Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 22.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на шестнадесети юли , две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И.
мл.с.ЛОРА
ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира И. въззивно гр. дело № 5730 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение от 06.02.2019г. по гр.д.
№ 55863 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 62- ри състав са
отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. № 2023657/21.08.2018г.
на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ******** с адрес: *** срещу З.С.А.,
ЕГН ********** и М.С.Ц., ЕГН **********,
с адрес: *** с правно основание чл. 422
вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл.
150 от Закона за енергетиката вр. с чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че З.С.А., ЕГН **********
и М.С.Ц., ЕГН ********** дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** заплащане на сумите разделно при равни квоти от по ½ в общ размер, както следва: сумата от общо 1451,92лв.,
представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в апартамент № 2 в
гр. София, бул. „********” № ********за периода от 01.05.2014г. до 31.07.2015г.;
сумата от общо 41,44лв., представляващи лихва за
забава за плащането на главницата за периода от 15.10.2015г. до 27.04.2018г.за които е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 32801/2018г. на СРС.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5030100/21.02.2019г. от ищеца - Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** в частта, в
която исковете са отхвърлени. Изложило
е съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочило е, че неправилно районният съд бил приел, че
задълженията са погасени чрез плащане. Приети разписки били за плащане на
текущи задължения, а не за процесните такива. Претендирало е разноски.
Въззиваемият ответник по исковете – З.С.А., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Посочил е, че решението
е правилно в обжалваната част. Приетите документи за плащане установявали погасяване
на процесните задължения чрез плащане. По прогнозни фактури суми не съответствали
на потреблението. Счетоводство на ищеца не било водено редовно. Претендирал е
разноски.
Въззиваемият ответник по исковете –М.С.Ц., ЕГН ********** не е изразила становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова искова молба вх. № 2023657/21.08.2018г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** с адрес: *** срещу З.С.А., ЕГН ********** и М.С.Ц.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с която е поискал на основание
чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от Закона за
енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, да бъде признато за установено, че З.С.А., ЕГН **********
и М.С.Ц., ЕГН ********** дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** заплащане на сумите разделно при равни квоти от по ½ в общ размер, както следва: сумата от общо 1451,92лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 25.05.2018г., до изплащането й,
представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в апартамент № 2 в
гр. София, бул. „********” № ********за периода от 01.05.2014г. до 31.07.2015г.;
сумата от общо 41,44лв., представляващи лихва за
забава за плащането на главницата за периода от 15.10.2015г. до 27.04.2018г., за които е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 32801/2018г. на СРС, като му се присъдят
разноски. Навело е твърдения, че ответниците са клиент на топлинна енергия в
имота, потребили енергия в количества и
на стойност за които е предявен иск, изпаднали в забава на плащането на сумите,
страните били обвързани от договор при Общи условия.
Ответникът З.С.А., ЕГН ********** в срока за отговор с възражение по
заповедно дело е оспорил исковете.
Посочил е, че дължими суми вече са погасени чрез плащане.
Ответникът М.С.Ц., ЕГН ********** не е изразила
становище по исковете.
По делото е приложено заповедно
дело № 32801/2018г. по описа на
Софийски районен съд съгласно което по заявление вх. № 3041669/25.05.2018г. е
издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено З.С.А., ЕГН ********** и М.С.Ц.,
ЕГН ********** да заплатят на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** разделно
при равни квоти от по ½ сумите в общ размер, както следва: сумата от общо 1451,92лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 25.05.2018г., до изплащането й,
представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в апартамент № 2 в
гр. София, бул. „********” № ********за периода от 01.05.2014г. до 31.07.2015г.;
сумата от общо 41,44лв., представляващи лихва за
забава за плащането на главницата за периода от 15.10.2015г. до 27.04.2018г., както и съдебни разноски от
79,87лв., за така издадената заповед длъжниците са уведомени на 05.07.2018г., на
12.07.2018г. З.А. е подал възражение, сочейки че дължими сумите са платени, не е подадено възражение от М.Ц., на
23.07.2018г. заявителят е уведомен за необходимостта от представяне в
едномесечен срок от съобщение на доказателства, че е предявил установителен иск
за вземанията по заповедта и такива е представил на 21.08.2018г.
Приет е нотариален акт № 89/05.08.2015г.,
съгласно който М.С.Ц. е дарила на брат си З.С.А.½ ид.ч. от апартамент в мецанина на сградата в гр. София, бул. „********” № ****. В
нотариалния акт е описан като доказателство за собствеността на продавача
договор за продажба от 18.05.1967г., удостоверение за наследници от 2006г. на З.
К., удостоверение за наследници от 2000г. на М. К., удостоверение за наследници
от 22.06.2015г.
Прието е заявление от
04.10.2006г., съгласно което Е.З.К. е поискала от ищеца да открие на нейно име
партида за апартамент № 2 в гр.
София, бул. „********” № ********с предишен титуляр на партидата З. К..
Приет е договор от 04.09.2002г., протокол от август 2002г., съгласно които етажните
собственици на сграда в гр. София, бул. „********” № 12, са
избрали и възложили на Т.С.”ЕООД да
извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата.
Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, одобрени от
ДКЕВР с Решение от 03.02. 2014г., съгласно чл. 33 от които задълженията за плащане на енергията
следва да се платят в 30-дневен срок след публикуване на фактурата на
интернет-страница на ищеца.
Приети са извлечения от сметки на ищеца сочещи
задължения за имота в размер на процесните суми – по обща фактура № **********/31.08.2015г. 1174,60лв. главница за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2015г, общо дължима главница е била 1206,48лв., но
останала неплатена 1174,60лв; и 41,44лв.
лихва; по обща фактура № **********/31.07.2016г.
неплатена главница от 277,32лв., общо
дължима главница е била 973,73лв. за
периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. , но неплатена била останала
277,23лв. По изравнителни сметки общо дължимите суми са били 1206,48лв. за периода от 01.05.2014г. до
30.04.2015г. и 973,73лв. за периода от
01.05.2015г. до 30.04.2016г., като по фактури по прогнозни стойности тези суми
са били по-малки, фактурите по прогнозни стойности за периода 01.05.2014г. до
30.04.2015г. били с № **********/май 2014г.; **********/юни 2014г.; **********/юли 204г.; **********/август
2014г.; **********/септември 2014г.; **********/октомври 2014г.;
**********/ноември 2014г.; **********/декември 2014г.; **********/януари
2015г.; **********/февруари 2015г.; **********/март 2015г.; **********/април
2015г. съответно за 65,04лв.; 65, 04лв.;
60,54лв.; 60,54лв.; 60,54лв.; 60,54лв.; 66,65лв.; 85,26лв.; 98,48лв.;
103,21лв.; 106,30лв.; 109,44лв.; 88,63лв.;
Приета е неоспорена от страните
разписка от 21.12.2017г. съгласно която на 21.12.2017г. е платена сума от 300лв. за погасяване на задължение от 1206,48лв.
главница и лихва от 268,12лв. по фактура № **********/август 2015г.
Приети са разписки от
31.07.2017г., 30.10.2017г., 05.09.2017г., 28.09.2017г. от 30.06.2017г. за плащания за процесния имот по фактура **********/07.2014г. всяко за погасяване
на задължения по фактурата, за сумата от
общо 1047,30лв. по тази фактура, по която фактура към първото плащане от 30.06.2017г.
задължения са били за главница за 870,85лв.
главница и за 157,51лв. лихва.
Приети са разписки за плащане от
2017г. на суми за дялово разпределение на енергията.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в обжалваната
част по исковете срещу З.А. е допустимо.
По исковете срещу М.Ц. решението в обжалваната част е недопустимо. Това е така, защото по
заповедно дело тя не е подала възражение срещу издадената заповед. Такова
възражение е подал само З.А.. При така установеното съдът приема, че решението по
исковете срещу М. Ц. е недопустимо и същото следва да бъде обезсилено, а производството по тези
искове следва да бъде прекратено.
По правилността на решението в обжалваната
част по исковете срещу З.А.:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124
от ГПК вр. с чл. 150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди, за имот в
сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за
забава на плащане,
за които е издадена заповед за изпълнение по глава ХХХVІІ от ГПК .
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на
ответника топлоенергия срещу задължение
на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо
задължение за заплащане на стойността на същото, като е изпаднал и в забава за
изпълнението му.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ
и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
По делото не се спори, че ответникът З.А. е собственик
на ½ ид.ч. от имота през процесния период, поради което и съдът приема,
че той е потребител на топлинна енергия в имота за процесния период и отговаря
пред ищеца за 1/2 от стойността на потребената в него енергия.
По делото не се спори, че в имота през процесния
период е доставена енергия на стойност по изравнителните сметки. Същите се
установяват от записванията на ищеца, които не са оспорени, че са 1206,48лв. за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2015г. и 973,73лв. за периода от
01.05.2015г. до 30.04.2016г., като по фактури по прогнозни стойности тези суми
са били по-малки.
Спорен въпрос по делото е дали процесните задължения
са погасени с плащане.
Приетото по делото извлечение от сметки на ищеца,
разписка за плащане установяват, че за потребена енергия в имота за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2015г. ищецът е начислил като реално потребена сума по
изравнителна сметка сумата от общо 1206,48лв. За погасяване на задължения за
главница по тази фактура и за лихва върху сума по тази фактура е платена сумата от 300лв. на
21.12.2017г. Това се установява от приета по делото разписка сочеща размер на главница
към този момент от 1206,48лв. и лихва от 268,12лв. По записванията на ищеца
тази сума е отнесена за погасяване на лихвата от 268,12лв. и остатъка от
31,88лв. – за главница по фактурата и така неплатена главница е останала 1174,60лв. В разписката за плащане на
сумата от 300лв. са посочени размерите на задълженията по фактура за главница и
за лихва, но не е посочено със сумата от 300лв. кое от двете задължения се
погасява, поради което и правилно по правилата на чл. 76 от ЗЗД ищецът е отнесъл
сумата за погасяване първо на лихвата, а с остатъка – част от главницата.
Приети платежни нареждания за общо 1047,30лв.
установяват плащане на тази сума по фактура, издадена през юли 2014г. с №
**********. От прието извлечение от сметки на ищеца се установява, че фактура с
такъв номер не е издаван за задължения
от процесния период. Такава фактура е издадена през процесния период, но не е установено да е
за задължения от процесния период. От разписките за плащане се установява, че
главница по тази фактура е била не по-малка от 870,85лв. към 30.06.2017г. По
делото тази фактура не е представена и не е приета. Съдът приема, обаче, че размер на сумата по фактурата – поне 870,85лв.,
датата на издаване на тази фактура-юли 2014г., обосновават извод, че тази фактура е била
издадена по изравнителна сметка за период преди процесния, а именно - от 01.05.2013г. до 30.04.2014г. Обсъдени в съвкупност
събраните по делото доказателства обосновават извод, че фактура, издадена през
юли месец за сума от 870,85лв. не е по
прогнозни стойности, а е по изравнителни сметки. Годината и месеца на издаване
на фактурата, размерът й не позволяват извод, че тя е за месечна сметка. Този
извод се налага и при съобразяване на прието извлечение от сметки на ищеца,
което за задължения за процесния период не сочи фактура с такъв номер, дата и
размер. Напротив, обосновава се извод, че тази фактура е издадена по изравнителни сметки за отчетен
период преди юли 2014г., тоест за отчетен период от 01.05.2013г. до
30.04.2014г. За този период претенции по делото не са предявен и установеното
плащане на суми по тази фактура не е относимо към делото. Това е така, защото
не установява плащане на задължения за потребена топлинна енергия през
процесния период. Следва да се посочи,
че посочването от длъжника на конкретен документ като основание за плащане и който документ не е установено
по делото да е издаден за стойност на потребена топлинна енергия за процесния
период в имота препятстват извод, че с плащането на сумите по фактура №
********** са погасени задължения за
процесния период.
При така възприето съдът приема, че по делото не е
установено погасяване на процесните задължения чрез плащане 1174,60лв за периода от 01.05.2014г. до
30.04.2015г. и 277,32лв. за периода от 01.05.2015г. до
30.04.2016г., (за такава сума е предявен иска за този период) съответно и за лихва за забава на плащането
на тези суми от 41,44лв. и извода в
обратния смисъл на районният съд е неправилен.
С оглед гореизложеното и като съобрази, че ответникът З. А. отговаря за ½ от тези задължения
пред ищеца и само за такава част от
сумите е предявен иска, то съдът приема, че иск е основателен за сумата от 725,95лв. главница и 20,72лв. лихва за
забава.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските по иска срещу М.Ц. следва
да се поставят в тежест на въззивника. Въззиваемият М.Ц. не е претендирала
разноски и такива не й се следват.
Разноските по иска срещу З.А.
следва да се поставят в тежест на въззиваемия А. и той следва да бъде осъден да
заплати на въззивника - ищец сумата от общо
200лв., формирани, както следва: 39,94лв. разноски по заповедно дело; по
исково дело 50лв. възнаграждение за юрисконсулт и 35,06лв. разноски за държавна
такса; по въззивно дело 25лв. разноски за държавна такса и 50лв. възнаграждение
за юрисконсулт.
На въззиваемия З.А. разноски не
се следват поради уважаване на исковете срещу него.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение от 06.02.2019г. по
гр.д. № 55863 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 62- ри състав в частта, с
която са отхвърлени исковете, предявени
с искова молба вх. № 2023657/21.08.2018г.
на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** с
адрес: *** срещу М.С.Ц., ЕГН **********,
с адрес: *** с правно основание чл. 422
вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД за признаване за установено,
че М.С.Ц., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ******** заплащане на сумата от общо 725,95лв.,
представляващи ½ от стойност на
потребена топлинна енергия в апартамент
№ 2 в гр. София, бул. „********” № ********за периода от 01.05.2014г. до 31.07.2015г.; сумата от 20,72лв., представляващи лихва за забава за плащането на
главницата за периода от 15.10.2015г. до
27.04.2018г.за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело
№ 32801/2018г. на СРС и ПРЕКРАТЯВА производството
по исковете в тази част като недопустимо.
ОТМЕНЯ Решение от 06.02.2019г. по
гр.д. № 55863 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 62- ри състав в частта, с която са отхвърлени исковете, предявени с искова
молба вх. № 2023657/21.08.2018г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** с адрес: ***
срещу З.С.А., ЕГН ********** , с
адрес: *** с правно основание чл. 422
вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД, за признаване за установено,
че З.С.А., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ******** заплащане на сумите сумата от общо
725,95лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
25.05.2018г., до изплащането й, представляващи ½ от стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 2 в гр. София, бул. „********”
№ ********за периода от 01.05.2014г. до
31.07.2015г. , формирани като сбор от сумите, както следва: 587,30лв.
по фактура № **********/31.08.2015г.; 138,66лв. по фактура № **********/31.07.2016г.; сумата от 20,72лв., представляващи лихва за забава за плащането на
главницата за периода от 15.10.2015г. до
27.04.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно
дело № 32801/2018г. на СРС и вместо това
постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени с искова молба вх. № 2023657/21.08.2018г. положителни
установителни искове на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** с адрес: ***
срещу З.С.А., ЕГН ********** , с
адрес: *** с правно основание чл. 422
вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД, че З.С.А., ЕГН **********
дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** заплащане на сумата от 725,95лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 25.05.2018г., до изплащането й,
представляващи ½ от
стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 2 в гр. София, бул. „********” № ********за периода
от 01.05.2014г. до 31.07.2015г. ,
формирани като сбор от сумите, както следва: 587,30лв. по фактура № **********/31.08.2015г.;
138,66лв. по фактура №
**********/31.07.2016г.; сумата
от 20,72лв., представляващи лихва за
забава за плащането на главницата за периода от 15.10.2015г. до 27.04.2018г., за които е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 32801/2018г. на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА З.С.А., ЕГН ********** с адрес: *** да
заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** с
адрес: *** на основание на чл. 78, ал. 1 вр. с ал. 8 от ГПК сумата от общо 200лв. (двеста лева), представляващи
съдебни разноски по заповедно и исково производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.