Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 12.04.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Мария Малоселска
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов
в.гр.дело №10686 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл. 258 - 273 вр. чл. 341 - 355 ГПК.
С решение №107771 от 14.01.2020г., постановено по
гр.дело №37482/2011г. по описа на СРС, ГО, 53 с-в е допуснато извършването на съдебна делба между Р.А.- законен
наследник на първоначалния ищец С.В. А., при квота 1/3 идеална част и В.Д.А., с
ЕГН**********- законен наследник на първоначалния ответник Д.В.А., при квота
1/6 идеална част, В.М.А., с ЕГН**********- законен наследник на първоначалния
ответник Д.В.А., при квота 1/6 идеална част, Е.П.С., с ЕГН********** - законен
наследник на първоначалния ответник В.В.а Т., при квота 1/6 идеална част и С.П.
В., с ЕГН**********- законен наследник на първоначалния ответник В.В.а Т. при
квота 1/6 идеална част от следния самостоятелен обект: АПАРТАМЕНТ, ЗАЕМАЩ ЦЕЛИЯ
ЧЕТВЪРТИ /ТРЕТИ НАДПАРТЕРЕН ЕТАЖ от четириетажната масивна жилищна сграда,
построена в дворното място, находящо се в гр.София, Район „Триадица",
ул."********, състоящ се от четири стаи; вестибюл, кухия и сервизни
помещения на обща площ от 144,30 кв,м, заедно е мазе, заедно с 22,96% ид.части
от общите части на сградата и от дворното място в което е построена сградата,
съставляващо парцел IV-13 от кв.322 по плана на гр.София, м "Зони Г-
Центъра", цялото с площ от 350 кв.м. който по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, общ.Столична, обл. София (столица),
одобрени със Заповед №РД-18-108/13.12.2016г. на Изпълнителен Директор на АГКК,
съгласно схема № 15-523178-24.10.2017г„ от Служба по Геодезия, Картография и
Кадастър - град София, представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1001.201.1.3, с адрес на имота: гр. София, район
„Триадица“, ул."********, ет.1, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ:144,30
кв.м., ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
-няма, под обекта - самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1001.201.1.2, над обекта: самостоятелни обекти в сграда с идентификатори
68134.1001.201.1.4. Отхвърлен е искът
за делба по отношение на ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр.София, Район
„Триадица", ул."********, съставляващо УПИ IV-13, кв. 322, по плана
на гр.София, местност „Зони.Г- Центъра" с площ от 350 кв.м., при съседи по
скица: ул."********", УПИ V-14, УПИ XI1-18, УПИ XIII-5 и УПИ 111-12,
който по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, общ.Столична,
обл. София (столица), одобрени със Заповед №РД-18-108/13.12.2016г. на
Изпълнителен Директор на АГКК, съгласно скица па поземлен имот № 15-
523195-24.10.2017г., от Служба по Геодезия, Картография и Кадастър - град
София, представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1001.201, с адрес на
имота: гр. София, район „Триадица“, ул."********, с площ от 344 кв.м.
/триста четиридесет и четири кв.м./, с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: Средно застрояване /от 10 до 15 м./, с
номер по предходен план: 13, квартал 322, парцел IV. При съседи: Поземлен имот
с идентификатор 68134.1001.210, Поземлен имот с идентификатор 68134.1001.209,
Поземлен имот с идентификатор 68134.1001.208, Поземлен имот с идентификатор
68134.1001.202, Поземлен имот с идентификатор 68134.1001. 1009, Поземлен имот с
идентификатор 68134.1001.200. Отхвърлен
е искът за делба по отношение на МАГАЗИН НА ПАРТЕРНИЯ ЕТАЖ от
четириетажната масивна жилищна сграда, построена в дворното място, находящо се
в гр.София, Район „Триадица", ул."********, с лице към ул."********",
със застроена площ от 37 кв.м, при съседи: магазинно помещение в същата сграда,
вътрешен партерен апартамент, калкан на съседната сграда, ул."********",
заедно с мазе под магазина, заедно с 8,66 % ид.ч. от общите части на сградата и
от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо парцел IV-13 от
кв.322 по плана на гр.София, м "Зони Г-Центъра", цялото е площ от 350
кв.м , който по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София,
общ.Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед
№РД-18-108/13.12.2016г. на Изпълнителен Директор на АГКК, съгласно схема №
15-523186-24.10.2017г., от Служба по Геодезия, Картография и Кадастър - град
София, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1001.201.1.7, с адрес на имота: гр. София, район „Триадица“, ул."********,
ет.1, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива
на обекта: 1, с посочена в документа площ: няма данни, ниво: 1, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - имоти с идентификатори
68134.1001.201.1.5., 68134.1001.201.1.6., под обекта - няма, над обекта:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.201.1.1. Отхвърлен е искът за делба по отношение
на АПАРТАМЕНТ НА ПАРТЕРНИЯ ЕТАЖ от четириетажната масивна жилищна сграда,
построена в дворното място, находящо се в гр.София, Район „Триадица",
ул."********, със застроена площ от 74,90 кв.м, състоящ се от две стаи,
кухня, тоалетна, вестибюл и входно антре, с изложение към вътрешния двор на
сградата, при съседи: стълбище, вход към вътрешния двор, вътрешен двор: калкан
на съседната сграда, магазини в същата сграда, заедно с мазе, както и 10,90 %
ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, в което е построена
сградата, съставляващо парцел IV-13 от кв.322 по плана на гр.София,
м."Зони Г-Центъра", цялото с площ от 350 кв.м., който по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, общ.Столична, обл.
София (столица), одобрени със Заповед №РД-18-108/13.12.2016г. на Изпълнителен
Директор на АГКК, съгласно схема № 15-523183-24.10.2017г., от Служба по
Геодезия, Картография и Кадастър - град София, представлява самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 68134.1001.201.1.5, с адрес на имота: гр. София, район
„Триадица“, ул."********, ет.1, с предназначение на самостоятелния обект:
за учебна дейност, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: няма
данни, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
имоти с идентификатори 68134.1001.201.1.6, 68134.1001.201.1.7, под обекта -
няма, над обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1001.201.1.1. Отхвърлен е
искът за делба по отношение на АПАРТАМЕНТ, ЗАЕМАЩ ЦЕЛИЯ ВТОРИ/ПЪРВИ НАДПАРТЕРЕН
ЕТАЖ от четириетажната масивна жилищна сграда, построена в дворното място,
находящо се в гр.София, Район „Триадица", ул."********, състоящ се от
четири стаи; вестибюл, кухня и сервизни помещения на обща площ от 144,30кв,м,
заедно с мазе, заедно с 22% ид.части от общите части на сградата и от дворното
място в което е построена сградата, съставляващо парцел IV-13 от кв.322 по
плана на гр.София, м."Зони Г-Центъра", цялото с площ от 350 кв.м.,
който по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София,
общ.Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед ЖРД-18-
108/13.12.2016г. на Изпълнителен Директор на AFKK, съгласно схема № 15-523173-
24.10.2017г., от Служба по Геодезия, Картография и Кадастър - град София,
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.201.1.1, с
адрес на имота: гр. София, район „Триадица“, ул."********, ет.1, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, с посочена в документа площ: няма данни, ниво: 1, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -няма, под обекта - няма, над
обекта: самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 68134.1001.201.1.5,
68134.1001.201.1.6, 68134.1001.201.1.7, над обекта: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.1001.201.1.2. Отхвърлен
е искът за делба по отношение на ТАВАНСКИ АПАРТАМЕНТ № 5, находят се в гр.
София, ул. „********“, № *****със застроена площ от 243 кв.м., заемащ целия
последен етаж на жилищната сграда, представляващ мезонет на две нива: първо
ниво - дневна-зимна градина, библиотечен кът, кухненски бокс, тоалетна и килер;
второ ниво - три спални, две бани, мокро помещение е вестибюл, при съседи: от
север - ул. „********“, от юг - двор, от изток - калкан, от запад - калкан, от
долу - апартамент № 4, заемащ целия четвърти етаж, собственост на К.Л.С., ведно
с 3/100 идеални части от общите части на сградата и толкова от мястото, в което
е построена сградата, представляващо УПИ IV-13, в квартал 322, местност ГГЦ-Г-6-I
част, целия с площ от 350 кв.м., който по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. София, общ.Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед
№РД-18-108/13.12.2016г. на Изпълнителен Директор на АГКК, съгласно схема №
15-523178-24.10.2017г., от Служба по Геодезия, Картография и Кадастър - град
София, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.201.1.4.,
с адрес на имота: гр. София, район „Триадица“, ул. „********“, № 59, ет. 5, ап.
5, с предназначение на самостоятелния обект: Жилише, апартамент, брой нива на
обекта - 2, с посочена в документа площ - няма данни, Ниво 1: при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - имот с
идентификатор 68134.1001.201.1.3, над обекта - няма, Ниво 2: при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над
обекта - няма, прилежащи части - няма данни.
С определение
№86041/13.05.2020г. е оставено без уважение искането за изменение на решението
в частта за разноските.
Срещу така постановеното решение в частта с която искът
за делба е отхвърлен относно част от наследствените имоти- магазин и апартамент
на партерния етаж, апартамент на целия втори (първи надпартерен етаж) и
тавански апартамент, е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от правоприемниците на
първоначалния ищец А.А., Г.А., Р.А., И.А. и К.А.. Жалбоподателите оспорват
придобиването на тези имоти по давност от останалите съсобственици. По
отношение на магазина и апартамента на партерния етаж твърдят, че
с представено
по делото писмо от ищеца ясно е поставен въпросът с дължими наеми от
наследниците по закон, а макар и неживеещ постоянно в България, ищецът С.А. предприел
действия във връзка с упражняване на правата си, като завел гр.д.№7351/2001г.
на СРС, 53 състав за прогласяване нищожността на извършената през 1993г. делба
и не се бил дезинтересирал от наследствените си имоти. Твърдят също така, че гр.д.№7351/2001г.
на СРС е образувано по предявени искове с правно основание чл.26 ЗЗД и чл.75,
ал.2 ЗН и целят възстановяването на съсобствеността, поради което с
предявяването на последния придобивната давност по отношение на процесните имоти
се прекъсва, а към 2001г. не е изтекла. Относно апартамента на втори (първи
надпартерен) етаж твърдят, че е бил обект на делба по гр.д.№823/1993г. и по
силата на спогодба е поставен в дял на В.В.а Т., а това че не е отчуждаван по
ЗОЕГПНС и впоследствие възстановен по реда на ЗВСОНИ не означава, че не е
наследствен. По отношение на таванския апартамент, освен съображенията касаещи
прекъсването на придобивната давност с предявяването на иск с правно основание
чл.75, ал.2 от ЗН твърдят, че в квадратурата на този апартамент е включен тавански
апартамент, състоящ се от две стаи, кухня, килер и антре, на обща площ от
53кв.метра, по отношение на който на основание чл.76 от ЗН изрично е прогласена
нищожността на извършено дарение с нотариален акт №118, дело №16663/93г. от В.В.а
Т. на дъщеря й Е.П.С. и не е изтекла придобивна давност по отношение на същия.
Първостепенният съд не отчел и направените оспорвания на представени по делото доказателства
за учредяване право на надстрояване. При извършената с нот.акт №16, дело №26293/94г.
продажба от Б.Г.К.и П.В.на Е.П.С. на 11,855/100 идеални части от общо таванско
помещение с площ от 91,30кв.м. в таванския етаж на жилищната сграда на ул.„********”**
предмет на прехвърляне били само идеални части от общите части на сградата, но
не и от правото на строеж (надстрояване), което би имало значение за извършеното
строителство. При извършената с нот.акт №58, дело №24711/94г. продажба от Д.В.А.
и С.П. В. на Е.П.С. на идеални части от дворното място на ул.„********”**, а Олга
И.Д.прехвърля 11,855 идеални части от отстъпеното право на строеж, с правото Е.П.С.
да надстрои съществуващата сграда с един етаж на мястото на сега съществуващия
тавански етаж, на площ от 140кв.м., идеалните части били прилежащи към обекти,
придобити в резултат на прогласената за нищожна съдебна спогодба по гр.дело
№823/93г. на СРС, 14с-в. Поради това твърдят, че не е надлежно учредено право
на надстрояване на Е.П.С. за извършеното строителство. Представеното по делото разрешение
за строеж №57/29.06.1994г. се отнасяло само за надстройка- терасовиден етаж на
сградата, а не за „застроена площ от 243 кв.м., заемащ целия последен етаж на
жилищната сграда, представляващ мезонет на две нива: първо ниво - дневна-зимна
градина, библиотечен кът, кухненски бокс, тоалетна и килер; второ ниво - три
спални, две бани, мокро помещение е вестибюл“ съгласно заключението на вещото
лице по СТЕ, както приел първостепенният съд. Молят решението да бъде отменено
в обжалваните от тях части и всички имоти да бъдат допуснати до делба.
Претендират разноски.
Подадена в законоустановения срок по чл.259,
ал.1 ГПК е и въззивна жалба от ответника Е.П.С., срещу решението в частта с
която е допуснато извършването на съдебна делба между Р.А. при квота 1/3
идеална част, В.Д.А. при квота 1/6 идеална част, В.М.А. при квота 1/6 идеална
част, Е.П.С. при квота 1/6 идеална част и С.П. В. при квота 1/6 идеална част на
самостоятелен обект- АПАРТАМЕНТ, ЗАЕМАЩ ЦЕЛИЯ ЧЕТВЪРТИ (ТРЕТИ НАДПАРТЕРЕН) ЕТАЖ
от четириетажната масивна жилищна сграда, построена в дворното място, находящо
се в гр.София, Район „Триадица", ул."********, състоящ се от четири
стаи; вестибюл, кухия и сервизни помещения на обща площ от 144,30 кв,м, заедно
е мазе, заедно с 22,96% ид.части от общите части на сградата и от дворното
място в което е построена сградата, съставляващо парцел IV-13 от кв.322 по
плана на гр.София, м "Зони Г- Центъра", цялото с площ от 350 кв.м.
който по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София,
общ.Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед
№РД-18-108/13.12.2016г. на Изпълнителен Директор на АГКК, съгласно схема №
15-523178-24.10.2017г„ от Служба по Геодезия, Картография и Кадастър - град
София, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.201.1.3,
с адрес на имота: гр. София, район „Триадица“, ул."********, ет.1, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, с посочена в документа площ:144,30 кв.м., ниво: 1, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -няма, под обекта -
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.201.1.2, над обекта:
самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 68134.1001.201.1.4. Жалбоподателката
поддържа, че решението в тази част е недействително, тъй като в процеса за
делба по отношение на този имот не е участвала като страна съсобственичката К.Л.С..
Евентуално твърди, че този апартамент не е съсобствен на страните по делото, а е изключителна
собственост на К.Л.С.. С представения по делото нотариален акт от 30.06.1993г.
собствеността върху този апартамент била прехвърлена от В.В.а Т. на Е.П.С.,
която след придобиването му упражнявала владение върху имота като собственик,
заплащала данъците, ползвала го чрез отдаване под наем на трети лица и
демонстрирала намерение за своене на имота по отношение на всички трети лица. С
Нотариален акт за дарение на недвижим имот №163/20.12.1997г. Е.С. прехвърлила
собствеността на дъщеря си К.Л.С., като запазила безвъзмездно правото на
ползване за себе си и съпруга си Л.С. докато са живи. След сделката К. С. владеела
имота в качеството си на собственик, като продължила добросъвестното владение на
праводателката си. Твърди допуснати съществени процесуални нарушения в
първоинстанционното производство, състоящи се в невръчване на препис от
исковата молба, уточняващите молби и определението по чл.140 от ГПК с проекта
за доклад, нередовно призоваване за първото по делото заседание. Относно магазина и апартамента на партерния етаж излага, че
същият е придобит по давност от В.А.Р.и е изключитена собственост на
наследниците му по закон В.Д.А. и В.М.А., поради което по отношение на същият
имот няма съсобственост и правно основание за допускане на делба. Относно апартамента,
заемащ целия втори (първи надпартерен етаж) твърди, че не е бил отчужден от
държавата от собственика му В.А.Р.и през периода от 1982г. до 11.05.2011г. този
имот се владеел и ползвал еднолично от В.В.а Т. с намерение за своене по
отношение на целия имот, като демонстрирала правата си на собственик по
отношение на всички трети лица и заплащала данъците за имота, поради което към
момента на подписване на впоследствие прогласената за нищожна съдебна спогодба
от 20.05.1993г. В.Т. вече била собственик на този имот въз основа на давностно владение
за повече от 10 години от 1982г. На 28.07.1993г. В.Т. дарила имота на дъщеря си
С.П. В., поради което същият към момента на подаване на исковата молба бил собственост
на С.П. В., евентуално- собственост по давностно владение и наследство с по 1/2
идеални части на Е.П.С. и С. В.. Отделно прави възражение за придобиване на
този имот по давност и наследство. Относно апартамента, заемащ целия четвърти (трети
надпартерен) етаж твърди, че към момента на подаване на исковата молба за делба
е еднолична собственост на К.Л.С., тъй като е прехвърлен от В.В.а Т. на нея с
Нотариален акт за дарение на недвижим имот №117/30.06.1993г., след което е
упражнявала владение като собственик и заплащала данъците, и с Нотариален акт
за дарение на недвижим имот №163/20.12.1997г. прехвърлила собствеността на
дъщеря си К.Л.С., като запазила безвъзмездно правото на ползване за себе си и
съпруга си Л.С. докато са живи. След сделката К. С. добросъвестно владеела
имота в качеството си на собственик, ползвала
го чрез отдаване под наем на трети лица и заплащала данъците. Поради това счита
същия за собственост на К.Л.С. на основание дарение, евентуално- придобивна
давност чрез добросъвестно владение в продължение на повече от 26 години,
считано от 30.06.1993г. (към владението на К.Л.С. прибавя предходното свое владение
след придобиването на имота от В.Т. на 30.06.1993г.). Относно таванския
апартамент на целия последен етаж на жилищната сграда твърди, че е изключителна
собственост на К.Л.С. и на съпруга и Л.Г.С. като придобит след реализирано
отстъпено право на надстрояване на съществуващата жилищна сграда и издадено
Разрешение за строеж №57/29.06.1994г. от Главния архитект на ТОА „Триадица“ при
условията на чл.56, ал.3 от ЗТСУ(отм.) и одобрени архитектурни проекти на
27.05.1994г. за мезонетен апартамент на две нива със застроена площ от 243кв.м.
Ннадстрояването било изпълнено към септември 1995г., а на 04.07.2003г.- издаден
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот №001/04.04.2003г., с който К.
и Л. С.са признати за собственици на основание чл.483, ал.1 от ГПК. евентуално
прави и възражение за придобиване на имота по давност от м.септември 1995г. до 25.11.201Зг.
включително, доколкото на 26.11.201Зг. е подадена молба от ищеца за привличане
на Е.С. като ответник по делото. По отношение на ответника Л.Г.С. такава молба била
подадена едва на 20.07.2017г. и по отношение на него давността текла до този
момент. Моли решението в обжалваната от нея част да бъде обезсилено,
евентуално- отменено като неправилно, а искът за делба на апартамент, заемащ
целия четвърти (трети надпартерен) етаж от четириетажната масивна жилищна
сграда, построена в дворното място, находящо се в гр.София, Район
„Триадица", ул."********- отхвърлен като неоснователен. Претендира
разноски.
Подадена
е в срок и частна въззивна жалба от А.А., Г.А., Р.А., И.А. и К.А. срещу
определение №86041 от 13.05.2020г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, с
което първостепенният съд е оставил без уважение молбата им за изменение на
решението в частта за разноските. Жалбоподателите поддържат, че първоинстанционния съд не се е съобразил с
трайната съдебна практика на ВКС по чл.355 от ГПК, според която страните
заплащат разноски според стойността на дяловете им, но това е приложимо в
случаите, когато не е налице спор между страните относно обектите, които следва
да се допуснат до делба, наличието на съсобственост и правата им. При наличие
на такива спорове, както и при пренасянето им в по-горни инстанции
жалбоподателите считат, че разноските следва да се определят по общите правила-
чл.78 от ГПК. По делото пред първата инстанция от насрещната страна били
повдигнати спорни въпроси- наличие на съсобственост, придобиване по давност на
конкретни имоти. Производството по допускане на делбата се развило в шест
открити съдебни заседания единствено поради така направените оспорвания, което
довело и до извършването на множество допълнителни процесуални действия от
страна на жалбоподателите. Претендират отмяна на обжалваното определение и
присъждане на разноски.
С
подадения в срок отговор на въззивната жалба на А.А., Г.А., Р.А., И.А. и К.А., С.П.В.
чрез назначения и особен представител оспорва същата като неоснователна.
Твърди, че от събраните по делото доказателства безспорно се установило, че
обектите на партерния етаж на сградата са изключителна собственост на
наследниците на Д.В.А. по силата на наследствено правоприемство и изтекло в тяхна
полза давностно владение. Твърди също така, че апартаментът заемащ целия втори (първи
надпартерен) етаж от сградата с площ от 144,30кв.м., заедно с принадлежащото му
мазе и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
собственост върху дворното място, не е част от наследствената маса на ищеца,
доколкото същият не е бил одържавяван и не е бил предмет на възстановяване, а е
придобит от В.В.а по наследство и изтекла в нейна полза придобивна давност,
като след смъртта й имотът останал в собственост на С.В.. Апартаментът на таванския
етаж бил изключителна собственост на Е.С. и нейното семейство, които го
преустроили и притежавали неоспорен нотариален акт за собственост, както и въз
основа на изтекло в тяхна полза давностно владение.
С
подадения в срок отговор на въззивната жалба на А.А., Г.А., Р.А., И.А. и К.А., В.М.А.
и В.Д.А. чрез адв.Д.К. оспорват същата като неоснователна. Твърдят, че правилно
СРС е отхвърлил предявения иск за делба на недвижими имоти, измежду които и два
недвижими имота- собственост на В.А. и В.А. поради изтекла в тяхна полза
придобивна давност по отношение на магазина и апартамента, находящи се на
партерния етаж от жилищната сграда. Не било оспорено обстоятелството, че
първоначалният ответник Д.В.А., а след смъртта му- неговите законни наследници В.М.А.
и В.Д.А. са във владение на магазина и апартамента на партерния етаж, което се
установявало и от свидетелските показания на П. А. и В.А. в о.с.з. на
24.11.2016г. и представените по делото писмени доказателства. Давността не била
прекъсната със завеждането на исковата молба по иска за прогласяване
нищожността на съдебната спогодба от 1993г., тъй като само исковете за
собственост смущават владението и прекъсват придобивната давност. Молят
първоинстанционното решение да бъде потвърдено в тази част и претендират
разноски за въззивното роизводство.
С
подадения в срок отговор на въззивната жалба на Е.С., С.П.В. чрез назначения и
особен представител оспорва същата като неоснователна. Твърди, че сделката по
прехвърляне на апартамента заемащ целия Четвърти (трети надпартерен) етаж от В.Т.
на Е.С. е недействителна, тъй като с влязло в сила решение от 13.06.2002г. по
гр.д.№7351/2001г. на 53ти състав на СРС е прогласена нищожността на съдебна спогодба
от 20.05.1993г. по гр.д.№823/1993г. на СРС-14 състав, въз основа на която е
изповядана сделката между В.Т. и Е.С.. Счита, че последвалото дарение от Е.С.
към К. С. не е породило правни последици, тъй като прехвърлителката не е притежавала
правото на собственост върху този имот. Твърди, че относно имота не е изтекла и
предвидената в закона придобивна давност, доколкото от извършване на съдебната
спогодба на 20.05.1993г. по гр.№823/1993г. на СРС-14 състав до завеждане на
делото за прогласяване нищожност на делбата не са изтекли 10 години. Моли
решението да бъде потвърдено в тази част.
С
подадения в срок отговор на въззивната жалба на Е.С., А.А., Г.А., Р.А., И.А. и К.А.
оспорват същата като неоснователна. Поддържат, че не са допуснати твърдените от
жалбоподателката процесуални нарушения. Оспорват изложените във въззивната
жалба на Е.С. оплаквания относно допуснатия до делба апартамент, заемащ целия
четвърти (трети надпартерен) етаж на сградата. Твърдят, че прехвърлянето му от В.В.а
Т. на Е.П.С. с нотариален акт №117/30.06.1993г., както и извършеното дарение с
нотариален акт №163/20.12.1997г., с който Е.П.С. го дарява на дъщеря си К.Л.С.,
са ирелевантни, а 10-годишната придобивна давност не е изтекла поради това, че
със завеждане на гр.дело №7351/2001г. на СРС, 53 състав давността е прекъсната.
Молят въззивната жалба да бъде оставена без уважение и претендират разноски.
С
подадения в срок отговор на въззивната жалба на А.А., Г.А., Р.А., И.А. и К.А., Е.С. оспорва същата като неоснователна.
Поддържа, че решението
в частта относно допускане до делба на магазина
и апартамента на партерния етаж е правилно и законосъобразно. След сключената
между наследниците на В.А.Р.съдебна спогодба от 1993г. върху имота било упражнявано
непрекъснато и несмущавано от останалите наследници владение от Д.В.А., който извършил
преустройство и ремонтни дейности в имота, заплащал данъците и манифестирал по
отношение на всички трети лица намерението си за своене на имота в качеството
му на единствен собственик. Твърдят, че тези имоти са придобити по давност от Д.
А.Р.и са изключитена собственост на наследниците му по закон В.Д.А. и В.М.А.,
поради което по отношение на тях не е налице съсобственост и съответно- правно
основание за допускане на делба. Относно решение в частта за недопускане до
делба на апартамента, заемащ целия втори (първи надпартерен) етаж твърдят, че искът
за допускане на делба по отношение на този имот е неоснователен, но на различни
от приетите от СРС в обжалваното решение основания. Този имот наистина не бил
отчужден от държавата от собственика му В.А.Р.и през периода от 1982г. до
смъртта й на 11.05.2011г. се владеел и ползвал еднолично от В.В.а Т., която
живеела в имота. За периода след 1982г. до 1992г. В.В.а Т. владеела имота
еднолично с намерение за своене по отношение на целия имот, демонстрирала
правата си на собственик по отношение на всички трети лица и заплащала данъците
за имота, поради което към момента на подписване на впоследствие обявената за
нищожна съдебна спогодба от 20.05.1993г. В.В.а Т. била собственик на този имот
по силата на изтекла придобивна давност повече от 10 години от 1982г., насетне.
На 28.07.1993г. В.В.а Т. дарила имота на дъщеря си С.П. В. и към момента на
подаване на исковата молба по настоящото дело бил собственост на последната, евентуално-
съсобственост по давностно владение и наследство с по 1/2 идеални части на Е.П.С.
и С.П. В.. Относно искането за делба на таванския апартамент №5 поддържа, че жалбата
е неоснователна, а искът за допускане до делба на този имот- неоснователен. Към
момента на подаване на исковата молба за делба, а и към настоящия момент този
имот бил изключителна собственост на Е. П. С. и на съпруга и Л. Е. С. като
придобит след реализирано отстъпено право на надстрояване на съществуващата
жилищна сграда. Портиерското помещение на тавана с площ от 53кв.м.,
възстановено на наследниците на В.А.Р.със Заповед № РД-57- 114/16.06.1992г. на
Кмета на столична голяма община, към момента на подаване на исковата молба от С.Владиимиров
А. на 01.09.2011г. не съществувало. Над четвъртия (трети надпартерен) етаж от
сградата, на основание учредени права на надстрояване и належно издадено
Разрешение за строеж № 57/29.06.1994г. от Главния архитект на ТОА „Триадица“
при условията на чл. 56, ал. 3 от ЗТСУ (отм.) и одобрени Архитектурни проекти
на 27.05.1994г. бил изграден и придобит при условията на СИО от Е.П.С. и Л.Г.С.
мезонетен апартамент на две нива със застроена площ от 243кв.м., като
надстрояването било изпълнено към септември 1995г. и на 04.07.2003г. бил
издаден нотариален акт за собственост върху недвижим имот №001/04.07.2003г., с
който последните били признати от нотариуса за собственици на имота на
основание чл.483, ал.1 от ГПК. твърди също така придобиване на имота по давност,
считано от септември 1995г. поне до 25.11.2013г. включително по отношение на Е.С.,
доколкото на 26.11.201Зг. е подадена молба от ищеца за привличането и като
ответник по делото, а по отношение на ответника Л.Г.С. такава молба е подадена
едва на 20.07,2017г.
С подадения в срок отговор на частната въззивна жалба от А.А., Г.А., Р.А., И.А. и К.А.
срещу определение №86041 от 13.05.2020г. по реда на чл.248 ГПК, В.М.А. и В.Д.А. чрез адв.Д.К. оспорват същата
като неоснователна. Твърдят, че по разноските съдът следва да се
произнесе с решението по втората фаза на делбата поради липсата на присъединени
искове.
С
подадения в срок отговор на частната въззивна жалба от А.А., Г.А., Р.А., И.А. и
К.А. срещу определение №86041 от 13.05.2020г. по реда на чл.248 ГПК, Е.П.С. чрез процесуалния си представител адв.К.К.
оспорва същата като неоснователна. Твърди, че разноските в първата фаза на
делбата следва да се понасят от страните така, както са направени, в
съответствие с дяловете в съсобствеността, установени в решението на първата
инстанция, за разлика от въззивното и касационното производство в които е
налице жалбоподател и съответно- ответник по жалбата, както и при предявени
искове по сметки.
С подадения в срок отговор на частната въззивна
жалба от А.А., Г.А., Р.А., И.А. и К.А. срещу определение №86041 от 13.05.2020г.
по реда на чл.248 ГПК, С.П.В. чрез
назначения и особен представител оспорва същата като неоснователна. Твърди, че по
разноските съдът следва да се произнесе с решението по втората фаза на делбата.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само
по наведените оплаквания в жалбата. Процесното първоинстанционно
решение е валидно, но частично недопустимо и частично неправилно поради
следните съображения:
Предявен е иск за делба с правно основание чл.34 от ЗС,
вр.чл.69, ал.1 от ЗН, вр.чл.341 и следващи от ГПК, от С.В. А. срещу В.В.а Т. и Д.В.А., относно следните
недвижими имоти: дворно място, находящо се в гр. София, ул. „********“, № 59,
заедно с построената в него четириетажна жилищна сграда, състояща се от
магазинно помещение на партерния етаж с площ от 37 кв.м., заедно с избени
помещения под него, апартамент на партерния етаж с площ от 74,90 кв.м.,
апартамент, заемащ целия втори етаж с площ от 144,30 кв.м., заедно с мазе,
апартамент, заемащ целия четвърти етаж с площ от 144,30 кв.м., заедно с мазе, и
тавански апартамент с площ от 53 кв.м., съсобствеността върху които възникнала
по силата на наследствено правоприемство от общия на страните наследодател В.А.
Раденков, починал на 17.01.1961г., при квоти от по 1/3 идеална част за всеки от
наследниците.
С молба от 21.11.2017г. ищецът е уточнил
предмета на предявения иск за делба като е конкретизирал имотите, както следва:
1/ ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр.София, Район „Триадица",
ул."********, съставляващо УПИ IV-13, кв. 322, по плана на гр.София,
местност „Зони.Г- Центъра" с площ от 350 кв.м., при съседи по скица:
ул."********", УПИ V-14, УПИ XI1-18, УПИ XIII-5 и УПИ 111-12, който
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, общ.Столична,
обл. София (столица), одобрени със Заповед №РД-18-108/13.12.2016г. на
Изпълнителен Директор на АГКК, съгласно скица па поземлен имот № 15-
523195-24.10.2017г., от Служба по Геодезия, Картография и Кадастър - град
София, представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1001.201, с адрес на
имота: гр. София, район „Триадица“, ул."********, с площ от 344 кв.м.
/триста четиридесет и четири кв.м./, с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: Средно застрояване /от 10 до 15 м./, с
номер по предходен план: 13, квартал 322, парцел IV. При съседи: Поземлен имот
с идентификатор 68134.1001.210, Поземлен имот с идентификатор 68134.1001.209,
Поземлен имот с идентификатор 68134.1001.208, Поземлен имот с идентификатор
68134.1001.202, Поземлен имот с идентификатор 68134.1001. 1009, Поземлен имот с
идентификатор 68134.1001.200. 2/ МАГАЗИН НА ПАРТЕРНИЯ ЕТАЖ от
четириетажната масивна жилищна сграда, построена в дворното място, находящо се
в гр.София, Район „Триадица", ул."********, с лице към ул."********",
със застроена площ от 37 кв.м, при съседи: магазинно помещение в същата сграда,
вътрешен партерен апартамент, калкан на съседната сграда, ул."********",
заедно с мазе под магазина, заедно с 8,66 % ид.ч. от общите части на сградата и
от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо парцел IV-13 от
кв.322 по плана на гр.София, м "Зони Г-Центъра", цялото е площ от 350
кв.м , който по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София,
общ.Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед
№РД-18-108/13.12.2016г. на Изпълнителен Директор на АГКК, съгласно схема №
15-523186-24.10.2017г., от Служба по Геодезия, Картография и Кадастър - град
София, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1001.201.1.7, с адрес на имота: гр. София, район „Триадица“, ул."********,
ет.1, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива
на обекта: 1, с посочена в документа площ: няма данни, ниво: 1, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - имоти с идентификатори
68134.1001.201.1.5., 68134.1001.201.1.6., под обекта - няма, над обекта: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.1001.201.1.1. 3/ АПАРТАМЕНТ НА ПАРТЕРНИЯ
ЕТАЖ от четириетажната масивна жилищна сграда, построена в дворното място,
находящо се в гр.София, Район „Триадица", ул."********, със застроена
площ от 74,90 кв.м, състоящ се от две стаи, кухня, тоалетна, вестибюл и входно
антре, с изложение към вътрешния двор на сградата, при съседи: стълбище, вход
към вътрешния двор, вътрешен двор: калкан на съседната сграда, магазини в
същата сграда, заедно с мазе, както и 10,90 % ид.ч. от общите части на сградата
и от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо парцел IV-13 от
кв.322 по плана на гр.София, м."Зони Г-Центъра", цялото с площ от 350
кв.м., който по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София,
общ.Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед
№РД-18-108/13.12.2016г. на Изпълнителен Директор на АГКК, съгласно схема №
15-523183-24.10.2017г., от Служба по Геодезия, Картография и Кадастър - град
София, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1001.201.1.5, с адрес на имота: гр. София, район „Триадица“, ул."********,
ет.1, с предназначение на самостоятелния обект: за учебна дейност, брой нива на
обекта: 1, с посочена в документа площ: няма данни, ниво: 1, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - имоти с идентификатори
68134.1001.201.1.6, 68134.1001.201.1.7, под обекта - няма, над обекта:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.201.1.1. 4/ АПАРТАМЕНТ,
ЗАЕМАЩ ЦЕЛИЯ ВТОРИ/ПЪРВИ НАДПАРТЕРЕН ЕТАЖ от четириетажната масивна жилищна
сграда, построена в дворното място, находящо се в гр.София, Район
„Триадица", ул."********, състоящ се от четири стаи; вестибюл, кухня
и сервизни помещения на обща площ от 144,30кв,м, заедно с мазе, заедно с 22%
ид.части от общите части на сградата и от дворното място в което е построена
сградата, съставляващо парцел IV-13 от кв.322 по плана на гр.София,
м."Зони Г-Центъра", цялото с площ от 350 кв.м., който по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, общ.Столична, обл.
София (столица), одобрени със Заповед ЖРД-18- 108/13.12.2016г. на Изпълнителен
Директор на AFKK, съгласно схема № 15-523173- 24.10.2017г., от Служба по
Геодезия, Картография и Кадастър - град София, представлява самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 68134.1001.201.1.1, с адрес на имота: гр. София, район
„Триадица“, ул."********, ет.1, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: няма
данни, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
-няма, под обекта - няма, над обекта: самостоятелни обекти в сграда с
идентификатори 68134.1001.201.1.5, 68134.1001.201.1.6, 68134.1001.201.1.7, над
обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.201.1.2. и 5/ АПАРТАМЕНТ,
ЗАЕМАЩ ЦЕЛИЯ ЧЕТВЪРТИ /ТРЕТИ НАДПАРТЕРЕН ЕТАЖ от четириетажната масивна
жилищна сграда, построена в дворното място, находящо се в гр.София, Район
„Триадица", ул."********, състоящ се от четири стаи; вестибюл, кухия
и сервизни помещения на обща площ от 144,30 кв,м, заедно е мазе, заедно с
22,96% ид.части от общите части на сградата и от дворното място в което е
построена сградата, съставляващо парцел IV-13 от кв.322 по плана на гр.София, м
"Зони Г- Центъра", цялото с площ от 350 кв.м. който по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. София, общ.Столична, обл. София
(столица), одобрени със Заповед №РД-18-108/13.12.2016г. на Изпълнителен
Директор на АГКК, съгласно схема № 15-523178-24.10.2017г„ от Служба по
Геодезия, Картография и Кадастър - град София, представлява самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 68134.1001.201.1.3, с адрес на имота: гр. София, район
„Триадица“, ул."********, ет.1, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ:144,30 кв.м.,
ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -няма, под
обекта - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.201.1.2, над
обекта: самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 68134.1001.201.1.4.
С молба от 14.01.2016г. ищецът е уточнил
предмета на предявения иск за делба относно таванския апартамент, както следва:
ТАВАНСКИ АПАРТАМЕНТ, находящ се в
четириетажната масивна жилищна сграда, построена в дворно място в гр.София,
ул.“********“**, състоящ се то две стаи, кухня, килер и антре, с площ от 53
кв.м., при съседи: стълбище и общ коридор, калкан на съседна сграда, вътрешен
двор, калкан на съседна сграда, заедно с 6,12% идеални части то общите части на
сградата и мястото на което е построена, съставляващо парцел ІV-13 от кв.322 по
плана на гр.София, м.“Зони Г- Центъра“, цялото с площ от 350 кв.м.
Ищецът С.В. А. е
починал на 08.06.2015г. и на негово място са конституирани наследниците му по
закон А.А., Г.А., Р.А., И.А. и К.А..
Ответникът В.В.а Т. е починала на
11.05.2011г. и на нейно място са конституирани наследниците и по закон Е.П.С. и С.П. В..
Ответникът Д.В.А. е починал на 14.03.2013г.
и на негово
място са конституирани наследниците му по закон В.Д.А. и В.М.А..
На 09.08.2017г. по делото е конституиран като
ответник и Л.Г.С.- съпруг на Е.П.С.,
относно тавански апартамент №5, находящ
се в гр.София, ул.„********“**, ет.5 със застроена площ от 243кв.м., заемащ
целия последен етаж на жилищната сграда, представляващ мезонет на две нива:
първо ниво - дневна-зимна градина, библиотечен кът, кухненски бокс, тоалетна и
килер; второ ниво - три спални, две бани, мокро помещение е вестибюл, при
съседи: от север - ул. „********“, от юг - двор, от изток - калкан, от запад -
калкан, от долу - апартамент № 4, ведно с 3/100 идеални части от общите части
на сградата и толкова от мястото, в което е построена сградата, представляващо
УПИ IV-13, в квартал 322, местност ГГЦ-Г-6-I част, целия с площ от 350 кв.м.,
който по КККР на гр.София, одобрени със Заповед №РД-18-108/13.12.2016г. на Изп.Директор
на АГКК, съгласно схема №15-523178-24.10.2017г., от СГКК- София, представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.201.1.4., при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- няма, под обекта- имот с
идентификатор 68134.1001.201.1.3, над обекта- няма.
Ответниците В.Д.А. и В.М.А. твърдят, че
апартаментът и магазинът на партерния етаж на сградата са тяхна изключителна
собственост по силата на наследствено правоприемство от Д.В.А. и изтекла в
негова полза придобивна давност повече от 10г., считано от 20.05.1993г. Приживе
наследодателят им Д. А. владял изключително за себе си както собствените си идеални
части, така и частите на останалите съсобственици от апартамента и магазина на
партерния етаж, като манифестирал намерението си да свои и двата обекта пред
съсобствениците и пред трети лица.
Ответницата С.П. В. твърди, че апартаментът
на втория (първи надпартелен) етаж от четириетажната жилищна сграда е нейна и
на сестра и Е.П.С. изключителна собственост, по силата на наследствено
правоприемство от В.В.а А. и изтекла в нейна полза придобивна давност повече от
10г. Твърди, че този апартамент не е бил одържавен, респективно- реституиран, и
че в него е живяло семейството на В.Т..
Ответницата Е.П.С. твърди, че магазинът и
апартаментът на партерния етаж са придобити по давност от Д. А.Р.и са
изключитена собственост на наследниците му по закон В.Д.А. и В.М.А.. Апартаментът
на втори (първи надпартерен етаж) не бил отчужден от държавата от собственика
му В.Р.и през периода от 1982г. до 11.05.2011г. се владеел и ползвал еднолично
от В.В.а Т. с намерение за своене по отношение на целия имот, като
демонстрирала правата си на собственик по отношение на всички трети лица и
заплащала данъците за имота, поради което към момента на подписване на
впоследствие прогласената за нищожна съдебна спогодба от 20.05.1993г. В.Т. вече
била собственик на този имот въз основа на давностно владение за повече от 10
години от 1982г. На 28.07.1993г. В.Т. дарила имота на дъщеря си С.П. В., поради
което същият към момента на подаване на исковата молба бил собственост на С.П. В.,
евентуално- собственост по давностно владение и наследство с по 1/2 идеални
части на Е.П.С. и С. В.. Отделно прави възражение за придобиване на този имот
по давност и наследство. Апартаментът на четвърти (трети надпартерен) етаж към
момента на подаване на исковата молба за делба бил еднолична собственост на К.Л.С.,
тъй като бил прехвърлен от В.В.а Т. на нея с Нотариален акт за дарение на
недвижим имот №117/30.06.1993г., след което с Нотариален акт за дарение на
недвижим имот №163/20.12.1997г. прехвърлила собствеността на дъщеря си К.Л.С.,
като запазила безвъзмездно правото на ползване за себе си и съпруга си Л.С.
докато са живи. След сделката К. С. добросъвестно владеела имота в качеството
си на собственик, ползвала го чрез
отдаване под наем на трети лица и заплащала данъците. Таванският апартамент на
целия последен етаж на жилищната сграда твърди да е изключителна собственост на
нея и Л.С., като придобит след реализирано отстъпено право на надстрояване на
съществуващата жилищна сграда и издадено Разрешение за строеж №57/29.06.1994г.
от Главния архитект на ТОА „Триадица“ при условията на чл.56, ал.3 от
ЗТСУ(отм.) и одобрени архитектурни проекти на 27.05.1994г. за мезонетен
апартамент на две нива със застроена площ от 243кв.м. Надстрояването било
изпълнено към септември 1995г., а на 04.07.2003г.- издаден Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот №001/04.04.2003г., с който тя и Л.С. били
признати за собственици на основание чл.483, ал.1 от ГПК. Евентуално прави и
възражение за придобиване на имота по давност от м.септември 1995г. до
25.11.201Зг. включително, доколкото на 26.11.201Зг. е подадена молба от ищеца
за привличане на Е.С. като ответник по делото. По отношение на ответника Л.Г.С.
такава молба била подадена едва на 20.07.2017г. и по отношение на него
давността текла до този момент.
Ответникът Л.Г.С. твърди, че апартаментът на
таванския етаж следва да бъде изключен от делбата, тъй като той представлява
негова и на съпругата му лична собственост. Отбелязва, че двамата са извършили
надстрояване на бившия тавански етаж, че са укрепили цялата конструкция на
сградата и в резултат на това е построен мезонет на две нива. Твърди, че от
1993 г. двамата със съпругата му владеят посочения апартамент, извършили са
подобрения вътре в обекта и поради това се позовават на изтекла в тяхна полза
придобивна давност повече от 10г.
От представените по делото писмени
доказателства и показанията на разпитаните свидетели, както и от заключението
на вещото лице по СТЕ се установяват следните релевантни за спора факти и
обстоятелства:
С представения по делото Нотариален акт за
продажба, том IX, № 51, peг.№1775, дело №1745 от 11.09.1928г. общият
наследодател на страните В.А.Р.закупува полугевгирена къща с дворно място с
общо пространство 350 кв.м. в гр.София, ул.„Солун“. Актът е вписан под №75,
т.IX на същата дата, видно от представената записка за вписване от III нотариус
при Софийски областен съд.
С акт №2720/15/02/50г. на основание ЗОЕГПНС е
одържавена част от процесния недвижим имот.
Със Заповед №РД-57-114/13.06.1992г. на кмета
на СГО, на основание чл.1 (чл.2) от ЗВСОНИ и чл.88, ал.4 от НДИ, по искане на В.В.а
Т. от актовите книги за държавни и общински недвижими имоти са отписани и
предадени на наследниците на В.А.Р.два апартамента (на партера и на третия етаж),
портиерско помещение на тавана и два магазина със съответните идеални части, находящи
се в гр.София, ул.„********“**.
Видно от представеното по делото удостоверение
за наследници № 001356/07.04.2011г., издадено от СО, район „Триадица“, общият
наследодател на страните В.А.Р.е починал на 17.01.1961г. и е оставил наследници
по закон С.В. А., Д.В.А. и В.В.а Т..
Видно от представеното по делото удостоверение
за наследници №77/18.01.2019г. издадено от СО, район „Триадица“, ищецът С.В. А.
е починал на 08.06.2015г. и е оставил наследници по закон- съпруга А.А. и деца Р.А.,
Г.А., И.А. и К.А..
Видно от представеното по делото удостоверение
за наследници №457/28.03.2013г. издадено от СО, район „Триадица“, ответникът Д.В.А.
е починал на 14.03.2013г. и е оставил законни наследници- син В.Д.А. и съпруга В.М.А..
Видно от представеното по делото удостоверение
за наследници №2/13.11.2013г., издадено от СО, район „Триадица“, ответникът В.В.а
Т. е починала на 11.05.2011г. и е оставила наследници по закон- дъщери Е.П.С. и
С.П. В..
С представения по делото протокол, вписан под
№18438 от 20.05.1993г. на СРС по гр.д.№823/1993г., между Д.В.А.- лично, В.В.а Т.
чрез пълномощник и дъщеря Е.С., и С.В. А. чрез пълномощник адв.Д.Ц., е сключена
съдебна спогодба за поделяне на процесните недвижими имоти, по силата на която Д.В.А.
получава магазина и апартамента на партерния етаж на сградата, В.В.а Т.
получава апартаментите на втория, четвъртия и таванския етаж, а С.А. за
уравняване на дела си- парична сума.
С представения по делото Нотариален акт за
дарение на недвижим имот №118, том LXXXIII, дело № 16663/93г. от 30.06.1993г. В.В.а
Т. е дарила на дъщеря си Е.П.С. тавански апартамент на последния тавански етаж
на сградата, състоящ се от две стаи, кухня, килер и антре с обща площ 53 кв.м.
и 6,12/100 идеални части от общите части на сградата и дворното място.
С представения по делото Нотариален акт №117,
том LXXXIII, дело № 16662/93г. от 30.06.1993г. В.В.а Т. е дарила на дъщеря си Е.П.С.
апартамент, находящ се на четвъртия етаж /трети надпартерен етаж/, състоящ се
от четири стаи, вестибюл, кухня и сервизни помещения с обща площ 144,30 кв.м.,
заедно с мазе и с 22,96/100 идеални части от общите части на сградата и
дворното място.
С представения по делото Нотариален акт №163,
том LLLLXXXIX, дело №47143 от 20.12.1997г. Е.П.С. е дарила на дъщеря си К.Л.С. апартамент, находящ
се на четвъртия етаж /трети надпартерен етаж/, състоящ се от четири стаи,
вестибюл, кухня и сервизни помещения с обща площ 144,30 кв.м., заедно с мазе и
с 22,96/100 идеални части от общите части на сградата и дворното място.
С представения по делото Нотариален акт №16,
том LLXXXI, дело №26293/94г. Б.Г.К.и П.В.К. са продали на Е.П.С. собствените си
11,855/100 идеални части от общо таванско помещение с площ от 91,30 кв.м.,
находящо се на таванския етаж на жилищната сграда в гр. София, ул. „********“,
№ 59.
С представения по делото Нотариален акт за
учредяване право на строеж/надстрояване №38, том LLXXIII, дело № 24711/94 г., Д.В.А.,
С. В. и Олга Дамянова са учредили на Е.П.С. право на надстрояване на
съществуващата сграда с едно мезонетно жилище, състоящо се от кухня, тоалетна и
килер с обща площ от 140 кв.м. и полуетаж, състоящ се от три спални, две бани-
тоалетни и килер на обща площ от 103 кв.м.
По делото е представено Разрешение за строеж
№57 от 29.06.1994г., с което се разрешава на Е.П.С. да построи „Надстройка-
Терасовиден етаж“. Съгласно приетото по делото заключение на
съдебно-техническата експертиза, Е.С. действително е надстроила съществуващата
сграда, като новопостроеният обект представлява мезонет на две нива: първо ниво
- дневна-зимна градина, библиотечен кът, кухненски бокс, тоалетна и килер;
второ ниво - три спални, две бани, мокро помещение и вестибюл.
С Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот №001, том II, peг.№3867, дело №176/2003г. е признато правото на
собственост на Е.П.С. и Л.Г.С. върху апартамент №5, находящ се в гр.София, ул.“********“**,
на петия етаж на сградата със застроена площ от 243 кв.м., заемащ целия
последен етаж на кооперацията, представляващ мезонет на две нива: първо ниво -
дневна-зимна градина, библиотечен кът, кухненски бокс, тоалетна и килер; второ
ниво - три спални, две бани, мокро помещение е вестибюл, при съседи: от север -
ул. „********“, от юг - двор, от изток - калкан, от запад - калкан, от долу -
апартамент № 4, заемащ целия четвърти етаж, собственост на К.Л.С., ведно с
3/100 идеални части от общите части на сградата и толкова от мястото, в което е
построена сградата, представляващо УПИ IV-13, в квартал 322, местност ГГЦ-Г-6-I
част, целия с площ от 350 кв.м.
С представеното по делото решение от
13.06.2002г. по гр.д.№7351/2001г. на СРС, потвърдено с решение от 03.05.2005г.
по гр.д.№1/2005г. на СТС, IVВ отд., потвърдено с решение №630/28.05.2007г. по
гр.д.№917/2005г. на III-то ГО на ВКС, спогодбата по посочения по-горе протокол,
вписан под №18438 от 20.05.1993г. на СРС по гр.д.№823/1993г., между Д.В.А.- лично,
В.В.а Т. чрез пълномощник и дъщеря Е.С., и С.В. А. чрез пълномощник адв.Д.Ц., е
прогласена за нищожна поради неучастието на един от съсобствениците- С.В. А..
Със същото решение е прогласена и нищожността на извършеното на 30.06.1993г. с
нот.акт №118, том LXXXIII, нот.дело
№16663/1993г. дарение на тавански апартамент с площ от 53 кв.м., находящ се в
гр.София, ул.“********“**, местност „Центъра“, парцел ІV, кв.322 по плана на
гр.София от В.В.а Т. на Е.П.С.. От представените по делото доказателства не се
установява точната дата на подаване на исковата молба, но предвид номера на
делото това е станало не по-рано от 01.01.2001г. и не по-късно от 13.06.2001г.
По делото е представено съморъчно завещание
на С.В. А., с което същият е завещал на своя син- конституираният като ищец по
настоящото дело Р.А., по 1/3 идеална част от всеки един от самостоятелните
обекти, предмет на настоящата делба, а именно: 1/3 идеална част от
четириетажната сграда, 1/3 идеална част от дворното място, 1/3 идеална част от
апартамента на партерния етаж, 1/3 идеална част от магазина на партерния етаж,
1/3 идеална част от апартамента на втория етаж, 1/3 идеална част от апартамента
на четвъртия етаж и 1/3 идеална част от таванския апартамент.
От показанията на свидетеля П. А. се
установява, че след сключването на обявената впоследствие за нищожна спогодба през
1993г., Д.В.А. владеел апартамента и магазина на партерния етаж на сградата.
Първоначално магазините били два, но впоследствие обединени в един магазин за
спортни стоки. Магазинът бил отдаден под наем, а Д.В.А. предприел преустройството
му чрез събаряне на стената, разделяща двата първоначални магазина. Никое друго
лице нямало достъп до тези обекти, а апартаментът също бил отдаден под наем и в
него били извършени ремонтни дейности. От 1993г. до смъртта си през 2013г. Д. А.
владял и двата обекта и плащал данъци за тях, ремонтирал апартамента около
2000г., като пригодил баня, тоалетна, нова мебелировка. Апартаментът на втория
етаж (първи надпартерен етаж) не бил одържавяван през 1950г. и реституиран през
1992г. по силата на ЗВСОНИ.
От показанията на свидетелката В.А. се установява,
че Д.В.А. не е живял в апартамента на партерния етаж, но редовно посещавал
имота и го стопанисвал.
От показанията на свидетелкатаР.К.- Т. се
установява, че на първият надпартарен етаж живеела С. В., както и нейната майка В.от
1969 година до смъртта и през 2011 година. Не знае някой да е оспорвал правата
им. С.правила основен ремонт през 2016г. и заплащала консумативите за имота. На
трети надпартерен етаж Е. и Л. С.. Свидетелката била родена и живяла в сградата
до 1991 година, а след това я посещавала много често, тъй като там живеели
родители и. в началото нямало четвърти надпартерен етаж, а третия надпартерен
етаж след реституцията В.и нейните дъщери С. и Е. давали под наем на фирма.
Таванът бил надстроен от Е. и Л. С.след закупуване на право на надстрояване от
родителите на свидетелката през 1994- 1995 година. Изградени били противоземетръсни
колони, с които укрепили кооперацията за тяхна сметка, външно и вътрешно саниране
на цялата кооперация. От момента на изграждането на мезонетния апартамент само Е.С.
и нейния съпруг Л.С. живеели в него. Никой не бил предявявал претенции. Партерният
етаж до 1989-1990 година бил на Софжилфонд и там живеела възрастна дама,
настанена от Софжилфонд. След реституцията бил отдаван на фирми под наем, но свидетелката
не знае кой е бил наемодател. Никога не е виждала С.А. или неговите
деца/наследници.
От показанията на свидетеля Б.П.се
установява, че познава всички живущи в процесната сграда, самият той живее през
един вход от раждането си. Преди 1989 година Е.С., С. В., баща им П. и майка им
В.Т. живеели на първия надпартерен етаж. След 1990 година били реституирани
горните етажи- трети, четвърти, направен бил мезонет отгоре. С. живеела в
чужбина, но и ползвала първия етаж над партера, а Е. и Л. С.живеели на последния
етаж, на тавана. На третия етаж над партера няма преки впечатления кой живее. Мезонетният
апартамент бил уникален по своята конструкция, построен от Л.С. с негови
работници през 1994-1995 година. След изграждането на мезонета в него живеели само
Е. и Л.. За магазина за спортни стоки на партера се плащал наем на Е. и Л., но
принадлежал на техни наследодатели. Не познава С.В., А., Г., Р., И. и К. А..
При така установените от събраните по делото доказателства, релевантни
за спора факти и обстоятелства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност,
настоящият състав достига до следните правни изводи:
Относно частта от обжалваното
решение, с която е допуснато извършването на съдебна делба между Р.А. при
квота 1/3 идеална част, В.Д.А. при квота 1/6 идеална част, В.М.А. при квота 1/6
идеална част, Е.П.С. при квота 1/6 идеална част и С.П. В. при квота 1/6 идеална
част, на апартамент, заемащ целия
четвърти (трети надпартерен) етаж от сградата в гр.София, ул."********"**:
решението в тази част е недопустимо
и следва да бъде обезсилено, а делото върнато на СРС за разглеждане от друг
състав. В делбата следва да участват всички лица от кръга на титулярите на правото
на собственост, като в противен случай тя е нищожна съгласно чл.75, ал.2 от ЗН.
Всички съсобственици на имота са задължителни необходими другари в
производството по делба, понеже с производството се осъществява потестативното
право на делба не само на ищците, но и на всички други съсобственици.
Необходимостта от установяването на кръга на съсобствениците задължава съдът
служебно да следи за конституирането на всички участници в имуществената
общност като страни в делбения процес (в
този смисъл Решение № 320 от 06.07.2010 г. по гр. д. № 1314/2009 г., на ВКС,
ІІг.о., постановено в производство по чл. 290 ГПК, както и в Решение № 1278 от
04.11.2008 г. по гр. д. № 5910/2007 г. на V г.о и Решение № 468 от 23.06.2004
г. по гр. д. № 22/2004 г. на І г.о.) Когато е извършено прехвърляне на
спорното право (на имот, обект на делбата или на част от него), включително по
време на процеса, съдът е длъжен от материалноправна гледна точка да вземе
предвид това разпореждане с оглед задължението си да извърши делбата между
собствениците към момента на постановяване на решението (в този смисъл решение № 818 от 21.12.2004 г. по гр. д. № 399/2004 г. на
ВКС, І г.о.). В случая, както е посочено и в самото обжалвано решение, по
делото е представен договор за дарение под формата на нотариален акт №163, том
LLLLXXXIX, дело №47143 от 20.12.1997г., с който ответникът Е.П.С. е дарила на
дъщеря си К.Л.С. апартамента, находящ се на четвъртия (трети надпартерен) етаж,
състоящ се от четири стаи, вестибюл, кухня и сервизни помещения с обща площ
144,30 кв.м., заедно с мазе и с 22,96/100 идеални части от общите части на
сградата и дворното място. Първостепенният съд не е предприел действия по
конституиране на приобретателя като страна в делбата на този имот. С оглед
приетото по-горе относно задължението на съда да следи за участието в делбата
на всички лица, легитимиращи се като собственици (съсобственици) на делбения
имот, то постановеното решение в тази част, без да е конституиран приобретател
на имота, се явява недопустимо. В такава хипотеза съдът, независимо от
процесуалната норма на чл.226, ал.1 от ГПК, следва да конституира лицето
придобило имота и с решението си по съществото на спора да заяви дали признава
или отрича неговите права като собственик, респективно- съсобственик. По този
начин ще се осигури разрешаването на въпроса кои са носителите на правото на
собственост с участието на всички лица, разполагащи с титул за собственост. Горното
налага обжалваното решение досежно делбата на апартамент, заемащ целия четвърти
(трети надпартерен) етаж от сградата в гр.София, ул."********"** да
бъде обезсилено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново
разглеждане, което да продължи с конституирането на приобретателя на посочения
имот К.Л.С..
Относно частта от обжалваното
решение, с която е отхвърлен искът за делба по отношение на: магазин на партерния етаж с лице към
ул."********", със застроена площ от 37 кв.м, апартамент на партерния етаж със застроена площ от 74,90 кв.м. и апартамент, заемащ целия втори (първи
надпартерен) етаж от четириетажната масивна жилищна сграда в гр.София, ул."********"**,
заедно с прилажащите им мазета и съответни идеални части от общите части на
сградата и от дворното място в което е построена сградата, съставляващо парцел
IV-13 от кв.322 по плана на гр.София, м."Зони Г-Центъра", цялото с
площ от 350 кв.м.: решението в тези
части е неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него постановено
друго, с което тези имоти се допускат до делба. От събраните по делото писмени
доказателства- нотариални актове, удостоверения за наследници, отчуждителна
заповед и заповед за възстановяване правото на собственост, както и от
представеното саморъчно завещание се установява, че Р.А., В.Д.А., В.М.А., Е.П.С.
и С.П. В. са съсобственици на тези имоти по силата на наследствено
правоприемство, при квоти 1/3 идеални части за Р.А. и по 1/6 идеална част за
останалите сънаследници. Тези обстоятелства не се и оспорват от страните. При
това положение следва да бъдат разгледани своевременно направените възражения
за придобиване на имотите от част от съсобствениците (сънаследниците) въз
основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Принципно, когато съсобственик упражнява
фактическа власт върху целия имот, той е владелец само на притежаваната от него
идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите
съсобственици. За да превърне държането във владение, съсобственикът, който се
позовава на придобивна давност, следва да докаже, че е извършил действия, с
които е престанал да държи идеалните части от вещта за другия съсобственик и е
започнал да упражнява фактическа власт върху тях с намерение да ги свои (т.е.-
превърнал е държането във владение), като тези
действия следва да са доведени до знанието на другия съсобственик (в този
смисъл ТР№1/2012г. по т.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС). За да послужи като
основание за придобиване на недвижим имот по давност, владението следва да бъде
постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно.
В тежест на ответниците В.Д.А., В.М.А., Е.П.С.
и С.П. В. в случая е да установят с позволените от закона доказателствени
средства, че те или техните праводатели (наследодатели) В.В.а Т. и Д.В.А., са
извършили ясни и недвусмислени действия, чрез които са превърнали държането на
идеалните части на съсобственика си С.В. А. във владение в своя полза, които
действия да са доведени до знанието на последния и съответно- това владението да
е било постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно за период повече от
10 години. В тежест на ищците е да установят спирането и прекъсването на
давностния срок. Тук следва да се отбележи, че в случая не е приложима кратката
придобивна давност, тъй като с влязло в сила на 28.05.2007г. решение от
13.06.2002г. по гр.д.№7351/2001г. на СРС спогодбата по протокол, вписан под
№18438 от 20.05.1993г. на СРС по гр.д.№823/1993г. между Д.В.А., В.В.а Т. и С.В.
А. (чрез пълномощник адв.Д.Ц.), е прогласена за нищожна поради неучастието на
един от съсобствениците, а именно С.В. А..
На първо място, по делото не се установява да
са извършвани действия по преобръщане на държането във владение преди датата на
сключване на горепосочената съдебна спогодба- 20.05.1993г., по отношение на апартамента,
заемащ целия втори (първи надпартерен) етаж, който не е бил отчуждаван от
наследодателя на страните. Действително, видно от показанията на разпитаните по
делото свидетели, този имот е бил ползван за жилище от семейството на В.Т., но
не се установява намерение за владение на целия имот като собствен, касателно
идеалните части на съсобственика С.А.. Извършването на ремонти, поддръжката на
имота и заплащането на данъци и консумативи ползва всички съсобственици,
включително тези които не ползват фактически имота. Следователно първото
действие с характер на преобръщане на държането във владение е въпросната
спогодба от 20.05.1993г. и тази дата следва да се счита за начална по отношение
на срока на давностното владение.
Настоящият състав не споделя становището на
първостепенния съд, изразено в мотивите на обжалваното решение, че през целия
период на течене на давностния срок е било фактически невъзможно да се доведат
до знанието на съсобственика С.А. действията на останалите съсобственици В.Т. и
Д. А., с които последните са превърнали държането на идеалните му части във
владение в своя полза, по смисъла на посоченото в ТР№1/2012г. по т.д.№1/2012г.
на ОСГК на ВКС изключение. Действително по делото се установява, че С.А. е бил
с постоянно местожителство в САЩ и липсват данни за известен на ответниците
негов адрес. През 2001г. обаче С.А. е предявил иска по чл.75, ал.2 от ЗН за
прогласяване нищожността на делбата по горепосочената съдебна спогодба и е
посочил в исковата молба постоянен и съдебен адрес, тоест- от този момент е
неприложимо посоченото в ТР№1/2012г. по т.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС изключение
и съсобствениците са могли да доведат до знанието му извършените от тях
действия по преобръщане на държането във владение.
Не може да бъде споделен и извода, че
давностният срок не е прекъснат с предявяване на иска за прогласяване
нищожността на горепосочената съдебна спогодба. Действително, съгласно трайната
съдебна практика предявяването на иск за прогласяване нищожността на
придобивното основание не прекъсва придобивната давност, доколкото искът е
облигационен. Принципно давността се прекъсва с предявяване на ревандикационен
иск, установителен иск за правото на собственост или иск за делба. В случая
обаче е предявен иск с правно основание чл.75, ал.2 от ЗН за прогласяване
нищожността на делба по съдебна спогодба, поради неучастие в същата на един от
сънаследниците. Целта на този иск е възстановяване на съсобствеността,
респективно- установяване правото на съсобственост на ищеца относно
наследствените имоти и в този смисъл значението му е същото като на иск за
делба. Ето защо настоящият състав намира, че с предявяването на иска с правно
основание чл.75, ал.2 от ЗН за прогласяване нищожността на спогодбата по
протокол, вписан под №18438 от 20.05.1993г. на СРС по гр.д.№823/1993г., по
който е образувано гр.д.№7351/2001г. на СРС и впоследствие постановено влязлото
в сила на 28.05.2007г. решение от 13.06.2002г., с което искът е уважен, е
прекъсната течащата в полза на наследодателите на ответниците В.Д.А., В.М.А., Е.П.С.
и С.П. В.- В.Т. и Д. А. придобивна давност, започнала да тече на 20.05.1993г. По
време на процеса по гр.д.№7351/2001г. на СРС давност не е текла на основание
чл.84 ЗС, вр.чл.115, б.“ж“ от ЗЗД. Нова 10-годишна давност е започнала да тече
от 29.05.2007г. и отново е прекъсната с предявяване на иска за делба по
настоящото дело на 01.09.2011г. Предвид гореизложеното възражението на
ответниците В.Д.А., В.М.А., Е.П.С. и С.П. В. за придобиване правото на собственост
върху магазин на партерния етаж със
застроена площ от 37 кв.м, апартамент на партерния етаж със застроена площ от
74,90 кв.м. и апартамент, заемащ целия втори (първи надпартерен) етаж от
четириетажната масивна жилищна сграда в гр.София, ул."********"**,
заедно с прилажащите им мазета и съответни идеални части от общите части на
сградата и от дворното място в което е построена сградата, съставляващо парцел
IV-13 от кв.322 по плана на гр.София, м."Зони Г-Центъра", цялото с
площ от 350 кв.м. въз основа на изтекла в полза на тях и на праводателите им В.Т.
и Д. А. придобивна давност, е неоснователно. В тази част обжалваното решение
следва да се отмени като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с
което имотите се допускат до делба при квоти 1/3 идеални части за Р.А. и по 1/6
идеална част за В.Д.А., В.М.А., Е.П.С. и С.П. В..
Относно
частта от обжалваното решение, с която е отхвърлен искът за делба на тавански
апартамент № 5, находят се в гр. София, ул. „********“, № *****със
застроена площ от 243 кв.м., заемащ целия последен етаж на жилищната сграда,
представляващ мезонет на две нива: първо ниво - дневна-зимна градина,
библиотечен кът, кухненски бокс, тоалетна и килер; второ ниво - три спални, две
бани, мокро помещение е вестибюл, при съседи: от север - ул. „********“, от юг
- двор, от изток - калкан, от запад - калкан, от долу - апартамент № 4, заемащ
целия четвърти етаж, собственост на К.Л.С., ведно с 3/100 идеални части от
общите части на сградата и толкова от мястото, в което е построена сградата,
представляващо УПИ IV-13, в квартал 322, местност ГГЦ-Г-6-I част, целия с площ
от 350 кв.м.: решението в тази част е
правилно и следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 от ГПК
въззивният състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд в обжалваното
решение. Независимо от това и във връзка с изложеното във въззивната жалба на
ищците, следва да се добави следното:
От
представените по делото писмени доказателства- нотариални актове за продажба на
идеални части от тавански помещения, учредяване право на строеж, разрешение за
строеж и одобрени архитектурни проекти, както и от заключението на вещото лице
по СТЕ и показанията на разпитаните свидетели се установява, че ответниците Е.П.С.
и Л.Г.С. фактически са осъществили надстрояване на жилищната сграда, което
формално е в съответствие с учреденото им право на строеж, издаденото
разрешение за строеж и архитектурния проект. В издаденото разрешение за строеж
е посочено, че е спазена разпоредбата на чл.56, ал.3 от действащия към момента
на издаването му Закон за териториалното и селищно устройство (ЗТСУ, отменен). Предвид
липсата на оспорване на издадените административни актове във връзка със
строителството, същото е здаконосъобразно. От момента на построяването през
1995г. и досега ответниците Е.П.С. и Л.Г.С. владеят този имот, като владението
им е било постоянно, непрекъснато, несъмнено,
спокойно и явно. От всички извършени от тях действия по надстрояването може да
се направи извод за намерението да владеят имота като свой собствен, а
потвърждение за това е и снабдяването им с нотариален акт за собственост през
2003г. Владението е продължило повече от 10 години, считано от 1995г. По
отношение на този имот не може да се счита, че предявяването на иска с правно
основание чл.75, ал.2 от ЗН за прогласяване нищожността на спогодбата по
протокол, вписан под №18438 от 20.05.1993г. на СРС по гр.д.№823/1993г., по
който е образувано гр.д.№7351/2001г. на СРС, е прекъснало теченето на
придобивната давност в полза на ответниците Е.П.С. и Л.Г.С., тъй като имотът не
е предмет на спогодбата от 1993г. и не е съществувал към момента на сключването
и, както и не е предмет на предявения иск с правно основание чл.75, ал.2 от ЗН.
Ето защо решението в тази част следва да
бъде потвърдено като правилно.
Решението в частта с
която е отхвърлен искът за делба
на ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр.София, Район „Триадица", ул."********,
съставляващо УПИ IV-13, кв. 322, по плана на гр.София, местност „Зони.Г-
Центъра" с площ от 350 кв.м., при съседи по скица: ул."********",
УПИ V-14, УПИ XI1-18, УПИ XIII-5 и УПИ 111-12, не е обжалвано и е влязло в законна сила.
По частната жалба на А., Г., Р., И. и К. А. срещу
определение №86041/13.05.2020г. по реда на чл.248 ГПК:
Частната
жалба е подадена в срок и като такава е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл.344, ал.1 и 2 ГПК с решението по
допускане на делбата съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои
имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. Когато се
допуска делба на движими вещи, съдът се произнася и по въпроса кой от
съделителите ги държи. В решението по допускане на делбата или по-късно, ако
всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът
по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се
ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да
плащат на другите срещу ползването. От
друга страна, съгласно чл.355 ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността
на дяловете им, включително разноските по
чл.78а, ал.1 ГПК. По присъединените искове в делбеното производство разноските
се определят по чл.78 и 78а ГПК. от съвместното тълкуване на тези разпоредби
може да се направи единствено възможния извод, че съдът не е длъжен да се
произнася по разноските в делбеното производство с решението по допускане на
делбата, а и разноските се определят съобразно стойността на дяловете, т.е.- с
решението по извършване на делбата. Изключение от това правило биха били
разноски по предявени с исковата молба или отговорите на исковата молба съединени
искове, каквито в случая няма. Ето защо обжалваното определение следва да бъде
потвърдено като правилно.
По отношение на
разноските:
С оглед разпоредбата
на чл.355 ГПК, в първата фаза на делбеното производство страните не си дължат
разноски, а присъждането им се прави с решението по извършване на делбата.
Затова претенциите на страните за присъждане на разноски не следва да бъдат
разглеждани в производството по настоящото дело, а следва да се разгледат и присъдят
при приключване на делбата, при спазване разпоредбата на чл.355 ГПК, вр.т.9 от ППВС
№7/1973г.- заплащането на дължимите държавни такси и разноски да става
съобразно стойността на дяловете, определени с решението по втората фаза на
делбата, т.е. с приключването на производството. Решението по първата фаза на
делбата не финализира процеса, поради което не се дължи и изплащането на
разноски.
По така изложените
съображения, съдът
ОБЕЗСИЛВА решение
№107771 от 14.01.2020г., постановено по гр.дело №37482/2011г. по описа на СРС,
ГО, 53 с-в в
частта, с която е допусната съдебна делба между Р.А. при квота 1/3 идеална част, В.Д.А. при квота 1/6 идеална
част, В.М.А. при квота 1/6 идеална част, Е.П.С. при квота 1/6 идеална част и С.П.
В. при квота 1/6 идеална част, на апартамент, заемащ целия четвърти (трети надпартерен)
етаж от четириетажната масивна
жилищна сграда, построена в дворното място, находящо се в гр.София, Район
„Триадица", ул."********, състоящ се от четири стаи; вестибюл, кухия
и сервизни помещения на обща площ от 144,30 кв,м, заедно е мазе, заедно с
22,96% ид.части от общите части на сградата и от дворното място в което е
построена сградата, съставляващо парцел IV-13 от кв.322 по плана на гр.София, м
"Зони Г- Центъра", цялото с площ от 350 кв.м. който по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. София, общ.Столична, обл. София
(столица), одобрени със Заповед №РД-18-108/13.12.2016г. на Изпълнителен Директор
на АГКК, съгласно схема № 15-523178-24.10.2017г„ от Служба по Геодезия,
Картография и Кадастър - град София, представлява самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 68134.1001.201.1.3, с адрес на имота: гр. София, район
„Триадица“, ул."********, ет.1, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ:144,30
кв.м., ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
-няма, под обекта - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.201.1.2,
над обекта: самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 68134.1001.201.1.4.
ВРЪЩА делото в
тази част за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, което
да продължи с конституирането на приобретателя на този имот К.Л.С..
ОТМЕНЯ решение №107771 от 14.01.2020г., постановено по гр.дело №37482/2011г. по
описа на СРС, ГО, 53 с-в в частите, с които е отхвърлен искът за делба на
следните имоти: МАГАЗИН НА ПАРТЕРНИЯ ЕТАЖ от четириетажната масивна жилищна сграда, построена в дворното място,
находящо се в гр.София, Район „Триадица", ул."********, с лице към
ул."********", със застроена площ от 37 кв.м, при съседи: магазинно
помещение в същата сграда, вътрешен партерен апартамент, калкан на съседната сграда,
ул."********", заедно с мазе под магазина, заедно с 8,66 % ид.ч. от
общите части на сградата и от дворното място, в което е построена сградата,
съставляващо парцел IV-13 от кв.322 по плана на гр.София, м "Зони
Г-Центъра", цялото е площ от 350 кв.м , който по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, общ.Столична, обл. София (столица),
одобрени със Заповед №РД-18-108/13.12.2016г. на Изпълнителен Директор на АГКК,
съгласно схема № 15-523186-24.10.2017г., от Служба по Геодезия, Картография и
Кадастър - град София, представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1001.201.1.7, с адрес на имота: гр. София, район
„Триадица“, ул."********, ет.1, с предназначение на самостоятелния обект:
за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: няма
данни, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
имоти с идентификатори 68134.1001.201.1.5., 68134.1001.201.1.6., под обекта -
няма, над обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1001.201.1.1.; АПАРТАМЕНТ НА ПАРТЕРНИЯ ЕТАЖ от четириетажната масивна жилищна сграда, построена в дворното място,
находящо се в гр.София, Район „Триадица", ул."********, със застроена
площ от 74,90 кв.м, състоящ се от две стаи, кухня, тоалетна, вестибюл и входно
антре, с изложение към вътрешния двор на сградата, при съседи: стълбище, вход
към вътрешния двор, вътрешен двор: калкан на съседната сграда, магазини в
същата сграда, заедно с мазе, както и 10,90 % ид.ч. от общите части на сградата
и от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо парцел IV-13 от
кв.322 по плана на гр.София, м."Зони Г-Центъра", цялото с площ от 350
кв.м., който по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София,
общ.Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед
№РД-18-108/13.12.2016г. на Изпълнителен Директор на АГКК, съгласно схема №
15-523183-24.10.2017г., от Служба по Геодезия, Картография и Кадастър - град
София, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.201.1.5,
с адрес на имота: гр. София, район „Триадица“, ул."********, ет.1, с
предназначение на самостоятелния обект: за учебна дейност, брой нива на обекта:
1, с посочена в документа площ: няма данни, ниво: 1, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж - имоти с идентификатори 68134.1001.201.1.6,
68134.1001.201.1.7, под обекта - няма, над обекта: самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 68134.1001.201.1.1.; АПАРТАМЕНТ, ЗАЕМАЩ ЦЕЛИЯ
ВТОРИ/ПЪРВИ НАДПАРТЕРЕН ЕТАЖ от
четириетажната масивна жилищна сграда, построена в дворното място, находящо се
в гр.София, Район „Триадица", ул."********, състоящ се от четири
стаи; вестибюл, кухня и сервизни помещения на обща площ от 144,30кв,м, заедно с
мазе, заедно с 22% ид.части от общите части на сградата и от дворното място в
което е построена сградата, съставляващо парцел IV-13 от кв.322 по плана на
гр.София, м."Зони Г-Центъра", цялото с площ от 350 кв.м., който по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, общ.Столична, обл.
София (столица), одобрени със Заповед ЖРД-18- 108/13.12.2016г. на Изпълнителен
Директор на AГKK, съгласно схема № 15-523173- 24.10.2017г., от Служба по
Геодезия, Картография и Кадастър - град София, представлява самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 68134.1001.201.1.1, с адрес на имота: гр. София, район
„Триадица“, ул."********, ет.1, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: няма
данни, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
-няма, под обекта - няма, над обекта: самостоятелни обекти в сграда с
идентификатори 68134.1001.201.1.5, 68134.1001.201.1.6, 68134.1001.201.1.7, над
обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.201.1.2., вместо което постановява:
ДОПУСКА извършването на
СЪДЕБНА ДЕЛБА между Р.А., гражданин на САЩ, роден на ***г. в Република Чехия, В.Д.А. с ЕГН:**********, В.М.А. с ЕГН:**********,
Е.П.С. с ЕГН:********** и С.П. В. с ЕГН:**********,
на следните
имоти: МАГАЗИН НА ПАРТЕРНИЯ ЕТАЖ от четириетажната масивна жилищна сграда, построена в дворното място,
находящо се в гр.София, Район „Триадица", ул."********, с лице към ул."********",
със застроена площ от 37 кв.м, при съседи: магазинно помещение в същата сграда,
вътрешен партерен апартамент, калкан на съседната сграда, ул."********",
заедно с мазе под магазина, заедно с 8,66 % ид.ч. от общите части на сградата и
от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо парцел IV-13 от
кв.322 по плана на гр.София, м "Зони Г-Центъра", цялото е площ от 350
кв.м , който по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София,
общ.Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед
№РД-18-108/13.12.2016г. на Изпълнителен Директор на АГКК, съгласно схема №
15-523186-24.10.2017г., от Служба по Геодезия, Картография и Кадастър - град
София, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1001.201.1.7, с адрес на имота: гр. София, район „Триадица“, ул."********,
ет.1, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива
на обекта: 1, с посочена в документа площ: няма данни, ниво: 1, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - имоти с идентификатори
68134.1001.201.1.5., 68134.1001.201.1.6., под обекта - няма, над обекта:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.201.1.1.; АПАРТАМЕНТ НА ПАРТЕРНИЯ ЕТАЖ от четириетажната масивна жилищна сграда, построена в дворното място,
находящо се в гр.София, Район „Триадица", ул."********, със застроена
площ от 74,90 кв.м, състоящ се от две стаи, кухня, тоалетна, вестибюл и входно
антре, с изложение към вътрешния двор на сградата, при съседи: стълбище, вход
към вътрешния двор, вътрешен двор: калкан на съседната сграда, магазини в
същата сграда, заедно с мазе, както и 10,90 % ид.ч. от общите части на сградата
и от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо парцел IV-13 от
кв.322 по плана на гр.София, м."Зони Г-Центъра", цялото с площ от 350
кв.м., който по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София,
общ.Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед
№РД-18-108/13.12.2016г. на Изпълнителен Директор на АГКК, съгласно схема №
15-523183-24.10.2017г., от Служба по Геодезия, Картография и Кадастър - град
София, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1001.201.1.5, с адрес на имота: гр. София, район „Триадица“, ул."********,
ет.1, с предназначение на самостоятелния обект: за учебна дейност, брой нива на
обекта: 1, с посочена в документа площ: няма данни, ниво: 1, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - имоти с идентификатори
68134.1001.201.1.6, 68134.1001.201.1.7, под обекта - няма, над обекта:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.201.1.1.; АПАРТАМЕНТ, ЗАЕМАЩ ЦЕЛИЯ ВТОРИ/ПЪРВИ НАДПАРТЕРЕН ЕТАЖ от четириетажната масивна жилищна сграда, построена в дворното място,
находящо се в гр.София, Район „Триадица", ул."********, състоящ се от
четири стаи; вестибюл, кухня и сервизни помещения на обща площ от 144,30кв,м,
заедно с мазе, заедно с 22% ид.части от общите части на сградата и от дворното
място в което е построена сградата, съставляващо парцел IV-13 от кв.322 по
плана на гр.София, м."Зони Г-Центъра", цялото с площ от 350 кв.м.,
който по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София,
общ.Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед ЖРД-18-
108/13.12.2016г. на Изпълнителен Директор на AГKK, съгласно схема № 15-523173-
24.10.2017г., от Служба по Геодезия, Картография и Кадастър - град София,
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.201.1.1, с
адрес на имота: гр. София, район „Триадица“, ул."********, ет.1, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, с посочена в документа площ: няма данни, ниво: 1, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -няма, под обекта - няма, над
обекта: самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 68134.1001.201.1.5,
68134.1001.201.1.6, 68134.1001.201.1.7, над обекта: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.1001.201.1.2., при следните квоти: 1/3
идеални части за Р.А. и по 1/6 идеални части за В.Д.А., В.М.А., Е.П.С. и С.П. В..
ПОТВЪРЖДАВА решение №107771 от
14.01.2020г., постановено по гр.дело №37482/2011г. по описа на СРС, ГО, 53 с-в в частта, с която е отхвърлен искът за
делба на ТАВАНСКИ АПАРТАМЕНТ № 5,
находят се в гр. София, ул. „********“, № *****със застроена площ от 243 кв.м.,
заемащ целия последен етаж на жилищната сграда, представляващ мезонет на две
нива: първо ниво - дневна-зимна градина, библиотечен кът, кухненски бокс,
тоалетна и килер; второ ниво - три спални, две бани, мокро помещение е
вестибюл, при съседи: от север - ул. „********“, от юг - двор, от изток -
калкан, от запад - калкан, от долу - апартамент № 4, заемащ целия четвърти
етаж, собственост на К.Л.С., ведно с 3/100 идеални части от общите части на
сградата и толкова от мястото, в което е построена сградата, представляващо УПИ
IV-13, в квартал 322, местност ГГЦ-Г-6-I част, целия с площ от 350 кв.м., който
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, общ.Столична,
обл. София (столица), одобрени със Заповед №РД-18-108/13.12.2016г. на
Изпълнителен Директор на АГКК, съгласно схема № 15-523178-24.10.2017г., от
Служба по Геодезия, Картография и Кадастър - град София, представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.201.1.4., с адрес на
имота: гр. София, район „Триадица“, ул. „********“, № 59, ет. 5, ап. 5, с
предназначение на самостоятелния обект: Жилише, апартамент, брой нива на обекта
- 2, с посочена в документа площ - няма данни, Ниво 1: при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - имот с
идентификатор 68134.1001.201.1.3, над обекта - няма, Ниво 2: при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта
- няма, прилежащи части - няма данни.
ПОТВЪРЖДАВА определение №86041/13.05.2020г. по реда на чл.248 ГПК, с което е оставено без уважение искането за изменение на първоинстанционното
решение в частта за разноските.
Първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен
искът за делба на ДВОРНО МЯСТО,
находящо се в гр.София, Район „Триадица", ул."********, съставляващо
УПИ IV-13, кв. 322, по плана на гр.София, местност „Зони.Г- Центъра" с
площ от 350 кв.м., при съседи по скица: ул."********", УПИ V-14, УПИ
XI1-18, УПИ XIII-5 и УПИ 111-12, който по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. София, общ.Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед
№РД-18-108/13.12.2016г. на Изпълнителен Директор на АГКК, съгласно скица па
поземлен имот № 15- 523195-24.10.2017г., от Служба по Геодезия, Картография и
Кадастър - град София, представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68134.1001.201, с адрес на имота: гр. София, район „Триадица“, ул."********,
с площ от 344 кв.м. /триста четиридесет и четири кв.м./, с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Средно
застрояване /от 10 до 15 м./, с номер по предходен план: 13, квартал 322,
парцел IV. При съседи: Поземлен имот с идентификатор 68134.1001.210, Поземлен
имот с идентификатор 68134.1001.209, Поземлен имот с идентификатор
68134.1001.208, Поземлен имот с идентификатор 68134.1001.202, Поземлен имот с
идентификатор 68134.1001. 1009, Поземлен имот с идентификатор 68134.1001.200, е влязло в сила като необжалвано от
страните.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК
в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/