Решение по дело №439/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 68 от Закона за Министерството на вътрешните работи / ЗМВР /.

Образувано е по жалба на К. Р. К., чрез пълномощника – адв. Х., срещу Заповед № 3286з-1106/19.03.2025 г., издадена от директора на ГД “Национална полиция“, с която е отказано снемането на полицейска регистрация рег. № 41803/05.03.2010 г., по описа на РУ – Стара Загора, ОДМВР – Стара Загора.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че същият е издаден в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в несъответствие с целта на закона. Прави се искане оспорената Заповед да бъде отменена, преписката върната на административния орган за ново произнасяне, както и за присъждането на съдебно-деловодни разноски, съгласно представен списък.

Ответникът – директора на ГДНП, редовно призован, не изпраща процесуален представител. В писмено становище, депозирано в хода на делото оспорва жалбата, моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на поискания адвокатски хонорар.

Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата и представеното писмено становище от ответника основания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 , вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира за установено следното от фактическа страна:

На 13.09.2024 г. жалбоподателят, чрез пълномощника – адв. Х. подал заявление вх. № 349005-37 в ОДМВР-Стара Загора, с искане да бъде снета полицейската регистрация, ако такава е налична.

Била извършена проверка, при която е установено, че жалб. К., има извършени две полицейски регистрации по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗМВР, както следва:

рег. № 11311 от 28.12.2007 г. по описа на РУ Казанлък - ОДМВР Стара Загора, за деяние по чл. 143 от НК, по ДП № 1165/2007 г. и рег. № 41803 от 05.03.2010 г. по описа на РУ Стара Загора - ОДМВР Стара Загора, за деяние по чл. 339, ал. 1 от НК, по ДП № 506/2010 г.

По отношение на полицейска регистрация с рег. № 41803 от 05.03.2010 г. по описа на РУ Стара Загора - ОДМВР Стара Загора, в оспорената Заповед е посочено, че същата е извършена на жалб. К. за това, че на 04.03.2010 г., в землището на село Змейово, обл.Стара Загора държал огнестрелно оръжие - един брой ловна пушка [Марка] - калибър, с № 93130741 и боеприпас - ловен патрон 12 калибър, без да има за това надлежно разрешение. Образувана е прокурорска преписка № 1182/2010 г. на Районна прокуратура - Стара Загора. Досъдебното производство е приключило с мнение за внасяне на обвинителен акт за разглеждане в РС- Стара Загора срещу К. Р. К. за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК. Образувано е НОХД № 447/2010 г. по описа на РС - Стара Загора. С влязло в сила на 19.03.2010 г. протоколно определение, постановено по НОХД № 447/2010г. по описа на Старозагорският районен съд, жалб. К. е признат за виновен в това, че на 04.03.2010 г. в землището на с. Змейово, обл. Стара Загора, държал огнестрелно оръжие и боеприпас, без да има за това надлежно разрешение - престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК. За извършеното престъпление по чл. 339, ал.1 от НК, и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“, вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1, 2, 6, вр. ал. 3, т. 1 и 3, вр. чл. 426, ал. 1 и ал. 2 и 5 от НК му е наложено наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от две години с периодичност два пъти седмично; „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от две години; „безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на сто часа годишно за две календарни години. С определение № 631/2015 г. по ЧНД № 637/2015 г. влязло в законна сила на 20.07.2015 г., РС-Казанлък е допуснал съдебна реабилитация на жалб. К. по НОХД№ 447/2010 г.

Според ответника прекратяването на делото при сключване на споразумение не е сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейска регистрация по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, вкл. и при постановена реабилитация.

В оспорената Заповед е посочено, че съгласно справка за съдимост № 241008005000423844 , жалб. К. е признаван за виновен и е осъждан освен по НОХД № 447/2010 г. на РС Казанлък и по още шест дела, както следва: НОХД № 131/1993 г. на РС Казанлък, НОХД № 246/1996 г. на Военен съд Пловдив, НОХД № 436/1998 г. на РС Казанлък, НОХД № 428/2003 г. на РС Казанлък, НОХД № 252/2005 г. на РС Казанлък и НОХД № 1108/2006 г. на РС Казанлък, за които е реабилитиран. Директора на ГДНП приел, че настъпилата реабилитация по НОХД № 447/2010 г. на РС Стара Загора и по останалите НОХД не следва да се приеме за индиция, че жалб. К. представлява по-малък риск от гледна точка на целите за противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Посочил и, че последният има профил на извършител на множество престъпления през периода 1998 г. - 2014 г., за които са водени досъдебни производства за престъпления по чл. 325, чл. 183, чл. 209, чл. 194, чл. 210, чл. 216, ал. 1, чл. 308, ал. 1, чл. 297, ал. 2, чл. 286, чл. 343, ал. 1, б. „б“, чл. 339, ал. 1 и чл. 142, ал. 2, т. 2 от НК.

Въз основа гореизложеното, и на основание чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, чл. 21, ал. 1 от Наредбата и Заповед № 8121з-267/10.03.2015 г., относно оправомощаване на длъжностни лица за издаване на заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация, като взех предвид Съображение 27 от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, и Съображения 54, 61, 66, 67 и 68 от Решение на съда на ЕС (голям състав) от 30 януари 2024 г. по дело № С-118/22 г., ответника издал оспорената в настоящото производство Заповед, с която отказал снемането на полицейска регистрация рег. № 41803/05.03.2010 г., по описа на РУ – Стара Загора, ОДМВР – Стара Загора, по отношение на жалбоподателя.

По делото са приложени личностни характеристики, докладни записки и справки от интегрираната полицейска система.

Подадената жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:

Съгласно чл. 68, ал. 6, вр. чл. 29, ал. 1 от ЗМВР полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на министъра на вътрешните работи, като администратор на лични данни по ЗЗЛД или оправомощени от него длъжностни лица. Изрично предвидената делегация е приложена със заповед № 8121з-267/10.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 68, ал. 6,вр. чл. 29, ал. 1 и чл. 33, т. 9 от ЗМВР са оправомощени директорът и заместник - директорите на ГД „НП” да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация. Обжалваната заповед е постановена в предписаната от закона форма - писмена заповед по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, като съдържа необходимите реквизити. При издаване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Разпоредбата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР предвижда, че полицейската регистрация може да бъде снета служебно или по искане на регистрирания. В конкретния случай производството е образувано по искане на лицето, като е спазен редът, предвиден в Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация /НРИСПР/, издадена на основание законовата делегация в ал. 7 на чл. 68 от ЗМВР. При издаване на заповедта е изпълнено и изискването на чл. 19, ал. 4, т. 2 от НРИСПР, като е изготвено предложение от структурата, извършила полицейската регистрация с изразени мотиви за отказ за снемане на регистрацията и приложен комплект от документи от извършената проверка по преписката.

В Решение на Съда / голям състав / от 30.01.2024г. по дело № С-118/22, което е задължително за съдебните и административни органи, съгласно разпоредбата на чл.144 от АПК, вр. чл. 633 от ГПК е залегнало становището, че чл.4, параграф 1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл.5 и 10, чл.13, параграф 2, буква б) и чл.16, параграф 2 и 3 от тази директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване.

Съгласно т.70 от Решението на СЕС, чл.5 от Директива 2016/680 оставя на държавите членки да решат дали да определят срокове за изтриването на личните данни или за периодичната проверка на необходимостта от съхранението им, като от т.45 на Решението следва извода, че за да са подходящи сроковете за такава периодична проверка трябва в съответствие с чл.4, параграф 1, букви (в) и (д) от тази директива и в светлината на чл.52, параграф 1 от Хартата в крайна сметка да позволяват изтриване на разглежданите данни, когато съхранението ми вече не е необходимо. Според тълкуването на СЕС, подобно изискване не е изпълнено, когато, както в случая, единствената хипотеза, в която националното законодателство предвижда такова изтриване по отношение на лице, осъдено с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, е настъпването на смъртта му. Задължение на полицейския орган - администратор на лични данни, съхраняващ лични данни, за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително при реабилитация на субекта, е да извършва периодична проверка дали това съхранение все още е необходимо.

В българското законодателство, в частност ЗМВР не е транспонирана разпоредбата на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, съгласно която следва да бъдат установени срокове за изтриването на данните от администратора или техен периодичен преглед.

С оглед дадените пояснения с Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. се определя извода, че обработването на лични данни в случаите, свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред и по - конкретно по повод извършена в тази връзка полицейска регистрация е допустимо само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като същия следва във всеки конкретен случай по искане на заинтересовано лице да осъществява тази проверка като съобрази: характера и тежестта на престъплението, за което е осъдено лицето; настъпилата реабилитация; дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация лицето е извършило друго престъпление и дали то е от общ характер; както и данните за личността на лицето, респ. риска който то представлява. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва полицейската регистрация на лицето да бъде снета, респективно ограничена. Извършването на проверка в горния смисъл е предпоставка за законосъобразно провеждане на административното производство по чл.68, ал.6 от ЗМВР за снемане на полицейска регистрация, инициирано след писмено мотивирано искане на лице, регистрирано по реда на чл.68 от ЗМВР.

По същество проверката освен предвидените в чл.19 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация действия, трябва да включва събиране и анализ на информация относно заявителя- субект на данни, не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл.68, т.1-т.5 ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и на по широк кръг от данни, свързани с личността на субекта на данни във връзка с редица параметри. Те включват естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства, миналото или профила на осъденото лице, както и други особени обстоятелства, които са известни на органа относими към това лице, вкл. по отношение съществена необходимост от превенция на деяния, опасни за обществото.

Целта на проверката е съпоставка на важността на преследваната с полицейската регистрация цел във всеки конкретен случай и спрямо всяко конкретно лице (субект на данни) и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация (в този смисъл т.67 вр. т.62 и т. 69 от решението по дело С-118/22г. на СЕС), но в контекст на баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, щом съхранението ми вече не е необходимо.

Резултатите от извършената от административния орган проверка за необходимост, трябва да са обективирани в крайният акт, завършващ производството по чл.68, ал.6 ЗМВР, а именно заповедта по чл.21, ал.1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, и да са част от мотивите на органа за издаване на административния акт.

В оспорената Заповед липсва анализ в посочения по-горе смисъл: относно личността на жалбоподателя; осъщественото от него престъпно деяние, за което е бил осъден и реабилитиран; за целите за защита националната сигурност ли се съхраняват и обработват данните или за целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред; налице ли са други данни за извършени от лицето престъпления и противообществени прояви; какъв период е изминал от извършване на деянието, за което е осъдено лицето; периода от изтърпяване на наказанието до датата на подаване на искането за снемане на полицейската регистрация, което води до извода за незаконосъобразността на издадения ИАА.

По изложените съображения съдът намира, че оспореният акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но в противоречие с материално-правните разпоредби, което налага неговата отмяна. Тъй като естеството на спора не позволява решаването му по същество, делото следва да се върне като преписка на директора на ГДНП, който да се произнесе, съгласно задължителните указания по приложение на материалния закон, дадени в настоящото решение. Следва да бъде определен подходящ 14-дневен срок за издаването на нов административен акт.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 143 от АПК и своевременно направеното искане от пълномощника на жалбоподателя, в тежест на ответника следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, които с оглед възражението за прекомерност, следва да бъдат определени в минималния размер, посочен в разпоредбата на чл.8, ал.2, т.3 от Наредбата за възнаграждения за адвокатската работа - 750 лева, като се отчете, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, проведено е едно съдебно заседание, в което не са събирани доказателства, и без участието на процесуалните представители на страните, както и 10 лева – внесена държавна такса.

Предвид изложеното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на К. Р. К., чрез пълномощника – адв. Х., Заповед № 3286з-1106/19.03.2025 г., издадена от директора на ГД “Национална полиция“.

ВРЪЩА делото като преписката на директора на ГД“НП“, за ново произнасяне, съгласно мотивите на настоящото решение, в 14-дневен срок.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална полиция“, да заплати на К. Р. К. сумата от 760 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд на Република България.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.