№ 428
гр. Сливен, 23.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мая П. Величкова
Членове:Галина Хр. Нейчева
П. Д. Стефанов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
и прокурора Р. Н. Р.
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20252200600323 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура - Сливен, редовно призована, се явява Зам.
окръжен прокурор Р. Р..
Жалбоподателят-подсъдим С. Л. А., редовно призован, се явява лично и
със защитниците си адв. С. К. от АК - Я. и адв. Д. Д. от АК - Я..
Въззиваемата-граждански ищец и частен обвинител М. А. Н., редовно
призована, не се явява.
Въззивяемият-граждански ищец и частен обвинител П. М. П., редовно
призован, не се явява. За него се явява повереникът адв. М. А. от АК – Я.,
редовно упълномощена от 25.06.2025 г.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
ПОДС. А.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма законови пречки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.
Производството е по чл.313 и следващите от НПК.
С Присъда Рег. № 37/07.04.2025 по НОХД № 1164/2023 г. по описа на РС
1
– Я. подс. С. Л. А. е признат за виновен в това, че през периода 30.10.2017 г. до
26.01.2018 г., в гр.Я., при условията на продължавано престъпление, с цел да
набави за себе си имотна облага, чрез водене на разговори и сключване на
договори за парични заеми, е възбудил и поддържал заблуждение у П. М. П. и
М. А. Н., двамата от гр. Я., че ще използва предоставените му парични суми за
откриване на офиси на кредитни и заложни къщи, и след изтичане на
сроковете на договорите за парични заеми, ще им върне предоставените в заем
парични суми, ведно с уговорената в същите лихва, и с това причинил на тези
лица имотна вреда общо в размер на 347 023 лв., от които 60 023,32 лв. за М.
Н. и 287 000 лв. за П. П., като причинената вреда е в особено големи размери,
представляващо особено тежък случай, поради което и на основание чл.211,
вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.54 от НК е осъден на пет години
лишаване от свобода при първоначален общ режим. Подс. А. е осъден да
заплати на граждански ищец и частен обвинител П. М. П. сумата от 287 000
лева за причинени от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва
от датата на деянието - 10.12.2017 г., както и направените по делото разноски
в размер на 2250 лева. Подс. А. е осъден да заплати на гражданския ищец и
частен обвинител М. А. Н. сумата от 60 023,32 лева за причинени от деянието
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието
- 26.01.2018 г. На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да
заплати направени по дело разноски в приход на Републиканския бюджет и по
сметката на ОД на МВР - Я. в размер на 2575,82 лв. и в приход на бюджета на
съдебната власт по сметката на ЯРС в размер на 609,08 лева. Подс. А. е осъден
да заплати да заплати държавна такса съобразно уважените размери на
гражданските искове в размер на 13 880,93 лева в приход на бюджета на
съдебната власт, по сметката на ЯРС. Срещу така постановената присъда са
подадени две въззивни жалби от подсъдимия чрез защитниците му адв. К. и
адв. Д..
В подадената чрез адв. Д. въззивна жалба се твърди, че постановената
присъда страда от пороците визирани в чл.348 НПК - нарушен е материалният
закон, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила и
наложеното наказание се явява незаконосъобразно и явно несправедливо. По
делото се установили обстоятелства, коренно различни от приетите от
прокуратурата в обвинителния акт. Обвинението не било доказано по
несъмнен и категоричен начин. Искането е съдът да отмените присъдата на
ЯРС и да постанови нова присъда на основание чл.336, ал.1, т.З от НПК,с
която да признаете подсъдимия за невиновен по повдигнатото обвинение и да
го оправдае.
В подадената чрез адв. К. въззивна жалба се твърди, че присъдата е
постановена от незаконен предубеден състав, който следвало да се отведе от
разглеждане на делото и поради това постановил присъда, която била
необоснована, постановена в нарушение на материалния закон, при особено
съществени нарушения на процесуалните правила. Поради това, присъдата
следвало да бъде отменена и да се постанови нова, с която подсъдимият да
2
бъде признат за невиновен. Направено е искане за отвод на съдиите от ОС Я.
Пепа Чиликова, Петранка Жекова и Гергана Кондова. Пред ОС – Я. е било
образувано ВНОХД № 196/2025 г. по описа на същия съд и след като всички
действащи съдии в ОС – Я. са се отвели, с Определение № 256/05.06.2025 г. по
ЧНД № 511/2025 г. по описа на ВКС, ВНОХД № 196/2025г. на ОС – Я. е
изпратено за разглеждане в ОС Сливен.
Във въззивните жалби не са направени доказателствени искания. Такива
са изложени в депозирано допълнително писмено изложение от адв. Д. и адв.
К..
Съдът РАЗЯСНИ на страните правата по чл.274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и по доказателствата.
Запознат съм с допълнителната жалба. Считам направените доказателствени
искания за неотносими към настоящото разглеждане на производството пред
въззивната инстанция. Установена е една подробна фактическа обстановка,
изложена в мотивите на РС – Я., поради което не намирам, че следва да бъдат
уважени тези доказателствени искания и считам, че съдебното следствие
следва да приключи.
АДВ. А.: По отношение на направените доказателствени искания, така
както е посочено във второто изложение към въззивните жалби, същите вече
са правени пред първата инстанция. Първоинстанционня съд подробно се е
мотивирал, защо са неоснователни, а именно защото са неотносими към
настоящия спор, поради което аз също считам, че тези доказателствени
искания са неоснователни като неотносими към изясняване на определена
фактическа обстановка, която би допринесла за различно разбиране и
тълкуване на правнорелевантните факти в настоящото производство. В тази
връзка моля да ги оставите без уважение. Те са обсъждани пред първата
инстанция, за мен не са нови.
АДВ. Д.: Поддържам изцяло доказателствените искания, защото сме ги
направили пред предходната инстанция и не бяха уважени. По пряк начин
искаме да докажем, че тези лица не само, че ги нямат тези парични средства,
те никога не са предавали парични среща на нашия подзащитен. Това са
нотариалните актове, справки от Агенция по вписвания, извлечения от банки,
трудови договори, с които искаме да докажем, че това обвинение е
незаконосъобразно. Обвинителната теза не беше доказана по безспорен и
категоричен начин дори и без тези доказателства. Съдът, ако беше допуснал
тези доказателства щеше да се убеди, че всички тези описани обстоятелства в
обвинителния акт, които дефакто се установи, че не отговарят на истината,
щеше да има достатъчно доказателствен материал, от който да направи съвсем
друг правен извод и би достигнал до съвсем друго постановяване на друга
присъда, поради което моля да допуснете така направените искания, с което
дефакто ще се установи неоснователността на постановената присъда.
3
АДВ. КОНДОВ: Моля, ако прецените за уместно да допуснете при
режим на довеждане лицето А.И. - домоуправител на етажната собственост на
адвокатската палата в Я., в партерния етаж на която сграда, във времето,
когато става дума, че пострадалата гражданската ищца Марияна Н. е работила
и е развивала бизнес, създавайки книжарница в партерния етаж и накрая
поради невъзможност да си плаща доходите, е избягала от сградата. Искането
за установяването на тези обстоятелства е с цел установяване неуместността
на нейните твърдения, че била притежавала парични средства в размера, в
който твърди, че е била измамена.
ПОДС. А.: Я. е малък град като Сливен. Повечето хора се познават.
Всички знаят, че няма откъде те да ги имат тези пари и да ми ги дадат на мен
просто. Ние затова ги искаме тези доказателства, за да се види, че това е
реално. Те няма откъде да ги имат тези пари дами ги дадат на мен.
ПРОКУРОРЪТ: Относно свидетеля, защитникът разказа какво бихме
чули от този свидетел. Считам неговите показания за неотносими към процеса
на доказване. Със свидетелски показания да се установява материално
състояние, наличност на финансови средства в някакво лице е неуместно.
Дори и ГПК не го допуска.
АДВ. А.: Ще моля да оставите без уважение това доказателствено
искане най – вече с оглед обстоятелството, че пострадалата М. Н.
действително е имала книжарница на партерния етаж, където са моята кантора
и на колегите, но това е в период след 2017 – 2018 г., т.е. след инкриминирания
период и от там нататък какви са били доходите и възможностите на Н. е
ирелевантно към настоящия спор.
Съдът се оттегли на съвещание.
След съвещание, съдът намира, че направените искания от защитниците
на подсъдимия са неоснователни. Същите са ирелевантни, относно предмета
на доказване по делото, като за част от тях има и произнасяне на РС – Я. в
съдебно заседание, като подробно са описани фактите и обстоятелствата,
поради което са отхвърлени като неоснователни исканията, които съдът
напълно споделя и няма да повтаря.
Ето защо, съдът намира направените доказателствени искания на
защитата на подсъдимия за неоснователни и не следва да ги уважава, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ доказателствените искания на защитата на подсъдимия като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
СТРАНИТЕ: Нямаме други доказателствени искания.
Съдът, с оглед становищата на страните, намира, че делото е изяснено от
4
фактическа страна, поради което следва да приключи съдебното следствие и
да даде ход на съдебните прения.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на
С Ъ Д Е Б Н И Т Е П Р Е Н И Я:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми окръжни
съдии, считам установената фактическа обстановка, подробно изложена в
мотивите към присъдата на РС – Я. за безспорно установена.
Първоистанционният съд е имал възможност да обсъди всяко едно от
събраните доказателства, да даде своята оценка и анализ на тези
доказателства и да стигне до един безпротиворечив според мен извод за
виновността на подсъдимия в извършване на престъплението, като считам за
правилно определен и размерът на наложеното наказание. С оглед
изложеното, на основание чл.338 от НПК моля, изцяло да потвърдите
първоинстанционната присъда.
АДВ. А.: Уважаема госпожо председател, уважаеми окръжни съдии,
оспорвам депозираните въззивни жалби и моля уважаемият съд да постанови
решение, с което да потвърдите присъдата на РС – Я., като правилна,
законосъобразна и постановена при стриктно спазване на процесуалните
правила. Основанията ми за това твърдение са следните. Запознавайки се с
оплакванията във въззивните жалби и съответно двете допълнения към тях,
констатирах, че тези оплаквания са били изложени пред РС – Я. и съответно в
мотивите си към присъдата РС – Я. дори се е престарал като е отговорил на
всяко едно от тях, включително номерирайки ги като първо, второ, трето,
четвърто, пето и т.н., за да отговори и да изчерпи всички оплаквания на
защитата за незаконосъобразност, за процесуална недопустимост, за липса на
доказателствена тежест на част от доказателствата и т.н. Единственото ново,
което съзрях сега в допълнението към въззивните жалби, аз считам, че
настоящият състав, пък и който и да е друг състав в Р България не може да го
реши, то е законодателен проблем, претендирайки, че съставът, който се е
произнесъл в първата инстанция е незаконен такъв, тъй като мотивите към
присъдата не били подписани от съдебните заседатели. Надълго и нашироко е
аргументирано това, но аз считам, че чл.310, ал.2 от НПК важи за абсолютно
всички, включително и за съдилищата в Я. и Сливен във връзка, с което не
смятам да навлизам в подробности по отношение на това. Прави се една
неточна и некоректна препратка към решенията на въззивните съдилища.
Въззивните инстанции нямат съдебни заседатели, те са от магистрати и
съвсем различна е уредбата там, така че тази препратка смятам за неправилна
5
и нелогична в настоящия случай. В тази връзка считам, че присъдата на РС -
Я. не страда от пороците, които са посочени като недостатъци във въззивните
жалби и допълненията към тях. Моля, да потвърдите първоистанционната
присъда и съответно да присъдите на доверителя ми направените разноски
пред настоящата инстанция.
АДВ. Д.: Уважаеми окръжни съдии, считам, че присъдата на РС - Я.
страда от визираните в чл.348 от НПК процесуални нарушения, като е
нарушен материалния закон, допуснати са съществени процесуални
нарушения, постановената присъда е несправедлива и незаконосъобразна.
Представили сме допълнение към жалбите, няма да бъда обстоен. Само искам
за посоча, че мотивите, които са написани от страна на РС - Я. противоречат
със съмнение, защото в мотивите е посочено, че А.Д. е изготвил двата
договора и е дал на П. П. да подпише договорите, като е посочил, че ТД „Мега
Корект 77“ ЕООД е с управител С.Г.И.. За тази цел той е възложил на свид.
А.Д., който работил при него и бил доверения му човек, да изготви двата
договора за паричен заем, като му посочил конкретните условия. Това са
свободни съчинения. Не се установиха такива факти и обстоятелства моя
доверитиел да е давал указания за изготвянето на тези два договора. Към
момента на подписването между А.Д. и П. П. на тези два договора, управител
на ТД „Мега Корект 77“ вече не е бил С.Г.И., а е бил Николай Н.. Това
обстоятелство А.Д. много добре го е знаел, защото той е бил човекът, който е
прехвърлил фирмата от Симеон на Йордан Н.. Това нещо е станало на
12.11.2017 г., а договорите са подписани на 10.12.2017 г., затова че свид. А.Д.
много добре е знаел, че управител на „Мега Корект 77“ не е Симеон Иванов, а
е Йордан Н.. Независимо от това, че съдът е казал, че моят доверител е дал
указания, не мога да си обясня как един 30 - годишен, здравомислещ човек е
вписал друг управител в договора, а не е вписал коректния управител, като той
заедно е изнамерил човека, за да му прехвърли фирмата и при прехвърлянето
на фирмата нашия доверител не е участвал. Това нещо беше заявено и от
самия Йордан Н..
Всички експертизи, които бяха изготвени от ОД на МВР - Я. съдебно-
почеркови експертизи ние сме ги оспорили. След това беше назначена нова
експертиза в НИП София, която установи, че всички договори са писани горе
в шапката от А.Д., както и са подписани от А.Д.. Оспорихме ги, тъй като тези
експертизи бяха пълни с грешки, непълноти, въвеждаха в заблуждения, както
и бяха пълни с противоречия. Независимо, че ги оспорихме всички тези
експертизи, съдът се е позовал на тях в мотивите си, като няма нито един ред
да е упоменал, че тези експертизи са оспорени от защитата. Това е протокол
275 от 27.12.2019 г. експертизата, която казва „ръкописният текст, с който е
изписано името на П. М. в долната част на бланката срещу графа заемодател, и
в двата договора за паричен заем от 10.12.2017 г., сключени между П. П. и
„Мега Корект 77“ ЕООД за сумата от 250 000 лв. и 37 000 лв. са изписани от
подсъдимия А., но не са изписани от Йордан Н. и от подсъдимия А.“. Затова
всички тези експертизи бяха оспорени. Както експертиза с протокол № 55 от
6
12.05.2020 г., така и експертиза № 196/01.11.2020 г. и другите експертизи,
които съдът се е позовал на тях, но нито един ред няма в мотивите, че
защитата е оспорила всички тези съдебно-почеркови експертизи, които бяха
изработени от представител на ОД на МВР - Я.. Затова считам, че в мотивите
си съдът не може да се позовава на индиция, а трябва да докаже установените
факти и обстоятелства. Когато провеждахме разпита на свид. А.Д. и по
зададените му въпроси той даваше уклончиви отговори, „вероятно“, „може би
така е било“, „не си спомням точно, но щом тъй съм го казал, най-вероятно
така е било“, „предполагам, че така е било“. Когато попитахме кой е написал
договора, къде са писани договорите, той каза: „договорите ги писахме в
офиса на П. П., аз съм ги писал, аз съм ги подписал, но имах инструкции“. Ти
си 30 - годишен мъж, ще ти дават на теб инструкции да ходиш да подписваш
договори, да се задължаваш от името на една фирма, която ти ръководиш и
управляваш и после да вземаш парите и да ги предоставяш на нашия
доверител, където няма нито един факт, нито едно обстоятелство, от което да
е видно, че той е предал някога, някъде или по някакъв начин, някакви
парични средства на нашия доверител. Затова моля да постановите присъда, с
която на основание чл.336, ал.1, т.3 от НПК да оправдаете изцяло нашия
доверител по така повдигнатото му обвинение. Алтернативно пледирам, тъй
като считам, че тези мотивите не са мотиви, обосноваващи такава тежка
присъда, и в които съдът е подбирал само изрази и определени изречения, за
да обоснове присъдата си, без да е разгледал и без да е тълкувал нашите
доказателства, които сме представили. Не е обсъдил нито едно доказателство,
което защита е представила. Искам да заявява, че не ни беше уважено нито
едно искане по чл.281 от НПК за прочитане показанията на свидетелите.
Постоянно бяхме спирани да не задаваме въпроси, че било вече отговорено, че
този въпрос не бил по същество на спора и т.н. Алтернативно пледирам моля,
делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – Я..
АДВ. К.: Поддържам изцяло допълненията към жалбите, които сме
подали. Поддържам казаното от колегата Д., както и исканията за оправдаване
на подзащитния ни и алтернативно - за връщане на делото за разглеждане от
друг състав на РС - Я.. От изложеното в допълненията се установява по
безспорен начин, че действията на водещия председател на състава са били
предубедени и поради тази причина са игнорирани всички доказателствени
искания. Наред с това ще моля да имате предвид и обстоятелството, че на
първо място мотиви от формална гледна точка липсват, поради
неподписването им от съдебните заседатели. Считаме, че изложените
посочени съдебни актове, относно необходимостта мотивите да бъдат
подписани от съдебните заседатели, тогава когато се изготвят допълнително,
след това да се отнасят и до РС. Няма никъде разделение в общите правила на
НПК съобразно, които да се счита, че някои актове се подписват само от
Председателя на състава, а други не се подписват от съдебните заседатели, че
тогава когато съдебните заседатели са били заседатели по въззивен състав при
7
Окръжните и Апелативните съдилища, то само тогава е задължително
мотивите да бъдат подписани от съдиите съдебни заседатели. Съобразно
посочените разпоредби на НПК съдебните актове следва да бъдат подписани и
от съдебните заседатели. Няма предвидено никакво изключение и ако за
някакво изключение може да се говори, то е за други случаи, които не касаят
изготвянето на мотивите в тези случаи. Всичко това говори за един
изключително порочен съдебен акт, който не е обоснован на събраните по
делото доказателства по начин убедителен, който да опровергае защитната
теза на подсъдимия А.. Някой ще каже, че това е защитна теза и защото е
защитна теза, ние не трябва да приемаме твърденията на подсъдимия.
Действително както НПК така и константната съдебна практика казва, че
защитната теза си е защитна теза и тя подлежи на проверка с всички
доказателствени средства по НПК. В настоящия случай РС, респ. с помощта
на прокуратурата и частното обвинение, не събра грам доказателство, което да
отхвърли защитната теза на подсъдимия А.. Защитната теза на А. е, че лицето
А.Д., върху чиито показания изключително се гради обвинението, е едно лице,
което очеизвадно според нас е действало за заблуждение на трети лица, като
се е представяло за упълномощено лице от подсъдимия А.. Това той може би е
правил по някакви си негови причини, за които подсъдимия има съмнение, че
това са от трето неучастващо в процеса лице, поради това, че през 2017 г. А. е
свидетелствал и му е предаден статута на защитен свидетел. В качеството на
защитен свидетел А. вече седма година е практически с нарушени граждански
права по смисъла на ЕКПЧ, тъй като живее в една силно ограничена среда.
Като защитен свидетел той е с друга самоличност, работи при други условия,
семейството му се е принудило да напусне страната, поради преследванията
на тези трети лица и на П. М., който пък П. М. дали под давление на това
трето лице или по своя самоинициатива за нас не е известно, но е предприел
тези действия и това се вижда от една проста съпоставка в образуването на
настоящото наказателно производство като прокурорска преписка, което е
станало само няколко дена след като А. е депозирал своите показания като
защитен свидетел. Тук идеята би могла да бъде разложена на няколко
съставки, едната от които, е че тези лица се опитват да дискредитират него
като защитен свидетел най-общо казано и да опровергаят неговите твърдения
по наказателното производство, което в момента се води в ОСлС – Бургас и
това се установява от събраните писмени доказателства. Наред с това,
възможно е, тези лица да са привлекли на своя страна и А.Д., който
забележете до започване са съдебното производство не се знаеше, че същият в
предходна година е регистрирал на свое име търговско дружество, като
първоначалните документи са изготвени в Несебър и дружеството е
образувано с един никакъв уставен капитал. Впоследствие само за един месец,
А.Д., който няма грам ден трудов договор, който би могъл да му гарантира
източници в някакви размери от порядъка на 1000, хиляда и нещо лева, в един
момент той се оказва притежател на парични средства в размер на 1 000 000
лв. и иска да регистрира заложна къща. Всичко това според подзащитния ми
8
създава обстановка около А.Д. на лице, което опитва различни действия за
незаконни действия и които като не са се получили, е попаднал под ударите на
другите заинтересовани лица като П. М., които са успели да го изманипулират
да работи за защита на техния интерес по дискредитирането на А..
Прокуратурата, в последствие и Районния съд са се отнесли силно
пренебрежително към тази защитна теза с единствената реплика - това е
защитна теза и тя като защитна не подлежи на проверка и не са проверявали и
търсили да изградят хипотеза, която да бъде защитима и неукорима относно
тези действия. А тези действия очевидно целят избягване на наказателното
преследване от показанията на едно лице, което е със статут на защитен
свидетел. Не случайно в допълнение на това можем да прибавим и
обстоятелството, че П. М. е осъден с невлязла в сила наказателна присъда на
РС - Я., затова, че е проникнал и е извършил кражба от жилището на
подсъдимия А.. Какви са тези непредубедени свидетели М., П., които на
едната и гола дума приемаме на вяра техните твърдения, че това е човекът,
който е взел едни 280 000 лв., които забележете му били оставени от П. П..
Смисълът на измамата не да му бъдат оставени. Смисълът на измамата, ако
това е измамникът, е да мотивира едно лице, измаменото лице, което да му
предаде едни пари. След като РС безусловно е приел, че 280 000 лв. не са
предадени на А. от П., аз не разбрах как е осъществена измамата, при
положение, че този въпрос сме го коментирали и сме искали да получим
отговор на него. Както прокуратурата не пожела да ни даде такъв отговор,
така и Районният съд не ни даде такъв отговор. Аз питам къде са тогава
мотивите, на всички въпроси относно източниците на доходи, относно
опровергаването на свидетелските показания на А.Д., на М.. Може ли в един
наказателен процес, в който формата на доказване на договорите за заем не е
задължително да бъде писмена в наказателния процес и писмените
доказателства не са задължителни както в ГПК, но в продължение на години
П. бил давал пари, и защото са големи приятели с подсъдимия А., не си е
запазил нито един документ. А в същото време А.Д. разнася едни пари, които
ги взема от П. според собствените му твърдения. Какви доказателства имаме
ние по делото, че тези пари, които А.Д. е вземал от П. са станали притежание
на подсъдимия А.. Цялата тази каша, на която искахме да получим разумни
правни отговори остана неизяснена без съществени категорични мотиви за
начина на случването на нещо си и как то се е случило. Ако приемем, че това
което е написано в обвинителния акт, то обвинението е за нещо, което се е
случило извън инкриминирания период. Някога назад във времето подс. А. е
убедил, но кога е било това, къде е било това, за колко пари е било, няма
никакви доказателства. Много ни е по-лесно вместо да кажем, че първо, второ,
трето, пето, десето, пък главници, лихви, срокове, падежи и т.н. не са спазени
затова ние трансформираме всички тези облигационни взаимоотношения в
едно ново за 280 000 лв. и затова казваме „а бе да, някога там, някъде му били
дадени едни пари, той ги взел и октомври, ноември 2017 г. излъгал П., че ще
открива нови заложни къщи“. Кога е станала измамата не се разбра. Затова
9
считаме, че дори при тази фактическа обстановка не е налице измамливо
поведение и подзащитният ни следва да бъде оправдан, най-малкото да бъде
намален размера на наказанието, което просто не съответства на това, за което
се е защитавал, а дори и не се е защитавал за част от деянията, за които е
признат като виновен. В този смисъл предлагаме да се произнесе по
възраженията ни.
Съдът дава право на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подс. С. Л. А..
ПОДС. А.: Поддържам и двамата адвокати изцяло. Искам само да
допълня, както стана ясно от доказателствата, които представихме, че А.Д. не
само е написал договорите, не само ги е подписал там в присъствие на хората,
а и експертизите го доказаха, но и във времето през което го е направил аз съм
на почивка в Турция, даже не съм в България, не съм в града, камо ли да
инструктирам който и да било за каквото и да било. Подбран е момента даже
аз да не съм в града, да съм далече от там, случайно да не разваля нещо, до
такава степен.
Съдът дава право на ПОСЛЕДНА ДУМА на подс. С. Л. А..
ПОДС. А.: Искам оправдателна присъда. Обвиняват ме за това, че аз съм
получил едни пари. Самите хора, които ме обвиняват те не са ги виждали тези
пари, те не са ги имали никога тези пари, за да мога аз да ги получа по някакъв
начин, нито като продажба да са продали нещо, нито като заплата да са
изработили нещо, за да са ги събрали през съзнателния си живот, за да ги имат
и да могат да ги дадат, изобщо аз да ги получа.
Съдът след съвещание счете делото за изяснено от фактическа страна и
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 10,25 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10