждания. Спускането на ищеца в шахтата било грубо
нарушение на трудовите му задължения. Той не бил имал поставена задача за
работа в затворено пространство и работното му място било извън мястото на
злополуката. Поведението на ищеца в най-голяма степен било допринесло за
настъпване на вредоносния резултат, поради което справедливо би било
отговорността да бъде 10% за работодателя и 90 % за работника.
На следващо място е посочено, че страната не желае съдът да вземе под
внимание настъпилите след инцидента промени в здравословното състояние
на ищеца, тъй като на първо място по делото нямало данни той да е изпълнил
медицинските предписания за контролен преглед, консултации с различни
медицински специалисти. На второ място на 06.11.2019г. ищецът бил
претърпял битов инцидент и при оказаната медицинска помощ било
установено наличието на промяна в здравословното му състояние във връзка
с предходната злополука. Така било и при битовата злополука на 27.01.2020г.
От изслушаните свидетелски показания се било установило, че ищецът е бил
в добро психическо и физическо състояние след инцидента, същият бил
упражнявал тежка трудова дейност, общувал е със съседи без да има промени
в личния му живот. Твърди се, че настъпилите промени в психическото
състояние на ищеца не са в причинна връзка с инцидента. Установената
тревожност се дължала на критичното мислене на ищеца за последиците от
инцидента.
Страната счита, че имуществените вреди са недоказани. Съдът следвало
да вземе предвид и посоченото от свидетелите, че ежемесечно работодателят
е заплащал на работника сума в размер на 600.00 лева. Моли се да се оставят
без уважение предявените искове. Претендират се разноски.
8
По въззивната жалба на „ЗР“ ЕООД е депозиран отговор от адв.М.,
пълномощник на ищеца И. С., с който въззивната жалба е оспорена, като
неоснователна. Изрично ответникът бил посочил, че не спори за това, че И. С.
е сключил с него трудов договор, за длъжността „шофьор на специализиран
автомобил“, за това, че на 30.09.2019г. е настъпила трудова злополука,
призната по установения ред, за това, че след като ищецът е видял на дъното
на шахтата Т. Д. в безпомощно състояние е решил да му помогне, за това, че
във в резултат на настъпилата трудова злополука ищецът е претърпял
травматични увреждания, във връзка с които в периода от 30.09.2019г. до
06.07.2020г. е бил в болнично заведение. Тези обстоятелства били приети за
безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството с определение по
делото от 08.10.2020г. Жалбоподателят се позовавал на показанията на
свид.С., за да мотивира наличието на груба небрежност в поведението на
ищеца, но този свидетел свидетелствал и за това, че след като Т. Д. паднал в
шахтата, около 5-6 минути се организирали кой да му окаже първа помощ и
че ако ищецът И. С. не бил слязъл да провери състоянието на Т. Д. и да
прецени дали е възможно да му помогне той самият е щял да слезе в шахтата.
Настъпилата трудова злополука била причинена не от груба небрежност,
проявена от ищеца, а поради опита му да окаже първа помощ на вече
пострадал работник, проявявайки състрадание и човечност. Неоснователно
ответникът се позовавал на удостоверение № 113 за придобита пета
квалификационна група по безопасност при работа с неелектрически уредби.
По делото било изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза,
съгласно което ищецът е притежавал първа, а не пета квалификационна група.
Неоснователни били оплакванията на въззивника за това, че са изслушани
няколко експертизи, а не една комплексна съдебно-медицинска експертиза. В
с.з. страната била посочила, че не възразява да се разпитат явилите се
експерти. Страната не е направила възражение по приетите от съда съдебно-
медицински експертизи. По делото било установено безспорно, че
получените травматични увреждания са вследствие на получената травма при
трудовата злополука. На следващо място е посочено, че показанията на
свидетелите Д. и К. по никакъв начин не опровергават показанията, дадени от
близките на ищеца С.. Наличието на психично страдание у ищеца било
установено от изслушаните вещи лица Ф.П. и д-р Д. С.. Моли се въззивната
жалба, депозирана от ответната страна, да не бъде уважавана. Претендират се
9
деловодни разноски.
Страните не са направили доказателствени искания.
В с.з. въззивникът С., редовно призован не се явява и не се
представлява.
В с.з. въззивникът „ЗР“ ЕООД, редовно призован не се представлява.
Процесуалният представител на страната адв. Ц. в писмено становище
заявява, че поддържа своята въззивна жалба, оспорва въззивната жалба на
ищеца С. и моли да се уважи нейната въззивна жалба. Претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Установената и възприета от РС – Н.З. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба на И. С. С. е редовна и допустима, тъй като е
подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на
съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.
Въззивната жалба на „ЗР“ ЕООД е редовна и допустима, тъй като е
подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на
съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 200 ал.1 от КТ за вреди от трудова
злополука, които са причинили временна нетрудоспособност, инвалидност
или смърт на работника, работодателят отговаря имуществено независимо от
това дали негов орган или служител има вина за настъпването им.
10
Отговорността на работодателя в този случай е безвиновна. Необходимо е да
се установи травматично увреждане на работника, функционална връзка на
увреждането с работата, настъпили временна нетрудоспособност,
инвалидизация или смърт и причинна връзка между травматичното
увреждане и настъпилата временна нетрудоспособност, инвалидизация или
смърт.
В случая описаният по – горе фактически състав е безспорно установен.
Вследствие на настъпила на 30.09.2019г. трудова злополука, ищецът С. е
получил травматични увреждания изразяващи се в:
мозъчна контузия със средна степен не тежест;
травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка
/епидурален хематом, двустранно, челно/;
счупване на основата на черепа в предна черепна ямка;
импресионно счупване на челната кост двустранно, включително и
в орбиталната част /вдаване на костни фрагменти към черепната
кухина с разкъсване на твърдата мозъчна обвивка/;
счупване на решетъчната кост /етмоидална/;
линейно счупване на клиновидната кост /сфеноидална/;
травматичен кръвоизлив в челните етмоидален и сфеноидален
синусен;
навлизане на въздух в черепната кухина челно /пневмоцефалия/;
разкъсно-контузна рана в лява челна област на главата над
орбитата;
травма на левия очен нерв с намаление на зрителната острота;
травма на левия скрипецовиден и отводящ нерви;
фрактура на среден лицев етаж, която представлява временна
опасна за живота и разстройство на здравето;
белези по лицето;
затруднено движение на горната устна;
затруднено движение на горния ляв клепач;
неправилно зарастване на челюстта;
остатъчни белези със загрозяващ ефект;
поС.но полуотворена уста;
11
едното око е стояло по-високо от другото;
двойно виждане;
атрофия на левия зрителен нерв, довела до намаляване на
зрителната острота;
увреда на очно-двигателните нерви на лявото око;
кривогледство;
компесаторно положение на главата;
тревожно-депресивна находка вследствие на продължителния
възстановителен период;
наличие на психична травма, поради възприемане на инцидента
като заплаха за целостта на физическото му и психично здраве;
затруднена артикулация на голям обем от звукове;
забавяне на реактивния отговор;
ситуативна тревожност;
устойчиво снижена способност за изпълнение на целенасочена
дейност;
емоционална лабилност;
лесни преходи към раздразнителност;
краткротрайни изблици на гняв ;
агресивно-депресивна симптоматика / подтиснато настроение,
мисли за безперспективност и малоценостови преживявания/;
изразени когнитивни нарушения в памет, внимание, интелект.
Според заключението на КСМЕ, получената фрактура на средния лицев
етаж е състояние временно опасно за живота и разстройство на здравето.
Получените от ищеца травми по време на инцидента са били тежки, водещи
до кръвозагуба, нарушение на дишането, храненето и зрението. Болките са
продължили шест и повече месеци, като първите месеци са били с по – силен
интензитет. Той се е нуждаел от чужда помощ в продължителен период от
време. Дълготрайните последици са необратими и са основно вследствие на
черепно - мозъчната травма.
Според заключението на ВЛ изготвило офталмологичната експертиза,
не може да се установи причинно – следствена връзка между удара в главата,
който ищецът е получил на 06.11.2019г. и описаните по – късно очни
12
проблеми.
В заключението на изготвената по делото съдебно – медицинска
експертиза е посочено, че черепно – мозъчната травма получена от С. в
своята съвкупност е представлявала разстройство на здравето временно
опасно за живота. В периода от настъпване на трудовата злополука до
херметизиране на черепа му (от м.септември 2019г., до м.януари 2020г. ) е
съществувало поС.но общо разстройство на здравето неопасно за живота.
ВЛ е посочило, че С. е търпял болки и страдания като те са били най –
интензивни в първоначалния момент, но такива е изпитвал и по – късно при
превръзки и обработката на раните, а епизоди на главоболие е имал през
първите месеци. Експертът е посочил, че намаляването на зрението е
настъпило поради първоначално засягане на нервите на окото вследствие на
получен кръвоизлив ( при счупването на горната стена на лявата очна орбита).
В заключението си ВЛ изготвило съдебно – психиатричната експертиза
е категорично, че органичните промени в мозъка на ищеца са необратими,
задълбочаващи се във времето и не може да се очаква възстановяването
му.
ВЛ изготвило съдебно - психологичната експертиза сочи, че ищецът
вследствие на претърпените физически болки и на осъзнаването на
необратимостта на случилото се страда от ситуативна тревожност.
Съдът намира, че е налице причинно-следствената връзка между
травматичното увреждане на ищеца и настъпилата временна
нетрудоспособност и че травматичните последици не са от падането станало
на 06.11.2019г. в дома на ищеца, тъй като в този смисъл са становищата на
вещите лица.
По отношение твърдението за проявена груба небрежност от страна на
пострадалия работник и за прилагане на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ,
съдът намира че същото е неоснователно, поради следните съображения:
Макар законодателят да не е дал легално определение на понятието
„груба небрежност“, трайната практика на ВКС приема, че под „груба
небрежност” следва да се разбира такова поведение, при което е налице
неполагане на дължима грижа, каквато и най-негрижливият би положил в
подобна обстановка. От субективна страна проявата на груба небрежност
следва да е съпроводено с осъзнаване от страна на работника на вредоносния
13
резултат, който ще настъпи. Не всяко нарушение на правилата за
безопасността на труда мотивират приложението на разпоредбата на чл.201
ал.2 от КТ, а само тези, при които е налице субективно отношение на
пострадалия, довело до осъществяване на груба небрежност от негова страна,
като елемент от неговото виновно действие.
В случая ищецът е бил с проведена инструкция за безопасност за
работа. Същият е притежавал и степен за работа с неелектрически уредби. По
делото обаче са разпитани двама свидетели – У. и С., чиито показания са
много красноречиви за случилото се. Според св.У., когато първият работник е
паднал в шахтата на него му се сторило, че той се е „подхлъзнал“, т.е.
свидетелят не е свързал падането с наличието на вредни газове, които да са се
събрали в дъното на шахтата. От друга страна св.С. посочва, че всеки е гледал
да даде първа помощ и че ако ищецът не е бил слязъл да окаже такава, то той
самият е щял да го направи. Следва да се има предвид, че за измерването на
нивото на вредни газове в шахтата не е отговарял ищецът и той не е можел да
знае, че такова измерване не е било направено според изискванията и че е
възможно да са се насъбрали отровни газове. Всичко това показва, че ищецът
не е съзнавал настъпването на вредоносните последици, а и не би могъл да го
направи. Той не е предприел никакви действия, които да могат да се
квалифицират като „груба небрежност“. От разС.ие на времето и след като са
били извършени допълнителни разследвания и са известни всички факти
причинили трудовата злополука, могат да се задават много въпроси, но в
момента, когато ищецът е трябвало да вземе решение дали да прояви
човечност и колегиалност или не, той не е имал време или данни въз основа,
на които да вземе решение да не влиза да оказва помощ на пострадалия си
колега. Ищецът е проявил гражданска отговорност и смелост, а не както се
твърди от ответника „ груба небрежност“. Няма основание за прилагане на
разпоредбата на чл. 201 ал.2 от КТ.
С оглед на изложеното, съдът намира, че са налице всички
предпоставки за ангажиране на отговорността на работодателя по чл. 200 от
КТ. Следва да се изследва въпросът за дължимите неимуществени и
имуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
14
При анализа на данните по делото, съдът констатира, че към момента на
настъпване на трудовата злополука, ищецът е бил мъж на средна възраст,
глава на семейство, в активен трудово, нестрадащ от сериозни заболявания,
които да му пречат да се грижи за себе си и за семейството си. Вследствие на
трудовата злополука той е получил повече от 29 травматични увреждания (
подробно описани по – горе). Някои от тях са го поставили в състояние
временно опасно за живота( свързаните с черепно – мозъчната травма), някои
от тях са го поставили в състояние общо разстройство на здравето не опасно
за живота ( периодът на разхерметизиране на черепа му), а някои са
предизвикали болки и страдания, които са продължили месеци, като в
началото са имали по – силна степен на изразяване, а с времето са отшумели.
Вещите лица са категорични, че най – опасни за живота и здравето на ищеца
са били първите дни и месеци докато е бил в интензивното отделение и
докато е изчаквал за трансплантирането на титаниева пластина в черепа. Те
посочват, че пряката опасност за живота на ищеца е отминала, но трайни във
времето са останали както чисто физични травми (белези по лицето, намалено
зрение, двойно виждане и т.н.), така и психологични. Травматичните му
увреждания са довели до органични промени в мозъка на ищеца, които
промени са необратими, задълбочаващи се във времето и не може да се
очаква възстановяването му. Предвид на това, съдът намира че справедлив
еквивалент за овъзмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди
е обезщетение в размер на 80 000лв. – така както е претендирано от ищеца.
Дължима е и законната лихва от датата на настъпване на трудовата злополука
– 30.09.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
По отношение на имуществените вреди, съдът намира че разходите
сторени от ищеца са били във връзка с получените от злополуката травми, в
размера, който са посочени от него в исковата молба и следва да се уважат
изцяло. Дължима е и законната лихва върху главницата за имуществени вреди
от датата на предявяване на исковата молба – 27.07.2020г. до окончателното
изплащане на задължението. В тази част, обжалваното решение следва да се
потвърди.
С оглед на изложеното първоинстанционното решение, с което е
отхвърлен искът следва да се отмени в отхвърлителната част над 39787.95лв.
и да се присъдят още 40212.05лв. до пълния претендиран размер от
15
80 000.00лв. Решението следва да се отмени и в частта на присъдените
разноски в полза на ответника, а следва да се измени в частта на държавните
такси и на присъдените разноски на ищеца.
На въззивника – ищец следва да се платят деловодни разноски за двете
инстанции в пълния размер, в който са били направени. Адвокатското
възнаграждение на ищеца следва да се определи по реда на чл.38, ал.2 и
ал.1,т.2 във вр. с чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл.7, ал.2,
т.1 ( им.вреди 300.00лв.) и т.4 ( неим.вреди 2930.00лв.), от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
редакцията към 31.07.2020г., която е била в сила към момента на
постановяване на обжалваното решение. Така общо дължимото адвокатско
възнаграждение в полза на ищеца за първа инстанция е в размер на 3230.00лв.
С обжалваното решение са му били присъдени разноски в размер на
1771.36лв. По този начин с настоящото решение ответникът следва да бъде
осъден да заплати допълнително адвокатско възнаграждение в размер на
1458.64лв.
За въззивна инстанция адвокатското възнаграждение на въззивника –
ищец отново следва да се определи по реда на чл.38, ал.2 и ал.1,т.2 във вр. с
чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл.7, ал.2, т.1 ( им.вреди
400.00лв.) и т.4 ( неим.вреди 7050.00лв.), от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към
04.11.2022г., която е в сила към момента на постановяване на настоящото
решение. Общо дължимото адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция
е в размер на 7450.00лв.
Решението в частта, с която въззивникът – ищец е бил осъден да
заплати на въззивника – ответник деловодни разноски в размерна 1245.50лв.,
следва да бъде отменено.
С обжалваното решение въззивникът - ответник е бил осъден да заплати
държавна такса в размер на 1608.48лв.в полза на съдебната власт. Общо
дължимата държавна такса за предявените искове – неимуществени и
имуществени вреди е в размер на 3216.97лв. от това следва, че въззивникът –
ответник следва да бъде осъден да заплати допълнително държавна такса в
размер на 1608.48лв. той следва да бъде осъден да заплати и разноските
направени от първоинстанционния съд за заплащане на възнаграждения на
16
вещи лица. Такива са били направени в размер на 2068.50лв. с
първоинстанционното решение страната вече е била осъдена да заплати
759.25лв., от което следва че трябва да заплати още 1309.25лв.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 260000/20.05.2022 г. по гр.д. № 514/2020 г. на
Новозагорския районен съд,
в частта с която е бил отхвърлен предявеният от И. С. С., ЕГН
********** от **, общ. „ Н.З.“ ** ** против„ЗР „ ЕООД, със седалище и
адрес на управление Н.З.,*** иск с правно основание чл.200 от КТ за
сумата над 39787.95 лв. до пълния претендиран размер от 80 000.00 лв.;
в частта с която И. С. С., ЕГН ********** от ***, общ. „Н.З.“ **** е бил
осъден да заплати на „ЗР „ ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр.Н.З.,*** разноски по производството на делото в размер на 1245.50лв.
КАТО НЕПРАВИЛОН И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ :
ОСЪЖДА „ЗР „ ЕООД, със седалище и адрес на управление Н.З.,*** да
17
заплати на И. С. С., ЕГН ********** от ***, общ.„Н.З.“ *** по предявения
иск с правно основание чл.200 от КТ сумата от 40212.05лв. – остатък до
пълния претендиран размер от 80 000.00лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – претърпени болки и страдания в резултат на трудова
злополука настъпила на 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на настъпване на злополуката до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „ЗР „ ЕООД, със седалище и адрес на управление Н.З.,*** да
заплати на И. С. С., ЕГН ********** от ***, общ.„Н.З.“ ***, допълнително за
първа инстанция адвокатско възнаграждение в размер на 1458.64лв.
В останалата част потвърждава решението.
ОСЪЖДА ЗР „ ЕООД, със седалище и адрес на управление Н.З.,*** да
заплати на И. С. С., ЕГН ********** от *****, адвокатско възнаграждение за
въззивна инстанция в размер на 7450.00лв.
ОСЪЖДА ЗР „ ЕООД, със седалище и адрес на управление Н.З.,*** да
заплати по бюджетната сметка на Районен съд – Н.З. допълнителна държавна
такса за първа инстанция в размер на 1608.48лв. и разноски за изплатено
възнаграждение за вещи лица в размер на 1309.25лв.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС на РБългария.
Председател: _______________________
Членове:
18
1._______________________
2._______________________
19