ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 75
гр. Перник, 31.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500733 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Подадена е частна жалба от „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК: *********,, против
Определение № 1592 от 10.11.2021 г., постановено по гр. д. № 2772 по описа на РС
Перник за 2021 г., с което е уважена молбата на ищеца в първоинстанционното
производство П. Г. Н. чрез адв. Б. за изменение на Решение № 203 от 06.10.2021 г. в
частта за разноските, на основание чл. 248 от ГПК, като са присъдени на адв. Б.
адвокатско възнаграждение, с оглед изхода на делото за оказаната от него безплатна
правна помощ на ищеца, както и на ищеца са присъдени сторените от него разноски в
хода на делото.
В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност и незаконосъобразност
на Определението, като се излага, че ответникът „ЕОС Матрикс” ЕООД не е дал повод
за предявяване на отрицателния установителен иск. Изложени са съображения, че
вземането е признато за действително погасено по давност от ответника в срока за
отговор на искова молба по чл. 131 от ГПК, както и че, „ЕОС Матрикс” ЕООД не само
е признал иска в срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, но и с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Моли да бъде отменено
обжалваното определение, с което е уважена молбата на П. Г. Н. за изменение на
постановеното по делото Решение в частта за разноските.
В законовия срок от ответната страна по частната жалба П. Г. Н. чрез адв. Б., е
постъпил отговор, с който счита определението за правилно и моли да бъде
потвърдено.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото,
доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема
следното:
Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
1
Гр. д. № 2772/2021 г. на ПРС е приключило с постановено решение № 203 от
06.10.2021 г., с е прието за установено по иск с правно основание чл.439 от ГПК, че П.
Г. Н., не дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД, сумата от 23391.32 лева, представляваща
част от дължимата главница в общ размер на 25183.15 лева, за която сума е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 7680 по описа на РС Перник за 2012 г., въз основа на
който е образувано изп.д. № 393 по описа на ЧСИ С. Б. за 2013 г., поради изтекла
погасителна давност.
По повод молба от ищеца по чл. 248 ГПК, с обжалваното определение РС е
уважил молбата и е изменил Решение № 203 от 06.10.2021 г. в частта за разноските,
като е осъдил „Еос Матрикс“ ЕООД да му заплати сумата от 74 лева – разноски, както
и на адв. Б. – сумата 1231,74 лв. - адв. възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ, направени по гр. д. № 2772/2021 г. по описа на РС – Перник. Мотивите,
изложени от РС са, че не е налице първата от абсолютно необходимите кумулативни
предпоставки за приложение на чл. 78, ал. 2 от ГПК, а именно ответникът да не е дал
повод за образуване на исковия процес с извън процесуалното си поведение.
При така установеното, въззивният съд съобразява, че предпоставките за
недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е уважен, са
посочени в чл. 78, ал. 2 ГПК и те са две: ищецът да не е дал повод за предявяване на
иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват
във връзка с предмета на конкретното дело. Трайно установената практика на ВКС
/опр. № 338 от 18.07.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 209/2018 г., IV г. о., ГК, опр. № 95 от
22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, ІV г. о., опр. № 318 от 25.07.2018 г. по ч.
гр. д. № 2828/2018 г. на ВКС, ІII г. о., опр. № 420 от 16.11.2018 г. по ч. гр. д. №
3300/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о., опр. 549 от 29.11.2018 г. по ч. гр. д. № 4317/2018 г. на
ВКС, ІV г. о., опр. № 476 от 20.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4569/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о. и
др./, приема, че при действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен
иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен
интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на
иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като
направи признанието. При такова свое поведение - признание на иска, ответникът не
дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извън
процесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска.
Настоящият въззивен състав намира, че с отговора на исковата молба частният
жалбоподател изрично е оспорил поради липса на правен интерес допустимостта на
предявения срещу него от П.Н. иск за несъществуване на вземанията му като погасени
по давност. Ответникът е поискал прекратяване на производството като недопустимо,
а при условията на евентуалност е заявил, че иска постановяване на решение при
признание на иска и осъждане на ищцата да му заплати сторените разноски, тъй като с
поведението си не е създал предпоставки за завеждане на делото. Оспорването на
допустимостта на иска изключва възможността да се приеме, че е налице признание на
иска. Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява,
че се отказва от защита срещу иска, защото той е основателен. Защитата срещу иска е
процесуална (по неговата допустимост) или по неговата основателност (по същество).
Признанието съдържа винаги заявление на ответника, че правното твърдение на
ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение, поради което
оспорването на допустимостта на иска поради липса на правен интерес е несъвместимо
с признанието на иска. В случая с искането за прекратяване на делото като
недопустимо поради липса на правен интерес на ищеца, ответникът и настоящ частен
2
жалбоподател е упражнил своята процесуална защита, а щом защитата е упражнена,
няма налице признание на иска и не е налице една от кумулативните предпоставки за
прилагане на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Относно предпоставката на чл. 78, ал. 2 ГПК – ищецът да не е дал повод за
предявяване на иска, също е налице задължителна практика на ВКС /опр. № 71 от
21.01.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 17/2014 г., III г. о., ГК и др./, с която обжалваното
определение е съобразено. С тази практика е прието, че първата предпоставка по чл.
78, ал. 2 от ГПК липсва когато сезирането на съда е условие за упражняване на
субективните права на ищеца. В настоящата хипотеза ответникът е станал причина за
завеждане на делото, защото при образувано изпълнително производство, въз основа
на изпълнителен лист, предявяването на иск по чл. 439 от ГПК за оспорване на
изпълнението въз основа на факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издаден изпълнителния лист /в какъвто смисъл е било
направено възражение от ищеца за изтекла давност с предявяване на иска/ е
единствената възможност за защита на длъжника. Същият се е възползвал от правото
си да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факт, който е настъпил
след съдебното му установяване и който е от значение за съществуването му. Подобно
възражение длъжникът не е могъл да направи пред съдия-изпълнителя, защото
основанията за прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно
изброени в закона и позоваването на изтекла погасителна давност не е сред тях.
Следователно в случая липсва и първата предпоставка по чл.78, ал.2 от ГПК - с
поведението си, тъй като е разполагал с изпълнителен титул и още повече, че въз
основа на който е образувано изп.дело, ответникът е провокирал и мотивирал правния
интерес на ищеца за завеждане на делото.
С оглед на всичко гореизложено, не са налице нито една от двете кумулативни
предпоставки по чл. 78, ал. 2 ГПК и ищецът има право на разноски съгласно чл. 78, ал.
1 ГПК, поради което всички доводи и възражения в жалбата са неоснователни, а
обжалваното с нея определение следва да се потвърди.
В производството относно дължимостта и размера на разноските не се допуска
кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК
не намира приложение /опр. № 393 от 17.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2845/2018 г.,
IV г. о. на ВКС, опр. № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ІV г. о. на
ВКС и др. /, така че на страните не се дължат разноски в настоящото производство.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1592 от 10.11.2021 г., постановено по гр. д.
№ 2772 по описа на РС Перник за 2021 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4