№ 15
гр. Дупница, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20241510100745 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на О. В. Г. срещу В. В. С..
Ищецът твърди, че между страните било налице облигационно правоотношение, възникнало
въз основа на писмен договор за заем, сключен на 09.09.2022г., по силата на който
предоставил на ответната страна заем в размер на 2000 лв., който следвало да бъде върнат в
6-месечен срок. Заявява, че заемателят не изпълнил договора, като не върнал заетата сума.
Моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че последният дължи
следната сума, за която в полза на ищеца имало издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 108/2024г. по описа на РС-Дупница: 2000 лв., представляваща подлежаща
на връщане сума, предоставена по сключен между страните договор за заем от 09.09.2022г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 19.01.2024г. до изплащане на
вземането.
Ответникът е получил препис от исковата молба чрез назначения от съда особен
представител, по която е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Оспорва подписа в договора за заем да принадлежи на
ответника. Отрича ответникът да е получил заетата сума, като счита, че непредаването на
заетата сума води до неосъществяване на фактическия състав на договора за заем. Моли за
отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1
ЗЗД.
1
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на
облигационно правоотношение по твърдения от него договор за заем (т.е. че е налице
съгласие за предаване и връщане на предоставената от ищеца на ответника парична сума),
предаването на сумата на заемателя, изискуемостта на претендираната сума.
При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответната страна е да докаже
връщането на предоставения заем.
В случая от представения по делото договор от 09.09.2022г., сключен между О. В. Г. и В. В.
С. е видно, че последният е получил заем от 2000 лв. за срок от 6 месеца. Изявлението на
ответника има характера както за заявено съгласие за сключване на договора, така и
обективира признание за получаване на заетата сума при подписване на договора.
Недоказано е възражението на ответната страна, че договорът не бил подписан от В. В. С..
От приетата и неоспорена от страните съдебно-графическа експертиза се установява по
несъмнен начин, че процесният договор е подписан от ответника. В същия смисъл са и
показанията на разпитания по делото свидетел (В.а Г.а), която заявява, че е пряк свидетел-
очевидец на сключването на договора и предаването на заетата сума. Независимо от
изтъкваната от ответната страна заинтересованост на свидетеля (съпруга на ищеца),
пресъздаваните от същата обстоятелства са в синхрон с приетата експертиза и представения
писмен документ.
Ето защо, следва да се приеме, че е осъществен фактическият състав на предявеното
вземане.
По изложените съображения предявеният иск за сумата от 2000 лв. се явява основателен и
като такъв следва да се уважи изцяло. При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, право на разноски има ищецът. Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС с
решението по чл. 422 ГПК съдът се произнася и по дължимостта на разноските в
заповедното производство. Следователно ответникът следва да заплати в полза на ищеца,
следните разноски: 40 лв. - държавна такса в заповедното производство, 500 лв. – адвокатско
възнаграждение в заповедното производство, 40 лв. - държавна такса в исковото
производство, 500 лв. – адвокатско възнаграждение в исковото производство, 400 лв. –
разноски за особен представител и 350 лв.– разноски за експертиза.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. В. С., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Дупница, ул. *** дължИ на О. В. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр.
Дупница, ул. ***, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, сумата от 2000
ЛЕВА - подлежаща на връщане сума, предоставена по сключен между страните договор за
заем от 09.09.2022г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
19.01.2024г. до окончателното плащане, за която сума има издадена заповед за изпълнение
2
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 108/2024г. по описа на Районен съд – Дупница.
ОСЪЖДА В. В. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Дупница, ул. *** да заплатИ на О.
В. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. Дупница, ул. *** сторените по делото разноски, както
следва: 40 ЛЕВА - държавна такса в заповедното производство, 500 ЛЕВА – адвокатско
възнаграждение в заповедното производство, 40 ЛЕВА - държавна такса в исковото
производство, 500 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение в исковото производство, 400 ЛЕВА
- разноски за особен представител и 350 ЛЕВА – разноски за експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок
от датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
3