ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35454
гр. София, 26.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110125350 по описа за 2025 година
постъпила е искова молба от И. С. Я. с ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен
адрес: ***, чрез адв. С. С. С., срещу ЮЛ с ЕИК ***, с адрес на управление:***, за която
съдът констатира, че е редовна, а предявения с нея иск – допустим.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Софийският районен
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.10.2025 г.
от 10.45 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на И. С. Я. с ЕГН **********, с
адрес: ***, съдебен адрес: ***, чрез адв. С. С. С., срещу ЮЛ с ЕИК ***, с адрес на
управление:***, с която се иска:
-да бъде прогласен за нищожен Договор за потребителски кредит № 3021240
от 02.08.2024 г., сключен между И. С. Я. и ЮЛ
-при условията на евентуалност да бъде прогласена нищожността на
клаузата на чл. 4 ал.1 от Договор за потребителски кредит № 3021240 от 02.08.2024 г., с
която се задължава ищцата да сключи договор за поръчителство.
Ищцата твърди, че на 02.08.2024 г. сключила Договор за потребителски кредит №
3021240. Към основния Договор, сключила и акцесорен договор за обезпечаване на
основния, а именно - Договор за предоставяне на поръчителство. По силата на Договора за
1
потребителски кредит, ЮЛ е поел задължението да предостави на ищцата парична сума в
размер на 2600 лева, а ищцата се е задължила да върне заемната сума, както и
възнаградителна лихва и други такси и разходи, както следва: срок на кредита - 24 месеца,
погасителни вноски - 24 ежемесечни погасителни вноски, размер на кредита - 2 600 лв,
годишен лихвен процент - 19,10 %, годишен процент на разходите - 20,86 %, такса за
поръчител - 2 859,77 лв., общ размер на плащанията - 5 930,22 лв. Към основния договор за
потребителски кредит, е сключен допълнителен договор за поръчителство, обезпечаващ
процесния договор за кредит, като е начислена допълнителна такса за възнаграждение на
поръчителя. Въпросната допълнителна такса е дължима, по силата на чл. 4, ал. 1 от
процесния договор за кредит (без да е включена в приложение № 1 на същия) на юридическо
лице - поръчител, предварително избрано и одобрено от ЮЛ, Като, в настоящия случай, а и
масово при договорите на ответника, юридическото лице - поръчител е ЮЛ.
Излагат се доводи, че договорът за кредит е недействителен, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9:
-шрифтът е по-малък от 12, което се отнася и за Общите условия към договора,
-няма посочен срок на договора за кредит,
-няма посочена методиката за изчисляване на референтния лихвен процент,
-следва да е посочена не само цифровата стойност на годишния лихвен процент,
но и изчерпателно да се посочат всички разходи, които потребителят ще направи и които са
отчетени при формирането на годишния процент на разходите.
Излагат се доводи, че Процесният договор е в нарушение също и на чл. 11. ал. 1.
т. 20. 23 и 24 ЗПК.Същият не съдържа клаузи, относно наличието или липсата на право на
отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и
другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на
потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК,както и за
размера на лихвения процент на ден. Липсва реда за прекратяване на договора за кредит /т.
23/, както и наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за
обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и
условията за тяхното използване /т. 24/.
Поддържа се, че таксата гарант, е в размер на 2.859.77 лв. (сума надвишаваща
главницата по сключения договор за кредит), което възнаграждение практически
представлява скрита лихва. Възнагражденията за договора за поръчителство са
възнаграждения по процесния договор за кредит, които съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК е
следвало да се включат в ГПР, но това не е сторено.
Представят се писмени доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ЮЛ е депозирало отговор на исковата молба.
2
Не се оспорва, че са сключени описаните в исковата молба договор за
потребителски кредит и Договор за предоставяне на поръчителство от 02.08.2024 г. с ЮЛ.
Не се спори и, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на
поръчителство, дължимо и платимо на ЮЛ, не е включено като разход по смисъла на чл. 19
от ЗПК. Единственият разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, който е включен при изчисляване
на ГПР е договорната възнаградителна лихва
Излагат се доводи, че възнаграждението за поръчител не е включено като разход
по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита,
формулирана в § 1. т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Сочи се, че няма
задължително условие кредитът да е обезпечен. Обезпечените и необезпечените кредити,
предлагани от дружеството, не се отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни
продукта на ЮЛ, не са пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията за
погасяването му. Сочи се, че договорът за предоставяне на поръчителство, бидейки
незадължителен, не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за
него не се включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК.
Сочи се, че ЮЛ няма достъп до договора за предоставяне на поръчителство,
съответно няма данни за размера на паричните задължения на кредитополучателя по същия
Поддържа се, че в В Приложение 1 към договора е посочен годишния лихвен
процент по кредита, който е в размер на 19.10 %. В т. 5, раздел 1. „ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ“ от
приложимите към договора Общи условия е посочено, че за целите на правоотношението
една календарна година има 360 дни. Правото на отказ от кредита от своя страна е
уговорено в т. 4.2 от раздел VIII. „ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ“ от Общите
условия, където е вписано, че при отказ от договора кредитополучателят дължи на ЮЛ
цената на действително предоставените финансови услуги по договора: получената главница
по кредита, както и лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на главницата по
договора до датата на връщане на главницата. Лихвата се изчислява на базата на уговорения
в договора лихвен процент. Действително процесният договор не сочи изрично размера на
дължимия лихвен процент на ден, но размерът на годишният лихвен процент (ГЛП) е ясно
посочен, посочено е също така, че дължимите лихви се изчисляват въз основа на
действителния брой дни, при година равна на 360 дни. Предвид това, дневният лихвен
процент, макар и да не е числово определен, е изчисляем на база уговореното в договора и
ОУ.
Твърди се, че по договора е приложим фиксиран лихвен процент, валиден за
целия срок на действие на правоотношението. Посочен е и срок- договорът е сключен на
02.08.2024 г. за 24 месеца или с падежна дата на последната погасителна вноска - 20.07.2026
г.
Поддържа се, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР, който е съставен и
подписан във формата на електронен документ. В ЗПФУР, който е специален по отношение
на ЗПК, няма изискване аналогично на това на чл. 10, ал. 1 ЗПК, именно защото
документите не са на хартиен носител, където размерът на шрифта е фиксиран.
Предявен е насрещен иск за осъждане на И. С. Я. с ЕГН **********, с адрес:
***, да заплати на ЮЛ с ЕИК ***, с адрес на управление: *** сумата от 1329,04 лв.
(хиляда триста и двадесет и девет лева и четири стотинки). представляваща чистата
стойност на главницата по Договор за потребителски кредит № 3021240/02.08.2024 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата
претенция/13.06.2025г./ до окончателното погасяване на задължението.
Сочи се, че кредитополучателят е извършил плащания за погасяване на
дължимите по договора за кредит суми, възлизащи в общ размер на 1270,96 лв., както
следва: 300.0лв. са платени на 15.03.2025 г. , 190.00лв. са платени на 08.01.2025 г., 260.00 лв.
са платени на 11.11.2024 г., 260.46лв. са платени на 23.09.2024 г. и 260.50 лв. са платени на
22.08.2024 г.
В случай че бъде уважен иска за прогласяване нищожността на процесния
договор за кредит, за ищеца по първоначалната искова молба ще възникне задължение да
3
чистата стойност на кредита, представляваща усвоената главница без допълнително
начислените на основание нищожните договори договорна възнаградителна лихва, такси,
възнаграждение за предоставено поръчителство и пр. като от усвоената главница от 2600,00
лв. се извадят всички извършени от ищеца по първоначалната искова молба плащания от
1270,96 лв. и е в размер на 1329,04 лв.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК първоначалната ищца излага доводи, идентични с тези в
отговора на исковата молба. Сочи, че редът за възстановяване на съответната сума следва да
е на плоскостта на неоснователното обогатяване.
Твърди се, че е заплатена сумата в размер на 2 106,36 лв., платена на следните
дати и по отношение на следните суми, както следва: - 206,00 лв., платени на 18.07.2024 г. -
204,70 лв., платени на 10.04.2024 г. - 204,70 лв., платени на 13.05.2024 г. - 220,00 лв., платени
на 09.07.2024 г. - 260,50 лв., платени на 22.08.2024 г. - 260,46 лв., платени на 23.09.2024 г. -
260,00 лв., платени на 11.11.2024 г. - 190,00 лв., платени на 08.01.2025 г. - 300,00 лв., платени
на 15.03.2025 г.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения иск е чл. 124, ал.1 ГПК във вр.
чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД/ във вр чл. 19, ал. 3 ЗПК и чл. 22 ЗПК/.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения насрещен иск е чл. 79, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване, че между ищеца и
ЮЛ е сключен договор за Паричен заем № 3021240/02.08.2024, и между ишеца и ЮЛ е
сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който ЮЛ се е задължило
да гарантира като поръчител задължението на ищеца по договор за кредит №
3021240/02.08.2024 г.
-В тежест на ответника ЮЛ е да установи че по валидно облигационно
правоотношение между него и ищеца, породено от договор за потребителски кредит, е
изпълнил задълженията си точно.
Ищецът следва да установи заплащането на сумата от 1329,04 лв./ над признатата
за заплатена от ответника сума от 1270,96 лв./
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в
4
потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП и на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се
отнасят до релевантни за спора факти.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има
сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5