Решение по дело №46/2023 на Административен съд - Търговище

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 47                               13.07.2023 г.             град Търговище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд гр.Търговище

на тринадесети юни                   две хиляди двадесет и трета година

в публично съдебно заседание, в следния касационен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Красимира Тодорова

ЧЛЕНОВЕ:  Албена Стефанова

                      Стоян Колев   

 

Секретар – Ивалина Станкова

Прокурор - Мартин Александров

 

като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД № 46 по описа за 2023 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията, предвидени в чл.348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на  Х.М.М., ЕГН ********** *** подадена чрез адвокат С.Д. ***, с посочен по делото съдебен адрес:***,  против Решение № 32/20.03.2023 г. на Районен съд - Омуртаг, постановено по НАХД № 190 по описа на съда за 2022 г., с което е потвърден като законосъобразен електронен фиш /ЕФ/ серия К № 5476267. С посочения ЕФ на Х.М.М., ЕГН ********** за нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.

В касационната жалба като основания се навеждат допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на ЕФ,  нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Навежда се и неправилна трактовка на фактическите обстоятелства. Излага се становище, че нарушението не е станало на бензиностанция „Шелф“, че в ЕФ не се сочи в коя посока устройството АТСС ARH CAM S1  измерва Навежда се наличието на противоречия по отношение на датата на извършване на нарушението и начина на въвеждане на ограничението на скоростта от 50 км.ч., както и  че описанието на нарушението не отговаря   на снимковия материал, в т.ч. и че автомобила е товарен. Излага се твърдение, че в протокола за използване на АТСС не са посочени началото и края на участъка. Навежда се, че процесния участък от пътя не е правилно урегулиран.  Моли се оспореното въззивно решение изцяло да бъде отменено като незаконосъобразно, като се постанови ново, с което  ЕФ също да се отмени като такъв.  

В съдебно заседание касатора се представлява от адвокат С.Д. ***, която поддържа жалбата на изложените в нея основания. Навежда доводи, че е налице неяснота относно мястото на извършване на нарушението. Излага становище, че протокола за използване на АТСС не е годно доказателствено средство, тъй като не е попълнен в цялост. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна – ОД на МВР - Търговище, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Търговище счита жалбата за неоснователна. Навежда, че изложените в жалбата възражения на касатора вече са били предмет на съдебен контрол от  Районния съд, като последният  ги е обсъдил и е изложил мотиви -защо не ги приема за основателни. Дава заключение, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима.

След проверка на делото настоящата инстанция констатира, че въззивният съд е приел следната фактическа обстановка:

         На  03.12.2021 г., в 11:42 часа, в с. ********, общ. Антоново, обл. Търговище, ПП -4 до бензиностанция „Шелф“, населено място с ограничение на скоростта 50, 26 е установено управление на  МПС - товарен автомобил марка „Пежо“, модел „ 308“ с рег. № *******. Последното е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система АТСС АRН САМ S1 №*******, насочено към гр.Варна. В ЕФ е посочено, че  разрешената скорост е била 50 км/ч, а установената 81 км/ч, че превишаването на разрешената скорост е от 31 км/ч, като при установяването й бил отчетен толеранс от 3 км/ч. След извършена   проверка от Централна база - КАТ, било установено, че към датата на нарушението заснетият автомобил е собственост на Х.М.М., с адрес: ***, к.к. „СВ. ******************“, ул. *********************. На 03.12.2021г. бил генериран ЕФ серия К № 5476267 срещу собственика на автомобила Х.М.М.. С посочения ЕФ  за нарушение, квалифицирано по чл. 21, ал. от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на Х.М.М., ЕГН ********** е наложена административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.

След връчването на ЕФ от М. до органа е постъпило възражение с рег.№363000-14277/01.06.2022г. С възражението изцяло е оспорена фактическата обстановка по ЕФ, като се моли да бъде съставен АУАН. По подаденото възражение е изготвено писмо с рег.№363000-14463 на Директора на ОДМВР-Търговище, в което Х.М.М. се уведомява че връченият му ЕФ подлежи на обжалване пред съда. По делото не са налице изходящи от наказващия орган данни относно датата на връчване на посоченото писмо, както и относно датата на връчване на ЕФ.

         Пред районния съд като доказателства са приложени снимка № *******/0329401 от 03.12.2021 г., заснета в 11:42:09.5 часа и снимка № *******/0329397 от 03.12.2021 г., заснета в 11:42:08:8 часа. Съдът е приел, че от снимките по ясен начин се установява регистрационния номер на автомобила.  Приел е, че в първата снимка е отразено, че е направена на разстояние от 119 метра, както и че измерената

скорост на движение на автомобила била 84 км/ч, при ограничение на скоростта на движение 50 км/ч. Отразена е локация - с. ******** и СРS координати: 43.107061 26.265750. Приложени са по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г., издадено от Български институт по метрология, със срок на валидност до 07.09.2027 г. за преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип АRН САМ S1, вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126, ведно с приложение към удостоверението с описание на типа, технически и метрологични характеристики. Видно е от приложеното писмо изх, № АУ-000029-64140/11.12.2017 г. от Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения“ при Български институт по метрология, че е налице извършена първоначална проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС, с вградено разпознаване на номера и комуникации тип АRН САМ S1, № 1174384 и, че същата съответства на одобрения тип. От писмо от Български институт по метрология - изх. № 20-00-69-1/15.11.2022 г. и приложения към него Протокол от проверка № 52-СГ-ИСИС/03.11.2021 г. се установява, че на преносима система за контрол на скоростта на МПС, с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRН САМ S1, № *******, е извършена периодична проверка през месец ноември 2021 г. Приложени са по делото организационно-технологични правила за работа със „Стационарно преносими уреди за контрол на скоростта“ и Заповед № 81213-205/27.02.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, с която са утвърдени. Приложена е справка от централна база - КАТ с която се установява, че товарен автомобил марка „Пежо“, модел 308 с регистрационен № *******, е собственост на Х.М.М.. Приложен е Протокол с рег. № 363р-32284/06.12.20221 г. за използване на АТС на 03.12.2021 г., ведно със снимка на която е видно позиционирането на техническото средство. Към преписката е приложен и Сертификат № АК1 Н12012018053, съгласно който мл. автоконтрольор Д.А.Й.е преминал обучение за работа с СПУКС модел АRН САМ S1 на 12.01.2018 г.

При така установената фактическа обстановка, Районният съд е приел от правна страна, че ЕФ съдържа всички реквизити, посочени в чл.189, ал.4, изр. второ от ЗДвП, като е налице яснота относно всички елементи от състава на административното нарушение, което се вменява на жалбоподателя Х.М.М..

Съдът е извел извод, че в хода на производството по съставяне и връчване на ЕФ не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е приел, че от приложения по делото снимков материал  ясно се установява  процесния автомобил и регистрационния му номер. Приел е също така, че отразените в снимковия материал данни за локация и GPS координати, по безспорен начин се установява мястото на извършване на нарушението и че същото е извършено в населено място - с. ********, общ. Антоново, обл.Търговище, като фактът, че нарушението е извършено в посоченото населено се установява и от приложения Протокол за използване на АТСС рег. № З63р-32284/06.12.2021 г., ведно със снимка, с посочена дата на използване 03.12.2021 г. Съдът е приел, че в ЕФ  е нали отразен реквизит –място на извършване на нарушението.

 Районният съд е приел, че в случая са спазени изискванията на чл.10, ал.1, ал.3 от Наредба № 81213-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Обсъдил е възраженията на оспорващия М. като е приел, че Протокола по чл.10, ал.1 от Наредбата е съставен от обслужващия полицейски служител по надлежен ред и съдържа изискуемите  от закона реквизити. Съдът е приел, че е спазено и изискването на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 81213-532/12.05.2015 г. във вр. с чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, като правилно от измерената скорост от 84 км/ч е приспадната допустимата грешка при измерването от 3 %. Районният съд е извел извод, че от Протокола по чл.10, ал.1 от Наредбата  и от съпроводения към него снимков материал по несъмнен начин по делото се доказват всички елементи от състава на административното нарушение. Прието е, че деянието е правилно правно квалифицирано и подведено под нормата на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, като на М. е наложен фиксирания в закона размер.

На основание така направените фактически констатации и правни изводи въззивният съд е потвърдил обжалвания ЕФ, като законосъобразен.

Настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно чл.218 от АПК намира следното:

Доводите, изложени в касационната жалба са били вече навеждани пред Районния съд. Същите са изцяло обсъдени от съда като последният е изложил мотивите си защо ги счита за неоснователни. Повторното им навеждане пред касационната инстанция касае обосноваността на въззивното решение, която не е касационно основание по чл.348 от НПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.

В случая Х.М.М. е наказан  за управление на МПС-„Пежо“, модел „ 308“ с рег. № *******, негова собственост, с превишаване на скоростта в населено място, като превишаването е с 31 км/ч над установеното ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч, при дата на извършване 03.12.2021г. и GPS координати на населено място. От съдържанието на приложения по делото Протокол с рег.№363р322Т4/06.12.2023г. по несъмнен начин се установява, че датата на използване на автоматизираното техническо средство АТСС АRН САМ S1 №******* е 03.12.2021г., че местонафождението е с.********, път ПП -4, като че се контролират двете посоки на движение на МПС-тата:гр.Варна-гр.София. Дори и да е налице някаква неприцизност в ЕФ, това по никакъв начин не променя фактът на превишаването на скоростта в населено място. Налице е пълна яснота относно елементите на административното нарушение, което се вменява на касатора М. с ЕФ, като по никакъв начин правото му на защита не се явява нарушено. В ЕФ ясно е изписано в текст, че лицето, на което е съставен ЕФ може да подаде писмена декларация, в случаите когато МПС-то е управлявано от друго лице, с данни на последното. По делото са налице данни от самия М., съдържащи се във възражението му, че ЕФ е получен от него. Касаторът М. дори е упражнил и право на възражение срещу ЕФ. Електронният фиш обаче е съставен по специалния ред на ЗДвП, а не по общия ред на чл.39 от ЗАНН и приложение намират специалните разпоредби на чл.189, ал. от ЗДвП, а не общите по чл.39 от ЗАНН. В конкретния случая не е налице хипотеза по чл.189, ал.6 от ЗДвП за анулиране на ЕФ. В посочената разпоредба не се регламентира законово задължение за органа да състави АУАН при възражение, с оглед на което възможността за защита на санкционираното лице срещу съставения ЕФ е неговото съдебно обжалване, съгласно 189, ал.8 от ЗДвП, което право касаторът М. е упражнил в пълен обем.

По изложените съображения съдът приема, че в производството по издаване на ЕФ не са налице толкова тежки нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на правото на защита на касатора М. и доводите на последния в тази насока са неоснователни.

Изводите на Районния съд за доказаност на елементите от състава на описаното в ЕФ нарушение и  за спазване на всички кумулативни изисквания на процедурата по установяване на този вид нарушения, изцяло се споделят от настоящата инстанция като касационният съд намира, че мотивите на въззивния съд в тези насоки не следва да се преповтарят, съгласно чл.221, ал.2 от АПК.

Деянието, така както е описано от обективна страна в ЕФ е правилно правно квалифицирано и подведено под нормата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Наложеното наказание е във фиксирания от закона размер. Предвид разпоредбата на чл.189з от ЗДвП нормата на чл.28 от ЗАНН е неприложима към конкретния случай на административно нарушение.

Правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на Х.М.М. при доказаност на качеството му на  собственик на процесното МПС и при липса на подадена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП.

На основание всичко гореизложено, съдът намира въззивното решение за постановено при правилно приложение на материалния закон.

Оспореното  решение е подробно и обстойно мотивирано. В хода на въззивното производство не са допуснати такива съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348 ал.3,т.1,т.2 от НПК, които да обосноват касационно основание по чл.348 ал.1,т.2 от НПК.

При извършената служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на оспореното решение.

По изложените съображения, касационният съд счита, че не е налице касационно основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното Решение  и следва същото да бъде оставено в сила като законосъобразно.

По делото не се претендират разноски от страна на ответника по касационната жалба, предвид на което съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за разноските за настоящата инстанция.

Воден от горното и на основание чл.221 ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН,  касационният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 32/20.03.2023 г. на Районен съд - Омуртаг, постановено по НАХД № 190/2022г. по описа на същия съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание  чл.223 от АПК.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:      1.  

 

 

 

                        2.