РЕШЕНИЕ
№ 307
гр. Карлово, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20235320100773 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД.
Ищецът С. К. М. с ЕГН ********** от село В., община К., област П.,
ул. „К.К.“ №*** твърди, че на 21.03.2023 г. сключил с ответника договор
кредит № ***. Предмет на договора било отпускане на паричен заем в размер
на 1 200.00 лева, със срок на погасяване – 12 месеца. Съгласно условията по
договора, лихвения процент на кредита бил 10%, а годишния процент на
разходите (ГПР) - 10.32%. Дължимата обща сума по договора била в размер
на 3072.00 лева, като били договорени 12 погасителни вноски от по 256.00
лева. В договора била включена като дължима от ищеца сумата от 902.88
лева, представляваща такса за експресно разглеждане, както и сумата от
903.12 лева, такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение. В чл.
4 било посочено, че кредитът може да бъде обезпечен със запис на заповед,
издаден от заемополучателя; поръчител/и, отговарящи на условията на т. 11
от Общите условия към договора за паричен заем; и/или други подходящи
обезпечения. Уговорено било в чл. 4, че при неизпълнение на задължението
да предостави обезпечение в срока, посочен в 11.5.3 от Общите условия,
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 2 169.12 лева, като
същата се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните
вноски, като към всяка от вноските се добавя сума в размер на 256.00 лева.
Липсвала посочена обща дължима сума по договора за кредит.
Договорът за кредит бил недействителен, тъй като не били спазени
редица разпоредби от Закона за потребителския кредит (ЗПК).
Сумата от 902.88 лева, представляваща такса за експресно
разглеждане, както и сумата от 903.12 лева, такса за изготвяне на
1
индивидуално кредитно предложение били недължими на основание чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК, тъй като се касаело за услуги, които са свързани с усвояване и
управление на кредита, а законът забранил изискването за заплащане на такси
и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Същото не се дължало и на основание чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като в договора
нямало конкретно описание на вида, размера и действието, за което е
начислено възнаграждението за т.нар. такса за експресно разглеждане.
В договора бил посочен ГПР 10.32%, но без да е ясно по какъв начин
бил формиран, взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите (нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК).
Договорената сума от 902.88 лева, представляваща такса за
експресно разглеждане, както и сумата от 903.12 лева, такса за изготвяне на
индивидуално кредитно предложение, както и неустойката от 2 169.12 лева не
били включени в годишния процент на разходите, а следвало да се включат в
него на основание §1 т.1 от ДР на ЗПК, където било казано изрично, че по
смисъла на този закон в общия разход по кредита за потребителя се включват
и разходите за допълнителни услуги. Като се прибавела сумата за тях към
общия разход по кредита, годишния процент на разходите щял да надвиши
максимално допустимия размер по чл.19 ал.4 от ЗПК, поради което съгласно
чл.19 ал.5 от ЗПК - клаузата в договора била нищожна и на това основание.
Посочения е годишен лихвен процент (ГПР) от 49.60% бил нереален.
Реалният ГПР бил около 250%.
От всичко изложено било видно, че е налице некоректно посочване
на годишния процент на разходите по кредита, с което била нарушена
императивната норма на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.
Клаузата по от договора за паричен заем, според която се дължало
погасяване на кредита с по-високи погасителни вноски, включващи и
неустойка с месечен размер от 256.00 лева, се намирала в пряко противоречие
с преследваната от Директива 2008/48/ЕС цел, транспонирана в ЗПК. На
практика подобна уговорка прехвърляла риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна
оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водела до
допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменявало задължение да осигури обезпечение след като
кредитът е отпуснат, като ако не стори това, дългът му нараствал, т.е.
опасността от свръхзадлъжнялост се увеличавала. Замисълът на изискването
за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично било
посочено в чл. 16 от ЗПК, било тя да бъде извършена преди сключването на
договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа изводите от
проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на „К.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „А.А.“ ***, представлявано от А.Г., че договор кредит № *** от
21.03.2023 г. е нищожен на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 11 т.9 и т.10,
и чл. 19 ал. 1 от ЗПК. Претендира деловодни разноски.
Ответникът „К.Т.“ ЕООД оспорва иска. Не въвежда възражения по
същество на спора, същият оспорва само допустимостта на иска и
2
редовността на исковата молба.
МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска като
неоснователен.
От събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не се спори и се установява от представените писмени
доказателства – договор, общи условия и погасителен план, че ищецът като
кредитополучател и ответникът като кредитор са сключили договор за
паричен № *** от 21.03.2023 г., по силата на който ответникът е предоставил
на ищеца сума в размер на 1 200 лева. Не се спори, че договорената сума е
била предоставена на ищеца. В чл. 3 „Условия по заема“ е посочено, че
фиксирания годишен процент е в размер на 10% , лихвеният процент на ден,
приложим при отказ от договора е в размер на 0.10%, годишният процент на
разходите (ГПР) е в размер на 10.32%. Уговорено е заемът да се върне на 12
броя погасителни вноски - месечни, всяка в размер на 256.00 лева с дата на
плащане на първата погасителна вноска – 21.04.2023 г. Общата сума за
плащане е посочена в размер на 3 072.00 лева, в която са включени изготвяне
на индивидуално кредитно предложение и еднократна такса за експресно
разглеждане на заявка. Посочено е, че същите се финансират от заемодателя
и се изплащат от потребителя заедно с дължимите месечни вноски по
погасителния план. Посочено е, че кредиторът предоставя отстъпка в размер
на 50.00 лева от съответната месечна вноска, в случай, че същата е заплатена
преди или на датата на падежа, при 12 броя вноски, всяка в размер на 206.00
лева или обща сума 2 472.00 лева. В договора са посочени двете еднократни
такси – в размер на 908.88 лева за експресно разглеждане на заявка и 903.12
лева за изготвяне на индивидуално кредитно предложение. По делото е
представен погасителен план към договора за кредит, като в размера на
погасителните вноски са включени и сумите за заплащане на двете посочени
такси.
Липсва уговорка за заплащане на неустойка при непредоставено
обезпечение, както се твърди в исковата молба.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
Страните спор по фактите нямат, спорните въпроси касаят действителността
клаузите.
По основателността на иска на наведените основания:
Съдът намира, че клаузите в договора за заплащане на такса за
експресно разглеждане на документи и за изготвяне на индивидуално
кредитно предложение противоречат на чл. 10а ал. 2 от ЗПК, забраняващ
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Те нарушават и добрите нрави, тъй като всяка от тях
представлява повече от 2/3 от стойността на отпуснатия кредит – при договор
за сумата от 1200 лева са уговорени две такси, в общ размер на 1 806.00 лева.
В случая не е приложима нормата на чл. 10а ал. 1 от ЗПК, допускаща
събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, тъй като таксите са начислени
след като кредитът вече е бил отпуснат, всяка от тях е свързана с основното
3
задължение на кредитора - предоставяне на заем, а допълнителните услуги не
трябва да са свързани с него. Освен това в императивната норма на чл. 10а ал.
2 ЗПК изрично е установено, че събирането на такси и комисионни за
дейности, свързани с управлението на кредита не е допустимо да се изисква.
Към момента на сключване на договора за кредит уговорената сума за
експресно разглеждане на заявка за одобрение (902.88 лева) е била фиксирана
по размер, който значително надвишава размера на този вид такси и по
същество, съставлява над 2/3 от главницата и цели недължима облага на
кредитора. Същото се отнася и до таксата, уговорена за изготвяне на
индивидуално кредитно предложение в размер на 903.12 лева. Съдът намира,
че двете такси са нееквивалетни на предоставената в заем сума и уговарянето
им представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП,
следователно двете каузи са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Нищожността на двете клаузи влече след себе си и нищожност на
целия договор.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10
ал.1, чл. 11 ал.1 т.7-12 и т.20, чл. 12 ал.1 т. 7-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Съгласно чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът
за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. При тълкуване
обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 от ЗПК
във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК следва да се съобрази и нормата на §2 от ДР
на ЗПК, касаеща въвеждането разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите
за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.
Ето защо, при съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби
същите следва да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната
Директива 2008/48/ЕО.
Съдът счита, че клаузите от договора за кредит, по силата на която
се възлага задължение на потребителя да заплати такса за бързо разглеждане
и такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение, не са
индивидуално договорена, те се явяват част от условията по типовата бланка,
по които се сключва договорът.
Съгласно разпоредбата на чл. 19 ал.1 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съобразно §1 т.1 от ЗПК, общ разход по кредита за
потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
4
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид
оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай е посочено, че ГПР е 10.32%, а фиксираният ГЛП –
10.00%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това
кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е
ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и ГЛП, която е част
от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно
(като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това
именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на
посоченото законово основание.
В конкретния случай допълнителните разходи за такса за експресно
разглеждане представляват около 67% от предоставения заем,
допълнителните разходи за индивидуално изготвено кредитно предложение
също представляват около 67% от предоставения заем, т.е. налице е
оскъпяване, което надвишава 50% ГПР, доколкото срокът да договора е
едногодишен, а само оскъпяването с такси надвишава 130%. След като сумата
не е посочена в ГПР, потребителят е поставен в неравностойно положение
спрямо кредитора. Уговореното се явява и в противоречие с член 3 §1 и чл. 4
от директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния
размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят
индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие
с разпоредбата на чл. 19 ал.1 от ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да стори
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
При това положение, съдът намира целият договор за нищожен, и
следва да уважи иска.
ОТНОСНО разноските:
С оглед изхода от спора, следва да се осъди ответника да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 50.00 лева за заплатена
държавна такса.
Ищецът претендира да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 38 от ЗА.
Следва да се осъди ответника да заплати на адв. С. Ж. П. сумата от
607.20 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена
5
безплатна правна помощ на ищеца.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „К.Т.“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „А.А.“ ***,
представлявано от М.И., че договор кредит № *** от 21.03.2023 г., сключен
със С. К. М. с ЕГН ********** от село В., община К., област П., ул. „К.К.“ №
***, е нищожен на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 11 т.9 и т.10, и чл. 19
ал. 1 от ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, К.Т.“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „А.А.“ ***, представлявано от
М.И. да заплати на С. К. М. с ЕГН ********** от село В., община К., област
П., ул. „К.К.“ № *** сторените в производството разноски в размер на 50.00
(петдесет) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал.2 от ЗА, К.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „А.А.“ ***, представлявано от
М.И. да заплати на адвокат С. Ж. П. с персонален номер ***, служебен адрес:
град: П., площад „С.“ № *** сумата от 607.20 лева (шестстотин и седем лева
и двадесет стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство на С. К. М. с ЕГН
********** от село В., община К., област П., ул. „К.К.“ № ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
6