ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 776
гр. Бургас, 30.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Елеонора С. Кралева
Таня Т. Русева Маркова
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500062 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” № 49, бл.53Е,
вх.В, подадена чрез ю.к.Радина Илиева, против разпореждане № 9066 от 03.12.2021
г., постановено по ч.гр.д.№ 8308/2021 г. по описа на РС-Бургас, в частта му, с която е
отхвърлено заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника Т. Г. Р., ЕГН
**********, с адрес ***, за сумата от 882.47 лв. – договорна лихва за периода от
15.09.2020 г. до 05.10.2021 г., дължима по договор за потребителски кредит №
40000699468/ 22.07.2020 г.
В жалбата се изразява несъгласие с постановеното разпореждане, като същото
се счита за неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част. Според
жалбоподателя, заповедният съд не е следвало да извършва преценка за валидност на
сделката, от която заявителят черпи права, като в случая БРС е превишил
правомощията си и е нарушил съдопроизводствените правила. Оспорени са като
неправилни изводите на съда за наличието на предпоставки по чл.411, ал.2, т.2 и т.3
ГПК за отказ да се издаде заповед за изпълнение за претендираното договорно
възнаграждение, за което са изложени подробни съображения. Моли въззивния съд да
отмени разпореждането в обжалваната част и да постанови издаването на заповед за
изпълнение за претендираното със заявлението вземане за договорно възнаграждение.
Претендират се разноските по делото – 15 лв. за държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на
1
насрещната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице,
което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба,
събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното:
Производството по ч.гр.д.№ 8308/2021 г. по описа на РС-Бургас е образувано
по подадено от „Профи кредит България” ЕООД заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против Т. Г. Р., за заплащане на
следните суми, дължими по договор за потребителски кредит № 40000699468 от
22.07.2020 г.: 2401.64 лв. – главница, 882.47 лв. – договорно възнаграждение за
периода от 15.09.2020 г. до 05.10.2021 г., 712.99 лв. – възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги Фаст, 982.29 лв. – възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги Флекси, 30 лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането,
398.92 лв. – лихва за забава от 16.08.2020 г. до 05.10.2021 г., 70.51 лв. – лихва за забава
от 05.10.2021 г. до 25.11.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
– 26.11.2021 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски от
109.58 лв. за платена държавна такса и 180 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В заявлението е посочено, че претенцията произтича от сключен между
страните Договор за потребителски кредит № 40000699468 от 22.07.2020 г. и
Споразумение към него за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. По силата
на договора, на длъжника е отпусната заемната сума, а същият се е задължила да върне
договорената като общо задължение сума за срок от 24 месеца, с месечна вноска по
погасителен план от 226.42 лв. и падеж на всяко 15-то число на месеца, дължи и
договорно възнаграждение за изтегления кредит, като неизплатеното такова е в размер
на 882.47 лв. за периода 15.09.2020 г. – 05.10.2021 г. Между страните по договора е
сключено и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги Фаст и
Флекси, по които длъжникът също дължи възнаграждение в посочените в заявлението
размери. Посочено е, че предвид неизпълнение на задълженията по договора за кредит,
същият е обявен за предсрочно изискуем от страна на кредитора на 05.10.2021 г., за
което длъжникът е уведомен, като същият дължат и лихва за забава в посочените
размери, както и направените от заявителя разходи за извънсъдебно събиране на
вземането.
Първоинстанционният съд е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с №
3577/03.12.2021 г. за главницата от 2401.64 лв., ведно със законната лихва върху нея,
считано от подаване на заявлението – 26.11.2021 г. до окончателното плащане, за лихва
за забава от 34.69 лв. за периода 05.10.2021 г. – 25.11.2021 г., както и съдебни разноски
от 70.94 лв. съобразно с уважената част от заявлението.
За всички останали вземания, претендирани със заявлението, е постановен
отказ да се издаде заповед за изпълнение, с постановеното по делото разпореждане №
9066/03.12.2021 г. Това разпореждане е обжалвано пред въззивния съд единствено в
частта за договорното възнаграждение (договорна лихва), като в останалата част е
влязло в сила.
За да отхвърли заявлението за договорната лихва, районният съд е приел, че
искането е в противоречие с добрите нрави – чл.411, ал.2, т.2 ГПК, вр. чл.26, ал.1,
предл.3 ЗЗД, тъй като уговореният ГЛП от 41 % е в прекомерен размер и присъждането
й би довело до неоснователно обогатяване, поради което тази уговорка в договора е
2
нищожна на основание чл.26 ЗЗД.
Въззивният съд намира постановеното от БРС разпореждане за неправилно в
обжалваната му част.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че заповедният съд не е
следвало да извършва преценка за валидност на договора за потребителски кредит или
отделни негови клаузи. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, при
разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът служебно
извършва проверка дали искането не е в противоречие със закона или с добрите нрави.
В настоящия случай, процесният договор за кредит, от който произтича вземането, е
сключен при действието на Закона за потребителския кредит, поради което съдът е
задължен служебно да следи за спазването на неговите разпоредби. Ето защо, не е
налице превишаване на правомощията на районния съд и липсва нарушение на
съдопроизводствените правила, като изложените в този смисъл възражения на
жалбоподателя са неоснователни.
Основателни са обаче доводите в жалбата за неправилност на изводите на съда
за отхвърляне на заявлението за претендираната договорна лихва поради противоречие
на искането на добрите нрави. В случая, доколкото процесното правоотношение се
регулира от ЗПК, то уговорките по договора следва да съответстват на изискванията на
същия закон, поради което при преценката по чл.411, ал.2, т.2 ГПК за противоречие на
искането с добрите нрави следва да се съблюдава спазването на правилата на ЗПК,
когато се касае за договори за потребителски кредит. В конкретния случай, уговорения
годишен лихвен процент е 41 % при ГПР от 48,959 %, като последния отговаря на
законовото изискване да не надвишава петкратния размер на законната лихва по
смисъла на чл.19, ал.4 ЗПК. След като уговорения в договора годишен процент на
разходите, който включва като задължителен компонент и годишния лихвен процент
по кредита, не надвишава пет пъти законната лихва, каквото е изискването на чл.19,
ал.4 ЗПК, то не противоречи на добрите нрави страните да уговарят и по-голям размер
на възнаградителната лихва, както е в случая, стига да е спазено законовото
ограничение. Ето защо, не е налице противоречие на добрите нрави при определяне на
възнаградителната лихва и липсва основание за нищожност на клаузата, поради което
районният съд неправилно е отказал издаване на заповед за изпълнение в тази част.
С оглед изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
разпореждането на БРС от 03.12.2021 г. следва да се отмени като неправилно в
обжалваната част, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 882.47 лв. – договорно
възнаграждение, като се разпореди издаването на заповед за тази сума. В останалата
част разпореждането за отказ не е обжалвано и е влязло в сила.
С оглед изхода на делото, искането на жалбоподателя за разноски в настоящото
производство е основателно, като следва да му се присъди сумата от 65 лв. (15 лв. за
платена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение).
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 9066 от 03.12.2021 г., постановено по ч.гр.д.№
8308/2021 г. по описа на РС-Бургас, в обжалваната част, с която е отхвърлено
3
заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника Т. Г. Р., ЕГН **********, с
адрес ***, за заплащане на сумата от 882.47 лв. – договорна лихва за периода от
15.09.2020 г. до 05.10.2021 г., дължима по договор за потребителски кредит №
40000699468/ 22.07.2020 г.,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В, против
длъжника Т. Г. Р., ЕГН **********, с адрес ***, за заплащане на сумата от 882.47 лв. –
договорна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 05.10.2021 г., дължима по договор за
потребителски кредит № 40000699468/ 22.07.2020 г., както и 65.00 лв. за направените
във въззивното производство разноски.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Бургас за издаване на допълнителна заповед за
изпълнение съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4