Р
Е Ш
Е Н
И Е № 4777
гр. Пловдив, 12.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 12.11.2019
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 20362 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е
по искова молба от „Агенция за събиране на вземяания“ ЕAД срещу Е.Г.Л., с която
се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в
размер на 1372.27 лева – главница за периода 06.10.2016 г. до 06.10.2017
г. по договор за стоков кредит № 163248
от 06.02.2016 г., сключен със „Банка ДСК“ ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с подписване на Приложение
№ 1 от 11.05.2017 г. към Договор за покупко- продажба на вземания /цесия/ от
20.04.2017 г., 268.52 лева – договорна
лихва за периода 06.09.2016 г,. до 06.10.2017 г. и 154.73 лева – обезщетение за
забава за периода от 06.10.2016 г. до
02.04.2018 г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на
заявлението в съда – 02.04.2018 г. до окончателното плащане, за които вземания
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5395/2018 г. по
описа на ПРС.
Претендират се разноски за исковото и
заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответника, с който се оспорват предявените искове.
Признава, че е подписала договор за стоков кредит с „Банка ДСК“ ЕАД. Счита, че
задълженията по договора следва да се покрият от застроховката, която е
сключила с подписване на договора, а не от нея, доколкото след сключване на
договора за нея е настъпило застрахователно събитие – трайна безработица.
С Определение от 22.08.2019 г., влязло в
сила, съдът е оставил без уважение искането на ответника да бъде привлечено
като трето лице помагач Застрахователно дружество „Групама застраховане“ ЕАД и
не е приет за съвместно разглеждане предявен обратен иск срещу
застрахователното дружество.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 5395/2018 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежи на разглеждане по същество.
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във
вр. с чл.420, ал.1 и ал.2 ТЗ, във вр. с чл.99 ЗЗД и чл.92 ЗЗД
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи валидно сключен
договор за заем, в това число предоставяне на заемната сума на заемателя,
уговорка за заплащане на договорна възнаградителна лихва, размер и падеж на
вземанията, уговрка за наказателна надбавка, размер на същата, сключване на договор за прехвърляне на вземането,
уведомление до длъжника за прехвърлянето на вземането /от цедента или от
цесионера при наличие на упълномощаване за това от цедента/. Ответникът следва да проведе насрещно доказване, а при установяването на
фактическия състав на вземанията следва да установи, че е погасил задълженията
си.
С Определение от
25.09.2019 г. е отделено като безспорно между страните, че между
ответника и „Банка ДСК“ ЕАД е сключен договор за стоков кредит № ***, с параметри
описани в исковата молба. Безспорно е, че вземанията по договора за заем са прехвърлени на ищеца – „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД.
Видно от договор за
стоков кредит № *** /л.5/, „Банка ДСК“, като кредитодател е предоставила на
ответника, като кредитоплучател стоков кредит в размер на 1953.23 лева, за
закупуване на мобилен телефон Леново – с цена 251 лева и телевизор с цена
1614.15 лева. В договора е уговорена възнаградителна лихва в размер на 28.71 %
годишно. Предвидено е кредита, ведно с възнаградителната лихва, да бъде издължен
за срок от 20 месеца, считано от 06.03.2016 г. до 06.10.2017 г.
Съгласно трайно установената
съдебна практика на ВКС /Решение №
23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния характер на
клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното
начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни
- т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесният
договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната
страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния
ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите,
фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички
плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя,
елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните
вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен
план към договора, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно
кредита /чл.8 ОУ, неразделна част от договора/, право да получи погасителен
план за извършени и предстоящи плащания /чл.11, т.1 ОУ/, право да се откаже от
договора /чл.18 ОУ/. Предоставянето, респ. получаването на предварителна
информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от
ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница
от договора е подписана от кредитополучателя. Общите условия са подписани на
всяка страница от заемателя.
С
оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен.
По материално-правната легитимация на ищеца
Видно
от представения по делото договор за прехвърляне на вземания от 20.04.2017 г. и
приложение № 1 към него /л.18 и л.22/ вземанията по процесния договор срещу
ответника са цедирани на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД. В
приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля по основание,
размер и кой е задълженото лице. В договора за цесия е посочено, че приложение
№ 1 от договора е неразделна част от него /пар.8, т.8.3 от договора/. Представено
е пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионерът да изпълни
задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 25/. Предишният кредитор има правото
да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник /решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. /.
Към приложенията на исковата молба е представено
уведомително писмо от за прехвърляне на вземането /л.26/ по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника. Уведомлението, приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска,
извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по
силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу
длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д.
№ 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. №
2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /.
С оглед изложените съображения съдът намира, че в
хода на процеса по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за извършената
цесия, уведомителното писмо съдържа конкретно посочване на правоотношението -
вземанията, които са предмет на настоящото производство. Ето защо ищецът е
материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз основа на процесния
договор за кредит, тъй като последният дължи да престира на него, а не на
стария кредитор. В тази връзка няма и оспорвания от ответника.
По отношение на претендираните вземания по договора, съдът намира следното:
По отношение на главницата
С исковата молба се претендира главница в размер
на 1372.27 лева, представляваща неплатени вноски за периода от 06.10.2016 до
06.10.2017 г.. Ищецът признава, че ответникът е платил по договора сума в
размер на 839.69 лева, от които е погасена главница в размер на 580.96 лева и
лихва в размер на 258.73 лева. За главница са погасени напълно 6 погасителни
вноски, като по седмата вноска с падеж 06.09.2016 г. е останала непогасена сума
в размер на 0.56 лева /уточнено с молба на л.37/.
В случая ищецът в заповедното производство е
претендирал главница, представляваща сбор от погасителните вноски за периода
06.10.2016 г. до 06.10.2017 г., именно за който период е издадена и заповедта
за изпълнение, като е не недопустимо в исковото производство да се променя
периода за който е издадена заповедта за изпълнение в насока неговото
увеличаване. Предвид което изменението, което прави ищеца в молбата от
24.01.2019 г. в насока периода на претендираните вноски за главници да се счита
от 06.09.2016 г. е недопустимо.
При служебно изчисление, по реда на чл.162 ГПК, общият
размер на вноските за главница за претендирания период от 06.10.2016 г. до
06.10.2017 г., посочени в погасителния план или това са вноски от 8 до 20 е
1371.71 лева.
В тежест на ответника е да докаже
заплащане на вноските за главница за претендирания период. Неблагоприятните
последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са за
ответника. Искът за главница се явява основателен до сумата в размер на 1371.71
лева формирана от вноските за главница за периода 06.10.2016 г. до 06.10.2017
г., за горницата до пълния предявен размер от 1372.27 лева искът ще се отхвърли
като неоснователен.
Следва да се посочи, че в договора за
кредит действително е предвидено обезпечение на кредита, чрез сключване на
договор за застраховка. Нито в договора за кредит, нито в договора за
застраховка е предвидено задължение за банката, че при настъпване на
застрахователно събитие, да предяви претенцията си първо пред застрахователя.
Кредиторът има право на избор, дали да се възползва от обезпечението и да
предяви претенцията си пред застрахователя или направо да търси вземането си от
длъжника. Последният не се освобождава от задълженията си по кредита,
независимо дали е настъпило застрахователно събитие, покрито от договора за
застраховка. Предвид което съдът приема за неоснователни възраженията на
ответника в тази насока.
Като законна последица от уважаване на
иска за главница, ще се уважи и претенцията за законна лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението в съда – 02.04.2019 г. до окончателното
плащане на вземането.
По отношение на
възнаградителната лихва:
Претендира се договорна лихва в размер на 268.52
лева за периода 06.09.2016 г. до 06.10.2017 г., като се признава от ищеца, че
за вноската с падеж от 06.09.2016 г. е платена частично сума в размер на 6.99
лева. Съдът изчисли размера на вноските
за възнаградителна лихва, по реда на чл.162 ГПК, за посочения период, съобразно
погасителния план /л.6/ като сборът на дължимата възнаградителна лихва за този
период е в размер на 268.52 лева, като се съобрази и частично платената вноска.
В тежест на ответника е да докаже плащане
на претендираната сума. Подобни твърдения и доказателства не са ангажирани от
ответника. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване
на задълженията са за ответника, поради което съдът приема, че ответникът дължи
лихва в претендирания от ищеца размер и искът следва да се уважи в пълен размер.
По отношение на обезщетението
за забава - неустойка
В чл.12 от ОУ, неразделна част от договора
е уговорена, че при забава на плащане на месечната вноска от деня следващ
падежната дата, определена в договора, частта от вноската представляваща
главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 пункта.
В случая се претендира размер на
обезщетението от 154.73 лева за периода 06.10.2016 г. до 02.04.2019 г.
Ответникът не е оспорил размера на неустойката. Още повече, претендираният размер
е по-малък от размера на законната лихва, изчислена от съда за посочения период
/265.79 лева/, която е 10 пункта, а размерът на неустойката уговорен в договора
е договорния лихвен процент – 28.71 %
плюс 10 процента пункта. Предвид, което съдът намира, че вземането ще бъде
уважено в пълен размер за периода от 07.10.2016 г. /датата на забавата на
първата претендирана вноска/ до 01.04.2019 г. /датата преди подаване на
заявлението в съда, доколкото от датата на подаване на заявлението се начислява
законна лихва/.
По отговорността за разноските:
С
оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни. Ищецът
доказа следните разноски в заповедното производство - 35.91 лева – платена държавна такса и 50
лева – юрисконсултско възнаграждение; в исковото производство – 35.91 лева –
платена държавна такса. Общо разноски за заповедното производство – 85.91 лева.
В исковото
производство ищецът се е представлявал от юрисконсулт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на
основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с
ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна
сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия.
Общо разноски за заповедното
производство – 85.88 лева, а за исковото 135.87 лева, които на основание чл.78,
ал.1 ГПК ще се присъдят на ищеца, съразмерно уважената част от претенцията.
Ответникът не
доказа направата на разноски.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.Г.Л., ЕГН **********,
с адрес: *** ДЪЛЖИ на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д. – и. д. сумата
в размер на 1371.71 лева
– главница по погасителни вноски
за периода 06.10.2016 г. до 06.10.2017 г.
по договор за стоков кредит № ***,
сключен със „Банка ДСК“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с подписване на Приложение № 1 от 11.05.2017 г. към
Договор за покупко- продажба на вземания /цесия/ от 20.04.2017 г., 268.52
лева – договорна лихва за периода 06.09.2016 г,. до 06.10.2017 г. и 154.73 лева – обезщетение за забава за
периода от 07.10.2016
г. до 01.04.2018 г., ведно със законна лихва за
забава от датата на подаване на заявлението в съда – 02.04.2018 г. до
окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5395/2018 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ иска
за главница за горницата над уважения размер от 1371.71
лева до пълния предявен размер от 1372.27
лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Е.Г.Л., ЕГН **********, с адрес: *** , ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д. – и.
д., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 135.87 лева – разноски в исковото
производство и сумата в размер на 85.88 лева –
разноски по ч.гр.д. № 5395/2018 г. по описа на ПРС по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ