РЕШЕНИЕ
№ 956
гр. Варна, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20223110201815 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на СВ.
ИВ. Д., ЕГН **********, с адрес: с.Засмяново, общ.Аксаково, обл. Варна, депозирана
чрез адв. А.Д. от АК Варна, против Наказателно постановление № 03-
012875/30.09.2020год., издадено от и.д. директора на Дирекция "Инспекция по труда" -
гр. Варна, с което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5000
/пет хиляди/ лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за
нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл.61, ал.1 и чл. 1, ал. 2 от
Кодекса на труда (КТ).
В жалбата се сочи, че наложеното на въззивника наказание е неоснователно, а
самото НП незаконосъобразно. Поради което се иска неговата отмяна.
Твърди се, че НП е издадено при нарушение на материалния и процесуалния закон.
Сочи се, че то е издадено в нарушение на процесуалните правила, тъй наказващият
орган не е проверил АУАН с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост
съгласно чл. 52 ал.4 от ЗАНН, тъй като в самия него липсва съществен реквизит по чл.
42 ал.1 т.4 от ЗАНН, а именно мотиви. Не били събрани доказателства за вината н
авъзз..
1
Отделно от това, се сочи, че размерът на наложеното наказание имуществена
санкция / 5 000лв./ е силно завишен и необосновано наложен. Твърди се, че
административно наказващият орган е наложил това наказание като не е събрал
никакви доказателства относно имотното състояние на възз. и е наложил наказание над
минималния размер.
В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована, в първото съдебно
заседание не се явява, като моли делото да бъде отсрочено за друга дата с оглед
упражняване правото на защита на наказаното лице. Не представя доказателства за
наличие на уважителна причина за неявяването си в с.з. С оглед ненарушаване правото
на защита на наказания субект делото е отложено за друга дата и час, за която възз. е
редовно призован чрез своя процесуален представител, но не се явява и не се
представлява, като не изразява становище по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от
ю.к.Ошавкова, която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Пледира и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
В началото на месец септември 2020г., на ел. поща на Дирекция „Инспекция по
труда“ –гр.Варна бил получен сигнал, в който се посочвало, че в района на
Зеленчукова борса работят непълнолетни лица без трудови договори, на 12-часов
работен ден. В тази връзка, проверката на сигнала била възложена на свидетелите
М.М.-Ж. и Н.З., двете служители на Д „ИТ“- Варна.
На 17.09.2020г. горепосоченият екип посетил Зеленчукова борса в гр.Варна,
намираща се на ул. „Акад. Курчатов“ № 1. Първо проверяващите направили оглед на
щандовете къде се продава грозде и видели къде работят повече от едно лица. Едното
място бил щанд за грозде срещу входа на Зеленчукова борса, стопанисван от възз. Д..
Св.М.-Ж. и З. възприели, че няколко лица, видимо приличащи на непълнолетни
пренасяли касетки, товарели чували, боравели с машината, която отделя чепката от
зърното, като указанията за това получавали от възз. Проверяващите органи се
легитимирали на възз. и обявили, че ще му извършат проверка, като идентифицирали,
че той е земеделският производител С.Д.. Когато разбрал, че ще му бъде извършвана
проверка, възз. дал указания на лицата да отидат в съседно помещение, след което те
не се върнали повече на мястото на проверката и не били установени от
проверяващите, поради което и проверката приключила.
На 21.09.2020г. същият проверяващ екип отново пристъпили към проверка на
2
щандовете за продажба на грозде, намиращи се на Зеленчуковата борса в гр.Варна. Бил
извършен обход на щандовете с лек автомобил, който не бил обозначен. С оглед
недопускане на възможността за осуетяване на проверката, служителите на Д“ИТ“
поискали съдействие от органите на Трето РУ-Варна. Докато изчаквали пристигането
на полицейските служители, свидетелките М.-Ж. и З., наблюдавали действията на възз.
и на намиращите се на неговия щанд лица. По указание на възз. намиращите се там
лица пренасяли чували, товарели същите в автомобилите на клиентите, ронели грозде,
а възз. прибирал парите от продажбите на грозде.
След пристигане на служителите на полицията, органите на Д“ИТ“-Варна отново
предприели проверка на възз. и на намиращите се на неговия щанд лица. Със
съдействието на органите на реда била установена самоличността на лицата, които се
намирали там. Едно от тези лица бил св.М.К.Й., който към този момент не бил
навършил пълнолетие. На установените лица били раздадени декларации по чл.402 от
КТ. Св. М.Й. попълнил представената му декларация, в която собственоръчно вписал,
къде работи, посочил за кого работи – С.И. /трите имена на възз. са СВ. ИВ. Д./,
посочил работно време, че получава по 40 лева на ден и че вече е получил
възнаграждение за предния ден. Декларирал и каква дейност е осъществявал за възз.-
изсипване на грозде в чували и товарене в автомобили.
В хода на документалната проверка ТД сключен между въззивното дружество и св.
Й. не бил представен. От възз. Д. били поискани обяснения, в които той
собственоръчно вписал, че няма сключени трудови договори с установените на място
лица, в това число и със св. М.Й..
Впоследствие проверяващите органи описали констатациите си в констативен
протокол №ПР2026662/24.09.2020г.
На 24.09.2020год. св. М.-Ж. съставила срещу въззивника АУАН бл.№ 03-012875. В
акта св. М.-Ж. посочила, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр.
чл.61, ал.1 и чл. 1, ал. 2 от КТ, тъй като на 21.09.2020г. в качеството на работодател е
допуснал до работа лицето М. КР. Й., ЕГН ********** изпълнявайки трудови функции
на „общ работник", с работно място гр. Варна, щанд за грозде, ул. „Акад. Курчатов“ №
1 срещу входа на зеленчукова борса, с установено работно време от 12:00 часа до 17:30
часа и договорено дневно трудово възнаграждение в размер на 40 лв. на ден без да е
сключен трудов договор в писмена форма между страните по възникналото трудово
правоотношение.
АУАН бил предявен и връчен на възз., която го подписала с отбелязване, че има
възражения. В законовия тридневен срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, в Д“ИТ“ не постъпили
писмени възражения.
АНО изцяло възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и
наложил на възз.С.Д. административно наказание “глоба” в размер на 5 000лв. на
3
основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за
извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл.61, ал.1 и чл. 1, ал. 2 от КТ.
Като свидетели в хода на съдебното следствие показания дадоха М.М.-Ж.
(актосъставител) и Н.З., които възпроизведоха пред съда възприятията си от
извършената проверка с нужната конкретика. Показанията на тези свидетели са
последователни, логични и взаимнодопълващи се от една страна, а от друга
кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства, поради което и се
кредитират от съда с доверие.
Като свидетел в хода на съдебното следствие бе разпитан и М.Й.а. Същият
потвърждава, че към момента на проверката е бил на щанда на възз., отрича обаче да е
осъществявал там някаква дейност, като твърди, че единствено търсил работа. Твърди,
че в момента на проверката бил седнал на маса на щанда и възз. му обяснявал каква е
работата. Съдът не кредитира показанията на св.Й. в частта в която заявява, че към
момента на проверката не е работил, както и че е вписала в декларацията данните под
давлението на служител на Д “ИТ“ Варна, тъй като в тази им част показанията са в
пълно противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал,
противоречиви и нелогични са. Абсурдно звучат твърденият на свидетеля, че
проверяващите органи са го принудили да впише изявленията в декларацията и то в
присъствието на униформени полицейски служители, изпратени на място именно, за да
бъде охраняван обществения ред. Нещо повече, от показанията на тази свидетел
явства, че и към настоящия момент св.Й. поддържа отношения с възз. и очевидно е
заинтересован да дава показания в негова полза. На първо място показанията на св. Й.
са в противоречие с показанията на свидетелите М.-Ж. и З., от които се установява, че в
момента на проверката Й. е пренасял чували, ронил грозде и изпълнявал
разпореждания на възз.. На следващо място видно от приложената към АНП
декларация по чл. 402 от КТ изходяща от Й. в нея той самия е вписал, че няма
подписан никакъв договор с въззивника – нито трудов, нито граждански, както и каква
дейност е извършвал на щанда на възз. в деня на проверката. И най-накрая определено
няма как да бъде възприето за достоверно твърдението на лице, което макар и към него
момент да е бил 17-годишен, че не може да се ориентира какво да напише в бланка на
декларация и да вписва там факти, които са и били казани от друго лице и то при
положение, че по време на проверката, са били не само 4 държавни органа /двама от
ДИТ и двама от полицията/, а и там е бил самият С.Д.. Отделен е въпроса, че
твърдението за оказван натиск при попълване на бланката не се подкрепя от каквито и
да било други доказателства.
Съдът изцяло кредитира останалите писмените материали, съдържащи се в АНП и
приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по
между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.
Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда
на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията
на св.М.-Ж., св.З., частично от показанията на св.Й., дадени в с.з., АУАН,
идентификационна карта, декларация, обяснения, протокол от извършена проверка и
от останалите писмени доказателства по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
4
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна– лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок
/съгласно редакцията на ЗАНН към момента на връчване на НП/ от връчване на
издаденото НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед,
АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният
контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се
осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра
на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от
ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица
съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от
цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е
ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице.
В случая НП е било издадено от и.д. директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил
надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по
делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с
нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по
актове съставени от инспектори от „ „ИТ“. Обстоятелството, че длъжността директор
на Дирекция „ИТ” Варна се е изпълнявала от издателя на НП се потвърждава от
представената в хода на съдебното следствие Заповед №ЧР-949/31.08.2020г.
Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от св.М.-Ж., която към
момента на съставянето му е работил на длъжността инспектор в Д“ИТ“-Варна,
следователно е била компетентна да издава АУАН.
АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на възз. и свидетел, присъствал при установяване
на нарушението. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но
това нарушение не е съществено, тъй като не засяга пряка правото на защита на
обвинения правен субект.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – име, адрес, ЕГН.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на
5
чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено
пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Съдът не споделя и наведените в жалбата възражения за допуснато от АНО
нарушение на чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства. Задължение обаче за произнасяне по възраженията с нарочен акт или
тяхното обсъждане в НП (правораздавателния акт) в закона не е предвидено. При
положение че в случая АНО е издал НП, то няма никакво съмнение какво е било
становището му по направеното възражение /макар и бланкетно в АУАН/, очевидно е
счетено за неоснователно. Следва да бъде посочено и това, че задължителните
реквизити на НП са изчерпателно изброени в чл.57, ал.1 от ЗАНН, в десет точки и
произнасяне по възраженията срещу АУАН, както и излагане на мотиви за издаване на
НП не са сред задължителните реквизити на НП, както неправилно се сочи в жалбата.
Отделен е въпроса, че правото на защитата в производствата с наказателен характер се
реализира срещу фактите, а не срещу правната им квалификация.
Съдът не споделя възраженията на процесуалния представител на въззивника
направено в депозираната жалба, че в хода на АНП са допуснати съществени
процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на наказаното лице да
разбере в какво е обвинено. Волята на АНО е формулирана по ясен и недвусмислен
начин – а именно за това, че е допуснало до работа лице да престира за него труд без да
е сключен трудов договор в писмена форма.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност съдът прецени от правна страна следното:
С НП адм.наказателната отговорност на въззивното дружество е ангажирана за
нарушаване на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Съгласно чл.62, ал.1 от КТ трудовия договор трябва да бъде сключен в писмена
форма.
В случая от събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът прецени, че
правилно АНО е приложил материалния закон и е съотнесъл установените фактически
констатации към хипотезата на правната норма. От събраните по делото доказателства
6
- показанията на свидетелите М.-Ж. и З., и отчасти от тези на св.Й., от съдържанието на
приложения по преписката констативен протокол, и декларацията по чл. 402 от КТ
изходяща от Й. по безспорен начин се установява, че на 21.09.2020г. последният е
изпълнявал трудови функции като „общ работник“ на щанд за грозде, стопанисван от
възз., без да е имал сключен трудов договор в писмена форма между страните. От
показанията на проверяващите органи, депозирани в хода на съдебното следствие
става ясно, че при визуално наблюдение на обекта, Й. е бил на щанда, като е
изпълнявал указанията на възз.- пренасял чували с грозде, ронил и пълнил грозде в
чували, като последният е потвърдил, че извършва такава дейност за възз. вписано и в
писмената декларация. От друга страна видно от приложената декларация по чл. 402
от КТ в същата се съдържат основни белези на трудово правоотношение като
длъжност, работно място, работно време, почивни дни, почивка в рамките на работния
ден и уговорено заплащане.
В същност фактът, че към момента на проверката сключен в писмена форма трудов
договор между въззивника и св. Й. не е бил налице не е спорен между страните, като
основния спорен въпрос е дали към тази дата Й. е бил работник на въззивника –
изпълнявал е трудови функции в негова полза. Съдът намира, че обстоятелството, че
св.Й. е изпълнявал трудова функция в полза на възз. е установено по делото по
безспорен и категоричен начин от посочените по-горе доказателства.
В контекста на изложеното по-горе съдът счете, че правилно в случая АНО е
възприел отношенията между въззивника и св.Й. като трудови и законосъобразно е
приел, че с допускането до работа без сключване на трудов договор в писмена форма
въззивника е нарушил разпоредбите на чл.62 ал.1, вр. чл.1, ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ и
спрямо него следва да се реализират неблагоприятните последици, предвидени от
законодателя в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ.
По възприетото в правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в
КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което
едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да
извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща
възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд,
физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при
определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия
договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните
трудови операции, които се повтарят неограничен брои пъти, и докато трудовият
договор не е прекратен, не се изчерпват.
В нормата на чл. 62, ал. 1 КТ е отразено правилото, че трудовия договор се сключва
в писмена форма. Предметът на КТ е определен в чл. 1, ал. 1 и ал. 2 КТ. Първата
алинея определя кръга отношения, които КТ урежда и това са трудовите отношения
7
между работника или служителя и работодателя, както и други отношения,
непосредствено свързани с тях. Втората алинея определя всички отношения при
предоставянето на работна сила, да се уреждат само като трудови правоотношения.
Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ определя момента , когато между работника или
служителя и работодателя следва да се сключи трудовия договор и този момент е
преди постъпването на работа. Посочването на тези текстове в АУАН и НП е било
сторено с оглед яснота, че между страните е нямало сключен трудов договор и не
представлява реализиране на отговорност за няколко нарушения.
В санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ законодателят е гарантирал спазването на
правилата на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 или ал. 3 КТ с предвиждане на неблагоприятни
правни последици, реализиращи се спрямо работодател и виновно длъжностно лице, в
случай на нарушение на горните разпоредби. Поради което спрямо последното следва
да се реализират неблагоприятните последици, предвидени от законодателя в
санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ. Правилно е била определена и датата на
нарушението- 21.09.2020г., когато лицето е установено да работи в обекта на
въззивника. Именно към тази дата е следвало да е наличен сключен трудов договор в
писмена форма между страните по трудовото правоотношение.
Правилно АНО е определил и субекта на нарушението. Съгласно § 1, т. 1. От КТ
(изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2011 г.,
доп. - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) „Работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице
или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено
образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство,
заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема
работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на
надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в
предприятие ползвател.
Субективна страна на нарушението също е доказана. Възз. е бил на ясно, че няма
сключен тр.договор с непълнолетния, като въпреки това му е възложил трудови
функции.
Разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ определя, че независимо от тяхното
отстраняване не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63,
ал. 1 и 2 КТ, което препятства приложението на маловажния случай по чл. 415в, ал 1
КТ.
Съдът намира че в случая не е приложима и общата разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
т.к. конкретния случай с нищо не се отличава от обикновените случаи от този род и
няма по-ниска степен на обществена опасност. По делото са налице отегчаващи
отговорността обстоятелства, а именно допуснати и други нарушения, подробно
описани в протокола №ПР2026662/24.09.2020г. , които навеждат на извод, че са били
8
допуснати и други нарушения на трудовото законодателство.
За нарушаване разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ, в санкционната норма на чл. 414,
ал. 3 КТ е предвидено налагане на имуществена санкция или глоба за работодател
в размер от 1 500 до 15 000 лв., а за виновното длъжностно лице - глоба в размер от 1
000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил глоба на ФЛ –
работодател много над нейния минимален размер- към средния, предвиден от
законодателя. В действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на
конкретната санкция. В хода на производството са събрани доказателства, видно от
протокол №ПР2026662/24.09.2020г. за допуснати други нарушения на трудовото
законодателства. АНО обаче не е изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде
наложена конкретния размер на санкцията. По преписката няма доказателства, а и
твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП.
Обстоятелството, че при проверката са констатирани и др.нарушения на трудовото
законодателство има отношение единствено при преценката дали случаят е маловажен
по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид това обстоятелство съдът приема, че
конкретното нарушение е първо за въззивника и намира, че следва да измени
наказанието до предвидения в чл. 414, ал.3 от КТ минимум- 1500 /хиляда и петстотин/
лева, като намира, че именно тази санкция е съответна на допуснатото нарушение.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи,
че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на
9
чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на
наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото
разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в
хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на
същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от
АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК
се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска.
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът
намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО,
съизмеримо с размера изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото не представлява правна сложност,
изискваща специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на
АНО, но като съобрази, че по делото са разпитани трима свидетели и съдебното
заседание е продължило повече от обичайното за подобен род дела, намира, че следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение над минималния размер,
предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 100 /сто/ лева. В
съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да
присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната
санкция, а именно сумата от 30,00 /тридесет / лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал. ал.2, т.4 вр. ал.1 и чл.63д, ал.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-012875/30.09.2020год., издадено от
и.д. директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на ЗП СВ. ИВ.
Д., ЕГН **********, с адрес:с.Засмяново, общ.Аксаково, обл. Варна е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, на основание
чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено
нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл.61, ал.1 и чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, като
НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция” от 5 000 /пет
хиляди/лева на 1 500 /хиляда и петстотин / лева.
10
ОСЪЖДА СВ. ИВ. Д., ЕГН **********, с адрес: с.Засмяново, общ.Аксаково, обл.
Варна да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна сумата от 30,00 /тридесет/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11