№ 28
гр. гр. Добрич, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седми март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги М. Павлов
при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова
като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело №
20223200900169 по описа за 2022 година
Търговско дело № 169/2022 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е
образувано по искова молба рег. вх. № 5096/29.09.2022 г., с дата на
пощенското клеймо 28.09.2022 г., подадена от „БАНКА ДСК“ ЕАД гр. София,
ул. „***а“ № 19, ЕИК ***, с която при условията на обективно съединяване
срещу В. Х. М. ЕГН ********** с наст. адрес гр. Варна, ЖК „***“ бл. 1, ет. 2,
ап. 4, са предявени следните искове за установяване съществуването на
вземанията на „БАНКА ДСК“ ЕАД срещу В. Х. М.,
Иск за установяване съществуване на вземане на „БАНКА ДСК“ ЕАД
гр. София срещу В. Х. М. в качеството му на съдлъжник по Договор за
ипотечен кредит от 30.11.2009 г. за сумата от 45 205.17 евро, представляваща
неплатена главница по Договор за ипотечен кредит от 30.11.2009 г., сключен
между „БАНКА ДСК“ ЕАД гр. София от една страна като кредитор и *** от
друга страна като кредитополучател, ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 19.05.2022 г. - до окончателното й
изплащане, претендиран на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ.
Иск за установяване съществуване на вземане на „БАНКА ДСК“ ЕАД
гр. София срещу В. Х. М. в качеството му на съдлъжник по Договор за
1
ипотечен кредит от 30.11.2009 г., сключен между „БАНКА ДСК“ ЕАД гр.
София от една страна като кредитор и *** от друга страна като
кредитополучател, за сумата от 4 181.98 евро, представляваща неплатена
договорна лихва за периода 15.12.2020 г. - 15.05.2022 г. по Договор за
ипотечен кредит, претендиран на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ.
Иск за установяване съществуване на вземане на „БАНКА ДСК“ ЕАД
гр. София срещу В. Х. М. в качеството му на съдлъжник по Договор за
ипотечен кредит от 30.11.2009 г., сключен между „БАНКА ДСК“ ЕАД гр.
София от една страна като кредитор и *** от друга страна като
кредитополучател, за сумата от 42.69 евро, представляваща обезщетение за
забава за периода 15.06.2020 – 15.05.2022 г. по Договор за ипотечен,
претендиран на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.
430, ал. 1 ТЗ.
Иск за установяване съществуване на вземане на „БАНКА ДСК“ ЕАД
гр. София срещу В. Х. М. в качеството му на съдлъжник по Договор за
ипотечен кредит от 30.11.2009 г., сключен между „БАНКА ДСК“ ЕАД гр.
София от една страна като кредитор и *** от друга страна като
кредитополучател, за сумата от 37.68 евро, представляваща неплатено
обезщетение за забава за периода 16.05.2020 – 18.05.2022 г. по Договор за
ипотечен кредит, претендиран на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1
ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ.
Иск за установяване съществуване на вземане на „БАНКА ДСК“ ЕАД
гр. София срещу В. Х. М. в качеството му на съдлъжник по Договор за
ипотечен кредит от 30.11.2009 г., сключен между „БАНКА ДСК“ ЕАД гр.
София от една страна като кредитор и *** от друга страна като
кредитополучател, за сумата от 60.00 евро, представляваща неплатени такси
изискуемост по Договор за ипотечен кредит, претендиран на основание чл.
422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ.
Иск за установяване съществуване на вземане на „БАНКА ДСК“ ЕАД
гр. София срещу В. Х. М. в качеството му на съдлъжник по Договор за
ипотечен кредит от 30.11.2009 г., сключен между „БАНКА ДСК“ ЕАД гр.
София от една страна като кредитор и *** от друга страна като
кредитополучател, за сумите от 1 987.35 лв. и 50.00 лв. юрисконсултско
2
възнаграждение по заповедното производство, претендиран на основание чл.
422 ГПК.
При условията на евентуалност Банката е предявила срещу длъжника
следните искове:
Иск на „БАНКА ДСК“ ЕАД гр. София срещу В. Х. М. в качеството му
на съдлъжник по Договор за ипотечен кредит от 30.11.2009 г. за плащане на
сумата от 45 205.17 евро, представляваща неплатена главница по Договор за
ипотечен кредит от 30.11.2009 г., сключен между „БАНКА ДСК“ ЕАД гр.
София от една страна като кредитор и *** от друга страна като
кредитополучател, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК – 19.05.2022 г. - до окончателното й изплащане, претендиран на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ.
на „БАНКА ДСК“ ЕАД гр. София срещу В. Х. М. в качеството му на
съдлъжник по Договор за ипотечен кредит от 30.11.2009 г., сключен между
„БАНКА ДСК“ ЕАД гр. София от една страна като кредитор и *** от друга
страна като кредитополучател, за плащане на сумата от 4 181.98 евро,
представляваща неплатена договорна лихва за периода 15.12.2020 г. -
15.05.2022 г. по Договор за ипотечен кредит, претендиран на основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ.
Иск на „БАНКА ДСК“ ЕАД гр. София срещу В. Х. М. в качеството му
на съдлъжник по Договор за ипотечен кредит от 30.11.2009 г., сключен
между „БАНКА ДСК“ ЕАД гр. София от една страна като кредитор и *** от
друга страна като кредитополучател, за плащане на сумата от 42.69 евро,
представляваща обезщетение за забава за периода 15.06.2020 – 15.05.2022 г.
по Договор за ипотечен, претендиран на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 430, ал. 1 ТЗ.
Иск на „БАНКА ДСК“ ЕАД гр. София срещу В. Х. М. в качеството му
на съдлъжник по Договор за ипотечен кредит от 30.11.2009 г., сключен
между „БАНКА ДСК“ ЕАД гр. София от една страна като кредитор и *** от
друга страна като кредитополучател, за плащане на сумата от 37.68 евро,
представляваща неплатено обезщетение за забава за периода 16.05.2020 –
18.05.2022 г. по Договор за ипотечен кредит, претендиран на основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ.
3
Иск на „БАНКА ДСК“ ЕАД гр. София срещу В. Х. М. в качеството му
на съдлъжник по Договор за ипотечен кредит от 30.11.2009 г., сключен
между „БАНКА ДСК“ ЕАД гр. София от една страна като кредитор и *** от
друга страна като кредитополучател, за плащане на сумата от 60.00 евро,
представляваща неплатени такси изискуемост по Договор за ипотечен кредит,
претендиран на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ.
Иск за установяване съществуване на вземане на „БАНКА ДСК“ ЕАД
гр. София срещу В. Х. М. в качеството му на съдлъжник по Договор за
ипотечен кредит от 30.11.2009 г., сключен между „БАНКА ДСК“ ЕАД гр.
София от една страна като кредитор и *** от друга страна като
кредитополучател, за плащане на сумите от 1 987.35 лв. и 50.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство, претендиран
на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
В законоустановения срок по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът не е подал
писмен отговор, не е взел становище, не е направил възражения, не е оспорил
истинността на представен документ, не е посочил доказателства и не е
представил писмени доказателства.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните, приема за установена следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Безспорно установено е по делото, че на 30.11.2009 г. между „БАНКА
ДСК“ ЕАД от една страна като кредитор и *** от друга страна като
кредитополучател е сключен Договор за ипотечен кредит, по силата на който
банката е отпуснала на кредитополучателя сумата от 49 100.00 евро, при
уговорените условия и срок, а кредитополучателят се задължил да ползва
сумите съобразно уговореното и да ги върне след изтичането на срока.
Кредитът е бил обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот,
находящ се в гр. Каварна, ул. „Христо Ботев“ № 39.
На 18.06.2018 г. между банката, кредитополучателя и В. Х. М. е
сключен анекс, по силата на който В. Х. М. е встъпил в дълга на
кредитополучателя и отговаря солидарно с кредитополучателя *** за
изпълнението на всички задължения, поети по договора за банков кредит.
Договорът за кредит е изготвен съобразно изискванията на чл. 11, ал. 2
ЗПК. В съответствие със специалното законодателство банката е
4
предоставила на кредитополучателя и на съдлъжника необходимата
преддоговорна информация по чл. 5 ЗПК.
Видно от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, банката е изпълнила задължението си, произтичащо от договора
за банков кредит за отпускане на кредитополучателя на уговорената сума,
като на 04.12.2009 г. е превела по негова сметка сумата от 49 100.00 евро.
Вещото лице е установило, че кредитополучателят е усвоил процесната сума.
Длъжниците не са изпълнили задълженията си, произтичащи от
договора за банков кредит. Според експертното мнение на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, кредитополучателят е преустановил
обслужването на дълга си на 15.10.2020 г.
С оглед неизпълнението на задълженията на кредитополучателя, на
18.02.2022 г. банката е предприела действия по обявяването на предсрочната
изискуемост на вземанията по цитирания договор за банков кредит, като за
целта е изпратила чрез ЧСИ ***, рег. № *** на КЧСИ, с район на действие
ОС-Добрич уведомление изх. № 01-20-03566/18.02.2022 г. за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем до кредитополучателя ВИЧЕВ, връчена
лично на длъжника на 23.03.2022 г., а чрез ЧСИ ***, рег. № 807 на КЧСИ, с
район на действие ОС-Варна, уведомление изх. № 01-20-03568/18.02.2020 г.
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем до съдлъжника М., връчено
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК на 08.04.2022 г., видно от констативен
протокол от 08.04.2022 г., издаден от частния съдебен изпълнител.
Горепосочените размери на вземанията на банката към
кредитополучателя и съдлъжника се установяват и от заключението на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.
На 19.05.2022 г. Банката е подала до Районен съд–Каварна заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на
извлечение от счетоводните книги по чл. 417 ГПК срещу кредитополучателя
и съдлъжника в условията на солидарност за процесните суми.
По силата на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,
издадени по ч. гр. д. № 174/2022 г. по описа на Районен съд - Каварна,
кредитополучателят и съдлъжникът са осъдени в условията на солидарност да
заплатят процесните суми.
По молба на банката и въз основа на горепочаните заповед за
5
изпълнение и изпълнителен лист, при ЧСИ ***, рег. № *** на КЧСИ е
образувано изпълнително дело № 434/2022 срещу кредитополучателя и
съдлъжника.
Поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедна за изпълнение
са връчени на длъжниците, като съдлъжникът е направил възражение в
законоустановения срок по чл. 414 ГПК.
С оглед подаденото от длъжника възражение по чл. 414 ГПК,
заповедният съд с Разпореждане № 421/24.08.2022 г. е указал на банката да
предяви установителен иск по чл. 422 ГПК срещу съдлъжника.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК с предмет установяване съществуването на вземане по издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Предпоставките за надлежно предявяване на иска по чл. 422 ГПК са: 1.
Издадена заповед за изпълнение; 2. Надлежно предявено възражение от
длъжника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК; 3. Разпореждане на съда,
съдържащо дължимите указания по чл. 415, ал. 1 ГПК и 4. Предявяване на
иска по чл. 422, ал. 1 ГПК в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
При съобразяването на кумулативно установените предпоставки за
предявяването на иска по чл. 422 ГПК, настоящият състав на Съда,
необвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство,
намира, че искът по чл. 422 ГПК, предмет на настоящото търговско дело, за
надлежно предявен.
Предметът на правния спор по делото се определя от правните
твърдения на ищеца за съществуването на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение. Съдът със своя акт следва да се произнесе по въпроса
за съществуването, респ. несъществуването на правото, за което е издадена
заповед за изпълнение.
С предявяването на настоящия иск по чл. 422, ал. 1 ГПК кредиторът се
позовал на сключен на 30.11.2009 г. договор за банков кредит и настъпила
предсрочна изискуемост на кредита съгласно чл. 21.1 от Общите условия и
чл. 60, ал. 2 ЗКИ, считано от 16.05.2022 г.
6
Поради обусловеността на установетелния иск по чл. 422 ГПК от
издадената заповед за изпълнение, основано на извлечение от счетоводните
книги на банката, предметът на делото е обвързан от основанието и размера
на вземането, така както са заявени от кредитора в заповедното производство.
Предсрочната изискуемост настъпва при наличието на две условия:
обективният факт на неплащане и упражнено от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Моментът, в който настъпва предсрочната
изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че
счита кредита за предсрочно изискуем е достигнало до длъжника при
наличието на обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на
срока - ТР – 4 - 2013 – ОСГТК. Преценката относно упражняването на
правото принадлежи на кредитора. Настъпването на предсрочната
изискуемост предпоставя осъществяването на два юридически факта –
неизпълнение на длъжника и изрично волеизявление на кредитора за
отнемане на преимуществото на срока. Когато кредиторът като заявител в
заповедното производство се е позовал на предсрочна изискуемост на целия
кредит, респ. остатъка от кредита, настъпването й трябва да предхожда
образуването на заповедното производство. Ако фактите, относими към
настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното
от заявителя основания. Настоящият случай не е такъв. В процесния казус,
последното извършено плащане по кредита е на 15.10.2020 г., поради което
Съдът приема, че към 08.04.2022 г., когато е редовно и надлежно връчено
уведомлението за предсрочната изискуемост на съдлъжника при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК, същият вече е бил в просрочие. В разглеждания случай
банката е проявила грижата на добрия търговец, като е изпратила
уведомлението до съдлъжника съобразно реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ на
посочения от последния адрес. При договора за банков кредит е налице
неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на заетата сума да
стане погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези
вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на
погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме
изпълнение от страна на длъжника на части – аргумент за противното
основание от чл. 66 ЗЗД. Приложима по отношение на това задължение е
7
общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на
уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката тригодишна
давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
В процесния казус, съвкупният анализ на доказателствата по делото
обосновава извода за наличието на облигационно отношение по договор за
банков кредит по смисъла на чл. 430 и сл. ТЗ между „БАНКА ДСК“ ЕАД гр.
София от една страна като кредитор и *** от друга страна като заемател, по
силата на което банката се е задължила да отпусне на заемателя парична сума
за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава
да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичането на
срока. При условията на чл. 101 ЗЗД В. Х. М. е встъпил като съдлъжник в
задълженията на заемателя, произтичащи от процесния договор за банков
кредит.
Договорът за банков кредит е абсолютна търговска, изключителна
банкова активна сделка – чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗКИ.
Към датата на сключване на договора за банков кредит е приложим
Законът за потребителския кредит и Законът за защита на потребителите.
Кредитополучателят отговоря на дефиницията за „потребител” по смисъла на
параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП и на чл. 9, ал. 3 ЗПК; банката – на дефиницията
за „търговец” по смисъла на параграф 13, т. 2 от ДР на ЗПП и на чл. 9, ал. 4
ЗПК; договорът има за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с
дейността на кредитна институция по смисъла на параграф 13, т. 12 от ДР на
ЗЗП и на чл. 9, ал. 1 ЗПК; липсва предвиденото в този закон основание за
неприложимост.
Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, националният съд е
длъжен служебно да разгледа неравноправния характер на договорна клауза –
Решение на Съда ( четвърти състав ) от 04.09.2009 г. по дело С – 243/08 и
Решение на Съда ( първи състав ) от 03.06.2010 г. по дело С – 484/08.
Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Клаузи, които не са
уговорени индивидуално, са дефинирани в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи,
изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им и е посочен пример за такива клаузи при
договорите, сключвани при общи условия, като изброяването не е
8
изчерпателно.
Съгласно чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при определени
хипотези, регламентирани в цитираната правна норма, като: т. 9 – при
налагане на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора; т. 10 – при
предвидена възможност на търговеца да променя едностранно условията по
договора въз основа на непредвидено в него основание; т. 11 – при
възможност на търговеца да променя едностранно без основание
характеристиките на стоката или услугата; т. 12 – при предвиждане цената да
се определя при получаването на стоката или услугата или при предоставено
право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да
има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно
определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена
при сключване на договора.
В чл. 144 ЗЗП са посочени изключенията, при които определени
хипотези, регламентиращи неравноправни клаузи в договори с потребители,
визирани в чл. 143 ЗЗП, са неприложими. Така според чл. 144, ал. 3 ЗЗП
нормите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат спрямо сделки с ценни книжа,
финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на
лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца
или доставчика на финансовите услуги.
От гореизложеното се налага извода, че за да е нищожна като
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е
уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на
чл. 143 ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144
ЗЗП.
Систематическото тълкуване на разпоредбите на чл. 143 и чл. 144 ЗЗП е
основание са следния извод: допустима е уговорка в потребителски договор с
предмет предоставяне на финансова услуга, предвиждаща възможност за
увеличаване на първоначално уговорената цена, когато са налице следните
9
кумулативни условия: 1. Обстоятелствата, при чието настъпване може да се
измени цената на финансовата услуга, трябва да бъдат изрично уговорени в
потребителския договор; 2. Обективен характер на обстоятелствата; 3.
Методиката за промяна на цената на финансовата услуга трябва да е подробно
и ясно описана в потребителския договор; 4. При настъпването на
обстоятелствата да е възможно както повишаване, така и понижаване на
първоначално уговорената цена на финансовата услуга.
Съгласно чл. 143 ЗЗП, неравноправната клауза е уговорка във вреда на
потребителя. Липсата на вредоносен характер имплицитно изключва
квалификацията на уговорката в чл. 6 от Договора като неравноправна.
С оглед гореизложените доводи, Съдът не констатира наличието на
неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП.
Съдът констатира, че договорът за банков кредит отговоря и на
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7- 9 ЗПК, поради което не е нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 22 ЗПК.
Гореизложените доводи обуславят извода за възникването на валидно
облигационно отношение, произтичащо от договор за банков кредит по
смисъла на чл. 430 и сл. ТЗ, сключен между банката и кредитополучателя. С
оглед неизпълнението на задълженията на кредитополучателя, произтичащи
от договора за банков кредит, кредитополучателят и съдлъжникът на
основание чл. 101 ЗЗД отговаря към кредитора като солидарни длъжници.
С оглед експертното мнение на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, което съответства на събрания по делото доказателствен
материал, Съдът намира, исковите претенции за доказани и основателни в
пълния претендиран размер. Исковете са доказани и основателни и следва да
се уважат.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на правния спор, на
ищеца следва да се присъдят следните разноски по делото: 854.86 лв.,
представляваща държавна такса, 500.00 лв. представляваща депозит за вещото
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и юрисконсултско
възнаграждение чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 450.00 лв. с оглед представения
по делото списък по чл. 80 ГПК.
С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
10
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО СЪЩЕСТВУВАНЕТО на следните
вземания на „БАНКА ДСК“ ЕАД гр. София, ул. „***а“ № 19, ЕИК към В. Х.
М. ЕГН ********** с наст. адрес гр. Варна, ЖК „***“ бл. 1, ет. 2, ап. 4, в
качеството му на съдлъжник на кредитополучателя *** по Договор за
ипотечен кредит от 30.11.2009 г., към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в Районен съд– Каварна –
19.05.2022 г. в размерите, посочени в представеното по ч. гр. д. № 174/2022 г.
по описа на Районен съд – Каварна извлечение от счетоводните книги на
банката и договор за ипотечен кредит от 30.11.2009 г.: 45 205.17 евро,
представляваща неплатена главница по Договор за ипотечен кредит от
30.11.2009 г., сключен между „БАНКА ДСК“ ЕАД гр. София от една страна
като кредитор и *** от друга страна като кредитополучател, ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 19.05.2022
г. - до окончателното й изплащане, 4 181.98 евро, представляваща неплатена
договорна лихва за периода 15.12.2020 г. - 15.05.2022 г. по Договор за
ипотечен кредит,
42.69 евро, представляваща обезщетение за забава за периода 15.06.2020 –
15.05.2022 г. по Договор за ипотечен, 37.68 евро, представляваща неплатено
обезщетение за забава за периода 16.05.2020 – 18.05.2022 г. по Договор за
ипотечен кредит, 60.00 евро, представляваща неплатени такси изискуемост
по Договор за ипотечен кредит.
ОСЪЖДА В. Х. М. ЕГН ********** с наст. адрес гр. Варна, ЖК „***“
бл. 1, ет. 2, ап. 4 да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД гр. София, ул. „***а“ №
19, сторените в заповедното производство разноски: 1 987.35 лв.,
представляващи и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение по заповедното
производство, както и сторените в първоинстанционното производство
разноски: 1 987.35 лв., представляваща държавна такса, 650.00 лв.
представляваща депозит за вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер
на 300.00 лв.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
11
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ
ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
12