Решение по адм. дело №1385/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.211 от ЗМВР.

Предмет на оспорване е Заповед № 251з-3335/17.06.2025г. на директора на ОД на МВР Бургас, с която, на основание чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.6 и чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, на В. М. В. - старши полицай в група "Охранителна полиция” към РУ Созопол при ОД на МВР Бургас, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение” и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение.

Жалбоподателят В. В. оспорва заповедта като незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Твърди, че въз основа на правилно установени факти, дисциплинарнонаказващият орган е извел неправилни изводи и посочва, че за нарушение на Етичния кодекс, приложима е разпоредбата на чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР, както и че за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение” следва да е налице и предпоставката "уронване престижа на службата”, която в случая не е налице, тъй като деянието не е станало публично достояние, не е извършено в работно време и полицейският служител не е бил в униформа. Иска се отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, както и се представлява от пълномощник, който поддържа подадената жалба на сочените в нея основания, ангажира допълнителни доказателства, претендира разноски.

Ответникът - Директор на ОД на МВР Бургас, чрез представляващия го юрисконсулт, пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Посочва, че дисциплинарното производство е било проведено при спазване на всички процесуални правила, както и е доказано, че престижът на службата е бил уронен, като в тази насока се позовава на тълкувателна практика на Върховния административен съд, поради което счита, че всички предпоставки за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ са били изпълнени и не са налице твърдяните пороци за исканата отмяна.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

Данните от административната преписка сочат, че с докладна записка рег.№ 346р-32/02.01.2025г. на началника на РУ - Созопол, директорът на ОД на МВР Бургас е бил уведомен за това, че на 01.01.2025г., около 14,08ч., в с. Мокрен, общ. Котел, обл. Сливен, жалбоподателят В. е установен да управлява личния си автомобил с рег.№ А2394НН и след като е спрян за проверка от служители на „Пътна полиция" към ОД на МВР Сливен е констатирана употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510", което е отчело 1,36 ‰ в издишания въздух, за което било образувано следствено дело. Водачът е дал и кръвна проба за изследване, като в изготвения впоследствие протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 1/02.01.2025г. съдържанието на етилов алкохол е отчетено на 1,10 ‰.

За изясняване на обстоятелствата по докладната записка, от директора на ОД на МВР Бургас е издадена Заповед № 251з-76/07.01.2025г. за образуване на дисциплинарно производство срещу държавен служител на основание чл.207, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР и е определена комисия, на която е възложено извършването на проверката.

На 16.01.2025г. на жалбоподателя е връчена покана рег.№ 346р-692/ 15.01.2025г. за запознаване с издадената Заповед № 251з-76/07.01.2025г. на директора на ОД на МВР Бургас, както и му е указана възможността да даде писмени обяснения и да представи доказателства по случая, като отговори на въпроси, конкретно зададени.

В дадения срок е постъпило обяснение № 346р-886/ 20.01.2025г.,видно от което жалбоподателят В. е посочил, че лично е уведомил прекия си ръководител за случилото се на 01.01.2025г., не е бил на работа по това време, както и отрича по време на управление на МПС да е употребявал алкохол. Възразява, че не се касае за нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, тъй като по време на извършване на проверката, на контролните длъжностни лица от ОД на МВР Сливен не е било известно, че той е служител на МВР. Посочва още, че не си спомня да е бил запознат с етичните правила, респ. такива да са му били връчвани срещу подпис.

От Началника на сектор "Човешки ресурси” към ОД на МВР Бургас е изискана кадрова справка на служителя, длъжностна характеристика, заверени копия от протоколи за запознаване с Етичен кодекс за поведение на държавните служители и със Заповед № 8121з-396/05.08.2014г. на министъра на МВР. С документ рег.№ 251р-12510/22.01.2025г. са постъпили исканите документи.

С писмо рег.№ 346000-257/21.01.2025г., отправено до началника на Център за спешна медицинска помощ гр.Котел, е изискана медицинската документация, свързана с кръвната проба, дадена от жалбоподателя, като с писмо вх.№ 346000-369/30.01.2025г. са постъпили заверени копия на медицински журнали, графици на дежурните лица и данни за процедирането по кръвната проба на жалбоподателя В..

С писмо рег.№ 346р-1484-04/04.02.2025г. от началника на сектор "Пътна полиция” при ОД на МВР Сливен са изискани съставения за случая АУАН, издадената спрямо жалбоподателя ЗПАМ и други относими документи по случая, които са представени с писмо рег.№ 804р-978/04.02.2025г. съгласно опис.

С писмо рег.№346000-425/05.02.2025г. от Районна прокуратура гр.Сливен е изискано заверено копие от протокола за химическа експертиза на взетата от жалбоподателя кръвна проба за химичен анализ, което е представено с писмо вх.№ 346000-503/12.02.2025г.

Събрани са сведения от полицейските служители, извършили проверката, видно от които, направени са били няколко опита за тестване с техническото средство, като всички се оказали неуспешни. Поради тази причина, за съдействие на място пристигнал и началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, като единият служител му съобщил, че измежду извадените от водача за проверка документи забелязал и служебна карта за служител на МВР.

Назначената да извърши проверка комисия е установила фактите по случая, които са подробно описани в обобщена справка № 346р-3469/27.03.2025г. за констатирано нарушение на служебната дисциплина от страна на жалбоподателя В.. В справката са потвърдени данните, съдържащи се в докладна записка № 346р-32/02.01.2025г., а именно, че на 01.01.2025г., около 14,00ч., в близост до сградата на кметството в с. Мокрен, общ. Котел, обл.Сливен, полицейски служители от сектор "Пътна полиция” към ОД на МВР Сливен са спрели за проверка лек автомобил с peг. № А2394НН, управляван от жалбоподателя В. В.. На водача е извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510", като е отчетен резултат от 1,36 ‰. Случаят е докладван на дежурния в Оперативна дежурна част на ОД на МВР Сливен и на дежурен следовател. На В. е издаден талон за даване на кръв за химичен анализ, бил е съпроводен до ФСМП Котел, където му е взета кръвна проба от медицинско лице, като видно от съставения протокол за химическа експертиза № 1/02.01.2025г. концентрацията на алкохол в кръвта е установена на 1,10 ‰.

При тези фактически данни комисията е достигнала до извод, че с поведението си, жалбоподателят е нарушил Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, в частност т.15, съгласно която ’’Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме”, докато в случая В. е управлявал МПС след употреба на алкохол над нормативната граница от 0,5 ‰; т.19, съгласно която ,,Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява”, като по тази точка е отбелязано, че неправомерното поведение на жалбоподателя по управление на МПС след употреба на алкохол е станало достояние на служители на ОД на МВР-Бургас и на ОД на МВР-Сливен; нарушение на т.20 - "Държавният служител насърчава хората да спазват закона като дава личен пример с поведението си”. По тази точка е отбелязано, че неспазването на нормативните правила има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в МВР. Като нарушена е посочена и т.28, букви „а“ и „б“, съгласно които Държавният служител, независимо от заеманата длъжност, в качеството си на участник в пътното движение се подчинява: а) на нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България; б) на забраната да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск“.

Обобщено е, че поведението на жалбоподателя В. представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР - "неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР”, съставомерно като тежко нарушение на служебната дисциплина по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР - "деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата”, поради което е предложено да му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение”.

След покана с рег.№ 346р-3470/27.03.2025г. жалбоподателят В. се е запознал с обобщената справка и материалите по преписката на 31.03.2025г., съгласно отбелязването в нея.

На 03.04.2025г. е съставен протокол за липса на депозирани възражения в дадения срок.

На 04.04.2025г. до жалбоподателя е изготвена покана с рег.№ УРИ 251р-17829/04.04.2025г. за даване на писмени обяснения, връчена на 05.06.2025г., като в указания срок такива не са постъпили, за което е съставен протокол рег.№ 251р-29939/16.06.2025г.

Въз основа на обстоятелствата, установени от комисията и обобщени в изготвената от нея обобщена справка № 346р-3469/27.03.2025г., директорът на ОД на МВР Бургас издал процесната Заповед № 251з-3335/17.06.2025г., с която, на основание чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.6 и чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, на жалбоподателя В. М. В. - старши полицай в група "Охранителна полиция” към РУ Созопол при ОД на МВР Бургас, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение” и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение.

Заповедта е законосъобразна.

Дисциплинарната отговорност на служителите от МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените в закона дисциплинарни наказания.

Съгласно нормата на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР дисциплинарно нарушение е неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а съобразно нормата на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение", са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата.

Фактите по делото безспорно сочат, че на 01.01.2025г., жалбоподателят В. В., с поведението си по управление на МПС след употреба на алкохол над 0,5 ‰, е нарушил т.15, т.19, т.20 и т.28, б.”а” и "б” от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което нарушение по същество не се оспорва от него.

Съгласно посочените разпоредби държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме, пази доброто име на институцията, която представлява и насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си. Също така държавният служител по време на изпълнение на служебните си задължения или извън установеното работно време, или по времето на ползване на отпуск, в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България, както и на забраната да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.

При безспорна установеност на факта на управление на МПС след употреба на алкохол сочените разпоредби от Етичния кодекс се явяват нарушени. Възражението на страната, че "уронване престижа на службата” не е налице, тъй като деянието не е станало публично достояние, не е извършено в работно време и полицейският служител не е бил с униформа, е неоснователно. В тази връзка съдът се позовава на мотивите на Тълкувателно постановление № 3/07.06.2007г. на Върховния административен съд по т. д. № 4/2007г., видно от което обсъдена е хипотезата именно на управление на МПС след употреба на алкохол, като съдът е отбелязал, че макар и извършено в личното свободно време на служителя, това може да се прецени като поведение, несъвместимо с морала, и е основание за дисциплинарна отговорност с налагане на наказание „уволнение“, ако поведението е и уронващо престижа на службата. В тази връзка е отбелязано, че обществото ни има изградено ясно отрицателно отношение към шофиране на МПС след употреба на алкохол поради изключителната степен на обществена опасност на такъв вид поведение и тежките вредни последици - смърт, телесни повреди, имуществени вреди, и обществото реагира особено чувствително, когато нарушителите са служители с полицейски правомощия, поради което е отбелязано, че подобно поведение сочи за липсата на чувство за дълг и отговорност от страна на хора, чийто професионален дълг изисква да служат на обществото. По отношение на условието поведение да е уронващо престижа на службата съдът е отбелязал, че неспазването на служебната етика може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, т.е. не е задължително престижът вече да е уронен, да е налице резултатност от поведението, като е достатъчно то да е от такова естество, че реално да застрашава авторитета на МВР. В случая, нарушението на служебната дисциплина е на публично място, станало е достояние на трети лица, като фактът, че това са колеги на жалбоподателя, не изключва обществения характер на достоянието.

Относно твърденията на жалбоподателя, че не е бил запознат с Етичния кодекс за поведение на държавните служителите на МВР, чието неизпълнение му се вменява, съдът съобрази представения Протокол № 251р-5379/25.02.2015г. както и Заповед рег.№ 8121з-396/05.08.2014г. на министъра на вътрешните работи относно недопускане нарушения на служебната дисциплина от служители на МВР, свързани с употреба на алкохол, наркотични или други упойващи вещества, като и за двата документа жалбоподателят В. е бил запознат, видно от положените подписи. Изрично т.4 от заповедта сочи, че на служителите на МВР е забранено да управляват МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, включително и в извън установеното работно време, както и по време на отпуск.

Събраните по делото гласни показания от св.Д.В., съпруга на жалбоподателя, не променят установените факти, както и горните изводи. Показанията на свидетелката бяха насочени към това да се отрече, че по време на проверката жалбоподателят е афиширал принадлежността си към системата на МВР, но по същество това не е фактическото основание и мотив за налагане на наказанието, поради което показанията се явяват и неотносими към релевантните за дисциплинарната отговорност факти, свързани с управление на МПС след употреба на алкохол, в нарушение нормите на Етичния кодекс, станало обществено достояние и като такова, уронващо престижа на службата.

Не се констатира да са били допуснати съществени нарушения при провеждане на дисциплинарната процедура и при издаване на оспорената заповед. Изискванията на Глава VIII от ЗМВР са спазени, като за начало на производството е била издадена изрична заповед по чл.207, ал.1 от ЗМВР, надлежно връчена на жалбоподателя, с разясняване на правата му по алинея 8 на правната норма. Предоставена му е възможност да се запознае с изготвената обобщена справка, по която не е упражнил правото си на възражения, нито с правото на обяснения пред дисциплинарнонаказващия орган. Заповедта е издадена при спазване сроковете на чл.195, ал.2 от ЗМВР и съдържа подробна обстоятелствена част, в която са описани горните фактически констатации относно поведението на жалбоподателя, спрямо които са приложени съответните материални норми на ЗМВР и в този смисъл заповедта е мотивирана. Фактите са изяснени в значителни детайли, а правото на защита на жалбоподателя е било обезпечено.

В оспорената заповед са обсъдени тежестта на нарушението, изложени са мотиви относно формата на вината и цялостното поведение на държавния служител и в този смисъл е спазена разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗМВР, предвиждаща, че при определяне на вида на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.

В рамките на цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по чл.146 от АПК - оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила за издаването й, постановена е в съответствие с нормите и целта на материалния закон.

Жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена, поради което и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Бургас, IX състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. М. В. от гр.Черноморец, ул.“Родопи“ № 2а против Заповед №251з-3335/17.06.2025г. издадена от директора на ОД на МВР Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.