№ 137
гр. гр. Добрич, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20213200500447 по описа за 2021 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на М. В. Г.
от гр.Г.Т., чрез упълномощения адвокат, срещу решение №260029/01.03.2021г. по гр.дело
№408/2019г. на Генерал Тошевския районен съд, с което по реда на чл.422 ал.1 от ГПК е
признато за установено съществуването на вземането на „Топлофикация София“ЕАД –
гр.София от въззивницата в частта за сумата 124.17 лева, съставляваща незаплатена
стойност на топлинна енергия за периода м.май 2015г. – м.април 2016г. по фактура
№**********/31.07.2016г., в частта за сумата 33.84 лева, съставляваща мораторна лихва за
периода 14.09.2016г. – 22.05.2019г. върху главницата от 124.17 лева и в частта за 6.38 лева,
съставляваща мораторна лихва за периода 30.05.2016г. – 22.05.2019г. върху главно
задължение от 27.32 лева за дялово разпределение.
Съгласно изложеното в жалбата задължението от 124.17 лева за стойността на топлинната
енергия за периода м.май 2015г. – м.април 2016г. не е изискуемо от датата изискуемостта на
задължението по изравнителната обща фактура, както неправилно бил приел
първоинстанционният съд. Поддържат се доводи в подкрепа на становище, че месечните
вноски имат самостоятелен характер и се дължат, съобразно посоченото в отделните
фактури за суми по прогнозни стойности, с оглед на което и задълженията са погасени по
давност. Съответно, погасяването по давност на главното задължение за 124.17 лева водело
до погасяване и на акцесорното задължение за мораторна лихва в размера от 33.84 лева.
1
Касателно вземането от 6.38 лева за мораторна лихва върху главното задължение за дялово
участие, в жалбата се възразява, че съдът не е отчел посочения от въззивницата факт на
ненастъпила изискуемост на главното задължение, за изпълнението на което въззивницата
не била получавала покана. По тези съображения се настоява за отмяна на решението на
районния съд в обжалваните части и съответно отхвърляне на предявените срещу
въззивницата искове.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмена молба въззиваемият „Топлофикация София“ЕАД настоява решението на
районния съд в обжалваните части да бъде потвърдено.
Подпомагащият въззиваемия „Техем Сървисиз“ЕООД не е изразил становище по жалбата.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
Първоинстанционното решение е постановено по предявен от „Топлофикация София“ЕАД
срещу М. В. Г. иск по чл.422 ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземанията на
ищеца от ответницата, за които по ч.гр.д.№337/2019г. на ГТРС е издадена заповед
№168/19.08.2019г. по чл.410 от ГПК за изпълнение на парични задължения, както следва:
главно задължение в общ размер от 571.45 лева по две фактури от 31.07.2016г. и от
31.07.2017г. за неплатена цена на топлинна енергия, доставена от ищеца в имот на
ответницата в периода м.май 2015г. – м.ноември 2017г., акцесорно задължение в размер на
112.95 лева, съставляващи законна лихва за забава върху просрочената главница за цена на
топлоенергията за периода 14.09.2016г. - 22.05.2019г., главно задължение в размер на 27.32
лева за цена за дялово разпределение за периода м.април 2016г. – м.ноември 2017г.,
акцесорно задължение в размер на 6.38 лева за законна лихва за забава на главното
задължение за дялово разпределение в периода 30.05.2016г. – 22.05.2019г., ведно със
законната лихва върху двете главни задължения, считано от 30.05.2019г. до окончателното
им погасяване.
С първоинстанционното решение предявените искове са изцяло удовлетворени, като извън
посочените по-горе части то не е обжалвано и е влязло в сила.
Установено е по делото и не е спорно между страните, че в периода м.май 2015г. – м.април
2016г. ответницата е била собственик на имот в сграда – етажна собственост, присъединена
към абонатна станция, и имотът е топлоснабдяван от ищеца. Ответницата има задължението
по чл.153 ал.1 от ЗЕ да заплаща доставената в имота й от ищеца топлоенергия. Съгласно
издадената от него фактура №**********/31.07.2016г. в посочения период ищецът е
доставил в имота на ищцата топлоенергия на стойност 124.17 лева. Във въззивното
производство възникването на задължението на ответницата да заплати на ищеца цената на
доставената топлоенергия по тази фактура не е спорно. Спорно е погасяването на
задължението, което погасяване ответницата поддържа да е настъпило по давност.
Възражението е своевременно въведено в срока по чл.131 от ГПК, но е неоснователно.
Съгласно чл.114 ал.1 от ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
2
В случая спорът е за задължение по обща изравнителна фактура и поддържаното във
въззивната жалба, че това задължение е изискуемо от преди извършване на изравняването и
издаване на фактурата не може да се възприеме. Задължението не може да е изискуемо
преди да бъде определено по размер, което се осъществява с издаването на фактурата.
Задължението е със срок за изпълнение и изискуемостта му настъпва с изтичане на този
срок. Съгласно приложимите в случая Общи условия за продажба на топлинна енергия на
потребители за битови нужди, в сила от 12.03.2014 г., срокът за заплащане на задължението
е 30-дневен от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на ищеца. По
делото няма данни кога е публикувана процесната фактура, но очевидно то не би могло да
бъде осъществено преди издаването й на 31.07.2016г. Заявлението по чл.410 от ГПК, по
повод което е настоящият спор, е депозирано в съда на 30.05.2019г.; за да е погасено към
тази дата на осн.чл.111 б.“в“ от ЗЗД, задължението за цена на топлоенергия по посочената
фактура би трябвало да е станало изискуемо най-късно на 30.05.2016г. Това, с оглед
изложеното по-горе, не е така и главното задължение от 124.17 лева за цена по фактурата не
е погасено по давност. Съответно не е погасено по давност и акцесорното задължение от
33.84 лева за законна лихва за забава на главното задължение за цена на топлоенергията. Във
въззивната жалба не се съдържат възражения по повод възникването на акцесорното
задължение /по основание и размер/, поради което това не подлежи на проверка. В
обжалваните части за тези две вземания първоинстанционното решение е правилно и следва
да се потвърди.
С първоинстанционното решение в необжалваната му част е признато за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата 27.32 лева за дялово разпределение за периода
30.05.2016г. – 22.05.2019г. Въпросът за съществуването на задължението за дялово
разпределение е извън обхвата на въззивното производство, но по делото няма
доказателства, въз основа на които да се направи извод от кога това задължение е изискуемо
и кога е трябвало да бъде изпълнено. Следва да се приеме, че задължението е без определен
срок и ответницата е трябвало да бъде поканена от ищеца да изпълни. До депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК няма данни ответницата да е била канена да изпълни
задължението от 27.32 лева за дялово разпределение. Следователно преди предявяване на
заявлението по чл.410 от ГПК ответницата не е изпаднала в забава и не дължи на ищеца
обезщетение за забавено изпълнение на главното задължение за дялово разпределение,
изчислено в размер на законната лихва върху него. Обратно приетото от
първоинстанционния съд е неправилно и обжалваното решение следва да се отмени в частта,
установяваща вземане на ищеца от ответницата в размер на 6.38 лева за законна лихва за
забава на главното задължение за дялово разпределение в периода 30.05.2016г. –
22.05.2019г. Следва да се постанови решение, с което исковата претенция в тази част се
отхвърли.
С оглед този резултат от спора и на осн.чл.78 ал.1 и 3 от ГПК всяка от страните има право
на съразмерна част от съдебно – деловодните си разноски. С първоинстанционното решение,
уважаващо изцяло предявените искове, ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата
3
800 лева. Сумата е присъдена общо за заповедното и исковото производство, ведно със
законната лихва, считано от влизане на решението в сила. Това е неправилно, но никоя от
страните не е поискала изменение по реда на чл.248 от ГПК на решението в частта за
разноските и в настоящото въззивно производство то не може да бъде коригирано. Следва
единствено да се съобрази изгодния за ищеца резултат и, при прилагане на чл.78 ал.1 от
ГПК, решението в частта за разноските да се отмени за горницата над 711.72 лева. За
въззивната инстанция на ищеца – въззиваем следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева. На ответницата следва да се присъди платената от нея
държавна такса от 25 лева за обжалване на решението в частта по иска за 6.38 лева. Във
всяка инстанция на ответницата е оказвана безплатна адвокатска помощ по чл.38 ал.1 т.2 от
ЗА и на осн.чл.38 ал.2 от ЗА ищецът следва да бъде осъден да заплати на оказалите
защитата възнаграждение от по 3.20 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260029/01.03.2021г. по гр.дело №408/2019г. на Генерал Тошевския
районен съд в частта, в която е признато за установено съществуването на вземането на
„Топлофикация София“ЕАД – гр.София от М. В. Г. за сумата 6.38 лева, съставляваща лихва
за периода 30.05.2016г. – 22.05.2019г., като
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София“ЕАД – гр.София, ул.“Ястребец“№23Б,
срещу М. В. Г. с ЕГН ********** с настоящ адрес в гр.Г.Т., ул.“***“№14, иск за
установяване съществуването на вземането на ищеца от ответницата, за което по ч.гр.д.
№337/2019г. на ГТРС е издадена заповед №168/19.08.2019г. за изпълнение на парични
задължения в частта за сумата 6.38 лева, съставляваща законна лихва за забава на главното
задължение за дялово разпределение в периода 30.05.2016г. – 22.05.2019г.
ОТМЕНЯ решение №260029/01.03.2021г. по гр.дело №408/2019г. на Генерал Тошевския
районен съд в частта за присъдените на „Топлофикация София“ЕАД разноски за
горницата над 792.89 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260029/01.03.2021г. по гр.дело №408/2019г. на Генерал
Тошевския районен съд в останалите обжалвани части за сумата 124.17 лева, съставляваща
незаплатена стойност на топлинна енергия за периода м.май 2015г. – м.април 2016г. по
фактура №**********/31.07.2016г. и за сумата 33.84 лева, съставляваща мораторна лихва за
периода 14.09.2016г. – 22.05.2019г.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ЕАД – гр.София, ул.“Ястребец“№23Б, да заплати на М. В.
Г. с ЕГН ********** с настоящ адрес в гр.Г.Т., ул.“***“№14, сумата 25 лева – държавна
такса за въззивно обжалване, съответно на изгодния за нея резултат.
ОСЪЖДА М. В. Г. с ЕГН ********** с настоящ адрес в гр.Г.Т., ул.“***“№14, да заплати на
„Топлофикация София“ЕАД – гр.София, ул.“Ястребец“№23Б, сумата 50 лева –
4
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ЕАД – гр.София, ул.“Ястребец“№23Б, да заплати на
адвокатско съдружие „Б. Консулт“ с БУЛСТАТ ********* сумата 3.20 лева –
възнаграждение за оказана на ответницата безплатна адвокатска защита в първата
инстанция.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ЕАД – гр.София, ул.“Ястребец“№23Б, да заплати на
адвокат М.Л. с ЕГН ********** сумата 3.20 лева – възнаграждение за оказана на
ответницата безплатна адвокатска защита във въззивната инстанция.
На осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5