Определение по дело №1550/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 2309
Дата: 3 октомври 2022 г. (в сила от 3 октомври 2022 г.)
Съдия: Росен Димитров Парашкевов
Дело: 20222100501550
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2309
гр. Бургас, 03.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501550 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод частна жалба от Д.
К. Д., ЕГН **********, от гр. Н., кв. Ч. № *, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
„Раковски“ № 2 чрез адвокат Станко Кралев, против Определение № 4880 от
12.09.2022 г., постановено по гр.д. № 5802/2022 г. по описа на Районен съд –
Бургас, с което съдът е прекратил производството по делото и изпратил
същото по подсъдност на Софийски районен съд.
Недоволство от така постановеното определение изразява частният
жалбоподател, който го намира за неправилно и немотивирано. Моли съда да
го отмени и върне делото на БРС за произнасяне по същество. Излага
съображения. Счита, че при подаване на исковата молба ищецът е съобразил
общата подсъдност по чл.105 от ГПК във връзка с императивното правило на
чл.108 ал.2 от ГПК, като твърди, че районът, в който е възникнал служебното
правоотношение между страните, е Районен съд гр. Бургас. Твърди, че БРС,
посочвайки нормата на чл.158 от ЗМВР, не е изискал документи за това, дали
назначаването е станало от Министъра на вътрешните работи или от
определено от него лице от състава на министерството. Позовава се на
съдебна практика.
Съдът, като съобрази закона, намира за установено следното:
Производството по гражданско дело № 5802/2022 г. на БРС е
образувано по искова молба от частния жалбоподател Д. Д., против ОД на
1
МВР гр. Бургас, за присъждане на претендираните суми от 330 лева главница
и 33 лева лихва, представляващи допълнително възнаграждзени еза положен
извънреден труд за периода от 01.08.2019 г. до 09.07.2020 г. Ищецът е
посочил, че в този период е полагал труд по 12-часови работни смени като п.
при РУ – Н., като районното управление е на подчинение на Областна
дирекция на МВР – Бургас.
С обжалваното определение БРС е счел, че ответникът по делото е
държавно учреждение – поделение и структура съгласно чл.37 ал.1 т.2 от
ЗМВР и че трудовото правоотношение на частният жалбоподател е
възникнало по силата на заповед на Министъра на вътрешните работи по
чл.158 от ЗМВР. Посочил е, че ищецът не се е възползвал от предоставената
възможност по чл.114 от ГПК , поради което е счел, че съобразно
разпоредбата на чл.108, ал.2 от ГПК делото следва да бъде изпратено на
Софийски районен съд.
Настоящата съдебна инстанция намира постановеното определение за
неправилно и незаконосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл.108 ал.2 от
ГПК исковете предявени срещу Държавата и държавни учреждения,
включително поделения и клонове на последните, се предявяват пред съда, в
чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът.
Ищецът, предявявайки претенцията си пред Бургаския районен съд, предвид
служебния характер на правоотношението, може да предяви претенцията
както по месторабота съобразно разпоредбата на чл.114 от ГПК, така и с
оглед издадената заповед за назначаване от Директора на ОД на МВР гр.
Бургас. В първия случай по месторабота на ищеца и във връзка с чл. 114 от
ГПК, исковата молба би била подсъдна на НРС, а във втория на БРС, тъй като
заповедта за назначаване се издава от Директора на ОДМВР гр. Бургас. В
случая ищецът очевидно не се е възползвал от правото си на избор по чл.114
от ГПК, предявявайки исковете пред Районен съд – Бургас. Възражение за
местна неподсъдност по чл.114 от ГПК не може да се прави от ответника по
спора или да се повдига служебно от съда, тъй като в случая става дума за
избор на подсъдност и избора за това е предоставен на ищеца. Дадената
възможност по чл.108 ал.2 от ГПК за служебно произнасяне досежно
подсъдността според настоящата съдебна инстанция не се отнася до
изборната подсъдност по чл.114 от ГПК. В този смисъл съдът намира, че
районният съд неправилно е постановил изпращане на делото по подсъдност
2
на Софийски районен съд /касаещо хипотезата на чл.158 от ЗМВР/, което
налага отмяна на определението и връщане на делото на БРС за произнасяне
по същество.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определение № 4880 от 12.09.2022 г., постановено по
гр.д. № 5802/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което
производството по делото е прекратено и делото изпратено по подсъдност на
Софийски районен съд.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за произнасяне по
предявените искове.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3