Решение по дело №1410/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1670
Дата: 27 септември 2019 г. (в сила от 5 октомври 2019 г.)
Съдия: Валерия Иванова Братоева Дамгова
Дело: 20191100901410
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №

гр. София, 27.09.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание, при закрити врата, на двадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА

 

при участието на секретар Галина Стоянова, разгледа търг. дело № 1410 по описа за 2019 година и взе предвид следното.

 

Производството е по реда на чл. 625  и сл. от Търговския закон.

Образувано е по молба на длъжника „Ю Е.Б.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***, за откриване на производство по несъстоятелност, поради настъпила неплатежоспособност, а при условията на евентуалност - свръхзадълженост.

Молителят излага твърдения, че е неплатежоспособен, тъй като дължал публични задължения в размер на общо 292949,11 лева, които дружеството не било в състояние да погаси поради пълната липса на активи, като при условията на евентуалност се твърди да е и свръхзадължено.

Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното.

Дружеството-молител е капиталово търговско дружество с правно-организационна форма – ЕООД, с капитал 5000 лева, внесен изцяло.

В представен списък на кредиторите молителят изрично признава, че към 19.07.2019 г. в правната му сфера са налице публичноправни задължения (данъчни и осигурителни) в размер на 292949,11 лева, част от които са установени с влязъл в сила ревизионен акт № Р-22220517004295-091-001/14.01.2018 г..

Видно от постановление за налагане на обезпечителни мерки, изх. № С180022-022-0075585/10.10.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП, за събиране на публични вземания по изпълнително дело № *********/2016 г. в размер на общо 600091,22 лева са наложени запори върху банкови сметки на „Ю Е.Б.” ЕООД в няколко кредитни институции.

От извършена служебна справка в ИИСКИР ИКАР не се установява молителят „Ю Е.Б.” ЕООД, ЕИК ********, да е носител на вещни права върху недвижими имоти.

Справка в централизираната база за собственост върху МПС установява, че „ „Ю Е.Б.” ЕООД е регистрирано като собственик върху 1 брой ППС.

В производството не е изготвено заключение на съдебно-финансово икономическа експертиза, поради невнасяне на определения депозит, затова анализът на финансово-икономическото състояние на молителя съдът извършва на база представените с молбата счетоводни баланси към 31.12.2016 г. и въз основа на обявения по партидата на дружеството в търговския регистър годишен финансов отчет за 2012 г..

За финансовата 2012 г. дружеството разполага с дълготрайни материални активи – машини, производствено оборудване и апаратура на стойност 12000 лева, като през 2016 г. тези активи са на близка стойност - 13000 лева. Притежаваните от предприятието на търговеца дълготрайни материални активи не участват при изчисляване на показателите за ликвидност, с оглед това, че участват многократно в осъществяваната търговската дейност и осребряването им би я препятствало, а това означава да е невъзможно генерирането на парични постъпления.

От краткосрочните активи „Ю Е.Б.” ЕООД отчита наличие на суровини и материали, които през 2012 г. са на стойност 10000 лева, вземания над 1 година от клиенти и доставчици - 8000 лева и краткосрочни вземания в размер на 1000 лева, без наличност на парични средства. През 2016 г. текущите активи са в размер на 36000 лева, но не са диференцирани по вид в изготвения счетоводен отчет.

Пасивите на дружеството се формират само от краткосрочни задължения, които през 2012 г. са в размер на 31000 лева, като са формирани само от задължения към персонала и публичноправни такива за осигурителни вноски и данъци. Задълженията към 31.12.2016 г. също са отразени изцяло като текущи и размерът им е увеличен до 50000 лева, без да са разбити по пера.

Анализът на обявените годишни финансови отчети за 2012 г. и 2016 г. сочи, че още през 2012 г. предприятието на „Ю Е.Б.” ЕООД не разполагало с краткосрочни активи, достатъчни за покриване на текущите му задължения, тъй като всички задължения (31000 лева) търговецът е отчитал като краткосрочни, а притежаваните краткосрочни активи са само 19000 лева, което означава, че показателят за обща ликвидност е бил 0,6129 (19000/31000), което е много под референтната стойност от 1. През 2016 г. този показател достига до 0,72 (36000/50000), което означава, че не е налице съществено изменение, сочещо на преодоляване на състоянието на недостатъчност на краткотрайните активи да обезпечат изпълнение на текущите задължения. При отчитане на значително нарасналия размер на публичноправните задължения, който молителят изрично признава в депозираната молба по чл. 625 ТЗ, е ясно, че и към приключване на устните състезания финансово-икономическото състояние на „Ю Е.Б.” ЕООД е неблагоприятно, показателите за ликвидност не съответстват на референтните стойности и е налице необратима тенденция за допълнителното им влошаване.

Други доказателства от значение за разрешаване на молбата не са ангажирани.

Молбата на „Ю Е.Б.” ЕООД с правна квалификация чл. 625 ТЗ, е подадена от процесуално легитимирано лице - търговец, който твърди да е неплатежоспособен, съответно при условията на евентуалност - свръхзадължен. Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност са две имуществени състояния на длъжника: 1). неплатежоспособност - общото основание, приложимо спрямо всички видове търговци и 2). свръхзадълженост - специално основание, приложимо само спрямо капиталовите търговски дружества по смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ, каквото е и настоящото, но искане за откриване на производство по несъстоятелност поради наличието на това състояние не е релевирано.

Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо: 1). парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, 2). публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му дейност, или 3). задължение по частно държавно вземане. Посочената разпоредба не е единствената относима към понятието "неплатежоспособност", тъй като по негативен начин елементите му са очертани и в чл. 631 ТЗ, според която молбата се отхвърля, когато се установи, че затрудненията на търговеца са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.

Затова уеднаквената съдебна практика по чл. 290 ГПК, изразена в решение № 118/09.08.2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на ВКС, І Т.О., решение № 54/8.09.2014 г. по т. д. № 3035/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202 от 10.01.2014 г. по т. д. № 1453/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 143 от 16.10.2015 г. по т. д. № 937/2015 г. на ВКС, І Т. О. и други, приема, че неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.

Състоянието на неплатежоспособност следва да е налице към приключване на устните състезания по делото, но изискването за трайния му характер по необходимост предполага извършване на цялостен финансово-икономически анализ на дейността на търговеца в достатъчно продължителен период назад.

Както се посочи, неплатежоспособността е обективно трайно икономическо състояние, което е правно дефинирано в чл. 608, ал. 1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговец да изпълни определени от закона изискуеми парични вземания. Предприятието трябва да може да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни, съответно текущи задължения. Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ през отчетния период падеж. В конкретния случай, всички задължения за финансовите 2012 г. и 2016 г., за които са налице счетоводни данни, са краткосрочни и изискуеми – същите са формирани основно от публично-правни задължения, които са с настъпил падеж и задължения, произтичащи от трудови правоотношения.

Преценката за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т. нар. постоянен капитал), не служат за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята дейност, поради което, ако ги осребри, би я преустановило. Краткотрайните (текущите) активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал), за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите задължения при едно действащо предприятие.

Предвид горното, с оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл. 608, ал. 1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност.

Ето защо, от икономическите показатели водещи относно преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Същевременно, фактът, че предприятието притежава краткотрайни активи не означава сам по себе си, че посредством тях то може да формира входящи парични наличности, защото тези активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно поради несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. Ето защо, ако актив от оборотния капитал не може да бъде трансформиран в парични средства, показателят ликвидност, при изчисляването на който е включен този актив, не дава реална картина на способността на предприятието да осъществи текущите плащания към кредиторите си. В този случай, предприятието следва да може да посрещне краткосрочните/текущите си задължения чрез останалите елементи на краткосрочните активи. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента (показателя) на ликвидност: обща, бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне) към краткосрочните задължения (текущите задължения) на определена част или на всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната ликвидност.

Така коефициентът на обща ликвидност е съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи. Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи се изключват материалните запаси. В настоящият случай „Ю Е.Б.” ЕООД разполага с такива на стойност 10000 лева, което означава, че този показател за 2012 г. е 0,29 (9000/31000), което също потвърждава извод за влошено финансово състояние.

В случая за целия изследван период предприятието на „Ю Е.Б.” ЕООД не разполага с парични средства в наличност (дефиниращи абсолютната ликвидност), което означава, че този показател е практически 0.

Тази финансово-икономическа картина, установена за отчетната 2012 г. бележи единствено влошаване, тъй като се увеличават публично-правните задължения, размерът на които нараства чрез акумулиране на лихви. При това положение, е налице трайна невъзможност търговецът-молител да погасява краткосрочните си задължения, която невъзможност не е преодоляна към приключване на устните състезания в настоящото производство.

Действително, при спиране на плащанията, законът въвежда презумпция за неплатежоспособност, но само ако спирането е по отношение на някое от задълженията, изчерпателно изброени в ал. 1 на чл. 608 ТЗ. Няма съмнение, че „Ю Е.Б.” ЕООД е спряло плащанията на публичноправни задължения, което обосновава прилагането на презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ, включително фактът-презумпционна предпоставка се признава от самия молител. Ето защо, следва да се приеме, че е налице състояние на неплатежоспособност и с оглед приложение на въведената законова презумпция, което изисква съдът да определи началната дата на това състояние.

По въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност на длъжника в производството по несъстоятелност е налице трайна практика на ВКС - в решение № 33 от 07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г., II т. о., решение № 115 от 25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г., II т. о., решение № 90 от 20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г., I т. о., решение № 13 от 23.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т. о., ТК и други, е изразено категоричното становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя от неговото цялостно икономическо състояние, при отчитане на най-ранния момент на спиране на плащанията като външен белег на неплатежоспособността. Или началната дата е най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички елементи от фактическия състав на неплатежоспособността.

Съдът приема, че още към 31.12.2012 г. показателят за обща ликвидност е  много под референтната стойност от 1, а именно 0,6129, като краткосрочните активи на „Ю Е.Б.” ЕООД не са били достатъчни за покриване на краткосрочните му парични задължения. Затова като начална дата на неплатежоспособността съдът приема датата 31.12.2012 г., към която затрудненията на молителя имат траен характер и не представляват проявление на временни затруднения в дейността на предприятието, тъй като това състояние не е преодоляно през следващите отчетни периоди.

При извод за настъпила неплатежоспособност не следва да се разглежда заявеното при условията на евентуалност основание за откриване на производството поради настъпила свръхзадълженост, тъй като не се е сбъднало вътрешно-процесуалното условие за това – неоснователност на молбата на заявеното главно основание (неплатежоспособност).

Предвид липсата на данни за наличието на имущество на молителя, което да е достатъчно за покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност (паричните суми по банкови депозити са запорирани от публичен изпълнител), и при неизпълнено задължение от молителя, респ. от неговите кредитори за внасяне на сумата 6000 лева, указано им с определение от 13.08.2019 г., са налице всички предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ, едновременно с което дружеството да бъде обявено в несъстоятелност и производството да бъде спряно. В тази хипотеза временен синдик не се назначава, нито се определя дата за провеждане на първо събрание на кредиторите.

Съгласно чл. 620, ал. 1 вр. чл. 621 ТЗ, „Ю Е.Б.” ЕООД следва да бъде осъдено да заплати в полза на съда дължимата за производството държавна такса в размер на 250 лева, която да бъде събрана от масата на несъстоятелността.

Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, СЪДЪТ

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Ю Е.Б.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище *** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й ДАТА – 31.12.2012 г..

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, по отношение на „Ю Е.Б.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Ю Е.Б.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „Ю Е.Б.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***.

СПИРА производството по т. дело № 1410/2019 г. по описа на СГС, ТО, VI-16 състав.

УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ, на КРЕДИТОРИТЕ и на ДЛЪЖНИКА „Ю Е.Б.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в 1-годишен срок от вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако се удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако се депозира по сметка на СГС, а именно: BG********, BIC *** – ********, необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ в размер на 6000 (шест  хиляди) лева.

УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, че ако в 1-годишния срок от вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност не бъде поискано възобновяването му, същото ще бъде прекратено, като се постанови заличаване от търговския регистър на „Ю Е.Б.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***.

ОСЪЖДА „Ю Е.Б.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***, на основание чл. 620, ал. 1 вр. чл. 621 ТЗ, да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд, сумата 250 (двеста и петдесет) лева – държавна такса за производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването пред Софийския апелативен съд.

ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване на решението в ТРРЮЛНЦ, на основание чл. 622 ТЗ.

 

СЪДИЯ: