РЕШЕНИЕ
№ 660
гр. Бургас, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100500669 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на „Кредит инс“ –
АД – гр.София - ищец по предявения иск, срещу Решение №306/17.02.2022г.,
постановено по гр.д.№4100/21г. по описа на БРС, в частта, с което са отхвърлени
исковете на въззивника, да бъде прието за установено по отношение на ответника М.
Д. К., че същата дължи на ищеца: сумата 135 лева – договорна лихва за периода
18.01.20г. – 18.05.20г.; сумата 133.77 лева – законна лихва, за периода 19.01.20г. –
05.04.21г. дължими по договор за потребителски кредит „Екстра“,
№93702/16.11.2019г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 12.04.2021г. по ч.гр.д.№2463/2021г. на БРС.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение в обжалваната
част и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което исковете
да бъдат уважени. Излага съображения, с които опровергава извода на БРС за
нищожност на договора, поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като счита, че е
спазил изискванията на закона при определяне и посочване на годишния процент на
разходите и неговия размер – 49.7%. Според въззивника, таксата „гарант“ не следва да
се включва в ГПР – излага съображения за нейното естество и уведомяване на
кредитополучателя за дължимостта й. Намира, че дори клаузата за тази такса да е
нищожна, тя не води до нищожност на договора и излага съображения, за да обоснове
извод, че договорната и законната лихва се дължат.
Въззиваемият – ответник М. Д. К. представя в срока по чл.263, ал.1 ГПК
писмен отговор на въззивната жалба. В него въззиваемата страна излага съображения
за потвърждаване на обжалваното решение. Според ответницата, дори кредиторът да е
спазил нормата на члл.11, ал.1, т.10 ЗПК, не е спазил тази на чл.11, ал.1, т.12 и чл.11,
ал.2 ЗПК; в договора се съдържа информация по чл.11, ал.1, т.20 ЗПК – излага
съображения.
Въззиваемата анализира законовите предпоставки, регламентиращи договора за
потребителски кредит, за да обоснове извод, че процесния договор не отговаря на
1
изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и 10 ЗПК, противоречи на Директива 2008/48/ЕО,
поради което е нищожен и в полза на кредитора следва да се присъди само чистата
стойност на кредита.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване
на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства,
намира че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, относно сключен между страните договор за потребителски кредит
„Екстра“ № 93702 от 18.11.2019 година, Общи условия на Кредит Инс, договор за
предоставяне на гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014 година, сключен
между „Кредит Инс“ ООД и „Бикнел Корп“ ООД, заверени по правилото на чл.183 от
ГПК, сумата по който в размер на 900 лева е преведена на ответницата 18.11.2019
година. С помощта на съдебно – икономическа експертиза, съдът е установил, че
съгласно представено извлечение от кредитен софтуер от ищеца общото задължение на
ответника е както следва: 750 лева главница, сумата 135, 00 лева договорна лихва 427,
50 лева договорна такса „гарант“ за периода от 18.01.20202 година до 18.05.2020
година, 133,77 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от
19.01.2020 година до 06.04.2021 година. Установил е извършено плащане по договора
за потребителски кредит по кореспондентска сметка Кеш терминал на сума в общ
размер от 262 лева, отразени при ищеца като погасени: сумата 150 лева главница,
сумата 27 лева договорна лихва, сумата 85,50 лева такса гарант. Установил е, че за
процесните суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК от 12.04.2021г. по ч.гр.д.№2463/2021г. на БРС. Поради това и на осн. чл.272
ГПК, въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение
в тази им част.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, намира, че не са налице основания за неговата
нищожност или недопустимост, следователно решението е валидно и допустимо. Като
взе пред вид събраните поделото доказателства, становищата на страните и като
съобрази Закона съдът намира, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно. Мотивите на първоинстанционния съд въззивната инстанция споделя
на осн. чл.272 ГПК и в тази им част.
В допълнение следва да се каже: В едностранното заповедно производство
съдът следи за валидността на правоотношенията от външна страна – напр. проверява
съответствието с чл.19, ал.4 ЗПК съобразно размера на ГПР, посочен в договора, без да
анализира неговите компоненти и елементи. Настоящото производство е исково – по
чл.422 ГПК. Предявен е иск за установяване съществуването на задължение за
заплащане на главница, възнаградителна лихва, такса „гарант“ и мораторна лихва по
договор за потребителски кредит. За разлика от заповедното, в двустранното исково
производство по направено от страната възражение, съдът следва да обсъди всички
предпоставки за валидност на договора, в т.ч. дали ГПР е формиран съобразно закона.
Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид,
в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно нормата на §1,
т.1. ДР ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия“.
Цитираните разпоредби водят до извод, че в общия разход по кредита, формиращ
годишния процент на разходите, следва да бъдат включени, респ. – да са отразени в
крайния му размер и сумите, напр. неустойки и/или такси за услуги, които са пряко
2
свързани с договора за кредит и са известни на кредитора, които потребителят трябва
да заплати.
В настоящия случай между страните е договорена дължима от потребителя
„такса гарант“, поради непредставена от него банкова гаранция. Същата съставлява
възнаграждение за „Бикнел Корп“ – ООД, с което кредиторът е сключил договор и
което гарантира вземанията по отпуснатите потребителски кредити. Тази такса е
включена в погасителния план още към датата на сключване на договора, в
самостоятелна колона „оскъпяване“, следователно тя има характер на разход по
кредита, пряко свързан с него и известен на кредитора, който потребителят трябва да
заплати. Но тази „такса“ по признание на кредитора не е включена като елемент при
определяне на годишния процент на разходите, а включването й би довело до
надвишаване на размера, посочен в нормата на чл.19, ал.4 ЗПК. Така според въззивната
инстанция, е нарушена нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, досежно размера на ГПР.
Нарушена е и разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, т.к. макар договорът формално да
съдържа посочен ГПР в законовия размер – 49.7 %, този процент не е коректен и не е
определен законосъобразно, доколкото в ГПР не е включена и горепосочената „такса“.
Съобразно нормата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11,
ал.1, т.10, договорът за потребителски кредит е недействителен. На осн. чл.23 ЗПК,
потребителят дължи само чистата стойност по кредита. Поради това всички извършени
плащания по договора, в общ размер на 262 лева следва да се приспаднат от дължимата
главница. Така потребителят остава да дължи 638 лева, колкото са присъдени от БРС.
Поради изложените съображения, искът е основателен за този размер. В
останалата част е неоснователен. Първоинстанционното решение, с което е отхвърлен,
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
В полза на процесуалният представител на въззиваемата страна – адв.
Балбазанова, следва да се присъди адвокатско възнаграждение, при условията на чл.38,
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, в размер на 300 лева.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №306/17.02.2022г., постановено по гр.д.№4100/21г.
по описа на БРС.
ОСЪЖДА „ Кредит Инс“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Цар Борис III“ № 85, Мецанин, представлявано от
изпълнителния директор, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Васелина Балбазанова, вписана в
адвокатска колегия – Бургас, сумата 300.00 ЛЕВА, представляваща разноски за
осъществено процесуално представителство на ответника М. Д. К. ЕГН ********** в
производството по гражданско дело № 4100 по описа на Бургаски районен съд за 2021
година.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3