Определение по адм. дело №2475/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството и образувано по жалба от М. М. В., [ЕГН] от [населено място], [улица], ап.78,от [населено място], чрез адв. Ч., против заповед за ПАМ № GRAM – 1819159/ 19.10.2025 г. на мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Хасково, с която е разпоредено налагането на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.З)ГГ) от ЗДвП, а именно временно отнемане на СУМПС на водач който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

С жалбата и направено особено искане за спиране на изпълнението на същата до приключване на производството по делото.

След като се запозна с искането за спиране, с представените към него доказателства, съдът намира за установено следното:

Настоящият съдебен състав намира жалбата с искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта за процесуално допустима съгласно чл.166 АПК, но за неоснователна.

В случая от самата заповед е видно, че административният орган не е включил в нея разпореждане за предварително изпълнение, а такова е допуснато по силата на закона.

В чл. 171, ал.1 от ЗДВП е посочено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, изчерпателно посочени в нормата на закона, като една от тях е по б. "з", гг) (нова – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: гг) 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

По силата на чл. 172 от ЗДВП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез визираните в нормата способи, като изрично законодателят е посочил, че в случаите по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В практиката си ВАС приема, че дори когато съдът е сезиран с оспорване на основание чл. 60, ал. 4 от АПК, но от доказателствата по делото е безспорно видно, че актът, с който е допуснато предварително изпълнение е влязъл в сила, оспорването следва да бъде разгледано от съда като искане за спиране на предварителното изпълнение/ и именно затова съдът го разглежда в тази хипотеза.

Съгласно чл.166, ал.4 от АПК Допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2 от същата разпоредба. Според последната, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Според цитираните норми, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2/ пред каквото хипотеза сме изправени.

За разлика от случаите, в които административният орган с разпореждане допуска предварително изпълнение на издадения от него административен акт, след като прецени, че са налице предпоставките чл. 60, ал. 1 АПК, в случаите по чл. 166, ал. 4 АПК законодателят е този, който нормативно презюмира наличието на един или повече от тези критерии, в чиято защита изключва суспензивния ефект на оспорването по чл. 166, ал. 1 АПК и позволява незабавното изпълнение на акта.

Законовата презумпция за високата обществена значимост на защитените обществени отношения, а именно безопасността на движението по пътищата и преустановяването на административни нарушения, които застрашават живота и здравето на хората, е основание за допускане на предварително изпълнение на този вид принудителни мерки по силата на закона. Предпоставка за постановяване на неговото спиране е наличието на друг противопоставим интерес, който по степен на важност е съпоставим или надделяващ над тези, защитени от това по силата на закона предварително изпълнение. В съответствие с това, заповедите по чл. 171 от ЗДВП по силата на изрична законова разпоредба- чл. 172, ал. 6 са незабавно изпълняеми на нормативно основание с оглед осигуряване изпълнението на ПАМ. При допуснато предварително изпълнение на заповедта по силата на закона, за административния орган няма задължение да доказва предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК - съществуването на особено важен обществен интерес, подлежащ на защита.

Жалбоподателят обаче е длъжен да докаже, че е налице особено важен личен интерес, по-голям от предвидения защитен обществен интерес.

В конкретния случай от жалбоподателката се посочва като довод обстоятелството, че в момента същата е в отпуск за бременност и раждане на дете, родено на 05.12.2024год., и ежедневно следва да се посещава специализирана детска кухня в точно определен часови график за получаване на храна за дето, а периодично в седмицата е необходимо посещение за медицински консултации в здравно заведение.

Целта на допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно изпълнението на обжалваната пред съда заповед е да се даде временна защита на твърдението на оспорващия, че актът ще му причини значителна или трудно поправима вреда.

На първо място към депозираното искане не са представени никакви доказателства, от които да може да се направи извод, че са налице основания за спиране на предварителното изпълнение на издадената ЗППАМ. Действително, личният интерес на жалбоподателката е пряко свързан с необходимостта да може да се придвижват безопасно членовете на нейното семейство, като се сочи, че следва да се осигурят грижи за нейното малолетното й дете, но този интерес не е противопоставим на обществения в този случай, а именно безопасността на движението по пътищата и преустановяването на административни нарушения, които застрашават живота и здравето на други хора. Още повече, че за придвижването им в рамките на града, няма пречка да бъдат използвани и други видове транспорт. Чрез настъпването на правните последици от наложените ПАМ, административният орган защитава значим обществен интерес - за безопасност на движението по пътищата.

От своя страна твърденията за незаконосъобразност на издадената заповед не могат да се отнесат към основанията за спиране на нейното изпълнение, а се установяват по същество с решението на съда, след събиране на съответните относими доказателства.

По изложените съображения съдът намира искането за неоснователно, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.

Ето защо,съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателката М. М. В., [ЕГН] от [населено място], [улица], ап.78,от [населено място], за спиране на предварителното изпълнение на заповед за прилагане на ПАМ № GRAM – 1819159/ 19.10.2025 г. на мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Хасково, с която е разпоредено налагането на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.З)ГГ) от ЗДвП, а именно временно отнемане на СУМПС на водач който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщението с препис за страните.