Решение по дело №3321/2020 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 260291
Дата: 23 юни 2021 г. (в сила от 23 юни 2021 г.)
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20202330103321
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№260291/23.6.2021г.                                               23.06.2021 година                                    град Ямбол

 

 В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Ямболският районен съд,                                                             ХVІ граждански състав

На единадесети юни                                                   две хиляди  двадесет и първа година

В публично заседание в състав:

 

                                                                                          Председател: Георги Георгиев

 

при секретаря Е. В.,

като разгледа докладваното от съдия Георгиев

гражданско дело № 3321 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по искова молба,предявена от „Ванина Трейдинг” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Нарцис“ № 26, представлявано от С. Ф. С., чрез адв. И. П.-ЯАК, със съдебен адрес гр. Я., ул. „*** против „Офис кеър“ ЕООД с ЕИК *** , със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „ Студентски“, ул. „ Проф. Кирил Попов“ № 5, вх. 1, ет.1, ап.2, представлявано от И. Я. Н., в качеството й на управител, с която се претендира постановяване на решение, с което ответното дружество бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 501, 00 лв. – представляваща незаплатена цена на доставената стока, съгласно издадена фактура № *** г.,обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цената на доставените стоки за периода 30.06.2018 г. – 12.02.2020 г. в размер на 124,84 лева,както и законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

            Ищцовата страна твърди, че с ответното дружество  са били в търговски отношения,като ищеца в качеството му на продавач и ответника в качеството му на купувач са сключвали сделки за покупко-продажба на два броя тракторни гуми и шест броя лепенки, които са били предавани на ответника към датата на фактурирането им. За посочената сделка, покупко-продажба на посочените по горе- гуми и лепенки била издадена данъчна фактура, която била подписана от двете страни. По издадената фактура нямало извършени плащания. и

Претендира се уважаване на исковете чрез присъждане на исковите суми,обезщетение за забава в рамките на законна лихва върху цената на доставените стоки, ведно със законната лихва върху главницата считано от 14.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и присъждането на сторените съдебно-деловодни разноски.

 

             В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба, сочи доказателства, претендира разноски и моли за постановяване на неприсъствено решение.

 Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.318, ал.1 ТЗ вр. чл.79, ал.1,вр.чл.86,ал.1  ЗЗД.

 В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. В първото по делото с.з. същият не се представлява, редовно уведомен. Не сочи доказателства.

           По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:

            Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.  В процесния случай тези предпоставки са налице. Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Налице е и последната предпоставка за постановяване на неприсъствено решение - исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

            Вероятната основателност на исковете се установява от ангажираните от ищеца доказателства. Видно от представените писмени доказателства – копия на фактури № *** г. се установява,че същата е на стойност 501, 00 лв. с ДДС. Също така се установява,че  посочената по –горе фактура е издадена по повод договор за покупко-продажба, като по силата на този договор ищецът е продал на ответника 2 бр. тракторни гуми и шест броя лепенки , подробно описани във фактурата по марка,количество и единична цена.Стоките са получени от купувача, който се е подписал, че ги е приел, с което съдът приема, че ищецът е изпълнил задължението си за прехвърляне на собствеността на  посочените във фактурата тракторни гуми и лепенки.  

Неплащането на сумите в срок е отрицателен факт и същият не следва да се доказва от ищеца, а от ответника, който не е ангажирал никакви доказателства по делото, установяващи плащане на падежа – датата, на която е издадена фактурата, тъй като това е датата,  на които, видно от документа, страните са се уговорили, че настъпва падежът за изпълнение на паричното задължение съгласно чл. 303а от ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл.86 ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Като не го е сторил в определените срокове, е изпаднала в забава, поради което и съобразно чл.86, ал.1 от ЗЗД дължи и обезщетение в размер на законната лихва върху  сумата по процесната фактура, като в случая с искова молба ищецът е претендирал заплащане на мораторна лихва в размер на 124, 84 лв. за периода 30.06.2018 год. до 12.12.2020 год.

 Ето защо, съдът намира предявените искове за вероятно основателни, поради което постановява настоящото решение, основаващо се на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Исковете следва да се уважат изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от  501, 00 лв., дължима по посочената фактура,сумата от 124,84 лв. лихва за забава ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 14.12.2020 г. до окончателното изплащане.

           С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 400, 00 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.

            Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, Ямболският районен съд

 

Р ЕШ И:

 

           ОСЪЖДА „Офис кеър“ ЕООД с ЕИК *** , със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „ Студентски“, ул. „ Проф. Кирил Попов“ № 5, вх. 1, ет.1, ап.2, представлявано от И. Я. Н., в качеството й на управител, да заплати на„Ванина Трейдинг” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Нарцис“ № 26, представлявано от С. Ф. С., със съдебен адрес гр. Я., ул. „***, чрез адв. И. П.-ЯАК,сумата от 501, 00 лв., по фактура № *** г., издадена във връзка с договор за покупка-продажба на 2 бр. тракторни гуми 6PR B103-CAMA 7.50x 20, 3 бр. лепенки 4.00- 8 TR-13 и 3 бр. лепенки 4.00- 8 C 71J /6/ B13 TT и сумата от 124, 84 лв. лихва за забава за периода 30.06.2018 г. -12.12.2020 г., в едно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба- 14.12.2020 г., до окончателното изплащане и съдебно-деловодните разноски  в размер на 400, 00   лв.

 

На основание чл.127,ал.4 ГПК указва на ответника,че следва да плати сумите по осъдителните искове по банкова сметка : „***“  с IBAN : ***,BIC-***- „Ванина Трейдинг“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Нарцис“ № 26, представлявано от С. Ф. С..

 

 

            Препис от решението да се връчи на страните.

             Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: