НОХД № 1628/2017
год.
МОТИВИ:
Обвинението
против подсъдимите С.Я.С. и Е.В.А.,***, е за престъпление по чл.198 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 и във вр. с
чл.63 ал.1, т.3 от НК, а именно за това, че на 28.04.2017 год., около 20.50
часа, в гр.П., зад гаражи находящи се срещу блока на
ул.”Янтра” № 9, в съучастие като съзвършители, са
отнели чужда движима вещ - мобилен телефон „S.” с ИМЕИ № …. на стойност 250.00лв. собственост на С.А.К.
***, от владението на сина на пострадалия - малолетния А.С.К. ***, без негово
съгласие с намерение противозаконно да го присвоят, като са употребили за това
сила - хващане на ръцете, запушване на устата с ръка и издърпване на телефона
от ръката на А.К., като макар и непълнолетни са разбирали свойството и
значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си.
Производството
пред първата инстанция е по реда на Глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно
следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа
изцяло така повдигнатото обвинение и пледира за осъдителна присъда с налагане
на ефективно наказание ЛС на всеки от двамата подсъдими.
Подсъдимите се явяват лично в съдебно заседание и със
служебни защитници, като се признават за виновни по предявеното им обвинение,
признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и отказват да
се събират доказателства за тези факти. Лично и чрез защитниците си пледират за
налагане на условно наказание ЛС.
Солидарно против подсъдимите е предявен граждански иск
от пострадалия С.А.К. за сумата от 250 лева, представлява обезщетение за причинените
с престъплението имуществени вреди.
Солидарно против подсъдимите е предявен граждански иск
от малолетния пострадал А.С.К., действащ чрез своите родители и законни
представители С.А.К. и Н.Н.К., за сумата от 100 лева,
представлява обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й
изплащане.
Гражданските искове се приеха за съвместно разглеждане
в наказателния процес, като посочените по-горе пострадали бяха конституирани
като граждански ищци.
Родителите на малолетния пострадал поддържат
предявения от негово име и за негова сметка граждански иск за неимуществени
вреди, като искат да бъде уважен в пълен размер.
Пострадалият С.К. лично поддържа и предявеният от
самия него граждански иск за имуществени вреди, като иска да бъде уважен в
пълен размер.
Районният
съд обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Към
инкриминираната дата подс. С.Я.С. бил на шестнадесет
навършени години, а подс. Е.В.А. – на петнадесет
години и седем месеца. Макар и непълнолетни същите били с крайно негативни
характеристични данни, доколкото са били извършители на голям брой
противообществени и престъпни прояви – основно кражби. Регистрирани са били в
ДПС при ОД на МВР-Пазарджик. Налагани са им множество мерки по ЗБППМН.
Подс. Е.А. е бил
осъждан, преди настоящото деяние, по НОХД № 2261/2016г. на ПРС с присъда влязла
в сила на 03.11.2016г., за престъпление по чл.195 ал.1, т.3 и т.4 във вр. с чл.20 ал.2 и с чл.63 ал.1, т.3 от НК, извършено в периода 06 – 10.05.2016
година, като му е наложено наказание пробация с мерки
по чл.42а ал.2, т.1, т.2 – за срок от девет месеца, както и по т.4 – за срок от
една година.
Подс. С. С. е бил осъждан след настоящото деяние по
НОХД № 1547/2017г. на ПРС, с присъда-споразумение влязла в сила на
19.10.2017г., за престъпление по чл.194 ал.1 във вр.
с чл.63 ал.1, т.3 от НК, извършено на 03.06.2017 година, като му е наложено
наказание от три месеца ЛС, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от
една година.
Понастоящем спрямо С.С. е
взета мярка за закрила по реда на чл.26 от ЗЗД – настаняване в семейството на
роднини и близки – баба и дядо по майчина линия, а именно Е.А. и Ангел Асенов.
Преди тази мярка той е била настанен в ЦНСТДМ-с.Лесичово, обл.Пазарджишка,
като престоят му в тази социална услуга е бил съпътстван с множество прояви,
които са били в разрез са правилника за вътрешния ред, както и с нарушения на
обществения ред.
Към инкриминираната дата
св. А.С.К. бил малолетен - на дванадесет навършени години. Същият бил ученик в
пети клас в ПГМ „Константин Величков” гр.Пазарджик. Живеел с родителите си С.А.К.
и Н.Н.К. ***.
На
28.04.2017 год. св.А.К. бил втора смяна на училище и след края на часовете
останал да играе на игрището до училището. На ръката си носел голям хубав
часовник. Носел със себе си и мобилен телефон марка „..”, златен на цвят с ИМЕИ №… закупен от мобилния оператор
„Теленор” и собственост на неговия баща - С.К..
Около
20.30 часа на посочената дата, св.А.К. тръгнал да се прибира към дома си. Движел
се пеш по бул.”Б.” в гр.Пазарджик, като на кръстовището при сградата на Община
Пазарджик, завил надясно по ул.”Иван Ш.” в посока магазин „И.”. Оттам се движел по ул.”Д. Г.” и впоследствие
по ул.”Я.”, между входовете на блока и
намиращите се там гаражи. Докато вървял се обадила майка му - св.Н.К., а той и
казал, че се прибира. Телефонът му останал в дясната ръка, като с нея държал и
якето си.
Малко
преди св.А.К. да тръгне към дома си от училището, подсъдимите С.С. по прякор „А.” и Е.А. по прякор „С.”, живущи в ромската
махала, се разбрали да излязат в центъра на града. Като стигнали сградата на
Община Пазарджик двамата видели А.К.. Решили
да го проследят и тръгнали след него. Видели преди това, че К. носел на ръката
си голям и хубав часовник, като се разбрали се да му го отнемат. Вървейки след
него изчаквали да мине по улица, по която няма хора, за да могат да го ограбят.
В момента,
в който св.А.К. почти бил стигнал до блока, в който живеел, като се намирал зад
гаражите, находящи се срещу блока на ул.”Янтра” № 9,
зад него се появили двамата подсъдими. Единият от тях го попитал колко е часа,
а св.А.К. погледнал часовника на ръката си, но и телефона, който държал, след
което казал че е девет без десет. В този момент подс.
Е.А. минал зад св. К. и му хванал ръцете отпред, през рамената, като му запушил
и устата с ръка, за да не вика. Подс.С.С. пък казал на свидетеля да си даде телефона и успоредно с
това издърпал със сила с ръцете си телефона от ръката на малолетния. След като
взели телефона двамата подсъдими избягали. Св.А.К. започнал да вика за помощ, но никой не го чул и той тръгнал към дома си.
Бил изплашен от това, което му се
случило и се прибрал разплакан в дома си около 21.00 часа. В дома му била неговата майка, която като видяла,
че е разплакан, разтревожена попитала какво се е случило. Св.А.К. разказал
подробно как две момчета от ромски произход са го пресрещнали са му отнели
мобилния телефон.
Св.Н.К.
веднага сигнализирала в полицията и подала жалба до Началника на РУ на МВР
Пазарджик.
След като
ограбили св.А.К. и избягали, двамата подсъдими се прибрали в ромската махала на
гр.Пазарджик. Там намерили св.В. Иванов по прякор „Е.”, показали му телефона и
казали, че го е изпратила майката на подс.С. от
Германия, а последният иска да го продаде. Св.В. И. взел телефона и го
разгледал, като казал на двамата, че същият е с парола и ще получат по-малко
пари по тази причина. След това взел телефона и го занесъл на св.Е. С. по
прякор „Е. п.”. Последният попитал дали не е краден, а св.Валентин Иванов му
казал, че не е и го излъгал, че е взет е на лизинг от майка му, но им трябвали
пари и го продават. Св.Евгени Стефанов купил телефона за 150 или 160 лева и
след като дал парите на св.Иванов, последният си тръгнал. Св.Валентин Иванов
дал на всеки един от двамата подсъдими по 50 лева.
След като
купил телефона св.Евгени Стефанов го показал на неговия приятел - св.И. Р. с
прякор „И.”, който имал магазин в
центъра на гр.Пазарджик .Св.Радев купил телефона за 180-200 лв., а в последствие
някой купил телефона от св.Р., но същия не записал точно на кой го продава.
В хода на
разследването било установено, че процесният телефон
е бил закупен от св. И.Р., от който пък го купил от св.Ангел Ангелов от гр.Ихтиман. Последният закупил
телефона заедно с протектор и калъф общо за сумата от 350 лв., което станало
някъде в края на май 2017 год. Започнал да ползва телефона, като поставил в
него своята СИМ-карта, т.к. не знаел, че телефонът е бил отнет противозаконно. След като започнал да ползва телефона същия
му бил откраднат от кафенето му в гр.Ихтиман, но за това гореспоменатият не бил
подавал жалба в полицията.
Изброените
по-горе лица били установени и разпитани като, след като по делото били получени
данни по смисъла на ЗЕС от съответните мобилни оператори.
С оглед на
всичко това било образувано настоящото наказателно производство.
Видно от
заключението на назначената по ДП съдебнооценъчна
експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно изготвено, пазарната цена на мобилен телефон „…”, към инкриминираната дата, с приспаднато съответно
овехтяване, възлиза на сумата от 250
лева.
Видно от
заключението на назначената по ДП съдебнопсихиатрична експертиза на подс.С., което съдът цени като обективно и компетентно
изготвено, същият не страда и никога не е страдал от психично заболяване.
Въпреки непълнолетието си той проявява изобретателност и находчивост, предимно
престъпна. Добре се вгражда в средата на етническата си общност. Към момента на
деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и е
можел да ръководи постъпките си. Към момента на изследването състоянието му е
еквивалент на психично здраве. Може да възприема фактите, които имат значение
за делото и да дава достоверни обяснения за тях. Може да участва в процесуално-следствени
действия в качеството на обвиняем и да взема решение свързани със защитата си.
Видно от
заключението на назначената по ДП съдебнопсихиатрична експертиза на подс.А., което съдът цени като обективно и компетентно
изготвено, същият не страда и никога не е страдал от психично заболяване.
Въпреки непълнолетието си той проявява изобретателност и находчивост, предимно
престъпна. Добре се вгражда в средата на етническата си общност. Към момента на
деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и
е можел да ръководи постъпките си. Към момента на изследването състоянието му е
еквивалент на психично здраве. Може да възприема фактите, които имат значение
за делото и да дава достоверни обяснения за тях. Може да участва в
процесуално-следствени действия в качеството на обвиняем и да взема решение
свързани със защитата си.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
на самопризнанията на подсъдимите за фактите, изложени в обстоятелствената част
на ОА и събраните в ДП доказателства, които подкрепят направеното
самопризнание, а именно – показанията на свидетелите Н.Н.К.,
С.А.К., А.С.К., М. П.Б., А. К. А., Й. К. Р., Е. Д. С., В. Ф. И., протокол за
допълнителен разпит на свидетеля А.С.К., В.А.А. и Е.Я.А.,
а също и от заключенията на СОЕ и двете СПЕ, както и от писмените доказателства,
инкорпорирани в доказателствения материал по делото.
Съдът
изцяло дава вяра на събраните писмени и гласни доказателства, както и на
експертните заключения, т.к. те са абсолютно непротиворечиви и взаимно се
допълват, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа
обстановка.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна
страна подсъдимите С.С. и Е.А. са осъществили
престъпния състав на чл.198 ал.1, във вр. с чл.20
ал.2 и във вр. с чл.63 ал.1, т.3 от НК, като на 28.04.2017
год., в гр.Пазарджик, на посочените по-горе конкретно време и място, в съучастие като съзвършители,
са отнели чужда движима вещ - мобилен телефон „..” с ИМЕИ №… на стойност 250.00лв. собственост на С.А.К.
***, от владението на малолетния му сина - А.С.К. ***, без негово съгласие с
намерение противозаконно да го присвоят, като са употребили за това сила - хващане
на ръцете, запушване на устата с ръка и издърпване на телефона от ръката на А.К.,
като макар и непълнолетни са разбирали свойството и значението на извършеното и
са могли да ръководят постъпките си.
Авторството на горепосоченото деяние се доказа по един
несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно
доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на
извършване на престъплението. Подсъдимите са имали представа за всички
обективни елементи на престъплението, като
са предвиждали и искали настъпването на общественоопасните последици на
деянието си, т.е. действали са с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
Макар и непълнолетни, те са могли да разбират свойството и значението на
извършеното от тях, както и да ръководят постъпките си.
Подсъдимите се извършили умишленото престъпление в
съучастие и са действали като
съизвършители по смисъла на чл.20 ал.2 от НК, т.к. са участвали в осъществяване
на изпълнителните деяния на осъщественото от тях съставно престъпление.
Участвали са на първо място в принудата над жертвата, посредством упражненото
насилие за сломяване на съпротивата и след това в отнемането на владението над
вещта, като са били наясно, че упражнената принуда е била начина /средството,
метода/ за осъществяване на отнемането. Двамата са имали общност на умисъла за
извършване на престъплението, като всеки един от тях е съзнавал престъпната
деятелност на другия и приноса на всеки при постигане на общия престъпен
резултат.
Деянието
не съставлява маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК, независимо от
стойността на вещта предмет на посегателство, която е доста почти една втора от
определената за страната МРЗ. На тази стойност обаче следва да се
противопостави наличието на висока степен на обществена опасност на самото
деяние /съставно престъпление, включващо принуда/ и на дейците. То е извършено
демонстративно и чувство за безнаказаност, на публично място и по отношение на
малолетен гражданин. Подсъдимите са изключително негативно охарактеризирани като
извършители на множество противоправни деяния,
включително престъпни посегателства против собствеността. Миналото осъждане на А.,
подробно описано по-горе, също не е било за него достатъчен контрамотив,
че да се откаже от извършване на престъпления, още повече, че когато е извършил
настоящото престъпление, той е изтърпявал наказание пробация
по същото това миналото осъждане. Независимо че стойността е ниска, следва да се
каже и това, че когато са предприели извършването на грабежа на телефона,
подсъдимите не са имал съзнание колко струва той, при което са искали да го
вземат, независимо от цената му, дори и да е бил със значителна стойност. Освен
ниската стойност не са налице никакви други смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да правят деянието с по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимите, съдът взе предвид разпоредбите на чл.60 от НК - относно целите на
наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата индивидуализация.
За да определи наказанието съдът отчете високата степен на
обществена опасност на деянието грабеж, което е тежко умишлено престъпление по
смисъла на чл.93, т.7 от НК и е предвидено в раздел І-ви на глава V-та от НК –
“Престъпления против собствеността”, но представлява съставно престъпление,
съдържащо елементите на престъпните състави на кражба и принуда, което завишава
обществената му опасност. Конкретното деяние също е със завишена степен на
обществена опасност, предвид времето, начина
и мястото на неговото извършване – на публично място, хладнокръвно, с
демонстрирано чувство за безнаказаност и по отношение на малолетно дете.
Подсъдимите
са личности със завишена степен на обществена опасност, за което съображения се
изложиха по-горе. Както вече се посочи, подс.А. е
осъждан на пробация преди настоящото деяние, а подс.С. – след настоящото деяние. Също така двамата са
изключително негативно охарактеризирани по местоживеене, като криминално
проявени и системни извършители на противообществени прояви. Предприетите
спрямо тях мерки по ЗБППМН не са постигнали целения корекционен
ефект.
Видно
от изготвения по делото на основание чл.15 от ЗЗД доклад от Дирекция
„СП”-Пазарджик, подс.С. се отглежда от неговите баба
и дядо по майчина линия, като родителите му се трайно дезинтересирани
от него. Майко му от дълги години живее в германия с мъж от турски произход, а
биологичния му баща никога не е полагал грижи за него, като още след раждането
му ги е напуснал с майка му, като е създал ново семейно съжителство. С. не е
успял да завърши пети клас през учебната 2015/2016 г., а към момента не учи и
не проявява интерес към учебния процес. По сведения на неговата баба, същият
пуши трева и други непознати за нея вещества, в следствие на което става
неадекватен и агресивен. Проявява девиантно поведение. Социалните работници са
констатирали, че бабата и дядото не са в състояние да се справят с проблемното
му поведение, не могат да му въздействат и да оказват необходимия контрол.
Изпитват затруднение с налагането на норми и дисциплина.
Видно
от изготвения по делото на основание чл.15 от ЗЗД доклад от Дирекция
„СП”-Пазарджик, подс.А. се отглежда от своите
родители. През учебната 2017/2018г. не посещава редовно учебните занимания и
няма интерес към образователния процес. Не е посещавал училище и през
предходната година. Води се отчет в ДПС поради множеството противообществени
прояви – кражби. По сведение на баща му, след като се сприятелили със С.С. двамата били постоянно заедно, не се прибирали в
домовете си и скитали. Родителите изпитват затруднение в осъществяването на
контролни функции.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
незачитането на установения в страната правов ред и правото на собственост,
както и в желанието на подсъдимите да си набавят средства за живеене по бърз и
престъпен начин, което е една рефлексия от ниския жизнен стандарт, който те и
семействата му поддържат, от липсата на перспективи за социална реализация,
както и от занижения родителски контрол, какъвто изцяло отсъства при подс.С..
Като смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимите, съдът прецени
направеното самопризнание още в ДП, което допринася за разкриването на
авторството на престъплението, тежкото семейно, материално положение и имотно състояние, а
също и невисоката стойност на вещта предмет на посегателство, която е около 1/2
от МРЗ. Като смекчаващо обстоятелство само за подс.С.
се отчете чистото му съдебно минало.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства за двамата са изключително негативните
характеристични данни и фактът, че грабежът е извършен спрямо малолетно лице.
Миналото осъждане на подсъдимия А. се отчете като отегчаващо обстоятелство само
за него.
С
оглед на горното и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съобразявайки и редукцията на
наказанието ЛС по реда на чл.63 ал.1, т.3 от НК, съобразявайки се и с
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът приложи разпоредбата на чл.58а ал.1
от НК, като определи наказания за престъплението при условията на общата част –
чл.54 и сл. от НК. На тази база съдът даде лек превес на смекчаващите
обстоятелства, при което намери, че подсъдимите С. и А. следва да бъде осъдени
на по една година лишаване от свобода за всеки от тях.
След
като определи този размер на наказанието и за двамата, съдът намали същото с
една трета, т.е. с 4 месеца, при
което и осъди подсъдимите
С. и А. на по осем месеца лишаване от свобода за всеки от тях.
С оглед
данните за личността на подсъдимите, изложени
подробно по-горе и преди всичко фактът, че са се оформили
като личности, системно извършващи правонарушения, включително и престъпни
посегателства, основно против собствеността, съдът намери, че за постигане
целите на наказанието и преди всичко превъзпитанието им и подготовка за водене
на общественополезен начин на живот, изтърпяването на наложените наказания не
следва да се отлага по реда на чл.66 ал.1 във вр. с
чл.69 ал.1 от НК. По тази причина не бе приложен институтът на условното
осъждане, макар че не съществува формална пречка за това, доколкото към момента
на деянието подс.С. не е бил осъждан изобщо, а подс.А. не е бил осъждан за престъпление от ОХ на лишаване
от свобода, т.к. е бил осъждан единствено на пробация.
Следва да се държи сметка обаче и за това, че
институтът на условно осъждане е едно изключение от принципа за ефективно
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и се прилага само при
положителен извод относно това, че осъденият непълнолетен може да се поправи и
без настаняване в пенитенциарно заведение. Такъв
извод настоящият съдебен състав не направи, след като анализира всички факти
характеризиращи личността на дейците. Вече неколкократно
бе споменато, че взетите спрямо подсъдимите възпитателни мерки по ЗБППМН,
миналото осъждане на А., както и мерките
за закрила по ЗЗД не са постигнали своя позитивен корекционен
ефект. В докладите на Дирекция „СП”-Пазарджик недвусмислено е посочено, че подсъдимите
упорито отказват да съдейства по посока на тяхната социална адаптация и
реализация. Системно са извършвали противообществени прояви, включително и
престъпления. Родителите на А., както и бабата и дядото на С. не са в състояние
да упражняват ефективен контрол и възпитателно въздействие. Очевидно е при
това положение, че държавата, чрез своите различни инстутиции, е единственият
субект, който може по някакъв начин да упражни контрол по отношение на подсъдимите, насочен към тяхното поправяне и
превъзпитаване, още повече, че това е основна
препоръка дадена от върховната съдебна
инстанция и обективирана в ППВС № 6/1975 г., а и основана цел на наказателните производства, водени
срещу непълнолетни подсъдими.
С оглед
казаното до тук, съдът съобрази и нормата на чл.64, ал.1 от НК, според
която, когато
определеното наказание е лишаване от свобода по-малко от една година и неговото
изпълнение не е отложено по реда на чл.66, непълнолетният се освобождава от
изтърпяването му и съдът го настанява във възпитателно училище-интернат. Тъй
като наложеното на двамата подсъдими наказание е размер по-малък от една година, а изтърпяването на същото не бе отложено по реда на чл.66 от НК и не са налице отрицателните предпоставки на чл.64
ал.3 и ал.4 от НК, то на основание
чл.64 ал.1 от НК, съдът освободи
непълнолетните подсъдими от изтърпяване на така наложеното им наказание в размер на по осем месеца лишаване от свобода и ги настани във
възпитателно училище - интернат.
От престъплението
на двамата подсъдими св.С.К. е претърпял имуществени вреди, т.к. именно той е
собственик на вещта, предмет на престъпното посегателство, макар че владението
над нея е било отнето от ползвателя на телефона – малолетния син на гореспоменатия.
От
престъплението на двамата подсъдими св.А.К. е претърпял неимуществени вреди –
болки, страдания и страх, в резултата на
упражнената върху него сила, като начин за отнемане на владението над вещта.
За тези
имуществени и неимуществени вреди подсъдимите дължат обезщетение по чл. 45 от ЗЗД на всеки от пострадалите.
При
определяне размера на обезщетението за имуществени вреди съдът съобрази
стойността на вещта предмет на посегателство – 250 лева, както и факта, че до
момента вещта не е върната, а сумата на нейната равностойност не е заплатена на
пострадалия. При това положение съдът намери, че предявеният граждански иск за
имуществени вреди, предявен солидарно против двамата подсъдими е доказан по
основание и размер.
При определяне размера на паричното обезщетение за
неимуществените вреди, при спазване на изискванията на чл.52 от ЗЗД, съдът взе предвид възрастта на пострадалия –
малолетен на 12 години, естеството на упражненото над него насилие и
предизвикания страх, за което в ДП са събрани гласни доказателства в достатъчен
обем – показания на св.А.К. и св.Н.К.. При това положение съдът намери
предявеният солидарно против подсъдимите
граждански иск за неимуществени вреди за доказан изцяло по основание и размер.
С оглед на това съдът
осъди подсъдимите С.С. и Е.А. солидарно да
заплатят на С.А.К. сумата от 250,00 лева, представляваща обезщетение за
причинените с престъплението имуществени вреди.
Отделно от това осъди подсъдимите С.С. и Е.А. солидарно да заплатят на А.С.К., чрез неговите
родители и законни представители С.А.К. и Н.Н.К.
сумата от 100,00 лева представляваща обезщетение за причинените с
престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 28.04.2017 г. до окончателното изплащане.
С оглед изхода от делото и на основание
чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимите С. и А. да заплатят сторените по
делото разноски за експертизи в размер на
по 281,74 лева за всеки един от тях, платими по сметка на ОД на МВР –
Пазарджик, както и ДТ върху размера на уважените два граждански иска, а именно
в размер на по 50 лева за всеки един от
тях, както и по 5 лв. държавна такса при
евентуално служебно издаване на изпълнителни листове, платима в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: