Протокол по дело №47/2023 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 69
Дата: 29 март 2023 г.
Съдия: Мария Кръстева Маринова
Дело: 20233000500047
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2023 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 69
гр. Варна, 29.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М. П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно
гражданско дело № 20233000500047 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:15 часа се явиха:
Въззивницата С. С. К., редовно призована, не се явява, представлява се
от адв. М. К., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.
Въззиваемата страна Г. С. Г. , редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Г. Г., редовно упълномощен и приет от съда от
първата инстанция.
АДВ.К.: Да се даде ход на делото.
АДВ.Г.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И ПОСТЪПИЛИЯ ОТГОВОР
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по
подадена въззивна жалба от С. С. К. чрез процесуалния й представител адв.
М.К. против решение №333/07.11.2022г., постановено по гр.д. № 263/21г. по
описа на ДОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ С. С. К. е осъдена на осн. чл.61,
ал.2 от ЗЗД да заплати на Г. С. Г. сумата от 8 293, 36лв., част от парично
вземане от 51 010,27 лв., прехвърлено му с договор за цесия от 24.02.2021г.,
сключен между него като цесионер и „Агро Логистика-ми“ ООД, гр. Добрич
като цедент, представляващо стойността на сторените разноски за СМР -
гранитогрес, оборудване на баня, вентилационна система, остъкляване на
лятна тераса, изграждане на вътрешни вертикални стени в кухнята, ремонт и
1
подмяна на покрива на заведението, монтаж на сгъваем покрив, изграждане
на конструкция на лятна тераса, кухненски плотове и рафтове, топло и шумо
изолация, извършени от цедента „Агро Логистика-ми“ ООД, гр.Добрич в
периода 2017г.-2019г. в собствения на ответницата имот, находящ се в гр.
Добрич, ул. “Бойчо Огнянов“ №43, представляващ заведение за обществено
хранене с площ от 77,25 кв.м. с идентификатор 72624.618.252.2.10 и
търговски обект с площ от 34,96 кв.м. с идентификатор 72624.618.252.2.9.; 2/
С. С. К. е осъдена да заплати на Г. С. Г. съдебно-деловодни разноски от общо
819,49лв., от които 331,74лв. държавна такса, 65,03 лв. възнаграждение за
вещо лице и 422,72лв. адвокатско възнаграждение. В жалбата и уточняващата
молба към нея от 29.12.2022г. се твърди, че решението в обжалваните му
части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и
поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.
Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
предявеният иск се отхвърли и за горепосочената му част.
Въззиваемият Г. С. Г. в депозирания отговор по въззивната жалба в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв. Г.Г.а,
поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
В жалбата и в отговора не са направени доказателствени искания.
АДВ.К.: Поддържам въззивната жалба, тя е достатъчно конкретна и
ясна, насочили сме се към порок, който виждаме в решението, описан
достатъчно ясно и конкретно в жалбата. Нямам искания за събиране на нови
доказателства.
АДВ.Г.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам изцяло отговора на
въззивната жалба в цялост. Считаме, че е налице една огромна съвкупност,
която е разгледана от първоинстанциионния съд, съобразно материалния и
процесуалния закон и съдебната практика. Няма да соча нови доказателства.
АДВ.К.: Представям договор за правна защита и съдействие.
АДВ.Г.: Не възразявам. Представям молба, претендираме разноски на
основание чл.38, ал.1, т.2 и 3 и ал.2 от ЗАдв.
АДВ.К.: Правя възражение, ако посоченият размер, който се претендира
да бъде присъден на колегата, е над минимално определения по Наредбата.
Моят е определен съобразно частта от решението, в която не сме доволни.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и прилага представения договор за правна защита и
съдействие от процесуалния представител на въззивницата.
ПРИЕМА и прилага молба, представляваща списък на разноските,
ведно с 2 договора за правна защита и съдействие, представени от
процесуалния представител на въззиваемата страна.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам изцяло въззивната
2
жалба, тя е в линията и посоката още на писмения отговор по делото.
Подробно няма да преповтарям съдържанието на въззивната жалба. Само ще
си позволя да подчертая, че настоящото производство стана възможно поради
едни сложни взаимоотношения, в дъното на които стоят имуществени
отношения между фактически съжители. Първоинстанционният съд Добрич,
трябва да се подчертае това, стори необходимите усилия и фактическите
положения по делото са ясни. Намирайки се на плоскостта на чл.61, ал. 2 от
ЗЗД, в жалбата си съм посочил с кое моята доверителка не е съгласна. Тази
житейска ситуация, в която са изпаднали страните, изисква разрешаването й с
необходимия здрав смисъл и не е необходимо акцента да се поставя
изключително и само на воденето на чужда работа без пълномощия. В крайна
сметка, подведено под линия – имот, построен от цедента, преминал по
нотариален ред през негови близки, попада в неговата съжителка; след
конфликт между тях и в течение на един ясен договор за наем, в края на
краищата отново се озовава в цедента. Много бих искал да подчертая
поведението и на двамата. От субективна страна моята доверителка търпи
упрек като собственик и дали тя е защитила правата си на собственик, каквато
е до новата продажба на имота в полза на цедента през февруари месец
2021г., но пък не може да изключим това, което съм описал и в жалбата, че
фактически без нейно знание, съгласие, без уведомяване, са сторени неща,
които не са типични за собственик. На това се основава и моята жалба.
Продаден е магазин в края на краищата, делото се води и имотът има
характеристиките на търговско заведение - променен е статута, сторени са
едни луксозни подобрения, изградена е тераса, за които се оказа, че тя не е
подавала заявление и т.н. Ето затова ние държим и поддържаме искането във
въззивната жалба за корекция на първоинстанционното решение в
конкретните параметри. Моля да измените решението на окръжния съд и
претендирам за разноските.
АДВ.Г.: Уважаеми апелативни съдии, поддържаме отговора на
въззивната жалба в цялост. Считаме, че първоинстанционното решение е
мотивирано и обосновано, съобразено е с трайно установената съдебната
практика, с пълен анализ на фактите и обстоятелствата и доказателствената
съвкупност. Самият обем е достатъчно красноречив от 13 страници на
първоинстанционното решение. Правната конструкция на насрещната страна,
видно от въззивната й жалба, започва с: „Не съм доволна от постановеното
съдебно решение“. И за нас това решение съответно не отговаря на петитума
на моя доверител, но същото е мотивирано и обосновано, доказа се по
безспорен начин на първа инстанция, че действително се е увеличила
съответно стойността на въпросния имот, който е бил собственост на
насрещната страна с 55 350 лв. - видно от представените и защитени СТЕ,
неоспорени от насрещната страна. Доказа се по безспорен начин, че всички
претендирани СМР са вложени и са извършени в процесния имот, подплатени
са както с фактури, така и с констатациите на вещото лице, изготвило СТЕ
експертизи. Видно от тях още в първата СТЕ става ясно, че процесният имот,
когато е бил изграден, е бил по БДС. За да влезе в експлоатация това
заведение за обществено обслужване и хранене, съответно е трябвало да се
извършат определени СМР, които са били необходими. По отношение на
другата част от СМР, става въпрос за закриване на лятната терасата, тя има за
3
своя цел да се увеличи съответно броя места в самото заведение от 30 на 70
такива, както и се е увеличила и търговската площ на въпросното заведение
за обществено обслужване и хранене от 70 на 130 кв.м. Всички тези дейности
са били изцяло в интерес на насрещната страна, същата е знаела за
въпросните СМР. Няма правна и житейска логика двама души, когато живеят
на семейни начала, в един продължителен период от време, съответно
насрещната страна да не знае какви точно СМР се извършват в имота й, а
видно и от свидетелските показания същата е посещавала това заведение с
моя доверител при вземане на наема. Аз няма да преповтарям също като
колегата отговора на въззивната жалба. Акцентирам върху трайно
установената практиката на ВС, още с Постановление № 6 от 27.12.1974г. по
гр.д. № 9/1974г. на Пленума на ВС и обективирани в цитираната практика и
на ВКС, където ясно е посочено кои подобрения съответно са луксозни
такива. Всички СМР, с оглед санитарно-хигиенните изисквания за едно
такова заведение, самата изолация, самият гранитогрес, не могат да се
причислят към луксозни разноски, съответно също така същите извършени
СМР не могат и да се отделят от въпросния обект без да се наруши тяхната
цялост и целостта съответно и търговския облик на въпросното заведение. В
тази връзка претенциите на насрещната страна за подобрения, с характер на
луксозни разноски, противоречат на правната и житейска логика и на трайно
установената съдебна практика.
Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите съдебен акт, по
силата на който да потвърдите първоинстанционното решение в цялост.
Претендираме съответно и адвокатски хонорар в днешно съдебно заседание,
моля да го уважите в цялост.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.25 часа.


Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4