РЕШЕНИЕ
№ 498
гр. Благоевград, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Величка Н. Оркова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело №
20241210103308 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на депозирана искова молба от Л. С. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. *****, чрез адвокат Н. Л., със съдебен адрес: гр. ****, срещу "РИЛА
МИЛК - МЕС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Област: *****,
представлявано от *****.
Иска се от съда да постанови решение, по силата на което на основание чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед № 42 от 04.10.2024 година,
издадена от управител на "РИЛА МИЛК - МЕС" ЕООД, с която е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и същото бъде отменено.
Претендират се и сторените в производството разноски.
Твърди се в исковата молба, че от 20.10.2021 г. ищцата се намира в трудово
правоотношение по силата на сключен трудов договор № 43/20.10.2020 г. с ответното
дружество „РИЛА МИЛК - МЕС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: Област : ****, представлявано от *****, като същата изпълнявала трудовата
функция на длъжност „продавач-консултант, с месторабота „магазин за месни и млечни
продукти“, находящ се в гр. ****. Твърди се, че между страните ищцата и управителката на
магазина (****.) възникнал конфликт, заради влошени междуличностни отношения и
грубото отношение на управителката към служителите, като ищцата поискала да напусне по
взаимно съгласие, но г-жа ***. я информирала, че не е съгласна и ще я уволни
дисциплинарно, ако продължи да настоява. Сочи се, че на 2.10.2024 г., изненадващо ищцата
получила писмена покана по чл. 193, ал. 1 от КТ от работодателя за даване на писмени
обяснения за нарушения, който същата не е извършила. Твърди се, че на 14.10.2024 г., чрез
куриер, ищцата е получила от работодателя си копие на Заповед № 42/4.10.2024 година за
прекратяване на трудовия договор, с която се прекратява трудовото й правоотношение на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от 4.10.2024 г., като причина за прекратяването е
посочено: ,дисциплинарно уволнение поради кражба“. Твърди се, че от посочената заповед
не става ясно какви са мотивите за прекратяване на трудовия договор, поради което се сочи,
1
че на 21.10.2024 г. ищцата отправила до работодателя си искане по чл. 1286, ал. 4 КТ
относно получаване на копие от трудовото й досие, каквото на 31.10.2024 г. получила. Сочи
се, че по време на срещата, управителката е поискала от ищцата да й предостави Заповед №
42/ 4.10.2024 г. за прекратяване на трудовия договор, за да си направи копие, като ищцата й
предоставила същата, но след това управителката отказала да и върне същата, без да й
известно, че служителката е направила копие на заповедта, която е приложена по делото.
Твърди се, че работодателят е допуснал множество нарушения в производството по налагане
на дисциплинарно уволнение, поради което се сочи, че същото е незаконосъобразно. Твърди
се, че в Заповед № 42/4.10.2024 г. за прекратяване на трудовия договор не е посочено правно
основание, въз основа на което е наложено за дисциплинарно уволнение от работодателя,
поради което поред ищцата е допуснал съществено нарушение на правилата за налагане на
дисциплинарно наказание. Сочи се, че работодателят е връчил на ищцата процесната
заповед, която представлява писмен акт за прекратяване на трудовия договор по чл. 330, ал.
2, т. 6 КТ, а не заповед за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 195, ал. 1
КТ. Издаването само на заповед по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, с която се прекратява трудовото
правоотношение, според ищцата не е достатъчна, за да се приеме, че на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание по установения ред, което според ищцата обуславя незаконност на
уволнението по реда на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. На следващо място се твърди, че Заповед №
42/4.10.2024 г. за прекратяване на трудовия договор не е мотивирана и не съдържа
законоустановени реквизити съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ. Сочи се, че в
процесната заповед, като причина за налагане на наказанието е посочено: „дисциплинарно
уволнение поради установена кражба на пари“, което твърдение се оспорва от ищцата като
невярно и клеветническо. Твърди се, че ищцата не е извършвала кражба на пари, поради
което наложеното дисциплинарно наказание се сочи, че е неоснователно. В тази връзка се
навежда, че ищцата е предявила иск за клевета, по който има образувано съдебно
производство по гр. дело 1535/ 2024 г. по описа на Районен съд - Благоевград. Твърди се, че
в заповедта липсват задължителните в чл. 195, ал. 1 КТ реквизити, обуславящо незаконност
на наложеното наказание. Сочи се, че липсва посочено мястото на нарушението, като
липсата само на един от посочените реквизити в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ е
достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
незаконосъобразна, тъй като правната норма е императивна. Не на последно място се сочи,
че формулировка на твърдяното нарушение прави невъзможно организирането на
пълноценна правна защита на ищцата. Твърди се, че заповедта, с която се налага
дисциплинарно наказание ще отговаря на условието за мотивиране по чл. 195 КТ, ако от
съдържанието й работникът или служителят има възможност да разбере причината, поради
която е санкциониран, а съдът може да извърши проверка и въз основа на това, да заключи
дали заповедта е законосъобразна. На следващо място се твърди, че дисциплинарното
уволнение е наложено след преклузивния срок по чл. 194, ал. 1 КТ. Твърди се, че
дисциплинарното уволнение е наложено в нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ. Сочи се, че не е
налице съответствие между твърдините нарушения, за които са поискани обясненията по
реда на чл. 193, ал. 1 КТ и „причината“ за налагана на дисциплинарно уволнение,
обективирана в Заповед № 42/ 4.10.2024 г. за прекратяване на трудовия договор. Сочи, се че
в оспорваната заповед е посочено, че трудовият договор се прекратява, считано от 4.10.2024
г., което според ищцата е неправилно предвид разпоредбата на чл. 195, ал. 3 КТ, която гласи,
че дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на
работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с
препоръчано писмо с обратна разписка. В настоящия случай, се сочи, че заповедта е
получено от ищцата, чрез куриер на 14.10.2024г. Следователно, при условията на чл. 195, ал.
3 КТ, се счита, че от този момент е настъпило прекратяване на трудовото правоотношение.
С разпореждане № 3586/03.12.2024 г., след като е извършил проверка за редовност на
исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявения с нея иск, в съответствие с чл.
2
130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК съдът е постановил препис от исковата молба и
доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание, че в едномесечен срок може
да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 06.12.2024 година. Видно от
материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на
съобщението е депозиран писмен отговор по заявената искова молба, с който се оспорва
предявения иск. Прави се възражение за нередовност на исковата молба.
Не се оспорва, че ищцата Л. С. ***, е работела по трудово правоотношение с „РИЛА
МИЛК - МЕС“ ЕООД от 20.10.2021г. на длъжност „продавач -консултант“, с място на работа
: „Магазин за месо и млечни продукти“, находящ се в гр. ****, както и, че същата е
продължила да работи на същата позиция и на същото работно място до 14.10.2024г., когато
трудовото правоотношение с „РИЛА МИЛК - МЕС “ ЕООД, било прекратено със Заповед №
42/ 04.10.2024 год. Твърди се, че трудовият договор с ищцата Л. С. *** бе прекратен на
основание чл. 330, ал. 2, т.6 от КТ, поради грубо дисциплинарно нарушение на трудовата
дисциплина. Сочи се, че въз основа на Докладна записка от Управителката - ****., същата е
сигнализира дружеството работодател за злоупотреби от страна на служителките - Л. Г. и
****, като със Заповед от 27.08.2024г е извършена инвентаризация за периода от 01.07.2024г.
до 26.08.2024г., в търговския обект, стопанисван от „ РИЛА МИЛК - МЕС “ ЕООД, находящ
се гр. ****, където работи ищцата. Сочи се, че от представената длъжностна характеристика,
ищцата има задължението да приема, съхранява, разходва и отчита стоково-материални
ценности. Изрично било посочено в длъжностната й характеристика, че продавачът има
следните отговорности, съгласно т.П от Длъжностната характеристика: отговорност за
качеството на извършената работа и за рекламации от клиенти; отговорност за установена
липса на стоки; материална отговорност във връзка с опазване на поверените му стоки;
отчетническа отговорност във връзка с опазване на поверените му парични и материални
ценности; отговорност за правилното ползване на фискалното устройство; отговорност за
спазване правилата за противопожарна безопасност. Посочва се, че длъжностната
характеристика е подписана лично от ищцата - Л. Г. и се съхраняват в трудовите им досиета,
като с настоящата искова молба представям заверено копие на същата. Навежда се, че след
постъпила Докладна записка от ****., на длъжност управител /отговорник/ на верига
магазини „РИЛА МИЛК - МЕС“ ЕООД на 27.08.2024г. по разпореждане на ръководството на
„РИЛА МИЛК - МЕС“ ЕООД, чрез управителя **** е извършена инвентаризация на стоките
и другите материални активи, които са били предоставени на ищцата, която съгласно
длъжностната си характеристика е материално отговорно лице. Сочи се, че по информация
на г-жа ***., при преглед на камерите в търговски обект, находящ се в гр. ****, същата е
забелязала, съмнителни действия на маркиране на продажби от ищцата Г., в качеството й на
продавач консултант, както и неиздаване от нейна страна на касови бележки на клиентите
или ако се издава съответна касова бележка, на нея се маркира само торбичка на стойност
0,10лв. на код 17 на касовия апарат. Сочи се, че при наблюдението на записите от камерите,
г-жа ***. установила също, че ищцата заедно със своята колежка ****, в качеството им на
продавач -консултанти не маркират точен грамаж на продадената стока, като по този начин
на практика в касовата система не се отразяват продажби, а извършените операции са
симулация пред клиента. Сочи се, че било установено, че Г. и **** продават на клиентите
стока, която е бракувана, поради изтекъл срок на годност и множество други нарушения на
трудовата дисциплина, като по този начин и при извършена обстойна проверка на
действията на Г., назначената със Заповед от 27.08.2024г., комисия установили, че от
предоставените стоки са налице големи липси на стоково-материални ценности. Навежда се,
че са констатирани липси в размер на 13 120,30 лв. /тринадесет хиляди сто и двадесет лева и
0,30 ст./ за ревизирания период, който период обхваща времето от 01.07.2024г. до
26.08.2024г., в която връзка се сочи, че е съставен Акт за резултати от проверка на стоково-
материални ценности от същата дата и съответно дружеството работодател и ответник в
3
настоящото производство, депозирал сигнал за разследване до органите на РП-Благоевград,
които да проверят законосъобразността на действията на Г. и ****. Сочи се, че е невярно
твърдението на ищцата Г., че Заповед № 42/ 04.10.2024 г. е немотивирана и неясна и от
съдържанието й не може да се извлече правната воля на работодателя. Твърди се, че
заповедта е мотивирана и ясна, работодателят е посочил законовия текст, въз основа на
който е прекратил трудовия договор /както цифрово, така и текстово/. Сочи се, че
представената с исковата молба Заповед № 42/ 04.10.2024 г., не е тази която е изпратена, чрез
куриерска фирма СПИДИ до г-жа Г., поради което се оспорва същата.
Оспорва се твърдението на ищцата, че не знае защо и по какви причини е прекратено
трудовото и правоотношение с ответника, като се сочи, че до същата е изпратена, както
покана да даде обяснение, във връзка с констатираните липси в търговския обект, така също
е информирана от органите на реда за подадена срещу нея и колежката й ****, жалба за
присвояване на суми от продадени стоки собственост на работодателя „ РИЛА МИЛК -
МЕС“ ЕООД. Сочи се, че ищцата е търсена за обяснение и от ОД на МВР-Благоевград, във
връзка със заснетите видеозаписи и установени нарушения на трудовата дисциплина от
нейна страна, както и й е връчен протокол за предупреждение. С оглед на изложеното, се
твърди, че процесната Заповед № 42/ 04.10.2024г. е мотивирана и законосъобразна, като
ищцата Г. е имала множество груби нарушения на трудовата дисциплина, поради тези
обстоятелства се твърди, че е невярно твърдението в исковата молба, че същата е
незаконосъобразно и немотивирана, както и издадена в нарушение на чл. 195, ал.1, ал. 3 от
КТ, чл.194, ал.1 от КТ и чл.190, ал.2 от КТ.
Предвид разпоредбите на чл. 310, т. 1 от ГПК, настоящото производство е разгледано
по реда на глава 25 ГПК - БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО.
След проверка редовността и допустимостта на предявените претенции, както и
другите искания и възражения на страните, съдът се е произнесъл по всички предварителни
въпроси и по допускане на доказателствата /чл. 312, ал.1, т.4 ГПК/, които са относими,
необходими и допустими, и по аргумент от същата разпоредба във връзка с чл. 146 от ГПК, е
направил доклад по делото, както и е напътил страните към спогодба като им е разяснил
другите способи за доброволно уреждане на спора.
В съдебно заседание ищцата, редовно и своевременно призована, явява се на една част
от проведените съдебни заседания и се представлява от редовно упълномощен процесуален
представител - адв. Л.. Поддържа предявения иск, ангажира доказателства-писмени и гласни
такива. По същество изразява становище за основателност и доказаност на предявения иск,
като се иска да бъде уважен. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Претендират се и сторените по делото разноски, като е представен и списък по чл. 80 от
ГПК.
Ответната страна, редово призована, се представлява от упълномощен процесуален
представител - адвокат Б., който поддържа подадения отговор, ангажира писмени и гласни
доказателства. В последното по делото съдебно заседание пледира за оставяне без уважение
на предявените искове.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е приложено цялото лично трудово досие на ищцата.
Не е спорно между страните, и се установява от приетия като доказателство по делото
трудов договор № 43 от 20.10.2021 година, че ищцата е била в трудово правоотношение с
ответното дружество, като е била назначена на работа в ответното дружество на длъжността
„продавач консултант“, с месторабота „магазин за месни и млечни продукти“, находящ се в
гр. ****, както и, че в последствие с Допълнителни споразумения, на ищцата е променяно
единствено трудовото и възнаграждение. Длъжностната характеристика е подписана от Г. на
4
дата 20.10.2021 година.
Към ЛТД, както и към делото са приложени болнични листа, като през 2024 година са
издадени такива, както следва - Болничен лист издаден на дата 26.08.2024 година, с който е
определена временна неработоспособност за периода от 26.08.2024 година до 08.09.2024
година, 14 дни, с диагноза „увреждане на междупрешленните дикове в поясния и другите
отдели на гръбначния стълб“, отразени условия - домашен-амбулаторен; - Болничен лист
издаден на дата 10.09.2024 година, с който е определена временна неработоспособност за
периода от 09.09.2024 година до 28.09.2024 година 20 дни, с диагноза „увреждане на
междупрешленните дикове в поясен отдел“, отразени условия – домашен -амбулаторен.
От страна на ответника е представена докладна записка от ****. от дата 13.08.2024
година, с която информира управителя на ответното дружсетво, че на 13.08.2024 година при
преглед на камерите, разположени в магазин на „Рила Милк-Мес“ ЕООД, намиращи се на
адрес гр. **** е забелязала съмнителния действия при маркиране на продажба от страна на
Л. Г. и ****, в качеството на продавач консултанти. Констатирала, че те продават стока без
да издават касови бележки на клиентите или или ако има такива на нея се маркира торбичка
на стойност 00,10 лв., на код 17 на касовия апарат. Установила, че лъжат клиентите си, като
не маркират точния грамаж на продадената стока, а я продават едно към гьотора. На
13.08.2024 година извадила подробен междинен отчет от касовия апарат от 08:00 часа до
11:20 часа, за да засече какво е минало през касовия апарат, като използвала записите от
камерите за сравнение и потвърдила описаните по-горе действия от Г. и ****.
Видно от представена от ответника Заповед за извършване на инвентаризация от дата
27.08.2024 година става ясно, че е наредено извършване на инвентаризация на стоковите
наличности на дружеството към дата 01.07.2024 година - 26.08.2024 година с отразен срок на
представяне на оформените и подписани описи и документи до 30.08.2024 година. От
извършената ревизия за периода от 01.07.2024 година до 31.07.2024 година е установена
липса на 9029,19 лева, а за периода 01.08.2024 година до 26.08.2024 година – установена
липса от 4091,17 лева.
От приложеното по делото писмо от Районна прокуратура - Благоевград с вх. №
9272/14.04.2025 година се установява, че в Районна прокуратура - Благоевград с
постановление на РП - Благоевград от 01.10.2024 година е образувано ДП № 242/2024
година по описа на ОДМВР Благоевград, за това, че в периода от 01.07.2024 година до
26.08.2024 година, в Благоевград са присвоени чужди движими вещи – парична сума в
размер около 13008,29 лева, собственост на „Рила Милк Мес“ ЕООД, които са били връчени
на длъжностно лице и поверени му да ги пази и управлява – престъпление по чл. 201, ал. 1
НК. Към настоящия момент разследването не е приключило, в хода на разследването няма
привлечени обвиняеми лица.
Видно от приложената към ЛТД покана, ***** - управител на „РИЛА МИЛК - МЕС“
ЕООД е поканила ищцата на основание чл.193, ал.1 от Кодекса на труда и в резултат на
констатирани нарушения на трудовата дисциплина, състоящи се в: чл.190, ал.1, т.З, чл.190,
ал.1, т.4, пр.1 в частта „злоупотреба с доверието на работодателя”, чл.187, ал.1,т.З, пр.1 в
частта „неизпълнение на възложената работа“;неизпълнение на възложената работа,
неспазване на техническите правила /чл.187, т.З от Кодекса на труда; злоупотреба е
доверието и уронване на доброто име на предприятието /чл.187, т.8 от Кодекса на труда/; не
издаване на касови бележки чрез наличното фискално устройство, довело до извършване на
продажби без издаване на фискални бонове или касови бележки, укриване на реализираните
обороти, ощетяване на работодателя и присвояване на финансови средства, да даде в
тридневен срок, от връчване на настоящата Покана писмени обяснения за виновното
неизпълнение на трудовите й задължения, както и доказателства, ако разполагате е такива, в
своя подкрепа.
Видно от представената разписка, че на 02.10.2024 година ищцата е получила поканата,
5
като на 04.10.2024 година е депозирала обяснения, в които посочва, че писмени обяснения е
дала и пред г-н ***, служител на МВР Благоевград на 04.09.2024 година. Това е което може
да каже по случая и потвърждава всичко, което е казала пред служителя на МВР.
Видно от ЛТД е, че е издадена Заповед № 42/04.10.2024 година, с която на основание
чл. 330, ал. 2, т 6 от КТ е прекратен трудовия договор на Л. С. Г., сключен с „Рила Милк
Мес“ ЕООД, поради дисциплинарно наказание „уволнение“, във връзка с чл. 188, т. 3 от КТ,
и чл. 190, ал. 1 т. 3 чл. 190 ал. 1 т. 4, пр. 1 в част „злоупотреби с доверие на работодателя“,
чл. 187, ал. 1 т. 3 пр. 1 в частта „неизпълнение на възложена работа“ и при спазване
изискванията на чл. 189, чл. 193, ал. 1, чл. 192, ал. 1 и чл. 194 КТ, за това, че е извършила
следното нарушение на трудовата дисциплина : присвояване на суми от продадени стоки
собственост на „Рила Милк Мес“ ЕООД. От служителя са поискани обяснения по реда на
чл.193,ал.1 КТ. С описаното по-горе нарушение, Л. С. Г. не е изпълнила възложената работа,
злоупотребила е с доверието на работодателя, не е изпълнила трудовите си задължения
точно и добросъвестно, което е грубо нарушение на задълженията за добросъвестно
изпълнение на трудовите задълженията, съгласно чл.125 от Кодекса на труда. В заповедта е
отразено, че действията на Л. С. Г. представляват виновно неизпълнение на трудовите
задължения, което от своя страна е нарушение на трудовата дисциплина, съгласно
разпоредбите на чл.190, ал.1, т.З, чл.190, ал.1, т.4, пр.1 в частта „злоупотреба с доверието на
работодателя" и чл.187, ал.1,т.З, пр.1 в частта "неизпълнение на възложената работа" от
Кодекса на труда, поради което и на основание чл. 188, т. 3 от Кодекса на труда КТ) при
спазване изискванията на чл.189, чл. 193, ал. 1, чл.192, ал.1 и чл. 194 от КТ, е наложено на Л.
С. Г. - Продавач - консултант в Рила Милк - Мес ЕООД, дисциплинарно наказание -
уволнение, като на основание чл. 330, ал. 2, т.6 от КТ, е прекратено трудовото
правоотношение със служителя.
От представената електронна разпечатка от Еконт Експрес става ясно, че на 14.10.2024
година изпратената пратка от ответното дружество е получено от ищцата, което
обстоятелство не се оспорва от ищцата в депозираната искова молба, че именно с тази
пратка е получена заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение. Към исковата
молба е приложена Заповед № 42/04.10.2024 година, в която е отразено, че на основание чл.
330, ал. 2 ,т. 6 от КТ се прекратява трудовия договор на Л. С. Г., с отразени причини за
прекратяване на трудовия договор – дисциплинарно уволнение, поради установена кражба
на пари.
На 21.10.2024 година ищцата е депозирала писмено искане за предоставяне на всички
заверени копия от документите, които се съхраняват в ЛТД.
По делото е допусната и назначена съдебно-графическа експертиза, изпълнена от
вещото лице В. Д. С., която съдът кредитира като пълна, обоснована и компетентна, не
оспорена от страните. Вещото лице е дало заключение, че подписът, положен за
„Управител" в ЗАПОВЕД № 42 от 04.10.2024 год., с дата на връчване 14.10.2024 год., на
Управителя на фирма „РИЛА МИЛК-МЕС" ЕООД, с ЕИК *********, село ****, за
прекратяване на Трудовия договор на Л. С. Г., ЕГН **********, от името на ****, ЕГН
**********, представена с отговор на искова молба и съдържаща се в оригинал в ЛТД на Л.
С. Г., ЕГН ********** /лист 22 от делото, фото - 3 и 4/ е изписан от ****, ЕГН
**********.Подписите, изпълнени и отразени за „Управител" и „Работодател" в ЗАПОВЕД
№ 42 от 04.10.2024 г. на Управителя на фирма „РИЛА МИЛК-МЕС" ЕООД, с ЕИК
*********, село ****, за прекратяване на Трудовия договор на Л. С. Г., ЕГН **********, от
името на ****, ЕГН **********, представена с исковата молба/лист 11 от делото, фото - 1 и
2/, в ЗАПОВЕД ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ 27.08.2024год. на Управителя
на фирма „РИЛА МИЛК- МЕС" ЕООД, с ЕИК *********, село ****, считано от 01.07.2024
год. до 26.08.2024 год., от името на ****, ЕГН **********/лист 28 от делото, фото - 5 и 6/ и
в ПОКАНА от 01.10.2024 год. на Управителя на фирма „РИЛА МИЛК-МЕС", с ЕИК
6
*********, село *****, за представяне на писмени обяснения от Л. С. Г., ЕГН **********,
от името на ****, ЕГН **********, налична в оригинал в ЛТД на Л. С. Г., ЕГН **********
/лист 29 от делото, фото - 7 и 8/ не са изписани от ****, ЕГН **********, а от някой
друг.Подписите, изпълнени и отразени за „Управител" и „Работодател" в ЗАПОВЕД № 42 от
04.10.2024 год. на Управителя на фирма „РИЛА МИЛК-МЕС" ЕООД, с ЕИК *********,
село ****, за прекратяване на Трудовия договор на Л. С. Г., ЕГН **********, от името на
****, ЕГН **********, представена с исковата молба/лист 11 от делото, фото - 1 и 2/, в
ЗАПОВЕД ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ 27.08.2024 год. на Управителя на
фирма „РИЛА МИЛК- МЕС" ЕООД, с ЕИК *********, село ****, считано от 01.07.2024 год.
до 26.08.2024 год., от името на ****, ЕГН **********/лист 28 от делото, фото - 5 и 6/ и в
ПОКАНА от 01.10.2024 год. на Управителя на фирма „РИЛА МИЛК-МЕС", с ЕИК
*********, село ****, за представяне на писмени обяснения от Л. С. Г., ЕГН **********, от
името на ****, ЕГН **********, налична в оригинал в ЛТД на Л. С. Г., ЕГН **********
/лист 29 от делото, фото - 7 и 8/ не са идентични на подписите на ****-ЦА КАЛИНОВА
***., ЕГН **********. Подписите, положени и отразени за „Управител" и „Работодател" в
ЗАПОВЕД № 42 от 04.10.2024 год. на Управителя на фирма „РИЛА МИЛК-МЕС" ЕООД, с
ЕИК *********, село ****, за прекратяване на Трудовия договор на Л. С. Г., ЕГН
**********, от името на ****, ЕГН **********, представена с исковата молба/лист 11 от
делото, фото - 1 и 2/, в ЗАПОВЕД ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ 27.08.2024
год. на Управителя на фирма „РИЛА МИЛК- МЕС" ЕООД, с ЕИК *********, село ****,
считано от 01.07.2024 год. до 26.08.2024год., от името на ****, ЕГН **********/лист 28 от
делото, фото - 5 и 6/ и в ПОКАНА от 01.10.2024 год. на Управителя на фирма „РИЛА
МИЛК-МЕС", с ЕИК *********, село ****, за представяне на писмени обяснения от Л. С. Г.,
ЕГН **********, от името на ****, ЕГН **********, налична в оригинал в ЛТД на Л. С. Г.,
ЕГН ********** /лист 29 от делото, фото - 7 и 8/ са изпълнени от едно и също лице.
По делото е изслушана ищцата Л. Г. по реда на чл. 176 ГПК, която посочва, че на
14.10.2024 година получила документите по Еконт, на които направила снимка с телефона.
**** ***. на 31.10.2024 година й се обадила да занесе всички неща, които е получила по
Еконт, за да види какво е дала и какво трябва да добави към досието. Сочи, че ***. взела
документите, за да ги преснима, след което поставила документите на едно място и по-късно
ищцата установила, че заповедта не е същата.
По делото в качеството на свидетели на страните са разпитани ****, **** ***. и
*****.
От разпита на свидетелката ****, се установява, че работи при ответника от пет
години, а ищцата работи от четири години, като магазинът за месни и млечни изделия, в
който работели се намира на ул. „**** в Благоевград, в района на Джамията. Посочва, че с Л.
винаги си изпълнявали задълженията, които им се поставяли от работодателя и от
управителката **** Г. съвестно. Маркират си абсолютно всичко, което се закупи от
магазина. Посочва, че когато клиент купи стока от магазина и в последния момент попита
дали може торбичка, и торбичката маркират, като не е имало оплакване от клиенти за
немаркиране на стоки от Л.. Сочи, че не е налагано дисциплинарно наказание на Л. преди
това, преди този случай. Твърди, че още от постъпването й на работа не е правена ревизия,
не са й предавани стоки, които са налични в магазина. Посочва, че стоката сутрин се
доставяла от управителя **** в обекта в каси, след това си описват и подреждат стоката,
като в документ, се записвало кое колко тежи. Сочи, че никога Л. не е продавала бракувано
месо в тези часове, в които са били заедно. Твърди, че управителката **** ***. винаги им се
е карала, че се оплакват от месото и го бракуват, че месото може да се продава, че е годно.
Сочи, че имат видео-наблюдение в магазина, като една камера стои над кантара, а другата
камера им е зад гърба. Сочи, че везната е електронна, като не може да каже на клиента колко
струва, без да сложи продукта на везната. Споделя, че **** нищо не им е казвала, че е
видяла нещо на камерите и затова да е правила някаква проверка не им е търсила обяснения.
7
Сочи, че са давали обяснения в полицията, заради подадена жалба от **** за кражба на пари
от касата и жалбата била насочена срещу нея и Л. Г..
По делото е разпитана свидетелката **** ***., която посочва, че работи във фирма
„Рила Милк-Мес“ ЕООД, като отговорник, но реално отговаря за магазините и персонала.
Сочи, че Л. работела като продавач-консултант и е материалноотговорно лице, има
Длъжностна харектеристика, където пише нейните задължения и носи отговорност за
стоката, за парите, които имат в магазина, има си задължения, които са упоменати там и са
материално-отговорни лица. Сочи, че Л. и **** работели в магазина при Джамията в
Благоевград, на ул. „****, като двете работели на смени. Сочи, че на една проверка, имало
вътрешен одит гр.Кюстендил във фирмата, което се правило на две години и тогава имала
навик да пуска камерите, без звук, да наблюдава какво се случва по време на работа. Сочи,
че във всеки един от магазините има охранителни камери, които са със звук, но изключва
звука и по време на проверката, докато се гледат документите. Сочи, че съвсем случайно на
камерата видяла как Л. Г. продава на една жена две тарелки кюфтета, без да ги маркира.
След проверката, сочи, че решила да провери по-обстойно със звук да види какво се е
случило, и тогава видяла, че това не е първия случай, в който Л. продава стока, без да
маркира. Посочва, че е установила, когато двете - Л. и **** са били заедно, преди да ги
раздели, и двете лъжели клиентите. Това наложило да ги раздели през август месец миналата
година. Сочи, че и двете и представили болнични листа. Свидетелства, че е подала жалба и в
полицията, както и се обадила в ДИТ, за да попита как да процедира и какво да направи, а те
й казали, че трябва да им изиска писмени обяснения, като им изпати покана. След
консултация със счетоводителката същата й казала, че трябва да изготвят заповеди за
прекратяване, като направили работни такива, за да може да ги откарат при адвокат. Сочи, че
тъй като Л. й е била дясната ръка същата имала достъп до имейла на фирмата, поради което
смята, че Л. е влязла в пощата и е изпринтила тази заповед. Посочва, че по опис парите са си
така, една стока, ако е продадена трябва, да е маркирана и трябва да има оборот, ако не е
продадена, стоката трябва да си е в магазина. Когато направила ревизията, още не било
прекратено трудовото правоотношение на Л., тя не присъствала на ревизията. При
предявяване на Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 42/04.10.2024 г.,
находяща се към исковата молба по делото свидетелката посочва, че това е работната
заповед, която счетоводителката й е изпратила по имейла.
По делото е разпитана свидетелката *****, която сочи, че работи като продавач
консултант към „Рила Милк- Мес“ ЕООД и познава **** и Л.. Сочи, че е разбрала от **** и
от другата й колежка Валя, че не са маркирали, като не можела да повярва, че това е станало,
докато **** не й показала запис от камерите. Показала й няколко случая при които Л., и
**** не маркирали стока. Сочи, че и двете излезли изневиделица в болничен. Не може да
каже кога е прекратено трудовото правоотношение на Л. и ****, но посочва, че на
31.10.2024г. дошла първо едната, после другата, и тогава разписали документи, като били
заедно - ****, **** и Л.. Сочи, че през август месец, след Богородица 2024 година, **** й
показала видео от камерите, на които се вижда как се слага кашкавал, сирене, смята се на
елката и се взимат парите, прибират се в касата, но не е маркирано. Не е гледала подробно
видеото от камерата, не е вижда къде се слагат парите.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна
страна:
Предявеният иск е конститутивен за отмяна на заповедта, с която е прекратено
трудовото правоотношение на ищцата й на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“.
Същият е предявен от надлежна срещу надлежна страна.
Съдът счита, че исковата претенция е предявена в срок, а разгледан по същество искът
за отмяна на наложено дисциплинарно наказание уволнение се явява основателен.
8
Законосъобразното налагане на дисциплинарно наказание предполага осъществяването
на процедура при спазването на постъпателно развиващ се динамичен фактически състав -
реализиране на процедурата при спазването на определени срокове /чл.194 от КТ/, с
издаването на мотивирана писмена заповед с точно дефинирано от закона съдържание
/чл.195, ал.1 от КТ/, която да следва изслушването на гласните или приемането на писмените
обяснения на работника или служителя по повод конкретно вмененото му дисциплинарно
провинение /чл.193, ал.1 от КТ/.
В хипотезата, когато служител оспори законността на наложено му дисциплинарно
наказание, в тежест на работодателя е да проведе доказване, че е спазил изискванията на
закона в производството по налагане на дисциплинарното наказание. Като носител на
субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото
правоотношение с работника или служителя, работодателят е този, който следва да
установи, че законосъобразно го е упражнил. В този смисъл е и разпределената с доклада по
делото доказателствена тежест. В тежест на ответника е да докаже - фактите и
обстоятелствата, обусловили нарушение на трудовата дисциплина, извършените нарушения,
спазването на процедурата по КТ за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” на
ищцата и обстоятелството, че ищцата е извършила нарушенията на трудовата дисциплина,
които й са вменени, както и, че наложеното дисциплинарно наказание съответства на
степента на извършеното нарушение. Т.е. че Заповедта е издадена в съответствие с чл. 195
ал.1 КТ, след спазване изискванията по чл. 193 ал.1 КТ, че наказанието е наложено в срока
по чл. 194 КТ и че работникът е извършил дисциплинарните простъпки, за които му е
наложено дисциплинарно наказание /решение № 544/09.06.09г. по гр.д. № 2182/05г. на ВКС,
IV г.о./.
Съобразно изложеното в Решение № 23 от 02.02.2016г. на ВКС по гр. д. № 4553/2015 г.,
IV г. о., Решение № 216 от 06.10.2015г., на ВКС по гр. д. № 916/2015 г., III г. о., Решение №
258 от 01.07.2015г. на ВКС но гр. д. № 909/2015 г., IV г. о., Решение № 158 от 01.07.2013г. на
ВКС по гр. д. № 1008/2012 г., IV г. о., Решение № 290 от 11.07.2012г. на ВКС по гр. д. №
882/2011 г., IV г. о., Решение № 149 от 13.06.2012г. на ВКС по гр. д. № 475/2011 г., IV г. о.,
Решение № 555 от 09.02.2012г. на ВКС по гр. д. № 1224/2010 г., IV г. о., Решение № 503 от
05.01.2012г. на ВКС по гр. д. № 77/2011 г., IV г. о., Решение № 459 от 27.10.2011г. на ВКС по
гр. д. № 1532/2010 г., IV г. о., и Решение № 665 от 01.11.2010г. на ВКС по гр. д. № 242/2009г.,
IV г. о., съдът се произнася само по въведените от ищеца с исковата молба доводи за
незаконност на уволнението. Предявеният иск не може да бъде разгледан на основание,
което не е посочено своевременно от ищеца. Съгласно трайно установената практика
ищецът по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал.1, т.1 КТ трябва да
посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват потестативното право на
работодателя. Ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или
погасяват оспорваното потестативно право на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение едностранно, с исковата молба, а ответникът - всички факти, които
пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване, с отговора на
исковата молба. Щом в исковата молба ищецът не оспорва релевантен факт, следва да се
приеме, че такъв довод за незаконосъобразност не е бил наведен и съответно съдът не може
да се произнася по него (вж. Решение № 216 от 06.10.2015г. по гр. д. № 916/2015 г., ВКС, ІІІ
Г. О., Решение № 258 от 01.07.2015г. по гр. д. № 909/2015 г., ВКС, ІV Г. О. и цитираните в
последното решения). Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават,
отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в
исковата молба. Работодателят е този, който има интерес да установи законосъобразността
на прекратяването на трудовото правоотношение, но не изобщо, а само на заявените от
работника/служителя основания.
Дисциплинарното наказание "уволнение" се налага, когато е налице виновно
неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата,
9
при които е извършено и поведението на служителя наложеното наказание се явява
съразмерно.
За да бъде законосъобразно упражнено потестативното право на работодателя,
уволнението трябва да извършено от компетентния орган, в предвидените от закона срокове,
след покана за даване на обяснения от страна на служителя, с мотивирана писмена заповед,
в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага.
Липсата на който и да е от тези реквизити /с изключение на правната квалификация на
нарушението/ нарушава правото на защита срещу уволнението на работника, а от друга
страна прави невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта за наказание,
която следва да извърши съдът. Особено съществено изискване към мотивирането на
заповедта е ясното индивидуализиране с всичките обективни и субективни признаци на
извършеното нарушение, посочването на обстоятелствата, при които е извършено, както и
времето на извършването му.
По делото не се спори, а и се установява от представеното личното трудово досие на
ищцата, че към датата на издаване на процесната заповед за уволнение, същата е работила
към ответното дружество на длъжността "продавач-консултант“.
По отношение на издадената заповед, съдът намира следното:
Установи се от приложените по делото писмени документи и ЛТД, че са налице две
заповеди с един номера № 42/04.10.2024 година, но с различно съдържание. Ищецът
поддържа, че заповедта, която и е връчена, респ. получена от нея е тази приложена към
исковата молба, докато ответникът твърди, че заповедта, която е връчена на ищцата е
именно тази приложена към ЛТД на ищцата. С оглед оспорване и на двете страни, че
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение се основава на две различни по
съдържание заповеди, то всяка от страните следва да докаже своите твърдения.
С оглед събраните по делото доказателства, по безспорен и категоричен начин се
доказа, че заповедта, която е издадена и връчена на ищцата е именно тази приложена към
ЛТД, а не този, която се представя от ищцата. На първо място, от свидетелските показания
на свидетелката **** ***. се установява, че заповедта, която ищцата представя към исковата
молба е била в работен вариант и е изтеглена от ищцата от електронната поща, до която
същата е имала достъп, а от друга страна по безспорен и категоричен начин се доказа от
изготвената по делото съдебно-графическа експертиза, че подписът, положен за
„Управител" в ЗАПОВЕД № 42 от 04.10.2024 год. за прекратяване на трудовия договор на Л.
С. Г., представена с отговор на искова молба и съдържаща се в оригинал в ЛТД на Л. С. Г.,
/лист 22 от делото, фото - 3 и 4/ е изписан от управителя ****, ЕГН **********, докато
подписите, изпълнени и отразени за „Управител" и „Работодател" в ЗАПОВЕД № 42 от
04.10.2024 г. на Управителя на фирма „РИЛА МИЛК-МЕС" ЕООД, с ЕИК *********, за
прекратяване на Трудовия договор на Л. С. Г., ЕГН **********, представена с исковата
молба /лист 11 от делото, фото - 1 и 2/ не са изписани от ****, ЕГН **********, а от някой
друг. Ето защо, съдът приема, че заповедта, която е приложена към ЛТД е изготвена от
управителя на дружеството и подписана от него, поради което намира възражението на
ищцата, че заповедта приложена към исковата молба й е връчена, за неоснователно, тъй като
се доказа по безспорен начин, че тази заповед не е подписана от управителя.
По първото възраженията направени от ищеца в исковата молба, съдът намира
следното:
Съгласно практиката на ВКС- решение № 464/26.05.2010 г. по гр.д.№ 1310/2009 г., ІV
г.о.ВКС; решение № 58/13.03.2012 г. по гр.д.№ 304/2011 г., ІV г.о. ВКС е прието, че
неправилната правна квалификация, дадена от работодателя в заповедта за дисциплинарно
уволнение, не се отразява върху законността на уволнението, защото предмет на
10
установяване в съдебното производство е извършено ли е дисциплинарно нарушение
съобразно фактическите основания изложени в заповедта за уволнение,т.е.доказване на
осъществените от работника или служителя подробно описани в заповедта нарушения. По
въпроса за необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно наказание с оглед
изискванията на чл.195, ал.1 КТ,Върховният касационен съд се е произнесъл в решение №
304/02.07.2010 г. по гр.д.№ 723/2009 г., ІV г.о., решение № 201/17.03.2010 г. по гр.д.№
38/2009 г., ІV г.о.и др., а именно- разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ предвижда точно
определени изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае
се до задължителни реквизити - сведения относно нарушителя, конкретното нарушение,
описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на
нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се
налага дисциплинарното наказание. Липсата само на един от посочените реквизити е
достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл.195, ал.1 КТ е императивна. Изискването
за мотивиране е продиктувано от принципа за равнопоставеност на страните по едно
гражданско правоотношение, каквото е и трудовото. Освен това този принцип се отнася и до
страните в гражданския процес. Липсата на мотиви, било изцяло или частично, поставя
работника или служителя в положение на изненада, тъй като той трябва да получи пълна
информация за обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното наказание, за да
може да ги прецени, както и да ги обори при евентуалното им оспорване пред съда. Липсата
на изискуемите се от закона реквизити в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
е толкова съществено, че то не може да бъде санирано в хода на съдебния спор, тъй като се
касае до задължително спазване на предвидена в закона форма. Освен това липсата на
мотиви в заповедта за дисциплинарно наказание прави невъзможен и съдебния контрол при
оспорване на наказанието.По въпроса за критериите за определяне на дисциплинарното
наказание по чл.189, ал.1 КТ и задължението на съда да извърши съдебен контрол за тяхното
изпълнение, също е налице задължителна практика на ВКС – решение № 372/01.07.2010 г.
по гр.д.№1040 г., ІV г.о.,според което дисциплинарното наказание се определя по преценка
на работодателя или на определено от него лице. Тази преценка следва да се основава на
всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в
това число значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед
настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата,
при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на
работника/служителя към конкретното неизпълнение и въобще поведението му при
полагането на труд. При оспорване на наказанието съобразяването му с тези обстоятелства е
предмет на съдебния контрол.
Съдът намира, че процедурата по налагане на дисциплинарно наказание не е спазена.
Оспорената заповед не отговаря на изискването по чл. 195 КТ.
Изискванията на чл. 195 КТ относно съдържанието на заповедта за дисциплинарно
наказание са изпълнени, когато нарушението е конкретизирано в достатъчна степен - с оглед
защитата на работника или служителя и за да бъде осъществен съдебният контрол за
законност на наложеното наказание. Тези изисквания са налице, когато: в искането за даване
на обяснения и в заповедта за налагане на наказание нарушението е посочено по разбираем
за работника начин и когато в отношенията между работника и работодателя е ясно за какво
е наложено наказанието. Наличието на яснота се установява от поставените от работодателя
въпроси по повод на дисциплинарното нарушение и дадените от работника или служителя
отговори по чл. 193 КТ. Наличието на дадени писмени обяснения от страна на работника /по
връченото му искане за даване на обяснения/, когато в искането нарушението на трудовата
дисциплина е било посочено по разбираем за работника начин, са достатъчни да установят,
че същият е бил наясно с причините за уволнението му. В този смисъл Решение № 7 от
23.01.2018г. на ВКС по гр. д. № 1393/2017 г., III г. о., ГК.
11
Видно от процесната заповед № 42/04.10.2024 г. е, че на ищеца е наложено
дисциплинарното наказание "уволнение", на основание чл. 188, т. 3 от КТ, и чл. 190, ал. 1 т.
3 чл. 190 ал. 1 т. 4, пр. 1 в част „злоупотреби с доверие на работодателя“, чл. 187, ал. 1 т. 3
пр. 1 в частта „неизпълнение на възложена работа“ и при спазване изискванията на чл. 189,
чл. 193, ал. 1, чл. 192, ал. 1 и чл. 194 КТ. В заповедта като нарушение което е извършила
ищцата е посочено, нарушение на трудовата дисциплина : присвояване на суми от
продадени стоки собственост на „Рила Милк Мес“ ЕООД. Посочено е още, че Л. С. Г. не е
изпълнила възложената работа, злоупотребила е с доверието на работодателя, не е
изпълнила трудовите си задължения точно и добросъвестно, което е грубо нарушение на
задълженията за добросъвестно изпълнение на трудовите задълженията, съгласно чл. 125 от
Кодекса на труда.
Нито в издадената заповед, нито от разпита на свидетелите се установи датата на
извършване на нарушението, а отделно от това не са описани и обективните и субективни
признаци, които според ответника са извършени от ищцата. Посочено е най-общо
злоупотреба с доверие и неизпълнение на възложена работа, но от издадената заповед не
става ясно, какво точно не изпълнила ищцата и на коя дата.
Посочването на датата на извършване на нарушението е от съществено значение, за да
се определи дали оспорената заповед е издадена в рамките на давностния срок по чл.358,
ал.1, т.2 вр. ал.2, т.1 КТ.
Преди издаване на заповедта е изготвена покана за предоставяне на обяснения на
служителя по реда на чл. 193 КТ, но видно от същата е, че отново най-общо са посочени
нарушенията, но не става ясно от тях, за какъв период се иска ищцата да даде обяснения,
респ. кога се твърди, че са извършени тези нарушения. Не само в заповедта, но и в поканата
за даване на обяснения за ищцата не е било ясно срещу какво да се защитава, за какъв
период от време й се искат тези обяснения, или за конкретни дати. Отделно от това не става
ясно, дали е извършено едно нарушение, или системност от нарушения.
Няма спор в практиката, сред която Решение № 43 от 07.03.2018г. на ВКС по гр. д. №
2085/2017 г., IV г. о., ГК, че нарушенията може да са конкретизирани в отделен документ,
към който заповедта да препраща, но с него служителят следва да бъде изрично запознат
преди или най-късно до искането за обяснения по тях. Правилото произтича от изискването
служителят да бъде наясно с констатираните негови простъпки, които следва да се уточнят
по време и обстоятелства на извършване. Само при конкретно упоменати нарушения може
да се счете, че е изпълнено изискването за предоставяне на възможност на адресата да даде
обяснения по случая, съответно за мотивиране на заповедта. Няма пречка нарушението да
бъде конкретизирано с период на извършването му, особено когато става дума за нарушения
на дисциплината, които се осъществяват чрез бездействие, но този период следва да е
разумно ограничен, така че да не касае срок, към който дисциплинарната отговорност е
изключена по правилото на чл. 194 КТ. С Решение № 76/10.07.2012г. по т. д. № 490/2011 г. на
ВКС, I т. о, се приема, че материалната доказателствена сила е присъща на
свидетелстващите документи, а когато те са официални, т. е. издадени от длъжностно лице в
кръга на службата му по установените форма и ред /чл. 179, ал.1 ГПК/, с тях валидно се
осъществява доказване на обективираните в тях факти, което съдът е длъжен да зачете при
формиране на решението му по спора. Този извод произтича от определената от закона
доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи, които, ако са автентични
и не са били оспорени по надлежния ред, обвързват съдебния състав да приеме за доказани
материализираните в тях изявления и действия.
При преценка за спазване на изискването за описване на вида и периода на
нарушението, с оглед възможността на служителя да се защити, този съдебен състав намира,
че то не е спазено, а оспорената заповед – е немотивирана.
Да, по делото е видно, че е изготвена докладна записка от **** ***., която е
12
констатирала нарушенията при преглед на видеозаписите, но дори и в докладната записка се
посочва, че на 13.08.2024 година е извършила преглед на камерите, но не става ясно на кои
дати е констатирано нарушението описано в докладната записка. Отделно от това, както се
посочи и по-горе, съгласно Решение № 43 от 07.03.2018г. на ВКС по гр. д. № 2085/2017 г.,
IV г. о., ГК, нарушенията може да са конкретизирани в отделен документ, но изрично е
посочено, че заповедта следва да препраща към него и служителят да е запознат със същия
преди или най-късно до искането за обяснения по тях. Видно от приложената по делото
заповед, е, че същата не се препраща към изготвената докладна записка.
В конкретния казус от съдържанието на процесната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание може да се заключи, че тя не отговаря на изискванията на чл. 195,
ал. 1 КТ, доколкото в същата липсва посочване дата на извършване на нарушението, липсва
и точно и конкретно описание на нарушението. Работодателят се е ограничил до посочване
единствено – злоупотреба с доверие на работодателя и неизпълнение на възложената работа,
като е посочил присвояване на суми от продадени стоки, собственост на ответника. Съдът
намира, че от така отразеното в заповедта нарушение не става ясно кога е било извършено,
системно, постоянно ли е, еднократно или изолирано. Нарушението е посочено бланкетно,
без конкретика и без прецизиране на момента, в който е допуснато. В случая в заповедта не
е отразено, че констатираното нарушение препраща към изготвен доклад, в който същото да
е индивидуализирано по разбираем за ищеца. Видно от съдържанието на заповедта, че в нея
не са посочени обстоятелства и данни кога, на коя дата или период от време ищцата е
извършила вменените й нарушения.
С оглед липсата на посочените по-горе реквизити в издадената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание, съдът намира, че същото е толкова съществено, че то не може да
бъде санирано в хода на съдебния спор, тъй като се касае до задължително спазване на
предвидена в закона форма, поради което на това основание процесната заповед следва да
бъде отменена.
Предвид гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че предявеният иск е
основателен, поради което ще следва да бъде уважен, като се отмени процесната заповед,
като незаконосъобразна.
На основание чл. 83, ал. 1, т.1 ГПК, ищцата е освободена от държавни такси.
С оглед изхода от спора и по аргумент на противното на чл.359 от КТ и на основание
чл. 78, ал.6 от ГПК ответната страна дължи да заплати дължима държавна такса по исковете
- по двата неоценяеми по чл.344, ал.1, т.1 от КТ - в размер на 80,00 лева. По делото са
направени разноски и за заплащане на възнаграждение на вещо лице по допуснатата и
назначена съдебно-графическа експертиза в размер на 600,00 лева, платени от бюджета на
съда. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС - Благоевград
сумата в размер общо на 680,00 лв. Следва да се заплати и 5,00 лв. в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист за събиране на горните суми.
От ищеца е направено искане за присъждане на сторените по делото разноски, които на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед уважаването на исковете ответната страна следва да
заплати. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие ищецът е
сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200,00 лв., както и
възнаграждение за явяване на повече от две съдебни заседания в размер общо на 400 лева,
250 лева за третото заседание и 150 лева за четвъртото. От страна на ответната страна е
направено възражение за прекомерност.
По отношение на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, съдът
съобразявайки задължителна за националните юрисдикции практика на СЕС, която има
превес над националната такава, както и всички налични и установени обективни фактори,
имащи отношение към преценка на вида, естеството и обема на свършената работа,
изразяващи се в подаване на искова молба, ангажиране на писмени доказателства, по делото
13
са проведени 4 редовни открити съдебни заседания на които е присъствал процесуалния
представител на ищеца, проведен е разпит на трима свидетели, изслушано е заключението
по допуснатата съдебно-графическа експертиза, депозирано е и писмено становище, в което
е изразено становище о същество на делото, съответно делото се отличава с не толкова
висока фактическа и правна сложност, намира, че претнедирания размер на адвокатско
възнаграждение не е прекомерен. Ето защо ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ищеца сумата от 1600,00 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 344, ал.1, т.1 от Кодекса на
труда, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението и прекратяването на
трудовото правоотношение между Л. С. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***** и
"РИЛА МИЛК - МЕС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Област
****, представлявано от *****, за незаконосъобразно и ОТМЕНЯ Заповед № 42/04.10.2024
година, издадена от управител на "РИЛА МИЛК - МЕС" ЕООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, "РИЛА МИЛК - МЕС" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: Област ****, представлявано от *****, да
заплати на Л. С. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес : гр. *****, сумата от 1600,00 лв.
/хиляда и шестстотин лева/, представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА "РИЛА МИЛК - МЕС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: Област ****, представлявано от *****, да заплати по сметка на Районен съд -
Благоевград сумата от 680,00 лв. /шестстотин и осемдесет лева/, представляваща държавна
такса по предявения иск и възнаграждение на вещо лице, както и 5,00 лева /пет лева/, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на горната сума.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Благоевград в
двуседмичен срок, считано от посочения по реда на чл. 315, ал. 2 ГПК ден за обявяването му
– 12.06.2025 г.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
14