Присъда по НОХД №2386/2025 на Районен съд - Варна

МОТИВИ
към Присъда № 314/18.11.2025г. по НОХД № 2386 по описа за 2025 год. на
Варненския районен съд - ХХVІІ наказателен състав

По отношение на подсъдимата Р. И. Т. – родена на ***г. в гр. Шумен, българска
гражданка, основно образование, неомъжена, безработна, осъждана, ЕГН ********** от
Варненска районна прокуратура е внесен обвинителен акт по досъдебно производство №
142/2025г. по описа на Първо РУ-Варна за извършено от същата престъпление по чл. 354а,
ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, за това, че: на 26.01.2025г. в гр. Варна, без надлежно разрешително
по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държала
високорисково наркотично вещество – метамфетамин с нетно тегло 0,057 грама и
съдържание на активно действащ компонент метамфетамин 75,83% на стойност 3,99 лева,
като случаят е маловажен.
Поради горното и на основание разпоредбата на чл. 247б, ал.2, т.2 от НПК, съдът
насрочи открито разпоредително заседание по делото. В хода на последното при обсъждане
на въпросите по чл.248 от НПК, след изслушване на становището на страните съдът
прецени, че не са налице предпоставките за разглеждане на делото по някоя от
диференцираните процедури предвидени в НПК.
Производството по делото се проведе по общия ред и протече в отсъствието на
подсъдимата, при условията на чл. 269, ал.3, т.3 от НПК, като съдът прие, на базата на
проведените издирвателни мероприятия, че местоживеенето на подсъдимата в страната е
неизвестно и че след щателно издирване, е установено, че лицето няма постоянен адрес, на
който пребивава. Отделно от това, съдът съобрази, че подсъдимата е получила разпореждане
за насрочване на съдебното заседание, както и препис от обвинителния акт и призовка за
явяване в съдебно заседание, но въпреки това не се е явила по делото. Подсъдимата е
запозната с повдигнатото й от ВРП обвинение, като процесуалното й поведение сочи на
очевиден отказ от нейна страна за лично участие в настоящото наказателното производство.
Освен горното съдът съобрази и обстоятелството, че провеждането на делото в отсъствието
на подсъдимата няма да затрудни установяването на обективната истина по делото.
В съдебното заседание се явява представител на Варненска районна прокуратура, който
поддържа обвинението. Моли подс. Т. да бъде призната за виновна в извършване на
престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК. Счита, че фактическата обстановка е
доказана и потвърдена спрямо описаното в обвинителния акт. Счита, че по безспорен и
категоричен начин е доказано обвинението и квалификацията на деянието е правилна, като
същото е извършено с пряк умисъл. По отношение на наказанието прокурорът моли да бъде
наложена глоба в максимален размер.
Защитникът на подсъдимата – адв. Г. К., определена от Председателя на ВАК за
служебен защитник и назначена като такава по делото счита, че при така установената
фактическа обстановка подсъдимата е автор на деянието, за което е повдигнато
обвинението. Моли да се отчете обстоятелството, че подзащитната е направила пълни
самопризнания в хода на досъдебното производство и доброволно е предала наркотичното
вещество. Поради това моли на подсъдимата да бъде наложено наказание в средния размер.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимата Р. И. Т. е родена на ***г. в гр. Шумен. Тя е българска гражданка, с
основно образование, неомъжена, безработна, ЕГН **********. Подсъдимата е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и е осъждана за
извършени престъпления от общ характер против народното здраве, а именно за
престъпления по чл.354а, ал.5 вр. ал.3 от НК .
На 26.01.2025г., около 18:00ч., подс. Т. пътувала в лек автомобил с марка „Фолксваген
1

голф“ с рег. № В1716КТ , управляван от лицето Ш.Х.Т.. По същото време свидетелят П. М.
заедно с колегата й Д.Д. – полицейски служители при Първо РУ ОД на МВР- Варна
изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред с патрулен
автомобил. При обход на района, обслужван от Първо РУ-Варна, на кръстовището на бул.
„В. Левски“ и ул. „Пробуда“, гр.Варна те спрели за проверка автомобила, в който пътувала
подсъдимата Т.. Последната не предоставила на органите на реда документ за самоличност и
поради това била отведена в Първо РУ – Варна за установяване на самоличността и
извършване на проверка. При извършен личен обиск по реда на ЗМВР св.М. намерила в
чантата й 1бр. алуминиево фолио, сгънато по специфичен начин, съдържащо прозрачно
полиетиленово пликче с бяло прахообразно вещество. Намереното у подсъдимата бяло
прахообразно вещество било предадено от нея с протокол за доброволно предаване от
26.01.25г. на св.М., а впоследствие било приобщено по делото.
По случая било започнато досъдебно производство № 142/2025г. по описа на Първо
РУ – Варна със съставяне на протокол за първото действие по разследването – разпит на
свидетел.
По делото в досъдебната му фаза била назначена и изготвена физико - химическа
експертиза Протокол №203/24.02.2025г. от БНТЛ при ОД - МВР – Варна /л.18-19 ДП/, видно
от заключението на която предаденото на 26.01.2025г. от подс.Т. бяло на цвят, кристално
вещество, съдържащо се в част от прозрачен полиетилен съдържа наркотичната субстанция
метамфетамин. Нетното тегло на веществото е 0,057 грама със съдържанието на активен
компонент метамфетамин в изследваното вещество е 75,83%.
Метамфетаминът има наркотично действие, няма легална употреба, пазар и
производство и е поставен под вътрешен и международен контрол /забрана/ по Списък 1 на
Конвенцията на ООН за упойващите /наркотични/ вещества, ратифицирана от Република
България като Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Съгласно
заключенията на вещото лице метамфетаминът е поставен под контрол в Списък I –
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредният
ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина“
от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във
връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
(ЗКНВП).
Съгласно Приложение № 2 към Постановление № 23 на МС от 29 януари 1998 г. за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството- в
относимата редакция (Обн. ДВ. бр.15 от 6 Февруари 1998г., изм. ДВ. бр.14 от 18 Февруари
2000г., изм. ДВ. бр.68 от 8 Август 2023г., доп. ДВ. бр.85 от 10 Октомври 2023г.), стойността
на 1 грам метамфетамин е 70 лв. Съобразно това постановление и с оглед установеното от
физико-химическите експертизи по Протокол №203/24.02.2025г. от БНТЛ при ОД - МВР –
Варна, изготвена от експерт при БНТЛ-Варна тегло на наркотичното вещество, стойността
на последното установена по метода на математическото изчисление е 3,99 лева / 0,057
грама х 70 лв.= 3,99 лева/ .
В хода на съдебното производство съдът изслуша вещото лице Ц. Г., изготвило физико-
химическата експертиза, което посочи, че поддържа представеното писмено заключение.
По делото е приобщена справката съдимост за под. Р. Т., от която е видно, че тя е
осъждана за престъпление от общ характер и е освобождавана от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание. Отразени са в справката съдимост следните данни:
1. По НАХД №955/2012 на Районен съд - Варна, Решение № 860/19.03.2012г., в сила от
04.04.2012г. за престъпление, извършено по чл. 354а ал. 5 вр.ал. 3 т. 1 вр. чл.26 ал. 1 от
НК, на осн. чл. 78а ал.1 от НК подс. е освободена от наказателна отговорност и й е
наложено административно наказание - глоба в размер на 1 000 лева.
2.
3. По НОХД № 510/2021 на Районен съд - Варна, Решение № 640/12.05.2022г., в сила от
28.05.2022г. за престъпление по чл. 354а, ал. 5, във вр. с ал. 3, т.1, на осн. чл. 78а ал.1
2

от НК подс. е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно
наказание - глоба в размер на 1 000 лева.
4.
5. По НОХД №2337/2022г. на Районен съд - Варна, Присъда № 243/24.11.2022г. на
Районен съд - Варна, в сила от 10.12.2022г. за престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3,
т. 1 от НК подсъдимата е осъдена на наказание глоба в размер на 200 лева.

6. По НОХД №1876/2024г. на Районен съд Варна, Присъда № 207/16.09.2024г. на
Районен съд - Варна, в сила от 02.10.2024г. за престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал.3,
т.1 от НК, подсъдимата е осъдена на наказание глоба в размер на 600 лева.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелката П. Й. М., дадени в хода на
досъдебното производство и депозирани пред съда, тъй като същите са последователни,
непротиворечиви, съответни на останалите писмени и веществени доказателства по делото,
а и липсват каквито и да било данни тази свидетелка да е заинтересована пряко или косвено
от изхода на делото.
Като компетентно и безпристрастно съдът кредитира и заключението на вещото лице
Ц.Г. по назначената и приобщена по делото ФХЕ.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин
от събраните в наказателното производство доказателства - от показанията на свидетелката
П. Й. М., депозирани в хода на съдебното следствие и приобщени чрез прочитането им от
ДП, от заключението на ФХЕ, протокол за доброволно предаване, приемо-предевателен
протокол, протокол за оценка на наркотични вещества, справка за съдимост, ведно с
бюлетина за съдимост и от останалите писмени и веществени доказателства /остатък от
наркотично вещество/ по делото доказателства по делото, които в своята съвкупност
очертават идентична фактическа обстановка и сочат, че има извършено престъпление и че
негов автор е подсъдимата.
След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.
14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че:
Подсъдимата Р. И. Т. с ЕГН ********** е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, тъй като на 26.01.2025г.
в гр. Варна, без надлежно разрешително по смисъла на Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите, държала високорисково наркотично вещество –
метамфетамин с нетно тегло 0,057 грама и съдържание на активно действащ компонент
метамфетамин 75,83% на стойност 3,99 лева, като случаят е маловажен.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо и осъждано лице.
От обективна страна деянието е осъществено посредством действия по държане на
наркотично вещество – метамфетамин с общо нетно тегло 0,057 грама.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимата Т. е съзнавала общественоопасния характер на деянието си. Съзнавала е, че не
следва да държи наркотичното вещество, тъй като това е забранено от закона, но въпреки
всичко е насочила действията си към придобиването и държането на наркотично вещество –
полиетиленово пликче със съдържание метамфетамин, т.е. искала е и целяла настъпването
на съставомерните последици.
Престъплението по чл. 354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК е поместено в Глава ХІ “Общоопасни
престъпления”, раздел ІІІ “Престъпления против народното здраве и против околната
среда”. Родов обект на общоопасните престъпления е гарантиране и обезпечаване на общата
обществена сигурност. Непосредствен обект на защита на престъплението по чл.354а от НК
са обществените отношения, свързани с опазване здравето на българските граждани.
Отчитайки високата степен на обществена опасност на деянието “държане на високорискови
наркотични вещества”, законодателят в чл.354а, ал.5 от НК е предвидил наказателното
3

преследване на маловажните случаи на тези деяния.
Всички доказателства са безпротиворечиви и водят до единствения възможен извод, че
има престъпление и то е извършено виновно от подсъдимата. Предвид това съдът намира, че
обвинението спрямо подсъдимата Т. за държане на високорискови наркотични вещества -
метамфетамин с общо нетно тегло 0,057 грама, съдържащо се в полиетиленово пликче и
съдържание на активно действащ компонент метамфетамин 75,83% на стойност 3,99 лева за
доказано по несъмнен начин, като тя е установила трайна фактическа власт върху
наркотичното вещество, без да е имала надлежно разрешително по смисъла на Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Съдът намира, че правилно деянието на подс. Т. е било квалифицирано като маловажен
случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.93, т.9 от НК едно
деяние представлява “маловажен случай”, когато степента на обществената му опасност е
по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства. Преценката по този въпрос се извършва на основата на фактическите данни
по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на
предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната
укоримост на извършеното.
При преценка на обществената опасност на деянието, следва да се отчете и
обстоятелството, че се касае за държане на високорисково наркотично вещество за лична
употреба, изведена от обективните доказателства по делото, както и обстоятелството, че
наркотичното вещество е предадено доброволно от подсъдимата. Това несъмнено сочи по-
ниска степен на засягане на правозащитения обект – обществените отношения свързани с
опазване здравето на гражданите. От друга страна, бе отчетено и обстоятелството, че не се
касае за инцидентна проява, а от доказателствата по делото е видно, че подсъдимата е
наркозависима и системно употребява наркотични вещества.
Съдът приема, че извършеното деяние от подсъдимата Т. покрива състава на чл. 354а, ал.5,
вр. ал.3, т.1 от НК и липсва основание конкретното деяние да се третира през призмата на
чл. 9, ал. 2 от НК. Разпоредбата на чл. 9, ал.2 НК е обща и макар извършеното деяние от обв.
Т. да е квалифицирано в обвинителния акт като маловажен случай, не следва да се
пренебрегва обществената опасност на конкретното деяние и системността на извършеното
на подобен род деяния от подсъдимата. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК изисква деянието,
макар и да осъществява признаците на престъпление, поради своята малозначителност да не
е обществено опасно или неговата обществена опасност да е явно незначителна. В случая
тази разпоредба е неприложима тъй като ако се приложи това ще означава да се игнорират
всички събрани по делото доказателства. Обществената опасност на извършеното от
подсъдимата деяние не е незначителна, като от друга страна деянието не е и
малозначително, тъй като ако се приеме че е такова то следва същото въобще да не може да
окаже отрицателно въздействие върху съществуващите отношения. Не може да се приеме,
че деянието извършено от подсъдимата е с явната незначителност т.е. да е с такава ниска
степен на обществена опасност, че да не е достатъчно, за да бъде определено като
престъпление. Безспорно е че подсъдимата е осъждана двукратно за еднородни деяния,
двукратно спрямо нея е прилаган и институтът на освобождаване от наказателна
отговорност за такова деяние. Няма данни подсъдимата да полага труд и да се занимава с
обществено полезна дейност, а напротив същата е формирала трайни престъпни навици в
областта на престъпленията против народното здраве. Действително количеството
наркотично вещество не е голямо, като неговата стойност не е висока. Но количеството и
стойността на предмета на престъплението е само един от елементите на вредните
последици , но не е единственият. В тази връзка настоящият съдебен състав, отчете и
пагубното влияние на наркотичните вещества върху организма на човека от една страна, а от
друга омаловажаването на конкретното деяние посредством повтаряемост на проявите от
същия вид, идва да покаже, че подсъдимата не е наясно с последиците от държането,
4

респективно вредната употреба на наркотични вещества.
При тези факти установени по делото съдът намира, че деянието извършено от
подсъдимата не може да се преценява формално като явно незначителна обществена
опасност, като е налице характерна степен на обществена опасност доколкото извършеното
засяга не само физически и психически самия деец, и провокира обществена критичност и
загриженост към подобни престъпни прояви.
Ето защо и с оглед необходимостта подс.Т. да преосмисли поведението си и да запази
собственото си здраве, съдът я призна за виновна по така повдигнатото обвинение от ВРП.

Относно вида и размера на наложеното наказание:
За престъплението по чл.354а, ал.5 вр. с ал.3, т.1 от НК в особена част на НК е
предвидено наказание „глоба“ до 1 000 лева. Налице е забрана за приложение на
задължителната диференцирана процедура по чл.78а от НК , тъй като подсъдимата е
осъждана и е освобождавана от наказателна отговорност, като не са изтекли сроковете за
реабилитация.
При индивидуализация на наложеното наказание на подс. Т., отчитайки като смекчаващи
вината обстоятелства изразеното съжаление за извършеното в хода на ДП, ниската стойност
и количеството на предмета на престъпление, а като отегчаващи - обремененото й съдебно
минало с оглед съдимостта й само за идентични деяния, съдът наложи на подс. Т. наказание
за престъплението по чл.354а, ал.5 вр. с ал.3, т.1, от НК при условията на чл.54 от НК, а
именно „глоба“ над средния размер, а именно 700 /седемстотин/ лева. Този размер на
наложеното наказание съдът определи като съобрази обстоятелството, че същата е била
осъждана и преди това за престъпления по чл.354а, ал.5 вр. ал.3 от НК, като едновременно с
това съобрази и имотното състояние на подсъдимата - в частност липсата на данни за
трудова заетост и други доходи. С така определеното наказание на подс. Т. съдът счита, че
ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и ще въздейства
предупредително и възпиращо спрямо нея да не върши престъпления подобен род деяния.
Същевременно ще бъде постигната и генералната превенция на наказанието.
Съдът се произнесе и по веществените доказателства по делото, а именно бял хартиен
плик, запечатан с печати на БНТЛ ОД на МВР – Варна, съдържащ опаковки от наркотични
вещества, като реши те да останат към материалите по делото след влизане на присъдата в
сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимата Т. да заплати сумата от
117,84 лева, явяваща се направените по делото разноски в полза на Държавата по сметка на
ОД на МВР – Варна и сумата от 40,00 лева, явяваща се направените по делото разноски в
полза на Районен съд - Варна.
По гореизложените съображения, съдът постанови решението си.

СЪДИЯ при ВРС:

5

Номер на акта:	314
Дата:	18 ноември 2025 г. (в сила от 4 декември 2025 г.)
Съдия:	Ивелина Христова - Желева

Дело:	20253110202386
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 юни 2025 г.

Присъда по НОХД №2386/2025 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите