№ 445
гр. Пазарджик, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20245220105056 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод искова молба депозирана от А. Й. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. Ч., ж.к. „М.“, живущ в с. М., ул. "**" № 29, чрез адвокат К. И.,
срещу М. С. П., ЕГН **********, с адрес: с. Д., ул. „3“ №1.
В исковата молба се сочи, че от съвместното си съжителство, което продължило три
седмици след запознаване през месец декември 2022 г., страните имат родено едно дете З. А.
Г., ЕГН **********.
Сочи, че след като ответницата забременяла, напусна ищеца и се прибрала в дома си
в с. Д., където заживяла с друг мъж. На 06.09.2023 г. родила детето. Посочва, че неговите
родители отишли да го видят в болницата като му занесли пелени и ядене, тъй като
ответницата нямала средства, но нейните родители категорично отказали да позволят да го
виждат.
Твърди, че на 13 септември отишъл до дома на ответницата в с. Д. и поискал да види
детето. Първоначално му било отказано, но впоследствие бащата на ответницата му
разрешил и успял да го види за около минута, след което го изгонили.
Посочва, че ответницата се обадила на 08.10.2023 г. по телефона на майката на ищеца
да отиде да вземе детето, тъй като нямала средства. Двамата с ищеца отишли от гр. Ч. до с.
Д. и взели детето и отишли в с. М., ул. "**" № 29, където живее майката на ищеца. На този
адрес останал да живее и ищецът, и започнал да се грижи за детето. Излага твърдение, че
детето е взимано от майката, след което отново било връщано при бащата.
Сочи, че от м. март 2024 г. детето се отглежда от ищеца, с помощта на бабата по
бащина линия, като ответницата не се интересувала от него и не давала средства за неговата
издръжка.
По изложените съображения се иска от съда да постанови решение, с което да
предостави на ищеца упражняването на родителските права по отношение на малолетното
дете З. А. Г., където да бъде определено и нейното местоживеене в с. М., ул. "**" № 29; да
бъде определен режим на лични отношения между детето и неговата майка; ответницата да
1
заплаща на малолетното дете, чрез баща му и законен представител, ежемесечна издръжка
по чл.143 от СК в размер на 250 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда до отпадане на основанията за заплащането й, предвидени в СК, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на падежа до окончателното й
изплащане.
Претендира разноски. Ангажира доказателства.
На ответната страна са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията. В
срока по чл.131 ГПК е депозирала отговор, чрез процесуалния си представител адвокат К. У.
от АК Пазарджик.
В срокът по чл.131 ГПК е предявил и насрещен иск, но съдът следва да посочи, че за
разлика от исковото производство, в производство по чл.127 ал.2 от СК не се решава със
сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално
право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права,
признати и гарантирани от закона. Съдебната намеса е с цел охрана интересите на децата,
поради което съдът не може и не следва да е ограничен от искането на страната, инициирала
производството /а още по-малко от наименованието, което му е дала/. Администрацията на
тези граждански правоотношения се извършва изцяло по преценка на съда, изхождайки
изключително от интереса на децата. В същото производство, след като страните не могат да
постигнат съгласие по изброените в ал.1 на чл.127 от СК въпроси, то за да се инициира
служебното начало, е достатъчно страните да са заявили насрещно позициите си, както е
сторено и в конкретния случай. Не се касае за общ исков процес, в който са приложими
правилата на Част Втора от ГПК, включително и предявяването на насрещен иск, поради
което дори да е предявен, последният не се разглежда като такъв в производствата по
администриране на гражданските правоотношения, в които е засилено служебното начало,
задължаващо съда служебно да следи за интересите на детето. Така, в решение №64 от
20.02.2012г. на ВКС по гр.д.№1398/2011г., IV г. о., ГК, се приема, че за предявяването на
искания в тези производства няма изисквания за форма и срок, а за събиране на
доказателства за нови факти няма срокове и процесуални преклузии. Воден от горното съдът
намира, че т.н. насрещен иск ще следва да се разгледа от съда, като насрещно искане от
ответника, без да извършва размяна на книжа по 131 ГПК.
Обстоятелства, на които ответникът основава твърденията си.
Не оспорва, че страните са живели на съпружески начала, от което съжителство имат
родено едно дете З. А. Г..
Твърди, че след раждането на детето, бащата не се интересувал от него. Дори п
инициатива на майка си припознал детето. Сочи, че недобросъвестно бащата се възползвал
от несъществуващи причина, за да вземе детето при себе си и да го задържи.
Сочи, че майката на ищеца взела детето при себе си и не го върнала на ответницата.
Поради тази причина през месец май 2024 г. се съгласила да се съберат отново и заживели в
гр. Ч. с ищеца. Бил е изтеглил заем от банката за ремонт на жилището, в което да живеят с
детето. Майка му отново била взела детето при себе си, с уговорката, докато приключи
ремонта на жилището. Докато живеела при него в гр. Ч., ходили на работа на полето да
берат череши. Тогава разбрала, че ремонт няма да има, тъй като А. бил изхарчил парите по
заведения и бил играл по казината. Веднъж, когато били да берат череши, той се ядосал и
набил ответницата пред хората. После, като се прибрали в дома му, сложил брадвата на
врата и казал, че ще я заколи, взел и дрехите и ги запалил. След това избягала и се прибрала
при родителите си в с. Д.. Детето останало при майка му в с. М., където било и до сега.
Неколкократно били ходили с нейната майка да искат, да го вземем, но не го давали.
Оспорва родителския капацитет на бащата. Твърди, че същият няма възможност да се
грижи за детето, тъй като нямал жилище и нямал средства, нямал редовна работа.
2
Психически бил лабилен, избухлил и неуравновесен.
Твърди, че желае да се грижа за детето си, има възможност и подкрепа от страна на
близките и роднините й, най-вече на нейната майка и има необходимия родителски
капацитет. Не страда от никакви болести. Възрастта на детето била такава, че същото имало
нужда от грижите на родител-майка, от която било лишено в момента, което е изцяло
неприемливо за неговото физическо и емоционално развитие.
Счита, че изграденото негативно отношение на ищеца към майката на детето Златина
и препятстването й да се грижи за отглеждането и възпитанието на дъщеря им, доведено до
фактическо ограничение да я вижда и общува с нея въобще, лишавайки я от непосредствена
майчина грижа и ласка, било неморално, неприемливо и недопустимо от житейска гледна
точка и човешка такава.
По изложените съображения се иска от съда да отхвърли исковата претенция и да
предостави на майката упражняването на родителските права, където да бъде определено и
местоживеенето на детето. Да бъде определен режим на лични отношения на детето с
неговия бащата, който и да заплаща издръжка в размер на 300 лева.
Контролиращата страна – Дирекция “Социално подпомагане”-гр. Пазарджик не
изразява становище по молбата извън изготвения социален доклад.
В хода по същество ищецът лично и с адвокат И. от АК Пазарджик, молят съда за
постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде уважена.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява.
Представлява се от адвокат У. от АК Пазарджик, който моли съда да се произнесе с решение
в интерес на детето.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е, че страните са живели на
съпружески начала, от което съжителство имат родено едно дете З. А. Г., ЕГН **********,
родено на 06.09.2023 г. – удостоверение за раждане от 22.01.2024 г. на общ. Ч., както и че са
фактически разделени и че към настоящия момент детето се отглежда от бащата.
От приетия по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално
подпомагане” - Пазарджик, който съдът цени доколкото по вторичен път отразява
релевантни за спора факти, се установява, че към настоящия момент основни грижи за
детето се полагат от баба му по бащина линия – М. В.. Детето се отглеждало в много добри
условия и се полагали много добри грижи от страна на бабата. Бащата осигурявал
необходимите средства за задоволяване на всички потребности на детето, за да расте здрава
и щастлива. Условията в дома, където се отглежда детето били много добри и се поддържала
много добра хигиена. Домът, в който ответницата живеела, представлявало едноетажна
постройка с подземна изба, състоящ се от две стаи, салон, скромно обзаведени. Нямало
обособена кухня, нямало и баня. Тоалетната била външна. Отразено е, че бащата получавал
трудово възнаграждение в размер на 1600 лева, а майката в размер на 1300 лева. Установява
се, че детето почти не познава майка си. Молят съда да се произнесе в най-добрия интерес
на детето.
По делото в качеството на свидетели са разпитани лицата М. С. В. – майка на ищеца
и Ж. Й. Г. – сестра на ищеца. От показанията на свидетелките се установява, че основните
грижи за детето към настоящия момент се полагат от свидетелката В. от м. март. 2024 г..
Като причина посочват, че майката няма финансова възможност. Споделят, че до м. март
2024 г. детето е провеждало срещи с майка си, но след това били преустановено, като
ответницата отговаряла, че не знае защото не търси детето си /според показанията на
свидетелката В./. Излагат се твърдения за първоначалната среща на В. с детето.
Свидетелката В. посочва, че майката е търсила детето за последно пред 10.10.2024 г., когато
3
отишла с полиция в дома им. Заявява, че не е отказвала да дава детето на майка му.
Свидетелката Г.а заявява, че ищецът работил в гр. София, но през събота и неделя се
прибирал при детето си. Споделя, че къщата, в която живее майка било „грозна гледка“,
както и че в него живеели няколко семейства. Изяснява за битовите условия в дома, в който
се отглежда детето.
Съдът кредитира показанията на свидетелките като логични, последователни и
подкрепящи се от събраните по делото доказателства. При анализа им съдът съобрази и
разпоредбата на чл.172 ГПК, с оглед роднинската връзка с ищеца.
По делото е приложено заверено копие на прокурорска преписка с вх. № 7481/2024 г.
по опис на РП Пазарджик, от която се установява, че е постановен отказ да се образува ДП
по депозирана от ответницата срещу ищеца и неговата майка – свидетелката В. жалба
затова, че държат неправомерно детето Златина Г.а и не позволяват на ответницата да го
вижда.
От изслушването на бащата се установява, че желая да полага грижи за детето си.
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1 СК, когато родителите не живеят заедно, те
могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката му, като в случай на
невъзможност за постигане на споразумение, според ал.2 на цитираната норма районният
съд се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права,
личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл.59, 142, 143 и 144 СК.
По упражняването на родителските права и определяне местоживеенето на детето:
Решаващо значение при предоставяне родителските права на единия родител има
интересът на детето. Установено по делото е, че за периода от м. март 2024 г. до настоящия
момент детето е живяло при баща си, които с основната помощта на майка си – свидетелката
В. е полагал преките и непосредствени грижи за него. Същевременно бащата изразява
желание да се грижи за детето си като му подсигури добро бъдеще и развитие. Откакто
детето е при баща си, за него са полагани адекватни грижи и е отглеждано в добри хигиенно-
битови условия. Не са налице данни и не се установиха факти, които да сочат на
невъзможност на същия да ги полага и за напред или които да опровергаят родителските му
качества.
По отношение материално-битовите условия за отглеждане на детето, съдът следва да
отбележи, че в хода на производството се установи, че жилището, в което в се отглежда
детето има много добри условия. Осигурени са от баща му необходимите средства за
задоволяване на всички потребности, за да расте здрава и щастлива.
На следващо място липсват доказателства относно родителския капацитет на майката
за отглеждане на детето, възможността да разчита на други лица за грижите на детето.
Процесуалното поведение на ответницата възпрепятства изясняването и установяването по
делото на условията за живеене и отглеждане на детето при нея към настоящия момент, като
в такъв случай постановяване на решение майката да упражнява родителските права не би
охранило в достатъчна степен интереса на детето. Не на последно място от приетия по
делото социален доклад, се установява и че в дома, в който ответницата живее не разполага с
добри материално-битови условия.
Съобразявайки горното, както и възможността за помощ от трети лица при
обгрижването и възпитанието на детето, така и от съвкупността от обстоятелства,
4
релевантни за решаването на въпроса, съдът намира, че родителските права следва да бъдат
предоставени за упражняване на бащата, при който да се определи и местоживеенето на
детето.
По режима на личен контакт:
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.3 СК, режимът на лични отношения между децата
и родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, включва
определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата,
включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на
децата, както и по друго време.
Според разясненията дадани в раздел ІV от Постановление № 1/12.11.1974 год. на
Пленума на ВС, при определяне на режима на лични отношения между децата и ридителя,
който не упражнява родителските права, следва да се изхожда от особеностите на всеки
конкретен случай, като определящ е интересът на децата, който е с приоритет над
интересите и желанията на който и да е от родителите. Мерките на лични отношения на
децата с родителя, който не упражнява родителските права следва да се определят така, че да
се създаде нормална обстановка за общуване между тях. Във всеки конкретен случай следва
да се прецени дали установените обстоятелства се отразяват положително на децата и на
ефикасността на мерките на лични отношения с родителя. Децата следва да общуват и с
двамата родители и с роднините им, за да се формират като пълноценни личности.
Отчитайки горното, съдът счита, че с оглед възрастта на детето, необходимостта от
контакти с майката и пълноценно общуване между майката и детето режимът на лични
отношения следва да бъде насочен към запазването и укрепването на отношенията на
доверие и емоционална привързаност между този родител и детето. Този процес следва да се
подпомага, включително и от родителя, който упражнява родителските права. При това
положение и при отчитане на обстоятелството, че детето през последните месеци не е
прекарвало време с майка си при осъществяване на режима на лични отношения, майката
ще има право да вижда и взема детето си всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 часа
до 18:00 часа, както и по един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен
отпуск, както и по всяко друго време при взаимно съгласие на двамата родители.
По издръжката:
Съгласно чл.143 СК родителите дължат издръжка на непълнолетните си деца,
независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Размерът на издръжката, съгласно чл.142 СК, се определя според нуждите на лицето, което
има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, като минималната
издръжка на едно дете към настоящия момент е в размер на 269,25 лева. От събраните по
делото доказателства се установи, че детето, което е на 1 и 6 месеца, има нормалните и
обичайни за неговата възраст потребности с оглед правилното му отглеждане, хармонично
развитие и възпитание, поради което се нуждае от средства за покриване на ежедневни
нужди от храна, облекло, консумативи, както и средства за посрещане на разходите за
обичайните епизодични заболявания, съпътстващи израстването. С оглед на това и
съобразявайки липсата на изключителни нужди извън общоприетите, съдът намира, че
цялостната издръжка за детето следва да е в размер на 500 лева.
5
Съобразявайки обстоятелството, че през процесния период от време, а и
понастоящем, непосредствените грижи за детето са осигурявани основно от неговия баща и
който понастоящем получава основно трудово възнаграждение в размер на 1600 лева.
Отчитайки и че ответницата получава трудово възнаграждение в размер на 1300 лева
/посочено е в приложения по делото социален доклад от ДСП гр. Пазарджик/, съдът намира,
че ответницата е в състояние да поеме издръжка на детето Златина в минимален размер
269,25 лева /ищецът претендира издръжка в размер на 250 лева, но с оглед императивната
разпоредба на чл.142, ал.2 СК, съдът следва да присъди минимален размер./ Остатъкът от
издръжката следва да бъде поет от бащата. При отчитане размера на издръжката, който ще
се поеме от бащата, съдът съобрази, че той ще полага непосредствените грижи за
отглеждането и възпитанието на детето, което само по себе си е основание майката да поема
по-голям дял от издръжката.
Определената в тежест на ответницата издръжка следва да се присъди считано от
датата на депозиране на исковата молба – 02.12.2024 г., ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, решението в частта за издръжката подлежи на
предварително изпълнение.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените от него
разноски, но такива не се претендират.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, майката М. П. следва да бъде осъдена да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Пазарджик, държавна такса върху
определения размер на издръжката за в бъдеще - 4% върху тригодишните платежи, респ. в
размер на 387,72 лева - арг. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето З. А.
Г., ЕГН **********, родено на 06.09.2023 г., на бащата А. Й. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
Ч., ж.к. „М.“, живущ в с. М., ул. "**" № 29, при който определя местоживеенето на детето на
адреса: с. М., ул. "**" № 29.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката М. С. П., ЕГН **********, с
адрес: с. Д., ул. „3“ №1, с детето З. А. Г., ЕГН **********, както следва: майката има право
да вижда и взема детето всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 часа до 18:00 часа;
един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, както и по всяко
друго време при взаимно съгласие на двамата родители.
ОСЪЖДА М. С. П., ЕГН **********, с адрес: с. Д., ул. „3“ №1, да заплаща в полза на
детето З. А. Г., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Заприн Асенов
Й., месечна издръжка в размер на 269,25 лева, считано от 02.12.2024 г., ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законна причина за нейното изменение
или прекратяване.
6
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка, на
основание чл.242, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М. С. П., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС Пазарджик, държавна такса в размер на 387,72 лева, на основание
чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен
срок от връчването му страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7