№ 15419
гр. София, 12.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110167150 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване
за установено в отношенията между страните, че Л. Г. К. дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД сумата от 2390,45 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва
от 29.11.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 390,22 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 15.09.2020г. до
04.11.2022г., сумата от 32,82 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от
29.11.2022г. до изплащане на вземането, и сумата от 6,95 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 01.12.2019г. до
04.11.2022г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 4, находящ се в гр.
София, жк. „Надежда 4“, ..., аб. № 111347, и за които е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение от 20.12.2022г. по ч.гр.д. № 65280/2022г. по описа на СРС, 81
състав.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът
не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца процесните суми. Претендира разноски.
Ответникът Л. Г. К., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, е депозирала отговор на исковата молба в законоустановения срок по
чл.131, ал.1 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието
на валидно облигационно отношение с ищеца с предмет доставка на ТЕ. Излага
съображения, че по делото не са представени доказателства, от които да се установява,
че ответникът е собственик или ползвател на имота. Оспорва представените от ищеца
1
писмени доказателства. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за
отхвърляне на исковете и присъждане на сторените разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца "Директ" ЕООД не изразява
становище за основателността на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 65280/2022г. по описа
на СРС, 81 състав, по което на 20.12.2022г. е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу Л. Г. К. да заплати следните суми: сумата от 2390,45 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 29.11.2022г. до изплащане на
вземането, сумата от 390,22 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
върху горната главница за периода от 15.09.2020г. до 04.11.2022г., сумата от 32,82 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.10.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 29.11.2022г. до изплащане на
вземането, и сумата от 6,95 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
върху горната главница за периода от 01.12.2019г. до 04.11.2022г., които суми касаят
топлоснабден имот – апартамент № 4, находящ се в гр. София, жк. „Надежда 4“, ..., аб.
№ 111347.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5
ГПК, съответно в указания му срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване
на вземанията си спрямо него в посочените размери, за които е издадена заповедта.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и
ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобИ.не/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. ОткрИ.нето или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012
г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
2
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобИ.нето на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобИ. качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с открИ.нето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
В случая от представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 43, том XXXVII, дело № 7799 от 26.05.1992г. (л.18-19) се установява, че Иво
Атанасов Стефанов е придобил собствеността по отношение на имот, представляващ:
апартамент № 4, находящ се в гр. София, жк. „Надежда 4“, .... Видно от приетото
решение № 199/27.10.1995г. по гр.д. № 721/2005 г. на СРС, 84 състав (л.110) е, че това
е станало през време на сключения между страните на 08.10.1989г. брак, поради което
имотът е придобит в режим на СИО. Бракът между страните е прекратен с посоченото
решение, като СИО е трансформирана в обикновена съсобственост при равни квоти, а
ползването на процесния имот – семейно жилище, е предоставено на ответника Л. Г.
К..
С мотивите на цитираното и по-горе Тълкувателно решение № 2/2017 г. ВКС, 2
Актът е постановен на 06.05.2024 ОСГК, е възприето становището, че когато
топлоснабденият имот е жилище, притежавано в режим на съпружеска имуществена
общност, при предоставянето му след развода със съдебно решение за ползване на
единия от бившите съпрузи, по силата на чл. 57, ал. 1, изр. 1 Семейния кодекс СК)
3
между двамата възниква наемно правоотношение. Когато ползващият бивш съпруг
сключи писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното
предприятие, например с открИ.нето на индивидуална партида при последното за
целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за
своята идеална част от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг
идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Ако такъв договор
с топлопреносното дружество не бъде сключен, двамата бивши съпрузи като
съсобственици дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съобразно с дяловете си в съсобствеността, независимо че ползването на
топлоснабденото жилище е предоставено със съдебното решение само на единия бивш
съпруг. Възникналото наемно правоотношение по чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК само по себе
си не е достатъчно, за да може да се приеме, че единствено ползващият бивш съпруг
дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди, тъй като по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие клиенти на топлинна
енергия продължават да бъдат и двамата бивши съпрузи по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
в качеството си на съсобственици.
В случая, по делото се установява, че ответникът в качеството си на
съсобственик на имота (и бивш съпруг, комуто е предоставено ползването на имота
семейно жилище) е отправил до ищеца предложение да е единствен купувач по
договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди за имота – с молба –
декларация от 22.08.1996г. (л. 15-16), т.е. след прекратяване на брачната връзка. Ето
защо и при съобразяване на цитираното по-горе Тълкувателно решение, съдът намира,
че легитимиран да отговаря по предявените искове за цената на ТЕ и свързаните с нея
други вземания, е именно ответникът Л. К..
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е
въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по
система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода
на "Техем Сървисис” ЕООД, съгласно представения протокол от общо събрание на
етажните собственици от 02.09.2002 г. Следва да се посочи, че оспорването на
решение на етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово
разпределение следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а
ответникът не твърди провеждането на такова оспорване по съответния ред,
следователно в качеството си на собственик на процесния имот, е обвързан от взетото
решение и от сключения в изпълнението му договор.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от
което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се
намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена
топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е и
това, че в процесния период в имота на ответника е имало един брой отоплително
тяло с поставено ИРРО, както и един водомер за топла вода. Вещото лице дава
4
заключение, че разпределението на топлоенергията, както и изчисляването на топлата
вода е извършено на база реален отчет. От същото се изяснява, че дължимата от
ответника сума за процесния период за доставена топлинна енергия, изчислена
съобразно приложимата методика е общо 2390,48 лева. Съдът намира, че
заключението на вещото лице по изготвената експертиза следва да бъде изцяло
кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно задълбочено и се базира на
документи за отчет, които са съставени при извършването на периодични отчети по
отношение на топлоснабдения имот и сградата, в която той се намира, а от друга
страна липсват обективни факти и доказателства, които да разколебават направените
от него изводи. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през
процесния период е извършвано съгласно Наредба №16-334 за топлоснабдяването и
Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна
собственост към Наредба № 16-334. Не се установи по делото и да са правени
рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки
количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като
именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на
количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за
процесния период.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл.120 ЗЗД като е заявил
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца
с исковата молба вземания, което следва да бъде обсъдено. Съгласно разясненията,
дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което
са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл.114, ал.1 и ал.2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
65280/2022г. по описа на СРС, 81 състав – 29.11.2022г., като в периода 13.03.2020г. –
20.05.2020г. същият е спрял да тече на основание чл.3, т.2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от
ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020г., в сила от 14.05.2020г.).
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016г., като
съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Доколкото заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на 29.11.2022г. и като се вземе
предвид, че в периода 13.03.2020г. – 20.05.2020г. давност не е текла, то следва да се
приеме, че вземанията на ищеца за периода от 01.05.2019г. до 31.07.2019г., вкл. са
погасени по давност, поради което съдът приема, че ищецът се легитимира като
кредитор на главно вземане само за останалата част от исковия период – от
01.08.2019г. до 30.04.2021г. При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че
за непогасения по давност период размерът на реално потребеното количество
топлинна енергия при съобразяване с изравнителните сметки е за сумата от 2149,20
5
лв., до която сума искът е основателен и следва да се уважи, а за горницата до пълния
предявен размер от 2390,45 лв. и за периода от 01.05.2019г. до 31.07.2019г., следва да
се отхвърли като неоснователен.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства – справка за дялово разпределение /л. 29 от
делото/, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се установява, че за
периода от 01.10.2019г. до 30.04.2021г. начислената цена за предоставената услуга
дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 32,82 лв., поради което искът
е основателен и следва да се уважи.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са приложими
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно
чл.33, ал.2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и
ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл.32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.2. Доколкото от представените по
делото доказателства се установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия
по прогнозен дял, приложим е чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал.
3 от ОУ за 2021г. и 2022г. обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй
като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на
общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-
дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, ответникът изпада в
забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите разноски, направени в
производството по чл. 410 ГПК са в размер на 83,00 лв., представляващи заплатена
6
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. За исковото производство
ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски, съобразно
уважената част от исковете в размер на 913,54 лв., представляваща заплатена държавна
такса, възнаграждение за особен представител, на вещо лице по СТЕ и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл.78, ал.8 ГПК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски, съобразно с
отхвърлената част от исковете, но доколкото същият е представляван от назначен от
съда на основание чл.47, ал. 6 ГПК особен представител, такИ. не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че Л. Г. К., ЕГН
**********, ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 2149,20 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.08.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 29.11.2022г. до изплащане на
вземането, сумата от 32,82 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от
29.11.2022г. до изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден имот –
апартамент № 4, находящ се в гр. София, жк. „Надежда 4“, ..., аб. № 111347, и за които
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 20.12.2022г. по ч.гр.д. №
65280/2022г. по описа на СРС, 81 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за ТЕ над
сумата 2149,20 лв. до пълния претендиран размер от 2390,45 лв. и за периода от
м.05.2019г. до м.07.2019г., иска за сумата от 390,22 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2020г. до 04.11.2022г., и
иска за сумата от 6,95 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до 04.11.2022г.,
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Л. Г. К., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, сумата 913,54 лв.,
разноски за държавна такса, депозит за СТЕ, депозит за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и сумата 83,00 лв., разноски
за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на "Директ" ЕООД като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7