№ 1832
гр. София, 09.09.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова
Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно частно наказателно
дело № 20221100602908 по описа за 2022 година
разгледа докладваното от съдия Захариева ВНЧД № 2908 по описа за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.
С определение от 19.01.2022 г., постановено по НЧД № 656/2022 г. Софийски районен съд –
Наказателно отделение, 4-ти състав, е оставил без разглеждане като процесуално
недопустима жалбата на В. ИВ. ИВ., чрез адв. Д.Р. от САК, срещу постановление на
прокурор при СРП от 19.11.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП №
227 змк 1845/2021 г. по описа на 03 РУ-СДВР, прокурорска преписка № 41962/2021 г. по
описа на Софийска районна прокуратура, образувано и водено за престъпление по чл. 354а,
ал.5 вр. ал. 3, пр. 2-ро, т. 1, пр. 1-во от НК.
Срещу така постановеното определение на СРС е подадена частна жалба от В. ИВ. ИВ., чрез
адв. Д.Р. от САК. В жалбата се твърди, че районният съд неправилно е приел, че В.И. няма
право на жалба, тъй като не притежава качеството на „обвиняем“. Излага съображения, че с
оглед характера на досъдебното производство – „Бързо производство“ по реда на гл. 24
НПК, на заподозряното лице, дори и при липса на изричен акт за привличането му като
обвиняем, следва да се признае възможността да упражнява всички права по чл 6 ЕКЗПЧ.
Счита, че тъй като именно В.И. е предал с протокол за доброволно предаване
инкриминираните наркотични вещества, то същият е притежавал качеството „обвиняем“,
следователно за него са възникнали всички произтичащи от това права. Моли съда да
отмени обжалваното определение и да се произнесе по същество по подадената от него
жалба срещу постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство.
Софийски градски съд, като обсъди изложените доводи в жалбата и се запозна с
доказателствата по делото, намери за установено следното:
1
Жалбата е процесуално допустима, депозирана е от активно легитимирано за това лице в
рамките на предвидения в закона 7-дневен срок, съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 7
НПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, а обжалваното първоинстанционно
определение – законосъобразно и правилно.
Наказателното производство по ДП № 227 змк 1845/2021 г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр.
№ 41962/2021 г. по описа на СРП е образувано и водено за извършено престъпление по по
чл. 354а, ал.5 вр. ал. 3, пр. 2-ро, т. 1, пр. 1-во от НК. В хода на досъдебното производство
няма лице, което да е било привлечено в качеството на обвиняем.
С постановление на прокурор при СРП от 19.11.2021 г. наказателното производство по ДП
№ 227 змк 1845/2021 г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр. № 41962/2021 г. по описа на СРП, е
прекратено на основание чл. 199 НПК, чл. 357, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от
НПК и чл. 53, ал. 2, б. „а“ във вр. с чл. 112, ал. 2 НПК.
Недоволен от прокурорският акт е останал В. ИВ. ИВ., който, легитимирайки се като
обвиняем, е обжалвал прекратителното постановление пред Софийски районен съд. С
постъпилата жалба е направил искане за изменение на постановлението относно
основанията за прекратяване, тъй като В.И. не е извършил престъпление. За разглеждане на
така депозираната жалба в СРС – НО е образувано НЧД № 656/2022 г., разпределено на 4-ти
състав.
Със свое определение от 19.01.2022 г., постановено по НЧД № 656/2022 г. Софийски
районен съд – Наказателно отделение, 4-ти състав е оставил без разглеждане жалбата,
приемайки, че не се установява жалбоподателят В.И. да има качеството обвиняем или
пострадало лице, поради което не притежава правен интерес от обжалване на прокурорския
акт.
По жалба на В.И. срещу това определение е образувано настоящото въззивно производство,
за проверка на законосъобразността и правилността на атакувания съдебен акт.
От събрания доказателствен материал първостепенният съд е възприел фактически и правни
изводи, които са формирани при внимателен и задълбочен анализ на събраната
доказателствена съвкупност, намират опора в доказателствата по делото и са съответни на
закона, поради което изцяло се споделят от настоящата инстанция.
Обосновано СРС е оставил без разглеждане, като процесуално недопустима, жалбата на В.И.
срещу прекратителното постановление на СРП. Противно на твърденията на жалбоподателя,
заключителните изводи на районния съд се явяват правилни и законосъобразни, тъй като
едно лице придобива качеството на „обвиняем“ по см. на чл. 54 НПК след привличането му
в това качество при условията и по реда, предвидени в НПК.
Действително наркотичното вещество, предмет на разследването, е приобщено към
доказателствения материал чрез протокол за доброволно предаване от В.И., но за
наказателно обвинение по см. на чл.6, §1 от ЕКПЧ към момента на прекратяване на
наказателното производство не може да се говори, тъй като към този момент спрямо него не
е било извършено нито едно действие по разследването. Противно на възраженията на
2
жалбоподателя, доброволното предаване на веществени доказателства не може да се счита за
такова действие, тъй като не попада сред изчерпателно предвидените в НПК способи за
доказване, респ. протоколът за това не е съставен при условията и по реда, предвиден в
НПК, следователно не е доказателствено средство за извършване на съответните действия и
реда, по който са извършени.
Уведомяването на дадено лице за започналото срещу него разследване съставлява
юридически факт с голяма важност и поради това трябва да отговаря на условията за форма
и съдържание, които могат да обезпечат ефективното упражняване на правата на
обвиняемия /в този см. Решение № 156 от 13.03.2012 г. по нак. д. № 237/2012 г. на ВКС/.
Именно такива актове са постановлението за привличане на обвиняем /чл. 219, ал. 1 НПК/,
респ. актът за първото действие по разследване срещу лицето, за което има обосновано
предположение, че е извършило престъпление /чл. 356, ал. 4 НПК/, в които се съдържат
фактическата рамка на обвинението, правната му квалификация и посочване на този, за
когото се твърди от компетентните органи, че го е извършил. Едва със съставянето и
предявяването на посочения акт и след като са събрани достатъчно доказателства за
наличието на обосновано предположение за виновността определено лице в извършването
на престъпление, последното е официално уведомено от компетентните органи с
твърдението, че е извършило престъпление, като твърденията на жалбоподателя за
възможност едно лице да бъде привлечено без наличие на достатъчно доказателства за
вината му не намират опора в законовите разпоредби. Това е и моментът, от който спрямо
него могат да бъдат приложени мерки за неотклонение и други мерки за процесуална
принуда и придобива визираните в разпоредбата на чл. 55 от НПК процесуални права. По
тази причина, доколкото В.И. не е бил привлечен като обвиняем в хода на досъдебното
производство, за него липсва предвидена възможност да инициира съдебен контрол върху
постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство.
По тези съображения, въззивният съд споделя изводите на СРС, че в случая е изключена
възможността съдебните инстанции да се произнесат по същество по законосъобразността
на цитирания прокурорски акт, в какъвто смисъл са наведените доводи и отправени искания
в жалбата.
В заключение СГС намира, че първоинстанционният съд не е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до отказ от правосъдие, тъй като в хода на
наказателното производство не са били нарушени или застрашени права и законни интереси
на активно легитимирано да ги упражнява лице. Поради това настоящата инстанция намира
жалбата за неоснователна, а атакувания съдебен акт – за правилен и законосъобразен, поради
което следва да бъде потвърден.
Предвид гореизложеното и на осн. чл. 243, ал. 7 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 19.01.2022 г., постановено по НЧД № 656/2022 г. на
3
Софийски районен съд – Наказателно отделение, 4-ти състав, с което жалбата на В. ИВ. ИВ.,
чрез адв. Д.Р. от САК, срещу постановление на прокурор при СРП от 19.11.2021 г. за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 227 змк 1845/2021 г. по описа на 03
РУ-СДВР, прокурорска преписка № 41962/2021 г. по описа на Софийска районна
прокуратура, образувано и водено за престъпление по чл. 354а, ал.5 вр. ал. 3, пр. 2-ро, т. 1,
пр. 1-во от НК, е оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4