№ 293
гр. Враца, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Ангелова
при участието на секретаря Ваня Люб. Василева
като разгледа докладваното от Росица Ив. Ангелова Административно
наказателно дело № 20251420200539 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. П. С. от гр.Козлодуй с ЕГН ********** срещу Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система, серия К, № 9950332, издаден от ОДМВР Враца, с който за извършено
нарушение по чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.3
от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 /двеста/ лева.
В жалбата се твърди, че ЕФНГ е незаконосъобразен, издаден при допуснати
съществени нарушения на материалния закон и административнопроизводствените правила,
като се прави искане за неговата отмяна.
В проведеното открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се
представлява, но от упълномощения защитник е постъпила писмена защита, в която се
твърди, че посоченото нарушение не е извършено в условията на повторност, тъй като
ЕФНГ, серия К №5406116 не е връчван на жалбоподателя и не е влязъл в сила. Прави се
искане и за присъждане на направените разноски по делото.
Ответната страна, редовно призована, не се представлява, но в придружителното
писмо са изложени доводи за законосъобразност на атакувания електронен фиш. Твърди се,
че при съставяне на ЕФНГ е спазена изискващата се от закона форма и същият е издаден от
компетентен орган и по нормативно установения ред. Твърди се още, че използваното по
време и място автоматизирано техническо средство работи в автоматичен и автономен
режим, без участие и намеса на служител, като измерва скоростта на преминаващите
автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично
1
разпознава регистрационния номер на МПС.
Съдът, след като се запозна с жалбата и материалите по делото, намира за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена от активно легитимирано лице в
качеството му на собственик, на когото е регистрирано МПС. По делото са налице данни за
датата на връчване на процесния електронен фиш, поради което следва да се приеме, че
жалбата е подадена в законоустановения в чл.189, ал.8 ЗДвП преклузивен срок и е
процесуално допустима. От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На 07.11.2024 г., в 09:22 часа, по път ІІ-15, на км 5+500, извън населено място, с
посока на движение и в двете посоки, при ограничение 60 км/ч, въведено с пътен знак В26,
с автоматизирано техническо средство - стационарно преносим уред за осъществяване на
контрол на пътното движение тип „ARН САM S1“ с фабр.№120сс8b, е било заснето
движението на МПС л.а.”Фолксваген Тигуан” с регистрационен №ВР7722СС, който се
движел със скорост от 82 км/ч. Нарушението било заснето със стационарно преносим уред
за осъществяване на контрол на пътното движение тип „ARН САM S1“ с фабр.№120сс8b с
приспаднат толеранс – 3 % от измерената скорост. В акта е записано, че нарушението било
извършено в условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФНГ,
серия К, №5406116 на 21.03.2024 г. Последвало издаване на обжалвания ЕФНГ, серия К,
№9950332 от ОД МВР - Враца, като на жалбоподателя било наложено административно
наказание глоба в размер 200.00 лева за извършено нарушение по чл.21, ал.2 вр. ал.1, на
основание чл.189 ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.3 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от приложените към делото
релевантни писмените доказателства – Заверено копие от Електронен фиш серия К,
№9950332, издаден от ОДМВР Враца; Разписка от 11.05.2025 г.; снимка към ЕФ, №
120СС8В/0157847; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване за „ARН САM S1“
на БИМ, Заповед №8121з –931 от 30.08.2016 г. на МВР и приложение към нея; Протокол от
проверка №064-СГ-ИСИС/24.04.2024 г. на БИМ; Справка за собственост на МПС; Протокол
за използване на АТСС от 07.11.2024 г. и снимки на местоположението на АТСС и пътен
знак В26; Заверено копие от Електронен фиш, серия К, №5406116, издаден от ОДМВР
Враца; Справка от АИС-АНД за ЕФНГ, серия К, №5406116, от която е видна датата на
връчване – 06.03.2024 г. и датата на влизане в сила-21.03.2024 г.; Протокол №3-12-21 от
проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M от 05.05.2021 г.
Разглеждайки жалбата по същество, съдът констатира, че ЕФНГ серия К, №9950332,
издаден от ОДМВР Враца е издаден в съответствие с утвърдения със Заповед № 8121з –931
от 30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи - образец и като такъв същият съдържа
лимитативно посочените в чл.189, ал.4 ЗДвП реквизити – данни за териториалната структура
на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението;
датата и точния час на извършване на нарушението; регистрационния номер на моторното
превозно средство; собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на
2
нарушението; нарушените разпоредби и съответно размерът на глобата.
От събраните по делото доказателства е безспорно установено извършването на
нарушението по чл.21, ал.2 ЗДвП, неговото място, време и авторство. Като място на
нарушението е посочен път ІІ-15, на км 5+500, извън населено място, където е заснето
движението на процесното МПС, като заснемането е извършено с автоматизирано
техническо средство - стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното
движение, тип „ARН САM S1“ с фабр.№ 120сс8b, преминал задължителната проверка в
лаборатория на БИМ и е годно измервателно средство, преминало съответна проверка видно
от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване за „ARН САM S1“ на БИМ. За
процесната дата с посочената система са регистрирани в периода от 09:00 часа до 12:00 часа
общо 60 нарушения на скоростта, като от приложената разпечатка от „ARН САM S1“ с фабр.
№ 120сс8b, за датата на нарушението, е видно, че същото е регистрирано в 09:22:56 часа,
като в ЕФНГ изрично е отразено, че се касае за посоченото автоматизирано техническо
средство на ОД на МВР-Враца. Безспорно установено е, че заснетото МПС се е движело със
скорост от 82 км/ч след приспаднат толеранс – 3 % от измерената скорост, тоест с 22 км/ч
над максимално разрешената за движение в процесния пътен участък скорост от 60 км/ч.,
въведена с пътен знак В-26, каквото ограничение било въведено за движение извън населено
място.
Към датата на извършване на нарушението и издаване на ЕФНГ – 07.11.2024 г.,
нарушението е било квалифицирано правилно от наказващия орган, който е определил и
размера на наложената санкция, установен от нормата на чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.3 от ЗДвП, в
редакцията на закона, актуална към датата на нарушението. Съгласно разпоредбата на
чл.182, ал.4 ЗДвП, действаща към момента на издаване на ЕФНГ, когато нарушението по
чл.182, ал.1, т.1 - 5, ал.2 и ал.3, т.1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер, а в случая чл.182, ал.2, т.3 ЗДвП гласи –
„Водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва:
…. за превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба 100.00 лева. В този смисъл е била наложена
адекватната към датата на извършване на нарушението и издаване на ЕФНГ санкция, като
глобата е определена във фиксиран размер и не подлежи на индивидуализация. АНО е
квалифицирал нарушението като повторно по смисъла на §6, т.33 от ЗДвП, като е посочил,
че жалбоподателят е бил санкциониран с електронен фиш за управление на МПС с
превишена скорост, серия К, №65406116, връчен на 06.03.2024 г. и влязъл в законна сила на
21.03.2024 г., съобразно справка разпечатка от АИС АНД. Съгласно разпоредбата на §6, т.33
от ЗДвП, "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила
на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по
вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов
водач. В случая доказателствата за повторност са посочени от АНО в обжалвания ЕФНГ,
като е представена официална справка от електронната система на МВР, установяваща, че
този електронен фиш е влязъл в сила. Налице са били предвидените в закона предпоставки
настоящото нарушение да бъде квалифицирано като "повторно", доколкото се установило
нарушение от един и същ вид, извършено в посочения в §6, т.33 от ДР на ЗДвП срок, като
процесното нарушение, което обуславя повторността, попадало в обхвата на чл.182, ал. 4 от
ЗДвП.
След измененията на ЗДвП, обн. ДВ, бр.64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.,
разпоредбата на чл.182, ал.4 гласи следното: „При повторно нарушение по ал.1, т.5 и 6,
3
ал.2, т.6, ал.3, т.6 наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен
размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.
Горното води до извода, че нарушението по чл.182, ал.2, т.3 след измененията в закона не
попада в обхвата на разпоредбата на чл.182, ал.4 за налагане на по-тежко наказание за
повторно нарушение. В действителност редакция на чл.182, ал.4 ЗДвП преди изменението
от 07.09.2025 г. е предвиждала налагане на административно наказание за повторно
нарушение на чл.182, ал.2, т.3, но след последната редакция на цитираната разпоредба и
влезлите в сила изменения, налагането на по-тежко административно наказание за
повторност не обхваща случаите на нарушение по чл.182, ал.2, т.3 ЗДвП. Съгласно чл.3
ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в
сила по време на извършването му, но ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя. В конкретния случай по-благоприятна за нарушителя се
явява нормативната разпоредба на чл.182, ал.4, в последната й редакция /изм. ДВ, бр. 64 от
2025 г., в сила от 07.09.2025 г./, изключваща от приложното си поле нарушенията по чл.182,
ал.2, т.3 ЗДвП. Ето защо, нарушителят не следва да бъде санкциониран за нарушение,
извършено в условията на повторност, а следва да носи административнонаказателна
отговорност само за основното нарушение по чл.182, ал.2, т.3 ЗДвП, извършването на което
от своя страна е доказано безспорно.
Горното от своя страна не води до пълна отмяна на издадения електронен фиш, тъй
като нарушителят е запознат с фактите на конкретното нарушение – касае се за управление
на МПС с превишена скорост извън населено място и това обстоятелство налага
преквалификация на нарушението. Изрично Тълкувателно решение №8/2021 г. по т. д.
1/2020 г. на ВАС приема, че при липса на съществено изменение на съставомерните факти в
наказателното постановление на основание чл.337, ал.1, т.2 НПК вр. чл.84 ЗАНН районният
съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно
нарушение, т.е. районният съд има правомощието да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от
административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да
отменя наказателното постановление. Ето защо деянието следва да се преквалифицира от
такова извършено в условията на "повторност" по чл.182, ал.4 ЗДвП в такова по основния
състав – чл.182, ал.2, т.3 ЗДвП, регламентиращ наказание при превишаване на максимално
разрешената скорост извън населено място над 20 км/ч, както е в случая, респективно само
размерът на наложената "глоба" следва да се измени от 200.00 на 100.00 лева. В този
смисъл е Решение №141/12.05.2023 г., постановено по к.а.н.д.151/2023 г. по описа на АдмС-
Враца.
Не на последно място настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай по
отношение на нарушението не може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН
за маловажен случай. Това е така, тъй като нарушението е формално и липсват съставомерни
вреди, като законодателят е възприел, че самото нарушение на правилата за движение по
пътищата е с достатъчно висока степен на обществена опасност. Контролът върху скоростта
за движение е насочен към осигуряване на безопасността на движение, която дейност е с
повишена опасност.
Предвид горното, съдът намира, че въззивната жалба се явява частично основателна и
като такава същата следва да бъде уважена частично, а атакуваният ЕФНГ следва да се
4
измени в частта, с която на основание чл.182, ал.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2 вр.
ал.1 от ЗДвП на жалб.С. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00
/двеста/ лева, като се намали на основание чл.182, ал.2, т.3 ЗДвП размера на глобата на
100.00 /сто/ лева.
Предвид изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски от страна
на жалбоподателя, съдът намира същото за неоснователно и като такова не следва да бъде
уважено, тъй като при изменение на НП не се дължат разноски на нарушителя от страна на
контролните и наказващи органи – ТР № 3/08.04.1985 г. по н.д.98/1984 г. на ОСНК, като
съгласно чл.143, ал.1 АПК разноски се дължат единствено при отмяна на обжалвания акт.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4 вр. ал.1 от ЗАНН, Врачанският
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба, серия К, №9950332, издаден от
ОДМВР-Враца В ЧАСТТА, с която на основание чл.189, ал.4 ЗДвП, на Г. П. С. от
гр.Козлодуй, ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на
200.00 лева, като НАМАЛЯВА на основание чл.182, ал.2, т.3 ЗДвП размера на глобата на
100.00 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Враца,
по реда на гл.XII АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
неговото изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5