Присъда по дело №846/2023 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 45
Дата: 19 септември 2023 г. (в сила от 5 октомври 2023 г.)
Съдия: Георги Димов Пепеляшев
Дело: 20232100200846
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 юли 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 45
гр. Бургас, 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
СъдебниКРЪСТИНА АН. ГЪРНЕНКОВА

заседатели:ЯНКА П. КИРОВА
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
и прокурора Иван Г. Иванов
като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Наказателно дело от
общ характер № 20232100200846 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Х. Х. О. – роден на ***** г. в гр. К., обл. Б.,
живущ в *************, *****, ***** гражданин, ***** образование, *****,
*****, *****, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 09.12.2019 г.,
около 11:45 часа, на км.9+400 м. от третокласен път № 7305, в посока на
движение от с. Съединение, общ. Сунгурларе, обл. Бургас към с. Люляково,
общ. Руен, обл. Бургас, при управление на МПС – лек автомобил марка
„БМВ”, модел „530 Д” с peг. № *****, нарушил правилата за движение по
пътищата в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ч: за ППС от категория „В“, извън населено
място – 90 км/ч“, като реализирал движение с автомобила със скорост от
около 117 км/час, като допуснал настъпването на пътнотранспортно
1
произшествие – челен удар с лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Бора“ с peг. № *****, управляван от А. Ф. М. с ЕГН ********** и по
непредпазливост причинил смъртта на Х. М. Е. с ЕГН **********, от с. С.,
общ. Р., обл. Б., настъпила на 15.12.2019 г., както и четири средни телесни
повреди на А. Ф. М. с ЕГН **********, изразяващи се в: 1. мозъчна контузия
с хеморагично огнище фронтално вляво, които са довели до разстройство на
здравето, временно опасно за живота; 2. белодробна контузия вдясно и
плеврални изливи двустранно, които са довели до разстройство на здравето,
временно опасно за живота; 3. фрактура на 5-ти лумбален прешлен,
причинила трайно затруднение движението на снагата за срок от около 10-12
месеца; 4. фрактура на предна горна част на лява илиачна кост, причинила
трайно затруднение движението на ляв долен крайник за срок от около 2
месеца, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване
помощ на пострадалите, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „г“ вр.
чл. 343, ал. 3, б. „б“, предл. първо вр. ал. 4, вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 вр.
чл. 58а, ал. 1 от НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ДВЕ ГОДИНИ, като го ОПРАВДАВА по обвинението за извършени
нарушения на правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 1 и по чл. 16,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така
наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.

ЛИШАВА на основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимия
Х. Х. О., със снета по делото самоличност от право да управлява моторно
превозно средство за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

ОСЪЖДА подсъдимия Х. Х. О., със снета по делото самоличност да
заплати по сметка на ОД на МВР Бургас сумата от 2 117,66 лева (две хиляди
сто и седемнадесет лева и шестдесет и шест стотинки) за направените
поделото разноски за експертизи.

Присъдата може да се обжалва или протестира в петнадесетдневен срок
2
пред Апелативен съд Бургас.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


М Т И В И:
Към Присъда № 45/19.09.2023 г. по НОХД № 846/2023 г. по описа на Бургаския
окръжен съд.

Съдебното производството е образувано по внесен от Окръжна прокуратура - Бургас
обвинителен акт против подсъдимия Х. Х. О.. с ЕГН: ********** за извършено
престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „г“, вр. чл. 343, ал. 3, б. „б“ предл. първо, вр. ал. 4, вр. ал.
1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за това, че на 09.12.2019 г., около 11:45 часа, на км. 9+400
м. от третокласен път № 7305, в посока на движение от с. С., общ. Сунгурларе, обл. Бургас
към с. Люляково, общ. Руен, обл. Бургас, при управление на МПС - лек автомобил марка
“БМВ”, модел “530 Д”, с peг №********, Х. О. нарушил правилото за движение по
пътищата визирано в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като реализирал движение с автомобила със
скорост от около 117 км/час, при нормативно разрешена от 90 км.ч. в резултат на което е
изгубил контрол върху управляваното от него МПС, навлязъл в насрещната лента за
движение и е предизвикал пътнотранспортно произшествие с управлявания от пострадалия
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Бора“, като в резултат на настъпилото ПТП е
настъпила смъртта на Х. Е. на 15.12.2019 г. и са причинени четири средни телесни повреди
на А. М., изразяващи се в мозъчна контузия с хеморагично огнище фронтално вляво, които
са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота; белодробна
контузия вдясно и плеврални изливи двустранно, които са довели до разстройство на
здравето, временно опасно за живота; фрактура на 5-ти лумбален прешлен, причинила
трайно затруднение движението на снагата за срок от около 10-12 месеца; фрактура на
предна горна част на лява илиачна кост, причинила трайно затруднение движението на ляв
долен крайник за срок от около 2 месеца, като след деянието е направил всичко зависещо от
него за оказване помощ на пострадалите.
Производството по НОХД № 846/2023 г. на ОС-Бургас е образувано след отмяна на
Решение № 20 от 06.03.2023 г. на Апелативен съд – Бургас, с Решение № 235 от 28.06.2023
г. на ВКС на РБ. С решението си БАС е изменил присъда № 38 от 08.09.2022 г. постановена
по НОХД № 744/2022 г. на ОС-Бургас, с която подсъдимият Х. О. е бил оправдан за
нарушения на правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 1 и по чл. 16, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП. Със същото решение АС-Бургас е намалил наложеното наказание лишаване от
свобода от три години на две години, както и изпитателният срок от пет години на четири
години.
В разпоредителното заседание, проведено по реда на чл. 248 и сл. от НПК, съдът
разгледа искането за конституиране на нова страна и прецени, че е спазен срокът по чл.
247б, ал.4 от НПК. Ето защо и предвид представените писмени доказателства, касаещи
родствените връзки на молителите с пострадалия, и с оглед ТР № 1/2016 от 21 юни 2018 год.
на ОСНГТК, съдът конституира като частни обвинители в наказателното производство А.
Ф. М., Ф. Х. А., Н. Х. Х., Н. Х. М. и А. А. Е..
Съдебното производство се разви и приключи по реда на глава 27 от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението с изключение на
нарушенията на чл. 20, ал. 1 и по чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Предлага на подсъдимия да бъде
наложено наказание при условията на чл. 54 от НК в размер на три години лишаване то
свобода, което да се редуцира на две години лишаване от свобода по правилата на чл. 58а ,
ал. 1 от НК.
Процесуалният представител на частните обвинители адв. Калпакчиев изцяло се
присъединява към казаното от прокурора.
В съдебно заседание, подсъдимият Х. Х. О., редовно призован, се явява, признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като даде съгласие
си да не се събират доказателства за тези факти. В последната си дума моли за по-малко
наказание.
В съдебно заседание, защитникът на подсъдимия адв.Т.Досев изразява становище, че
нарушението на правилата за движение п пътищата е само едно и то е превишена скорост,
каквото е и решението на АС-Бургас, не оспорва обвинението от фактическа страна.
Посочва като смекчаващи обстоятелства - чистото съдебно минало, доброто процесуално
1
поведение, оказаното съдействие на разследването, изразено критично отношение към
извършеното и упоритостта в оказване на помощ на пострадалите веднага след инцидента.
Въз основа на тях, адв. Досев предлага съдът да определи наказанието лишаване от свобода
в минималния предвиден в закона размера, което да бъде редуцирано с една трета и на
основание чл. 66, ал. 1 НК да се отложи за срок от три години. По отношение на другото
наказание лишаване от право да управлява МПС, защитникът предлага да е равен на
наказанието лишаване от свобода.
Подсъдимият Х. Х. О. е роден на ******* г. в гр. К., обл. Бургас, живущ в
**************, *****, ***** гражданин, ***** образование, ******, *****, ******** с
ЕГН **********. Той е правоспособен водач, който притежава свидетелство за
правоуправление № ******* от ****** г с категории „В“ и „М“. Същият се водел на отчет в
ОД на МВР - Бургас, като до 09.12.2019 г. имал допуснати 2 нарушения на Закона за
движението по пътищата (по чл. 137а, ал. 1 и по чл.139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП), за което бил
съответно санкциониран по административен ред.
На 09.12.2019 г. Х. О. потеглил с личния си автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“,
с peг № ********, от с. С., общ. Сунгурларе, обл. Бургас, за гр. Айтос. Към 11:45 часа той се
движел по третокласен път № 7305, в посока от с. С. към с. Люляково, обл. Бургас.
Движението се реализирало по асфалтиран път, без дупки и неравности, при нормална
видимост, със скорост от около 117 км/ч., при нормативно разрешена скорост от 90 км/ч.
Платното за движение било разделено на две ленти за движение с пътна маркировка -
двойна смесена линия. След излизане от ляв завой, Х. О. възприел движещ се на разстояние
пред него в същата пътна лента колесен трактор марка „Мицубиши“, модел „МТ 205 Д“,
управляван от св. Х. А. Х.. По същото време, при същите атмосферни и пътни условия, но в
противоположна посока, със скорост от около 68 км./ч. се движел лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Бора“, с peг № *******, управляван от св. А. М., в който на задната
седалка пътувал Х. М. Е., който бил без колан. Отчитайки по-ниската скорост на движение
на трактора, както и наличието на автомобил в лявата пътна лента, възпрепятстващ
осъществяването на маневра изпреварване, в района на км. 9+400 м. на третокласен път №
7305, от разстояние около 87 м. преди мястото на удара, Х. О. предприел аварийно спиране
чрез задействане на спирачната уредба на автомобила. Вследствие на предприетото спиране,
скоростта на движение на л.а. „БМВ 530Д“ намаляла до около 70 км/ч, като същевременно
автомобила загубил напречна устойчивост, при което подсъдимият загубил контрол върху
управлението му и допуснал той да навлезе изцяло в лентата за насрещно движение. Тогава
настъпил челен удар между предните части на управлявания от обвиняемия л.а. „БМВ 530Д“
с per. № ******** и управлявания от св. А. М. л.а. „Фолксваген“, модел „Бора”, след който
те преустановили движението си. От удара сработили въздушните възглавници на л.а.
„Фолксваген“, модел „Бора“, като св. А. М. била притисната на седалката си, а Х. Е., понеже
бил без поставен предпазен колан, паднал на пода на автомобила, зад предните седалки,
като и двамата получили множество травматични увреждания. Х. О. не бил пострадал
сериозно от удара, поради което излязъл от своя автомобил и отишъл до л. а. „Фолксваген“,
за да окаже помощ на пътуващите в него, като установил, че не може да отвори вратите му,
понеже се били деформирали. Междувременно на мястото на произшествието спрели
преминаващи автомобили, като на помощ се притекли свидетелите А. М., А. А., Р. И.. и др.
С помощта на св. А. М., със щанга подсъдимият отворил предната лява врата и срязал
обезопасителния колан, който св. А. М. била поставила, но се отказали да я изваждат от
автомобила, поради състоянието, в което се намирала. След това отворили задната врата на
автомобила и от него подсъдимият Х. О. и св. А. М. извадили пострадалия Х. Е., който към
него момент бил жив. Поставили го да седне върху постелка, която подсъдимият извадил
междувременно от своя автомобил. Също така, било осъществено обаждане към тел. 112 за
настъпилото ПТП и малко след това на място пристигнали 3 линейки и полицейски
автопатрул. Подсъдимият помогнал да бъдат качени в линейките последователно
пострадалите А. М. и Х. Е., като той бил поет от екипа на третата линейка.
След произшествието пострадалите А. М. и Х. Е. били настанени за лечение в
„УМБАЛ - Бургас“ АД. Поради влошаване на здравословното състояние, на 15.12.2019 г. Х.
Е. починал. След проведено лечение, А. М. била изписана на 21.12.2019 г. След това тя
провела лечение в болница „РЕЯП“ в Република Турция.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза №
295/2019 г., при огледа и аутопсията върху трупа на Х. М. Е. е установено следното: травма
вътре в автомобила - охлузвания по лицето, нараняване съдове на мезото, кръвонасядане на
тялото и охлузвания по лицето, тромби в белите дробове, хроничен пиелонефрит, фрактура
2
на лява китка, дясно бедро и дясна тазобедрена ямка и др. Според вещото лице
непосредствена причина за смъртта на Х. М. Е. е белодробната тромбоза във връзка с
тазовата травма като причината за смъртта е в пряка причинна връзка е настъпилото ПТП.
Всички травми са причинени от удари на тялото в части на купето при възникналото ПТП.
Тези изводи се подкрепят от заключението на назначената по делото тройна
съдебномедицинска експертиза № 593/2021 г. /по писмени данни/, според която
непосредствена причина за смъртта на Х. Е. е белодробна тромбоза, установена
хистологично и при аутопсията на тялото като смъртта на Х. Емурл е в причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП на 09.12.2019 г.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза №
200/2020 г., пострадалата при ПТП А. Ф. М. е получила следните травми: разкъсно-контузна
рана на главата, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Мозъчна
контузия с хеморагично огнище фронтално вляво, което не е наложило оперативно лечение.
Контузията с хеморагията са довели до разстройство на здравето, временно опасно за
живота. Установена е и белодробна контузия в дясно и плеврални изливи двустранно. Тази
травма също се квалифицира като разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Установени са фрактури на четвърта и пета ребрени дъги в дясно, довели до затруднение на
движението на снагата за срок от около 20-25 дни. При пътнотранспортното произшествие
пострадалата е получила и фрактура на пети лумбален прешлен, водеща до трайно
затруднение движението на снагата за срок от около 10-12 месеца, при обичаен ход на
оздравителния процес. Установена е фрактура на предна горна част на лява илиачна кост,
водеща до трайно затруднение движението на ляв долен крайник за срок от около 2 месеца,
също при обичаен ход на оздравителния процес. Според вещото лице всички установени
травми отговарят да са получени при ПТП, като пострадалата е била водач на лекия
автомобил, ударен от навлезлия в насрещното движение друг автомобил. Травмите са в
резултат от удар на главата и тялото в твърди тъпи предмети вътре в автомобила и при
натискане на тялото към седалката от отворилата се въздушна възглавница.
В кръвта на подсъдимия Х. О. / химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза
и Протокол № 486/11.12.2019 г. на БНТЛ при ОД на МВР - Бургас и / не се установява
присъствие на наркотични/упойващи вещества или алкохол.
Съгласно заключението на назначената по делото химическа експертиза — Протокол
№ 487/11.12.2019 г. на БНТЛ при ОД на МВР - Бургас, в изследваната проба кръв от лицето
А. Ф. М., ЕГН ********** чрез газхроматографски метод също не се доказва съдържание на
етилов алкохол.
При постановяване на присъдата си съдът на основание чл. 373, ал. 3 НПК ползва
самопризнанията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание и доказателствата, събрани в
хода на досъдебното производство, които ги подкрепят. По конкретно, това са
свидетелските показания на Х. Н. Х., Р. Ш. И., Н. М. Г., А. А. А., А. И. М., С. В. С.,
протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум/л. 4-38/; съдебномедицински
експертизи /л. 86-91 и л. 141-145, том 1/ и тройна съдебномедицински експертизи /л. 2-9 от
том 3/; токсикохимична експертиза /л. 61-71, том 1/, химическа експертиза /л. 72-85, том 1/;
автотехническа експертиза/л. 146-162, том 1/ и допълнителна автотехническа експертиза /л.
110-115 от том 2 на ДП/, аудиотехническа експертиза /л. 2-12, том 2/; справка от „Районен
център 112” /л. 102-104, том 1/; копия от свидетелство за управление на МПС, и документи
за леките автомобили и трактора/л. 112-120, том 1/; справка за нарушител /л. 59-60, том 1 /;
акт за смърт и удостоверение за наследници /л. 94-97 и л. 100-101, том 1/, медицински
документи на А. М. /л. 24-103 от том 2/ и Х. Е./л. 10-69 от том 3/, свидетелство за съдимост
на подсъдимия О., и останалите документи от ДП, които съдът изцяло възприе и съобрази
при установяване на фактическата обстановка по делото, тъй като те са безпротиворечиви,
кореспондиращи си и взаимно допълващи се.
С деянието си подсъдимият Х. Х. О. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпление по чл.343а, ал. 1, б. „г“, вр. чл. 343, ал. 3, б. „б“ предл. първо, вр. ал. 4, вр. ал.
1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. На 09.12.2019 г., около 11:45 часа, на км.9+400 м. от
третокласен път № 7305, в посока на движение от с. С., общ. Сунгурларе, обл. Бургас към с.
Люляково, общ. Руен, обл. Бургас, при управление на МПС - лек автомобил марка “БМВ”,
модел “530 Д”, с per. № ********, той нарушил правилото за движение по пътищата в чл.
21, ал.1 от ЗДвП, като реализирал движение с автомобила със скорост от около 117 км/час,
като допуснал настъпването на пътнотранспортно произшествие - челен удар между два
автомобила. По този начин, по непредпазливост подсъдимият причинил смъртта на Х. М. Е.
3
с ЕГН ********** от с. С., общ. Р., обл. Бургас, настъпила на 15.12.2019 г., както и четири
средни телесни повреди на А. Ф. М. с ЕГН ********** изразяващи се в мозъчна контузия с
хеморагично огнище фронтално вляво, които са довели до разстройство на здравето,
временно опасно за живота; белодробна контузия вдясно и плеврални изливи двустранно,
които са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота; фрактура на 5-ти
лумбален прешлен, причинила трайно затруднение движението на снагата за срок от около
10-12 месеца; фрактура на предна горна част на лява илиачна кост, причинила трайно
затруднение движението на ляв долен крайник за срок от около 2 месеца, като след деянието
е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите.
Събраните по делото доказателства дават основание на съда да направи извода, че
обвинението, така както е поддържано от прокурора, е доказано по несъмнен начин.
От обективна страна, чрез събраните по делото доказателства и доказателствени
средства безспорно се установява, че на 09.12.2019 г. е настъпило пътно-транспортно
произшествие с участието на лек автомобил марка “БМВ”, модел “530 Д”, с peг. № *******,
управляван от подсъдимия О. и лек автомобил марка „Фолксваген“, модел “Бора“ с peг №
********, управляван от А. Ф. М.. Липсва спор между страните и относно механизма на
настъпилото ПТП. Безспорно доказани по делото, чрез експертните заключения на АТЕ и
допълнителната АТЕ, са скоростта на движение на двата автомобила, опасната зона на всеки
от тях и мястото на удара. Безспорно е доказано по делото, чрез експертните заключения на
трите СМЕ / две единични и една тройна/, са причинените увреждания на пострадалите и
връзката им с пътно транспортното произшествие.
Безспорно е установено по делото, че в участъка км. 9+400 м. от третокласен път №
7305, в посока от с. С., общ. Сунгурларе към с. Люляково, общ. Руен, подсъдимият,
управлявайки лекия автомобил „БМВ 530Д“ със скорост от около 117 км/ч. е осъществил
движение извън населено място в нарушение на забраната скоростта му да не превишава 90
км/ч.. Опасната зона при скорост от около 117 км/ч. е 106 метра. Опасната зона на насрещно
движещия се с 68 км/ч. лек автомобил „Фолксваген“ е 45 метра. Видно от заключението на
автотехническата експертиза, подсъдимият е възприел възникналата опасност, когато
разстоянието между двата автомобила е било 143 метра. Опасната зона за спиране на лекия
автомобил „БМВ“ при движение със скорост от 90 км/ч. е около 70 метра. От заключението
на допълнителната АТЕ е изведен и категоричният извод, че ПТП е можело да бъде
предотвратено ако подсъдимият се е движил с разрешената за извън населено място скорост
от 90 км/ч. поради което това нарушение се намира в причинна връзка с настъпилия
съставомерен резултат.
Установено е, че техническата причина за произшествието е навлизането на
подсъдимия в пътната лента за насрещно движение, довело до сблъсък с правомерно
движещия се там лек автомобил „Фолксваген“ и да причинените съставомерни последици.
Въпреки, че по този начин формално са осъществени белези на посоченото от ОП-Бургас
нарушение на чл. 16, ал. 1 от ЗДвП, то не може да се свърже с изпълнителното деяние на
престъплението, защото не е проява на съзнателно и целенасочено поведение. В конкретния
случай, навлизането в насрещната лента е станало след като автомобила на подсъдимият е
станал неуправляем, т.е. движението му вече се е осъществявало извън неговата воля.
Самата загуба на контрол от страна на подсъдимия се явява следствие от избраната
неразрешена висока скорост - нарушение на правилото по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно
установената съдебна практика на ВКС (Решение № 19 от 24.01.2008 г. на ВКС по н. д. №
684/2007 г., III н. о., Решение № 160 от 1.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 42/2010 г., II н. о., №
59 от 8.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 650/2010 г., I н. о., Решение № 408 от 2.11.2011 г. на
ВКС по н. д. № 2075/2011 г., II н. о., Решение № 77 от 5.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 76/2012
г., II н. о., Решение № 616 от 6.03.2012 г. на ВКС по н.д. № 2792/2011 г., III н. о., Решение №
222 от 26.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 539/2014 г., II н. о., Решение № 234 от 7.07.2015 г. на
ВКС по н. д. № Решение 665/2015 г., II н. о., както и посочените в тях решения на ВС и
ВКС) нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДП е самостоятелно и може да бъде осъществено
само доколкото не е налице нарушение на режима на скоростта. Такива са случаите на
изгубване контрола върху автомобила поради заспиване на водача, отклоняване на
вниманието, разсейване и др. В настоящият случай обаче в признатата от подсъдимия
фактология и описана в обвинителния акт, не се съдържат обстоятелства, сочещи, че той не
е наблюдавал пътната обстановка или показателите на уредите за управление, както не се
съдържат данни за неправилно боравене с уредите за управление или за разсейване,
заспиване или отклоняване на вниманието на подсъдимия, т.е че не е упражнявал
4
изискуемия от чл. 20, ал. 1 от ЗДвП контрол върху превозното средство. Напротив,
възприемайки в заетата от него лента насрещния автомобил „Фолксваген“ той е задействал
спирачната система и е върнал управлявания от него автомобил „БМВ 530Д“ в полагащата
му се лента, видно от оставените спирачни следи, по дългата от които достига 43,2 м. -
протокол за оглед-гърба на л. 6, фотоалбум -л. 9, скица към АТЕ-л. 161, т. 1 от ДП.
Едновременно с това скоростта му на движение намаляла до около 70 км/ч., като
автомобилът загубил напречна устойчивост, което от своя страна довело до навлизането му
в лентата за насрещно движение („Колата ми поднесе изгубих контрола и като навлезе в
насрещното движение последва удар ...“ - гърба на л. 156, т. 2 от ДП. Тези обстоятелства
потвърждават извода, че подс. О. не е могъл да осъществи необходимия контрол в
съответствие с изискванията на 20, ал.1 от ЗДвП, поради високата скорост, с която се е
движил, която е наложила да предприеме аварийно спиране при възникналата опасност и
която е довела за загубата на контрол върху управляваното от него МПС. При това
положение, избраната от подсъдимия неразрешена скорост на движение се оказва причината
за промяната на посоката на движение, с отклонение на траекторията на автомобила към
лентата за насрещно движение и навлизането в нея, т.е се явява първопричината в
причинно- следствения процес на транспортния инцидент. Когато загубата на контрол върху
автомобила се дължи на превишената скорост, както е в случая, то извършеното нарушение
на правилата за движение е по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а не по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
Предвид на изложеното, според настоящият състав, подсъдимият следва да бъде
оправдан да е извършил деянието следствие на нарушения по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по чл.
16, ал. 1, т. от ЗДвП, тъй като в рамките на признатите от подсъдимия факти, високата
скорост е причина за загубата на контрол над управляваното МПС и навлизането му в
лентата за насрещно движение и тя се намира в причинна връзка с настъпилите
съставомерни последици.
Правните изводи, касаещи нарушението на правилото за движение по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, намиращо се в пряка причинна връзка с инкриминираното ПТП със съставомерни
последици - смъртта на пострадалия Х. Е. и средни телесни повреди на А. М., са съответни
на закона. Останалите нарушения на правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и по чл. 16, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, предвид изложените по - горе съображения, нямат собствена причинно -
следствена връзка с настъпилото ПТП. Поради това съдът счете, че подсъдимия следва
частично да бъде оправдан по предявеното му обвинение, в частта му за посочените по -
горе нарушения.
Видно от заключението на СМЕ смъртта на Е. и телесните повреди на А. М. са в
пряка причинна връзка с пътнотранспортното произшествие - предмет на делото. По делото
няма спор за медицинските причини за настъпилата смърт на пострадалия Х. М. Е., нито за
причинените телесни повреди на А. М.. Тези обстоятелства се установяват по несъмнен
начин от приложените по делото заключения по назначените в досъдебното производство
съдебномедицински експертизи. От обективна страна, доказан е съставомерния
общественоопасен резултат от инкриминираното деяние - смърт на едно лице и средна
телесна повреда на друго лице. Видно от доказателствата по делото, подсъдимият веднага
след инцидента е оказал помощ на пострадалите, което е основание за приложение на
привилегирования състав на чл.343а, ал.1, б. „г“ от НК спрямо него.
От субективна страна, деянието е извършено от подсъдимия по непредпазливост под
формата на небрежност, защото подсъдимият О. не е предвиждал настъпването на
обществено-опасните последици, но е бил длъжен /спазвайки нарушените правила за
движение по пътищата/ и е могъл да го предвиди.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия О., съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация
на наказанията. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени младата
възраст, чистото му съдебно минало, изказаното съжаление за стореното и оказаното пълно
съдействие на разследващите органи. Налице са обстоятелства, които характеризират
подсъдимия като личност с ниска степен на обществена опасност. Той има само две
нарушения на ЗДвП като и двете не са свързани с превишаване на скоростта на движение.
Оказаното съдействие на пострадалите след инцидента не би следвало да се приеме за
смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като е взето предвид при правната
квалификация и дава възможност за приложение на привилегирования състав на чл. 343а,
ал. 1 от НК. От друга страна той е причинил цели четири телесни повреди на пострадалата
А. М.. Предвид изложеното, съдът прецени, че наказанието на подсъдимия следва да се
5
определи при значителен превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността
обстоятелства и да бъде близо до минималния размер / който за това престъпление е две
години/, а именно три години лишаване от свобода, който при приложението на чл. 58а, ал. 1
НК следва да се намали с 1/3 до две години. Съдът прецени същото за справедливо, тъй като
съответства както на степента на обществена опасност на самото престъпление, така и на
тази на неговия извършител. Предвид определеният от съда вид и размер на наказанието,
чистото съдебно минало и добрите характеристични данни, съдът прецени, че целите на
наказанието биха се изпълнили и без ефективното изтърпяване на същото от подсъдимия,
поради което приложи чл.66 от НК и отложи изпълнението на същото за изпитателен срок
от три години, считано от влизане в сила на присъдата.
Подсъдимият О. е правоспособен водач на МПС и притежава свидетелство за
управление № ********* от ****** г. със категории „В“ и „М“. Разпоредбата на чл. 343г от
НК визира в предходно уредените случаи на престъпления против транспорта, налагането
на кумулативно наказание лишаване от правоуправление. В конкретния случай, за пълното
постигане на целите на чл. 36 от НК, на основание чл. 343г от НК, съдът реши да наложи на
подсъдимия предвиденото в същия текст от закона наказание „лишаване от право да
управлява МПС”. В настоящият случай, предвид степента на обществена опасност на
конкретното деяние и на подсъдимия, както и всички останали обстоятелства, имащи
значение за индивидуализацията на наказанието и обсъдени по-горе, съдът лиши
подсъдимия от право да управлява МПС за срок от две години.
С оглед правилата на процеса, съдът осъди подсъдимия О. да заплати в полза на
държавата по сметка на ОД на МВР - Бургас сумата от 2117,66 лева (две хиляди сто и
седемнадесет лева и шестдесет и шест стотинки) за направените по делото разноски за
експертизи.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
За изготвянето на мотивите да се уведомят страните.
6
Съобщи за изтекли лични данни