№ 592
гр. София, 04.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110212248 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. С. А.-Й., ЕГН ********** срещу
наказателно постановление № 21-4332-013858/08.07.2021 г., издадено от
Даниела Димитрова Дескова – началник сектор при ОПП-СДВР, с което е
санкционирана, както следва: 1.) на основание чл. 185 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./
й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00
/двадесет/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП; 2.) на основание чл. 175,
ал. 1, т. 5 ЗДвП са й наложени кумулативно административни наказания
„глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“
ЗДвП.
В депозираната жалба не се оспорва съответствието на възприетите от
административните органи фактически положения с обективната
действителност, а единствено са инвокирани оплаквания за ясна
несправедливост на наложените административни наказания.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призована, явява се
лично, като поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Апелира към
1
съда да „преразгледа наложените наказания“ и при наличието на процесуална
възможност „да отмени НП“.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение №
221988/24.06.2021 г., чието съдържание е нечетливо, съставен от Е.З.П. – мл.
автоконтрольор при ОПП-СДВР при условията на чл. 40, ал. 3 ЗАНН и в
присъствието на двама свидетели, чиито имена са изписани неразбираемо, е
констатирано, че на 06.07.2020 г. около 08:40 часа в гр. София
жалбоподателят А.-Й. е нарушила разпоредбите на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, като след съставянето му препис от същия е
връчен лично на привлеченото към отговорност лице.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 21-4332-013858/08.07.2021 г. от Даниела
Димитрова Дескова – началник сектор при ОПП-СДВР, с което
жалбоподателят А.-Й. е санкционирана, както следва: 1.) на основание чл. 185
ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00
/двадесет/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП; 2.) на основание чл. 175,
ал. 1, т. 5 ЗДвП са й наложени кумулативно административни наказания
„глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява
2
МПС“ за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“
ЗДвП за това, че на 06.07.2020 г. около 08:40 часа в гр. София, ж.к. „Люлин“,
по ул. „Орион“ с посока на движение към блок № 743 посоченото лице
управлява лек автомобил марка „Дачия“ с рег. № СТ №№№№ РМ и след
кръстовището с бул. „Д-р Петър Дертлиев“, поради недостатъчен контрол
върху МПС при избягване на препятствие на пътя /дупка/ реализира ПТП с
паркирания вдясно на платното за движение лек автомобил марка
„Фолксваген“ с рег. № СВ №№№№ ВТ, като му нанася щети в задната част,
който вследствие на удара се блъска в паркирания пред него лек автомобил
марка „Нисан“ с рег. № СВ №№№№ НК, причинявайки му щети в областта на
задната броня, след което водачът слиза от превозното средство, маха с ръка
и напуска ПТП без да уведоми органите на МВР за случая.
Препис от НП е връчен лично на въззивника на 05.09.2022 г., а
жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е
депозирана в законоустановения 14-днвен срок в регистратурата на СРС на
14.09.2022 г., видно от поставения печат върху нея.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност и в
предвидените от разпоредбата на чл. 34 ЗАНН давностни срокове, но въпреки
това същите не могат да доведат до законосъобразното възникване,
3
респективно ангажиране на административнонаказателната отговорност на
въззивника А.-Й., поради допуснати неотстраними съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото й на защита.
Макар и да не е наведено като възражение в жалбата, настоящият
съдебен състав служебно констатира, че съставеният от свидетеля Е.П. АУАН
е нечетлив, което препятства узнаването на вменените на жалбоподателя
административни нарушения от фактическа страна, в който смисъл е и
изричното изявление на А.-Й. в проведеното на 03.11.2022 г. о.с.з. Визираният
порок е неотстраним в съдебната фаза на процеса и на практика се приравнява
на липсата на съставен акт, който да постави валидно началото на
административнонаказателното производство. Волята на актосъставителя е
обективно неустановима, въпреки положените усилия от съда да дешифрира
ръкописния текст, а това мотивира извод, че процесното НП следва да бъде
отменено изцяло на формално основание.
Независимо от изложеното, от прочита на оспореното НП е видно,
че наказващият орган не е изпълнил акуратно задълженията си по чл. 57, ал.
1, т. 5 ЗАНН за детайлно описание на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„в“ ЗДвП и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в
обективната действителност. Обсъденият нормативен регламент предвижда,
че ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните
работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват
дадените им указания. В НП не са изложени твърдения, че водачите на двата
повредени автомобила са се намирали на мястото на ПТП и че между тях и
жалбоподателя А.-Й. не е постигнато съгласие за причините, довели до
произшествието, от който момент възниква задължението за уведомяване на
органите на МВР и тяхното изчакване. В конкретиката на настоящия казус
по-скоро се касае за неоказване на съдействие относно установяване на
вредите от произшествието, но това правно задължение е различно и
произтича от разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП.
Констатираната непълнота при словесното описание на обвинението в
издаденото НП не би могла да бъде запълнена от анализа на доказателствения
материал, тъй като е рефлектирала неблагоприятно върху гарантираното от
4
закона право на защита на жалбоподателя да узнае параметрите на
претендираната спрямо нея юридическа отговорност. Допуснатото
съществено процесуално нарушение представлява поредно самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление в обсъдената част и
обезпредметява разглеждането на въпроса дали произшествието е причинено
виновно от въззивника.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до липсата на адекватно организирана
защита от страна на жалбоподателя М. А.-Й..
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде
отменено изцяло, без да се обсъжда въпросът за неговата правилност, в т.ч. и
останалите релевирани възражения в жалбата.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2, т.
1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 21-4332-
013858/08.07.2021 г., издадено от Даниела Димитрова Дескова – началник
сектор при ОПП-СДВР, с което жалбоподателят М. С. А.-Й., ЕГН **********
е санкционирана, както следва: 1.) на основание чл. 185 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./
й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 /двадесет/
лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП; 2.) на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
ЗДвП са й наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в
размер на 100,00 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 1 /един/ месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, като
незаконосъобразно.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6