Решение по дело №1070/2019 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 54
Дата: 10 март 2020 г. (в сила от 10 март 2020 г.)
Съдия: Христо Николов Христов
Дело: 20194230101070
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

       54

гр. Севлиево, 10.03.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                                     

при секретаря Виктория Драголова, като разгледа докладваното от съдията Христов гражданско дело № 1070/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,  вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит; чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1  ГПК.

Постъпила е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Люлин", ж. к. „Люлин" -10, бул. „Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б. срещу Т.П.С., ЕГН **********,***.

Ищеца твърди, че на 11.07.2018 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 07.11.2014 г. между „Аксес Файнанс" ООД, с ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания" ООД, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за кредит „Бяла карта" № 483081 от 15.10.2016 г. сключен между „Аксес Файнанс" ООД и Т.П.С. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Ищеца бил правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********. Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от страна на „Аксес Файнанс" ООД с Уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне. С изрично пълномощно законният представител на „Аксес Файнанс" ООД упълномощил „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ в качеството й на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 07.11.2014 г. да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника от „Аксес Файнанс" ООД чрез Агенция за събиране на вземания ЕАД било изпратено писмо съдържащо Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-АФ/483081 от 16.07.2018 г. за извършената продажба на вземането, изпратено с известие за доставяне на посочения постоянен адрес в Договора за кредит. Писмото било получено лично от ответника на 19.07.2018г, видно от приложена обратна разписка. Представя и копие от увидомително писмо за извършената цесия от 16.07.2018 г., което моли да бъде връчено на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея в случай, че последният оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания. На 15.10.2016 г. между „Аксес Файнанс" ООД, като Кредитор и Т.П.С. като Кредитополучател бил сключен договор за кредит „Бяла карта" с № 483081, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Съгласно сключения договор за кредит, Кредиторът се задължил да предостави на Кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 600,00 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез международна кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa, а Кредитополучателят се задължавал да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Съгласно договореното от страните, в случай, че Кредитополучателят извършел транзакции, които надвишават размера на разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличавали максималния размер на кредитния лимит. Заедно с подписване на договора за кредит, Кредитодателят предоставял на Кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта с № 483081, издадена от „Интеркарт Файнанс" АД /Картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като Кредитополучателят можел да усвои изцяло максималния размер на кредита, веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлявало изпълнение на задължението на Кредитодателя да предостави заемната сума. Страните подписали и Приложение № 2 към договора за кредит - Условия за ползване на международна платежна карта Access Finance/iCardCardA/isa, които съдържали и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта Access Finance/iCardCardA/isa. Съгласно договореното от страните, Кредитополучателят получавал от Кредитодателя месечно извлечение за извършените с картата транзакции, което било достъпно на персоналната страница /личен акаунт/ на Кредитополучателят на следната интернет страница: www.bialakarta.bg, който Кредитополучателят се  задължил да си създаде в срок от два дни от подписване на договора за кредит. Страните се съгласили, че кореспонденцията във връзка с изпълнението на договора и ползването на картата ще се осъществява на личния акаунт на Кредитополучателя, който се задължавал да архивира получените документи на свой дълготраен носител за срок, достатъчен за целите на информацията. Така, Кредитополучателят изразил съгласие да получава на личния си акаунт всички съобщения във връзка с изпълнението на договора и ползването на картата, като например: стандартен европейски формуляр, Общи условия към договора за кредит, информация за извършени транзакции, месечни извлечения за транзакциите, извършвани с картата, съобщения за блокиране на картата, съобщения за намаляване на кредитния лимит по картата и др. Кредитодателят предоставял на Кредитополучателя кредит при следните условия: - вид на предоставения заем - револвиращ потребителски кредит; - срок на договора: 2 години; - фиксиран годишен лихвен процент по заема - 43,2 %. Върху усвоения размер на кредита  Кредитополучателят дължал дневен лихвен процент в размер на 0,12 %, като лихвата се изчислявала всеки ден върху усвоената и непогасена главница, като за изчисляването й се приемало, че календарния месец е с продължителност 30 дни; годишен процент на разходите /ГПР/ на заема: 45,9 %; - обща сума, дължима от Кредитополучателя съгласно чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК - сборът от усвоената и непогасена главница, договорната лихва върху усвоената и непогасена главница, такси за ползване на картата, съгласно Тарифата. - заплащане на текущото задължение, дължимо за предходен месец, /което представлявало сбор от усвоена и непогасена главница на текущия месец, усвоена и непогасена главница, начислена и непогасена договорна лихва върху главницата и неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай, че такива са начислени през текущия месец/-до всяко 2 - ро число на месеца. Кредитополучателят усвоил заемни суми по дати, както следва: 80лв. на 24.10.2016г; 50лв. на 26.10.2016г; 200лв. на 27.10.2016г; 170лв. на 28.10.2016г; 100лв. на 29.10.2016г; 400лв. на 02.03.2017г; 120лв. на 04.03.2017г, или обща сума в размер на 1120,00 лв. Страните договорили, че върху усвоената сума по кредита, Кредитополучателят дължи договорна лихва, в размер посочен в договора, която се начислявала ежедневно. На посочените по-горе основания и поради забава при заплащането на текущото задължение на Кредитополучателя била начислена договорна лихва в размер на 236,06 лв., за периода от 25.10.2016 г. до 6.11.2017 г. В случай, че Кредитополучателят не заплатял текущото си задължение на падежа, съгласно условията на сключения договор, страните договорили задължение на Кредитополучателят да представи на Кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, за което между Кредитодателя и поръчителя се подписвал договор за поръчителство със срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниквал при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на Кредитополучателя, същия дължал на Кредитополучателя неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която била включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислявала за всяко отделно неизпълнение на задължението, на шесто число на месеца, в който не било погасено до 5-то число на следващия месец текущото задължение. На посоченото основание, на Кредитополучателят била начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 618,35 лв., за периода от 6.12.2016 г. до 6.11.2017 г. Разпоредбите на договора за кредит предвиждали, че в случай, че Кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора падеж, същия е длъжен да предостави на Кредитодателя както обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му в три дневния срок до предоставяне на обезпечението. При забава за плащане на посочената по-горе сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, Кредитополучателят дължал на Кредитодателят разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на сумите. В случая на Кредитополучателят била начислена такса разходи за събиране в размер на 290,00 лв. за периода от 6.12.2016 г. до 6.11.2017 г. Съгласно клаузите на сключения договор, в случай, че Кредитополучателят не е заплатил минимум 15% от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата по одобрения кредитен лимит, то цялото му задължение по договора за кредит ставало автоматично предсрочно изискуемо, като страните се съгласили, че предсрочната изискуемост настъпва автоматично с изпълнение на описаните условия и Кредитодателят не е длъжен да уведомява Кредитополучателя за това обстоятелство. В случая предсрочната изискуемост е настъпила автоматично на 6.01.2018 г, като считано от тази дата Кредитополучателят дължал заплащането на законна лихва за забава за всеки ден забава върху общия размер на задължението си. На длъжникът ибла начислена лихва за забава в размер на 97,51 лв. за периода от 6.01.2018 г. /датата, на която вземането е станало автоматично предсрочно изискуемо/до датата на входиране на задължението в съда. Подписвайки договора за кредит Кредитополучателят се съгласил, че след настъпване на предсрочна изисуемост дължи на Кредитодателя еднократно заплащане на такса в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, включваща разходите на Кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на Кредитополучателя. Така общият размер на всички плащания, договорени от страните при подписването на договора за кредит, който Кредитополучателят се задължил да върне на Кредитодателя бил сбор от: усвоения размер на кредита, ведно с начислената договорна лихва, лихва за забава, неустойка за неизпълнение на задълженията по договора, за който същата се дължала съгласно условията на договора, и разходи за събиране, дължими съгласно договора и Общите условия. Длъжникът не заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била погасена до момента, била в размер на 1480,00 лв., с която били погасени както следва: лихва за забава: 17,55 лв. за периода от 6.01.2018 г. до 2.05.2018 г, такса разходи за събиране: 210,00 лв., такса разходи за дейност на служител: 82,45 лв., неустойка: 436,05 лв. договорна лихва: 151,00 лв., главница: 582,95 лв.. Предвид всичко изложено за Агенция за събиране на вземания ЕАД възникнал правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред срещу ответницата,  като ищцовото дружество подало заявление по чл. 410 ГПК. Съдът уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. № 828/2019 г. по описа на PC - Севлиево, била издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като същият не се явил в съда да получи книжата по делото, което от своя страна обуславило правния интерес от подаването на исковата молба. Ищеца моли за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД следните суми: 537,05 лева, представляващи главница по Договор за кредит „Бяла карта"; 85,06 лева, представляващи договорна лихва за периода от 27.06.2017 г. до 6.11.2017 г; 182,30 лева, представляващи неустойка за периода от 6.08.2017 г. до 6.11.2017 г; 80,00 лева, представляващи такса разходи за събиране: за периода от 6.10.2017 г. до 6.11.2017 г.; 37,55 лева, представляващи такса разходи за дейност на служител; 79,96 лева, представляващи обезщетение за забава, считано от 3.05.2018 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.

В едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба с доказателствата ответникът не е представил писмен отговор на исковете. В първото съдебно заседание по делото не се е явил негов представител и не е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа, неявяване в съдебно заседание и неупражняване на процесуални права са указани на ответника с връчване на препис от определението по чл. 140 ГПК, с призовката за първото съдебно заседание.

В хода на производството ищецът е направил искане за постановяване на неприсьствено решение по реда на чл. 238 от ГПК.

С оглед представените доказателства, съдът намира, че исковете са вероятно основателни.

Поради това съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК и следва да се постанови неприсъствено решение.

С оглед изхода на делото и направено от ищеца искане в този смисъл, ответникът следва да бъде осъден да му заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените съдебни разноски. Предвид тълкуванието дадено от ВКС в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС, съдът намира, че следва да се произнесе в настоящото производство с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските както по исковото производство, така и по заповедното производство. По заповедното и исковото производство заявителят и ищец е представляван от юрисконсулт. Със заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е разпоредено ответника - длъжник да заплати на ищеца - заявител заявените суми в цялост, както и разноски – за платена държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение, в размер на 75,00 лева. По настоящото исково производство се претендират разноски, платена е държавна такса в размер на 275,00 лева, като се претендира и юрисконсултско възнаграждение. Предявените искове са уважени изцяло, поради което е налице основание за присъждане на претендираните разноски за заплатени държавни такси по двете производства. Предвид уважаването на предявените искове в цялост и обстоятелството, че заявителя, и ищец е представляван от юрисконсулт са налице предпоставките за присъждане на възнаграждение за защита от юрисконсулт, като ответника – длъжник следва да бъде осъден да заплати разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 125,00 лева, по исковото производство и в размер на 75,00 лева, по заповедното производство, определено по реда на  чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК и чл. 25, ал. 1 вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ, в предвидените в последните посочени норми граници - от 100 лв. до 300 лв., по исково производство и от 50 лв. до 150 лв., по заповедно производство, отчитайки действителната фактическа и правна сложност на спора, материалният интерес по делото, вида и количеството на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, разглеждането на делото в едно съдебно заседание, исканията и доводите на процесуалния представител на ищеца, обема на събраните доказателства по делото и приключването на производството по реда на чл. 238 и чл. 239 от ГПК.

С оглед на изложеното съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените по реда на чл. 422, ал. 1  ГПК искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,  вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит; чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Люлин", ж. к. „Люлин" -10, бул. „Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., съществуват парични вземания, за следните суми: главница, в размер на 537,05 лева; договорна лихва, в размер на 85,06 лева, за периода от 27.06.2017 г. до 06.11.2017 г.; неустойка, в размер на  182,30 лева, за периода от 06.08.2017 г. до 06.11.2017 г.; сума, в размер на 80,00 лева, представляващи такса разходи за събиране за периода от 06.10.2017 г. до 06.11.2017 г.; сума, в размер на 37,55 лева, представляващи такса разходи за дейност на служител; сума, в размер на 79,96 лева, представляващи обезщетение за забава, за периода от 03.05.2018 г. до 31.07.2019 г.; ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумите, към длъжника Т.П.С., ЕГН **********,***, произтичащи от договор за кредит „Бяла карта" № 483081/15.10.2016 г., между Т.П.С. и „Аксес Финанс” ООД, договор за цесия между „Аксес Финанс” ООД и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ООД, с правоприемник „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, от 07.11.2014 г., и приложение 1 от 11.07.2018  г., за които вземания е издадена заповед № 473/01.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 828/2019 година по описа на РС – Севлиево.

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Т.П.С., ЕГН **********,***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Люлин", ж. к. „Люлин" -10, бул. „Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., направените по гр. д. №  1070/2019 г. по описа на Районен съд – Севлиево разноски в размер на: 275,00 лева, заплатена държавна такса и 125,00 лева, адвокатско възнаграждение за представителство от юрисконсулт.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Т.П.С., ЕГН **********,***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Люлин", ж. к. „Люлин" -10, бул. „Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., направените по ч. гр. д. № 828/2019 г. по описа на Районен съд – Севлиево разноски в размер на: 25,00 лева, заплатена държавна такса и 75,00 лева, адвокатско възнаграждение за представителство от юрисконсулт.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Да се връчат на страните преписи от решението.

 

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: