Р Е Ш Е Н И Е
№ 24 28.03.2023 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Търговище касационен състав
На четиринадесети
март 2023 година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Красимира Тодорова
Членове: Албена Стефанова
Иванка Иванова
Секретар: С. Иванова
Прокурор: Мартин Александров
Като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Иванка Иванова
КНАХД № 25 по описа за 2023 година
За да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК.
Делото е образувано по жалбата на мл. експерт И. В. Д. – командир на отделение в група
„Охранителна полиция“ в сектор „Охранителна полиция“ при РУ – Търговище при ОД
на МВР – Търговище, чрез гл. юрк. Л. Ж. при ОД на МВР – Търговище против Решение
№ 4/17.01.2023 г., постановено по НАХД № 20223530200882/ 2022 г. по описа на РС
– Търговище, с което е отменена Заповедта за задържане на лицето – С.П.П. ЕГН **********
***, рег. № 1993з-197/ 08.12.2022 г. на И. В. Д. на длъжността „КО“ при РУ –
Търговище като незаконосъобразна и в полза на жалбоподателя са присъдени
разноски.
Касаторът сочи, че процесният съдебен
акт е неправилен, необоснован и постановен в противоречие с материалния закон и
при съществено нарушение на процесуалните правила. Навежда се от касатора, че
адв. И.В. *** не е надлежно упълномощена да представлява жалбоподателя пред
първоинстанционния съд като подаде жалба, което е съществено процесуално нарушение.
Решаващият съд е приел, че е налице съществено нарушение на
административно-производствените правила, с непосочването от адм. орган на чл.
343б, ал. 3 от кой нормативен акт е. Не е конкретизирано с какво МПС е
извършено нарушението. Не е посочено как е установена употребата на наркотични
вещества – амфетамин. Неизяснен е останал въпросът на базата на кои безспорно
установени факти и обстоятелства АО е направил обосновано предположение, че
жалбоподателят е извършил конкретното престъпление и евентуалната му
съпричастност към неговото извършване. Неизяснена е фактическата обстановка,
наложила задържането. Според решаващия съд дори да се приеме, че представените
последствие документи по преписката – АУАН, талон за изследване, копие от
регистъра на постъпили заявителски материали
в РУ- Търговище и показанията на
разпитания по делото свидетел запълват липсата на фактически основания,
непосочени при издаване на заповедта, то те не отговарят на целта – да се
доведе до знанието на страните съображенията, по които АО е издал заповедта.
В съдебно заседание касаторът редовно
призован се представлява от гл. юрк. Л.Ж. при ОД на МВР – Търговище, която поддържа
жалбата, като изразява становище за отмяна на оспорения съдебен акт.
Ответникът по касация – С.П.П., редовно призован, не
се явява, не изпраща представител и не изразява становище по делото.
Прокурорът дава заключение, че жалбата е основателна,
а решението е незаконосъобразно.
Съдът, след като обсъди оплакванията в жалбата във връзка
със събраните доказателства по делото пред първата инстанция, и съобрази
правомощията си в касационното производство, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е основателна при следните съображения:
За да отмени процесната заповед, решаващият съд е
приел от фактическа страна, че на 08.12.2022 г. около 10:38 ч. в гр. Търговище,
на бул. „Трайко Китанчев“, при управление на лек автомобил Мерцедес Б 200, с
ДК№ ......, ответникът С.П. е бил спрян за проверка. Полицейските органи от РУ
- гр. Търговище, ОДМВР - гр. Търговище (св.П.П. и полицай И.Д.), които са го
спрели, са поискали да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични
вещества или техни аналози. Ответникът се е съгласил да бъде подложен на
проверка с техническо средство Drug Test 5000 с № ARNS-0001. Пробата е излязла
положителна за употреба на „амфетамин“. С. П. е оспорил резултата и е поискал
да даде биологична проба за медицинско изследване. Издаден му е бил талон за
изследване с бланков номер 129454/08.12.2022 г., като С. П. е дал биологична
проба. По преписката няма данни какъв е резултата от тази проба. Съставен е и
протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни
аналози. Във връзка с извършената проверка са издадени също така АУАН серия АД
с бл. N 058722 от 08.12.2022 г. и Заповед за прилагане на ПАМ № 22-1993-000053
по чл. 171, т. 1, б „б“ от ЗДвП от 08.12.2022 г., с която на ответника П. е
наложена ПАМ „временно отнемане на СУМПС“ до решаване на въпроса за
отговорността, но не за повече от 18 месеца. С. П. веднага е бил задържан, за
което е издадена Заповед за задържане на лице с per. № 1993з-197/08.12.2022 г.,
издадена от И. В. Д. на длъжността „командир на отделение“ при РУ гр. Търговище.
Заповедта за задържане е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а
като фактическо основание с посочено следното: „има данни за извършено
престъпление в гр. Търговище по бул. „Тр. Китанчев“ до № 37, управлява МПС след
употреба на наркотични вещества (амфетамин) - чл. 343б, ал. 3. В заповедта не е
посочено цитираният „чл. 343б, ал. 3“ от кой нормативен акт е. На С. П. е бил
извършен и личен обиск, за което е издаден Протокол за личен обиск на лице. Още
на следващия ден след проверката - на 09.12.2022 г., С. П. си е направил
независим уринен тест в медико-диагностична лаборатория „Кандиларов“ ООД, който
е показал отрицателен резултат за посочените в теста наркотици вкл. и за
амфетамин. Видно от показанията на свидетеля Пенчев автомобилът е бил със
съмнително движение поради което бил спрян. На водача е била извършена проверка
с техническо средство, която отчела наличие на амфетамин. Водачът е оспорил
показанието и дал кръвна проба след което е бил задържан. При разговора водачът
е бил подпухнал, напрегнат и притеснен, като зеницата на окото му не реагирала
на светлина. Следва да се отбележи, че показанията на този свидетел частично
противоречат на отбелязаното в протокола за извършване на проверка за употреба
на наркотични вещества или техни аналози, съставен от самия св.Пенчев. В този
протокол е отбелязано - сигурен начин на шофиране, спокойно поведение на ответника,
сигурна походка, ясен говор, очи: без особености.
От правна страна въззивният съд е приел, че видно от
приложените Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г на министъра на МВР, Заповед
рег.№ 3633-2063/16.09.2022 г. на директора на ОДМВР Търговище, Заповед №
363з-483/24.03.2020г. на директора на ОДМВР Търговище и Акт за встъпване в
длъжност от 25.03.2020 г. оспореният акт е издаден от полицейски орган по
смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР компетентност. Спазена е предвидената от закона форма, така
както предвижда нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР е издадена писмена заповед за
задържане, връчена на адресата й. Заповедта съдържа задължителните реквизити,
посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. По правната си същност
задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73 от ЗМВР
представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН -
административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо
правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати
възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва
престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането е наличието на
достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че
задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е
задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице
да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително
разследване. Поради това възможността на органите на МВР да приложат
принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е
дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече
доказано такова. Съдът е намерил, че са налице отменителни основания на чл.
146, т. 2 от АПК - заповедта е издадена при съществено нарушение на
административно производствените правила и в противоречие със закона.
Реквизитите на съдържанието на заповедта са определени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР.
Точка 2-ра на същата разпоредба въвежда изискването заповедта да съдържа както
фактически, така и правни основания за издаването й. По силата на съдържанието
на специалната правна норма в заповедта следва да бъде посочено не само
правното основание, но и конкретните фактически обстоятелства, дали основание
дадено лице да бъде задържано. Мотивите към административния акт могат да бъдат
изложени отделно от него (Съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 година
на ОСГК на ВС) най-късно до изпращане на жалбата срещу акта на по-горния административен
орган. По делото не се установи И.Д. в качеството на административен орган,
който е издал процесната заповед, да е изложил каквито и да било фактически
основания по издаването й в друг документ, съпровождащ административната
преписка. Въззивният съд е намерил, че в конкретния случай в оспорената заповед
е посочен чл.343б, ал. 3, но не е конкретизирано от кой нормативен акт е
цитираният текст. Не е конкретизирано с какво моторно превозно средство е
извършено нарушението. Най-важното не е посочено как е установена употребата на
наркотични вещества (амфетамин).
Абсолютно неизяснен остава въпросът на базата на кои безспорно установени факти
и обстоятелства административният орган е направил обосновано предположение, че
ответникът е извършил конкретното престъпление или за евентуалната му
съпричастност към неговото извършване. Фактическата обстановка, наложила
задържането, е неизяснена. Дори да се приеме, че представените в последствие
документи по преписката - АУАН, ЗПАМ, талон за изследване, копие от регистър за
постъпилия заявителски материал в РУ – Търговище, и показанията на св.П.Пенчев,
запълват липсата на фактически основания, непосочени при издаването на
заповедта те не отговарят на целта - да се доведе до знанието на страните
съображенията, по които административния орган е издал заповедта. Оспорената
заповед за полицейско задържане е незаконосъобразна и поради издаването й в
противоречие с целта на закона - самостоятелно основание за отмяната й по реда
на чл. 146, т. 5 от АПК. Целта на принудителната административна мярка -
задържане за срок от 24 часа, налагана по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР,
не е да се наложи наказание за установеното по категоричен начин престъпление,
а да се попречи на уличения да се укрие, да заличи улики или да извърши друго
престъпление, като по този начин осуети наказателното преследване. Тези данни
за всеки конкретен случай следва да бъдат категорично установени. Издаването на
оспорената заповед категорично не допринася за постигане на горепосочените цели
и съставлява акт на неоснователна принуда, тъй като липсват каквито и да било
данни, че ответникът може да се укрие или да осуети разследването.
Решението на Районен съд – Търговище е недопустимо и
неправилно.
Съдебния състав счита, че съдебният акт е постановен при
допуснато съществено процесуално нарушение – неправилно конституиране на
страните в производството и по-конкретно не е конституиран правилно ответника
по делото. Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 от АПК, страни по делото са
оспорващия, органът, издал адм. акт, както и всички заинтересовани лица.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на АПК „административен орган“ е органът, който
принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на адм.
правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи
публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги.
Съгласно чл. 154, ал. 1 от АПК съдът конституира
страните служебно.
Според нормата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР задържане на
лице по този ред може да бъде постановено от полицейски орган. Съгласно чл. 57,
ал. 1 от ЗМВР, полицейски органи са органите на Главна дирекция
"Национална полиция", Главна дирекция "Борба с организираната
престъпност", Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и
борба с тероризма", Главна дирекция "Гранична полиция",
областните дирекции, дирекция "Миграция", дирекция "Вътрешна
сигурност", дирекция "Международно оперативно сътрудничество" и
звената "Общинска полиция", които пряко осъществяват някоя от
дейностите по чл.
6, ал. 1, т. 1 – 3, 7 и 8.
Пасивната процесуална легитимация е абсолютна
процесуална предпоставка за разглеждане на делото с оглед на действието на
субективните предели на силата на присъдено нещо на съдебния акт. В настоящия
случай правилното идентифициране на самоличността на постановилия ПАМ
полицейски орган – с имена и длъжностно качество е предпоставка за разрешаване
на спора по същество, т.к. от една страна така се извършва преценка за
компетентност, а от друга – така се установява пасивно легитимирания адм.
орган, постановил обжалвания адм. акт.
В случая процесната заповед е издадена от мл. експерт
И. Димитров – командир на отделение в група „Охрана на обществения ред“ в
сектор „Охранителна полиция“ при РУ – Търговище в ОД на МВР – Търговище –
обстоятелство, което се установява безспорно от самата заповед, тъй като в нея
полицейския орган е идентифициран с трите си имена и заеманата длъжност. По
делото не е налице изрично определение за определяне на страните по делото,
като след първото Разпореждане № 1053/ 30.12.2022 г. за насрочване на делото в
списъка за призованите лица първо за с.з. по делото за адм.наказващ орган е
изписано ЮЛ – РУ – „Полиция“ – Търговище. В първото с.з. на 06.01.2023 г. за
адм.наказаващия орган се е явила гл.юрк. Л.Жечева, надлежно упълномощена от
полицейския орган мл. експерт Ивелин Димитров издател на оспорения адм. акт,
като съдът обаче в същото време е приел, че процесуалният представител
представлява РУ“Полиция“ – Търговище, като поради нередовното призоваване на
жалбоподателя не е даден ход на делото. Същото се отнася и за второто съдебно
заседание по делото на 13.01.2023 г. Съдът е приел и във втория случай, че се е
явил процесуален представител на РУ“Полиция“ – Търговище. Както бе посочено
по-горе, надлежната пасивна процесуална легитимация за участие в производството
предполага правилно идентифициране на издателя на адм. акт – с имена и заемана
длъжност, като по аргумент от нормата на чл. 154, ал. 1 от АПК съдът следи за
това служебно. С оглед на субективните предели на силата на присъдено нещо на
съдебния акт, допуснатото от РС – Търговище нарушение е съществено и е
основание за обезсилване на постановения съдебен акт.
По
изложените съображения обжалваното решение следва да се обезсили, а делото да
се върне за ново разглеждане на друг състав на РС – Търговище. При новото
разглеждане съдът следва да изпълни задължението си по чл. 154, ал. 1 от АПК и
да конституира като ответник по делото издателя на оспорения адм. акт - мл. експерт
И. Димитров – командир на отделение в група „Охрана на обществения ред“ в
сектор „Охранителна полиция“ при РУ – Търговище в ОД на МВР – Търговище и
разреши спора между страните по законосъобразността на оспорената заповед за
задържане.
По аргумент на разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК
по разноските за водене на делото пред касационната инстанция следва да се
произнесе РС – Търговище.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 32 във
вр. с чл.222, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 4/17.01.2023 г., постановено по
НАХД № 20223530200882/ 2022 г. по описа на РС – Търговище.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на РС
– Търговище, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона,
дадени в мотивите на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:……….
.………..