№ 4440
гр. Варна, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20253110101036 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявени от Ж. В. П. - Е., ЕГН
**********, срещу „****“ ООД, ЕИК ****, обективно кумулативно и
евентуално съединени искове, както следва:
1. главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК за приемане за установено в
отношенията между ищцата и ответника, че Договор за потребителски кредит
№ **** от 27.02.2024 г., по който същите са страни, е нищожен, поради
противоречие със закона;
2. евентуално предявен установителен иск, в случай на отхвърляне на
главния установителен иск, с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за
приемане за установено в отношенията между ищцата и ответника, че
клаузата на чл. 11 от Договор за потребителски кредит № **** от 27.02.2024 г.
е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави;
3. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищцата сумата от общо 209 лева, представляваща
платена без основание сума по сключения между страните Договор за
потребителски кредит № **** от 27.02.2024 г.
Ищцата твърди в исковата молба и в постъпилите уточнителни молби, че
1
на 27.02.2024 г. сключила с ответното дружество Договор за потребителски
кредит № ****, въз основа на който ответното дружество е предоставило сума
в размер на 600 лева. Твърди, че договорът съдържал неравноправни клаузи -
годишен лихвен процент (50 %), надвишаващ трикратния размер на законната
лихва, и ГПР (62,73 %), определен в нарушение на чл. 11 и чл. 22 ЗПК, като не
включвал неустойката и водел до „скрито“ оскъпяване. Оспорва клаузата за
неустойка (730,94 лв.) като противоречаща на добрите нрави - надвишаваща
лимитите по чл. 32, ал. 4 ЗПК, заобикаляща закона, нямаща връзка с
претърпени вреди и целяща неоснователно обогатяване на кредитора.
По изложените съображения, моли за уважаване на предявените иск и
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който
оспорва предявените искове като неоснователни. Счита, че договорът за
потребителски кредит е сключен в писмена форма, съдържаща всички
изискуеми реквизити по чл. 11 ЗПК. Поддържа, че договорът е предоставен на
траен носител – електронен документ, подписан с електронно изявление,
съгласно ЗЕДЕУУ. Твърди, че не са налице основания за недействителност по
чл. 22 ЗПК. По отношение на възнаградителната лихва излага, че същата е
ясно посочена в договора и в ГПР. Изложени са твърдения, че не се установява
превишаване на законоводопустим размер или нарушение на добрите нрави.
За неустойката счита, че клаузата е индивидуално уговорена – след преговори,
при пълна информираност на страните. Поддържа, че неустойката има
обезпечителен, обезщетителен и санкционен характер – свързана е с
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение. Сочи, че
размерът е съразмерен на риска и не е прекомерен. Твърди, че неустойката не
е включена в ГПР, защото е условна – при изпълнение на задължението за
обезпечение не се дължи.
Поддържа, че не е налице твърдяното нарушаване на ЗПК, ЗЗП или ЗЗД.
Излага, че клаузата не е неравноправна, тъй като е индивидуално договорена и
отразява реален търговски риск.
По отношение на възражението, че неустойката прикрива допълнително
възнаграждение, намира същото за необосновано, доколкото тя е свързана с
конкретно неизпълнение. Твърди, че след като ищцата е подписала договора и
е получила заемната сума, задълженията са ясни и недвусмислени.
2
По същество се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на
сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. В
писмено становище поддържа предявените искове и се моли за тяхното
уважаване. Претендират се разноски за производството.
В открито съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмено
становище се иска отхвърляне на предявените искове като неоснователни.
Претендират се сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства
намира следното от фактическа страна:
Не се спори по делото и се установява от представените писмени
доказателства, че въз основа на отправено искане от 27.02.2024 г. страните са
сключили Договор за потребителски кредит № **** от 27.02.2024 г., с
приложени към него погасителен план и стандартен европейки формуляр, по
силата на който Ж. В. П. - Е. се е задължила да заплати на „****“ ООД сумата
от 600 лева - главница, при уговорени годишен лихвен процент (50 %) и ГПР
(62,73 %).
Не се оспорва от ответника, също така, че сумата от 209 лева
/представляваща надвнесена сума над главницата от 600 лева/, е изцяло
заплатена от ищцата на кредитора.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
извежда следните правни изводи:
По отношение на предявения главен установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10, чл. 11 и чл.
19, ал. 4 ЗПК, съдът намира следното:
В чл. 11 от процесния договор за кредит е предвидено, че ако
кредитополучателят не представи договореното в чл. 5 обезпечение в
тридневен срок от сключването или обезпечението не отговаря на условията,
посочени в договора, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 730,94
лева, която се разсрочва, съобразно погасителния план. Това вземане
несъмнено следва да се квалифицира като уговорена отнапред компенсация
(обезщетителна неустойка) за вредите от фактическа неплатежоспособност на
длъжника, които кредиторът би понесъл поради неполучено обезпечение, а не
за неполучена договорена престация. Тази уговорка противоречи на чл. 16
ЗПК и чл. 19 ЗПК, поради което е нищожна, поради противоречието й със
3
закона. В горния смисъл е и практиката на ВОС по подобни казуси
/Определение № 1447 от 16.04.2019 г. по в.ч.т.д. № 538/2019 г., Определение
№ 4560 от 30.12.2019 г. по в.ч.т.д. № 2058/2019 г., Определение № 4195 от
22.11.2019 г. по в.ч.т.д. № 1827/2019 г. и др./.
Също така, уговорената неустойка за неизпълнение на задължението на
кредитополучателя за предоставяне на обезпечения /банкова гаранция или
поръчител/ по кредита е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Същата излиза от присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Не е ясно какви вреди покрива същата и доколко
оскъпява допълнително кредита, заобикаля изискванията на ЗПК. Отделно,
тази уговорка води до значително неравновесие в правата между потребителя
и търговеца, както и не отговаря на изискването за добросъвестност, в
частност лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално
договаряне. Също така, при условие, че финансовата институция е длъжна да
оцени платежоспособността на потребителя в съответствие с изискването на
чл. 16 ЗПК, а с уговорената неустойка се цели да се обезщетят вредите от
евентуална фактическа неплатежоспособност на длъжника, то последното е в
противоречие с цитираната разпоредба на закона. В тази връзка, противоречи
на закона уговорката, че неустойката обезпечава точно тези вреди –
кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита.
В случая, нищожността на клаузата е толкова съществен порок, че води
до нищожност на целия договор. Уговаря се допълнително обезщетение при
неизпълнение, надхвърлящо предвиденото в чл. 33, ал. 2 ЗПК. Умишленото
невключване в посочения по кредита ГПР на изначално дължими суми за
такси или неустойки води до нищожността на целия кредит, на основание чл.
19, ал. 4 ЗПК. В случая е без значение дали потребителят предварително е бил
запознат с тези клаузи или не, доколкото се касае до директно противоречие с
императивни разпоредби на закона от публичен характер, а не само до
уговаряне на неравноправни клаузи.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че процесният договор
за кредит е недействителен, доколкото в настоящото производство не се
установи, че са изпълнени императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП, касаещи
задължителните реквизити на договора на кредит, сключен с потребител. В
този смисъл е и Решение № 1193 от 23.10.2023 г. по в.гр.д. № 1075/2023 г. на
ВОС, постановено по идентичен казус.
Предявеният главен установителен иск за прогласяване нищожността на
сделката е основателен и следва да бъде уважен. Поради последното, съдът не
дължи произнасяне по предявения евентуален установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
По отношение на предявения осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
Предвид основателността на предявения иск за нищожност на процесния
4
договор за кредит, то за потребителя е налице задължение за заплащане
единствено на чистата сума по кредита, в случая – предоставената и усвоена
главница от 600 лева. В този смисъл, заплатената над последната сума от 209
лева е платена от ищцата на кредитора без основание, поради което подлежи
на връщане, като недължимо платена, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Поради посоченото, предявеният осъдителен иск също се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на
процесуалния представител на ищцата следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева, определено по реда на чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат
възложени разноските за държавна такса за разглеждане на предявените в
производството искове в общ размер на 112,40 лева.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Ж. В. П. - Е., ЕГН
**********, и „****“ ООД, ЕИК ****, че Договор за потребителски кредит №
**** от 27.02.2024 г., по който същите са страни, е нищожен, поради
противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22
ЗПК, вр. чл. 10, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.
ОСЪЖДА „****“ ООД, ЕИК ****, ДА ЗАПЛАТИ на Ж. В. П. - Е., ЕГН
**********, сумата от общо 209 (двеста и девет) лева, представляваща
платена без основание сума по сключения между страните Договор за
потребителски кредит № **** от 27.02.2024 г., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД.
ОСЪЖДА „****“ ООД, ЕИК ****, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Л. К. Б.
от АК – София, ЕГН **********, сумата от 450 (четиристотин и петдесет)
лева – разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство,
определено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
5
ОСЪЖДА „****“ ООД, ЕИК ****, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от общо 112,40
(сто и дванадесет лева и четиридесет стотинки) лева – държавна такса за
разглеждане на предявените в настоящото производство искове, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд - Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6