Решение по дело №47050/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8320
Дата: 21 май 2023 г. (в сила от 21 май 2023 г.)
Съдия: Мария Тодорова Долапчиева
Дело: 20221110147050
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 8320
гр. София, 21.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110147050 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
к е предявило срещу тд кумулативно обективно съединени искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 361 ТЗ за заплащане на сумата в размер на 10 000 лева,
представляваща незаплатена част от дължимо възнаграждение за извършена спедиторска
услуга съгласно договор-заявка за транспорт № 529/04.03.2022 г. за организиране транспорт
на товар от гр. Кушан, Китай, летище Шанхай, до летище Будапеща и от летище Будапеща
със сухопътен транспорт до гр. София, България, с дата на натоварване 07.03.2022 г. и дата
на разтоварване 18.03.2022 г., за което е издадена фактура № 630465/25.03.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2022 г. до окончателното
плащане, както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на
556,78 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
от 09.04.2022 г. до 30.08.2022 г.
Ищецът твърди, че с договор-заявка за транспорт № 529/04.03.2022 г. ответникът му
възложил да организира извършване на международен превоз на товар от гр. Кушан, Китай,
летище Шанхай, до летище Будапеща и оттам със сухопътен транспорт до гр. София,
България, при договорено навло в размер на 6215,57 щатски долара. Поддържа, че при
товаренето товарът се е оказал с по-голямо тегло от заявеното, а именно 1091 кг., което
довело до увеличаване размера на навлото на 6971,49 щатски долара, с което ответникът се
съгласил. Сочи, че товарът бил получен без забележки, като за дължимото възнаграждение
издал фактура 630465/25.03.2022 г. за сумата от 14031,64 лева. Поддържа, че фактурата била
връчена на ответника, ведно със съответните товарителници, като срокът за плащане на
навлото бил 26.08.2022 г. Сочи, че на 26.08.2022 г. ответникът заплатил само част от
дължимата сума – в размер на 4031,64 лева, като неплатена останала претендираната сума от
10 000 лева. По така изложените доводи предявява разглежданите искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Съдът, след като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл.
239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към
нея, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се представлява в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в отсъствие на негов
представител, указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на
исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото и след като прецени, че е
1
налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно
основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени претендираните и направени разноски в настоящото производство в общ
размер на 2143,57 лева, от които 583,57 лева за платена държавна такса и 1560 лева за
платено адвокатско възнаграждение. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и
претендираните и направени в обезпечителното производство разноски в размер на 72,30
лева – платени такси по изпълнителното дело, образувано въз основа на издадената в
настоящото производство обезпечителна заповед.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА тд, с ЕИК , и седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Витиня“ №
2Ж, ет. 6, да заплати на к, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Подполк. В. Златарев“ № 44А, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 361 ТЗ сумата в
размер на 10 000 лева, представляваща незаплатена част от дължимо възнаграждение за
извършена спедиторска услуга съгласно договор-заявка за транспорт № 529/04.03.2022 г. за
организиране транспорт на товар от гр. Кушан, Китай, летище Шанхай, до летище Будапеща
и от летище Будапеща със сухопътен транспорт до гр. София, България, с дата на
натоварване 07.03.2022 г. и дата на разтоварване 18.03.2022 г., за което е издадена фактура
№ 630465/25.03.2022 г., ведно със законната лихва от 31.08.2022 г. до окончателното
плащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 556,78 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 09.04.2022 г. до 30.08.2022
г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 2143,57 лева – разноски в
исковото производство и сумата в размер на 72,30 лева – разноски в обезпечителното
производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2