№ 210
гр. Варна, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стояна И.
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна И. Административно наказателно дело
№ 20213110203560 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на П. Н. П. с
ЕГН ********** от гр.Провадия, чрез адв.П. И., ВАК против НП № 23-0000829/22.06.2021
год. на Директора на РД АА Варна.
В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, като се оспорва изтеглената
обща маса на товарния автомобил .Твърди се, че правния извод за извършеното нарушение
не е подкрепен с доказателства. Излага се тезата, че административното нарушение не е
доказано по безспорен начин, като се твърди, че претоварването на ППС над допустимата
маса се основа само на привдружаваащите го документи, които според жалбоподателя е
могло да бъдат сгрешени. На следващо място се оспорва размера на наложената санкция.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява, представлява се от
адв.И., ВАК, която поддържа жалбата на наведените в нея основания и моли НП да бъде
отменено изцяло .
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител.
Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените
констатации в съставения АУАН.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
С АУАН ,серия А-2020 № 289454/05.03.2021 год. е констатирано, че на 05.03.2021 год. ,
около 13,57 часа в гр.Варна, по АМ „ Хемус“, пътен възел Летище Варна, пред входа на
1
летище Варна, в посока гр.Аксаково, жалбоподателя управлява товарен автомобил, марка
СКАНИЯ с рег. № ***, кат. N3,с прикачено полуремерке с рег. №***, кат. О4, извършващ
обществен превоз на слънчоглед, видно от товарителница, сер. „М“, №0011032/05.03.2021
год. по маршрут Снежина- гр.Добрич-гр.Варна, видно от пътен лист № 7274693/05.03.2021
год.. При проверката е констатирано, че водача извършва превоза със съчленено пътно
превозно средство, състоящо се от влекач с две оси и полуремарке с три оси с обща маса
43780 кг / видно от пътно-прехвърлителна разписка № 1151/05.03.2021 год. , което
надвишава нормите от допустима максимална маса на ППС за движение по пътищата
,отворени за обществено ползване от 40 000 кг с 3780 кг,установени от министъра на МРРБ.
При проверката не е представена квитанция за разрешено претоварване от АПИ.Деянието е
квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл. 139,ал.1,т.2, предл.3 от ЗДвП, във
вр. с чл.6, ал.1,т.3,б.”а” от Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ.
Акта е съставен в присъствието на жалбоподателя, който в съответната графа в акта
посочил, че няма възражения.
В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН не са депозирани възражения.
Въз основа на така съставения акт АНО издал НП, с което наложил на жалбоподателя за
нарушение на чл. 139,ал.1,т.2, предл.3 от ЗДвП, във вр. с чл.6, ал.1,т.3,б.”а” от Наредба №
11/03.07.2001 год. на МРРБ, на осн. чл.177,ал.3,т.1,предл.3 от ЗДвП административно
наказание „ глоба” в размер на 2000 лв..
Разпитан в хода на съдебното производство от показанията на св. Т.Т. потвърждава
изложеното в акта за административно нарушение. Посочва, че е извършил на 05.03.2021
год. проверка на товарен автомобил с прикачено полуремарке, извършващ обществен превоз
на слънчоглед. По представените му документи – товарителница и пътен лист установил
маршрута на товарния автомобил с.Снежина-гр.Добрич, както, и че нормата на допустима
максимална маса, установена от МРРБ на превозното средство е надвишена с 3780 кг.. Не
била представена квитанция от АПИ за претоварването.
Тъй като установеното представлявало административно нарушение съставил АУАН.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, като ги намира за обективни и безпристрастни и
съответстващи на установената фактическа обстановка.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на св.Т., дадени в хода на съдебното следствие, и
от приложените по делото писмени доказателства прочетени и приети от съда по реда на
чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
2
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – съгласно приложената Заповед № РД-08-
30/24.01.2020год. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, като АУАН също е съставен от компетентно лице.
АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетел, присъствал при
установяване на нарушението.
Съдът не констатира нарушение и на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание
на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и
законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, ЕГН, адрес .
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от
ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
От събраните в административнонаказателното производство доказателства според състава
на съда безспорно се установява, че на посочената дата и час П.П. е управлявал товарен
автомобил марка СКАНИЯ с рег. № ***, кат. N3,с прикачено полуремерке с рег. №***, кат.
О4, като е извършвал обществен превоз на товар – слънчоглед 28720 кг. В този смисъл са
събраните в производството доказателства - товарителница и пътен лист .
Съгласно пар.1,т.1 от ДР на ЗАвтПр „обществен превоз“ е превоз, който се извършва с МПС
срещу заплащане, а „превоз на товари“ е дейност на физическо или юридическо лице,
регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу заплащане със собствени
или собствени и наети превозни средства, включително и на лизинг, независимо дали са
натоварени или не според пар.1,т.2 от ДР на ЗАвтПр.
Съгласно нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2 предл. 2 от ЗДвП движещите се по пътя ППС трябва
да бъдат с размери, маса и натоварвания на ос, които не надвишават установените от
Министъра на регионалното развитие норми, и с товари, които не представляват опасност за
участниците в движението.
Разпоредбата на чл. 139 от ЗДвП е бланкетна и препраща към Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ, която в чл. 6, ал. 1, т. 3 б. "а" въвежда допустима максимална маса от 40 тона за
съчленени ППС с пет, шест и повече оси, движещи се по пътища, отворени за обществено
ползване, състоящи се от моторно превозно средство с две оси с полуремарке с три и повече
оси, като процесният случай попада именно под действието на тази разпоредба, като
нарушението се състои в неспазване на изискването за максимално допустима маса на
движещото се по път, отворен за обществено ползване, ППС, което вместо с изискуемата
максимална маса до 40 тона, е управлявано с общо тегло от 43780 кг.
В чл. 2 от Директива 96/53/ЕО на Съвета от 25 юли 1996 година относно максимално
3
допустимите размери в националния и международен трафик на някои пътни превозни
средства, чийто изисквания се въвеждат от Наредба № 11/03.07.2001 г. /съгласно § 5 от ЗР/,
понятието "максимално допустима маса" е максималната маса на натовареното превозно
средство, използвано за международен транспорт, т. е. в " максимално допустимата маса" се
включва собственото тегло на автомобила и теглото на неговия товар. В конкретния случай
безспорно от приложената по делото пътно/прехвърлителна разписка се установява, че
общата маса на ППС управлявано от П. е била 43780 кг.
Същевременно, максимално допустимата маса от 40 тона за пътно превозно средство от
категорията по чл. 6, ал. 1, т. 3 б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ може да бъде
превишена до 45000 кг /45 тона/, ако е заплатена такса, каквито доказателства не са
ангажирани в съдебното производство.
Съдът намира за неоснователно направеното в жалбата възражение, че претоварването не
следва да бъде установено само въз основа на придружаващите ППС документи, тъй като
същите би могло да бъдат неизрядно съставени или при съставянето им да са допуснати
грешки и в този смисъл изразеното становище, че контролните органи е следвало да
извършат претегляне на ППС с техническо средство, отговарящо на изискванията на ЗИ.
Цитирания в жалбата текст на чл.35 от Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ действително
дава право на контролните органи да използват технически средства, но не им вменява
задължение в тази насока още по-малко пък предопределя доказателствената сила
единствено и само на данните установени чрез замерване.
На следващо място в случая общата маса на натоварване е установена въз основа на
документи представени от самия жалбоподател, който и в самия АУАН саморъчно е
изписал, че пътно/прехвърлителната разписка, копие от която е приложена по делото е
истинска с оригинала. При това положение именно в тежест на жалбоподателя е да
опровергае съдържанието на документа, като в хода на съдебното следствие доказателства в
тази насока не са ангажирани.
При така представените писмени и събрани в съдебно заседание гласни доказателства, съдът
намира, че АНО правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение
санкционна разпоредба, а именно чл. чл. 177 ал. 3, т. 1 пр.2 от Закон за движение по
пътищата, съобразно която „ се наказва с глоба от 500 до 3 000 лв., водач, който без да
спазва установения за това ред управлява ППС с маса надвищаваща нормите определени от
министъра на регионалното развитие и благоустройство.“
Според състава на съда процесното нарушение не съставляват маловажен случай по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН, доколкото такива са нарушенията, които се отличават с по-ниска
обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК, във
вр. чл. 11 от ЗАНН/. В конкретния случай не са установени обстоятелства, сочещи, че
въпросното нарушение е с по-ниска обществена опасност от обичайните. Законодателят,
имайки предвид, че се касае до обществени отношения, свързани със създаване опасност за
живота и здравето както на шофьорите, така и на другите участници в движението на пътя,
4
за да въздейства възпиращо и да не се достига до вредни последици, е предвидил този вид
състав на нарушение и съответно размер на санкцията. В този смисъл не са налице
основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Не е установено също така
наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство, което да е обусловило
процесното неизпълнение, поради което и не са налице основания за приложението на
цитираната разпоредба.
АНО е определил наложеното на жалбоподателя наказание в размер над средния предвиден
в санкционната норма, а именно глоба в размер на 2000 лв., позовавайки се на високата
степен на обществена опасност на нарушението и размера на претоварването с 3780 кг,
попадащо в т.1 / повече от 5% и по-малко от 10% надхвърлена максимално допустима маса /
и деянието е квалифицирано като „ тежко нарушение“ , съобразно Приложение І, т. 4 от
Регламент 2006/403 на ЕС.
По преписката са приложени и доказателства – справка за влезли в сила НП, видно от която
е, че жалбоподателя е наказан за други две нарушения на чл.139,ал.1 от ЗДвП .
Съдът намира, че определеното от АНО наказание като размер е съответно на допуснатото
нарушение и в цялост ще изпълни целите на ЗАНН.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на
издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ.
В конкретния случай право на разноски има въззиваемата страна – РД АА Варна, която е
поискала присъждането на разноски със съпроводително писмо, с което жалбата е била
изпратена до РС Варна, която обаче не е била представляван от юрисконсулт, не е доказала
сторването на разноски за адвокатско представителство, поради което и по аргумент от чл.
63, ал.5 ЗАНН искането за присъждане на юристконсултско възнаграждение е
неоснователно и следва да се остави без уважение.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Варненски районен съд, 45-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000829/22.06.2021 год. на Директора на РД АА Варна, с което
5
на П. Н. П. с ЕГН ********** от гр.Провадия за нарушение на чл. 139,ал.1,т.2, предл.3 от
ЗДвП, във вр. с чл.6, ал.1,т.3,б.”а” от Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ, на осн.
чл.177,ал.3,т.1,предл.3 от ЗДвП административно наказание „ глоба” в размер на 2000 лв..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на РД АА Варна за присъждане на разноски за
юристконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6