Р Е
Ш Е Н
И Е
№565
15.11.2021 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА
ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор: Елеонора Иванова
като разгледа докладваното от съдия В.Желева и.административно дело №757 по
описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е по искова молба от П.Т.З., ЕГН **********,***, подадена чрез пълномощника му
адв.Б.Г.Б.,***.
Искът е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
като ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сума в размер на 5
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от отменена
като незаконосъобразна разпоредба от подзаконов нормативен акт. Претендира се и
присъждане на направените в настоящото производство разноски.
Ищецът твърди, че за подновяването на годишната си
читателска карта за 2018 година в Градска библиотека „П.Пенев“,
гр.Димитровград, заплатил 5 лева такса с Фискален бон от 31.01.2018 г.,
съгласно тогава действащата разпоредба на чл.62, ал.2, т.II, т.1 от Наредба за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община Димитровград, издадена с Решение №766/28.09.2017 г. на
Общински съвет – Димитровград. По негова жалба било образувано дело и
постановено Решение №562/12.07.2018 г. по адм.дело №347 по описа за 2018 г. на
Административен съд – Хасково, в сила от 03.08.2018 г., с което разпоредбата на
чл.62, ал.2, т.II, т.1 от Наредба за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община Димитровград била отменена. Въпреки разписаното му
задължение в чл.195, ал.2 от АПК, Общински съвет – Димитровград не предприел
никакво служебно уреждане на правните последици за времето, когато е действала
порочната разпоредба. Твърди, че съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ (доп.ДВ бр.94 от 2019 г.) ответникът носел
отговорност за причинените вреди от отменени като незаконосъобразни подзаконови
нормативни актове, и имуществената претенция в размер на 5 лева била пряка и
непосредствена вреда, причинена на ищеца по времето, когато действала порочната
разпоредба, отменена с решението на АС – Хасково.
Ответникът по иска, Община Димитровград,
представлявана от Кмета на общината, чрез пълномощника си старши юрисконсулт Т.Д.И.,
депозира писмен отговор на исковата молба, в който заявява, че искането на
ищеца е лишено от правен интерес, тъй като с издадено уведомление с рег.индекс
ПНО-12-315/06.08.2021 г. ищецът бил уведомен, че сумата в размер на 5 лева,
изискана във връзка с разпоредбата на чл.62, ал.2, т.II, т.1 от Наредба за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община Димитровград, му била възстановена. Отделно
се развиват подробни съображения за това, че липсата на правен спор и на правна
сложност на делото не обуславя присъждането на адвокатското възнаграждение в
полза на ищеца в поискания от него размер, като се цитира съдебна практика в
тази насока. Претендира се исковото производство да бъде прекратено, поради
липса на правен интерес у ищеца, а ако спорът бъде разгледан, съдът да определи
адвокатското възнаграждение под предвидения минимум, като прекомерно.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
счита исковата претенция за неоснователна
и предлага да бъде отхвърлена.
Съдът, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
С Наредба
№10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община Димитровград, приета с Решение №766/28.09.2017 г. на
Общински съвет – Димитровград, на основание чл.9 от ЗМДТ, са уредени
отношенията, свързани с определянето и администрирането на местните такси и
цени на предоставяни на физическите и юридически лица услуги, редът и сроковете
за тяхното събиране.
В чл.62, ал.2 от същата Наредба са предвидени
Други такси – по чл.52 от Закона за обществените библиотеки (II) Други такси (1) Годишна еднократна такса при
регистрация (точка първа) на
потребител, навършил 14 години – 5 лв.
По подадена на 02.04.2018 г. от П.Т.З. жалба срещу
тази част от Наредбата, е образувано производство по Раздел III от Глава десета на АПК по адм.дело №347 по описа на Административен съд –
Хасково за 2018 г. По делото е постановено Решение №562 от 12.07.2018 г., с
което разпоредбата на чл.62, ал.2, т.II, т.1 в частта: „на
потребител, навършил 14 години – 5 лв.“ от Наредба №10 за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община
Димитровград, е отменена. Съгласно заверката, решението е влязло в сила на
09.08.2018 г. Горното се установява от приложеното към настоящото производство
в цялост адм.дело №347/2018 г. на Административен съд – Хасково.
От представените от страна на ищеца документи –
заверено копие от читателска карта с №4721 на Градска библиотека „Пеньо Пенев“
гр.Димитровград, в която е вписано име: П.Т.З., и Фискален бон, издаден от Градска
библиотека „Пеньо Пенев“ гр.Димитровград, с посочен ЕИК, за заплатена на
31.01.2018 г. Обща сума – 5.00 лв. – Такси, се установява, че ищецът П.Т.З. е
заплатил сумата от 5.00 лева в полза на обществената библиотека на основание
отменената разпоредба от Наредбата, която към 31.01.2018 г. е предвиждала
заплащането ѝ от лица, навършили 14 години, като еднократна годишна такса
при регистрация на потребител на библиотеката.
От представените от страна на ответника и приети
като доказателства по делото документи е видно, че под Регистрационен индекс: ОбС-07-83/29.03.2021 г. на
Общински съвет – Димитровград и ОК-09-145/29.03.2021 г. на Община Димитровград,
е заведена Молба, подадена от П.Т.З. и адресирана до общинските съветници и
Кмета на Община Димитровград. В същата се цитира разпоредбата на чл.195, ал.2
от АПК и се сочи, че след влизането в сила на съдебен акт, с който е отменен
нормативен акт, общинският съвет е задължен в тримесечен срок да предприеме
служебно уреждане на правните последици, възникнали по времето, когато
нормативният акт е бил действащ, включително да обезщети засегнатите лица за нанесените
им имуществени и неимуществени вреди, като се изброяват влезли в сила съдебни
решения на Административен съд – Хасково, с които са отменени разпоредби от
общински наредби, по време на действието на които община Димитровград е
събирала недължими, или неправомерни определени размери на данъци, такси и цени
на услуги. В т.3 на молбата е посочено и Решение №562/12.07.2018 г. по адм.дело
№347/2018 г., във връзка с което подателят заявява следното: „Моля да ми
възстановите сумата от 5 лева, недължимо платена за годишна читателска карта с
ФБон/31.1.2018 г.“
До П.Т.З. е изпратено писмо с регистрационен
индекс: ПНО-12-315/06.08.2021 г. на Кмета на Община Димитровград, с което
същият се уведомява, че във връзка с платена от него такса в размер на 5 лв. за
подновяване на издадената му читателска карта №4721 от градска библиотека
„П.Пенев“ гр.Димитровград за 2018 г., и поради отпаднало нормативно изискване
за заплащане на тази сума, му се прилага платежно нареждане за възстановяването
ѝ. Според обратната разписка, ищецът е получил писмото на 09.08.2021 г.
Видно от Платежно нареждане с дата 04.08.2021 г., Община Димитровград е
наредила по банкова сметка *** П.Т.З. сумата от 5.00 лева с основание за
плащане – Възст.ср-ва по читателска карта номер 4721 от ГБ П.Пенев.
В депозирано по делото писмено становище с
вх.№5192/16.08.2021 г. ищецът заявява, че доколкото ответникът не само е
признал иска по основание и размер, но и го е заплатил с платежно нареждане от
04.08.2021 г., то предметът на иска е удовлетворен, а спорът за дължимостта му
вече не съществува. Доколкото обаче ответникът виновно е дал повод за завеждане
на иска, се поддържа претенцията за присъждане на направените от ищеца
деловодни разноски, като се развиват съображения, че размерът на заплатения
адвокатски хонорар от 360 лв. не е прекомерен.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Искът е процесуално допустим за разглеждане, въпреки данните за извършено плащане,
доколкото правният интерес е положителна процесуална предпоставка само в
случаите, когато се предявява установителен иск, а при предявен осъдителен иск,
какъвто е процесният, съдът не може да откаже да разгледа спора, а е длъжен да
се произнесе с решение за осъждането на ответника, или за отхвърлянето на иска (в
този смисъл Определение №13889 от 17.10.2019 г. по адм.дело №11037/2019 г. на
ВАС).
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
редакция доп.ДВ бр.94 от 29.11.2019 г., държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от
действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни
подзаконови нормативни актове.
Според чл.203 от АПК, гражданите и юридическите
лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ,
като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща
и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.
Според чл.4 от ЗОДОВ, Държавата в лицето на своите
органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се
характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на
обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия.
Във фактическия състав на отговорността на
Държавата в последната хипотеза на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните
елементи: отменен като незаконосъобразен подзаконов нормативен акт, вреда от
такъв административен акт и причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилия
вредоносен резултат.
В случая от доказателствата по делото се установява,
че към момента на подаване на исковата молба – 30.07.2021 г., са били налице всички
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна – Община
Димитровград, по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Отменената с влязло в сила на
09.08.2018 г. съдебно решение на Административен съд – Хасково разпоредба на
чл.62, ал.2, т.II, т.1 в частта: „на потребител, навършил 14 години – 5 лв.“ от
Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на община Димитровград, безспорно представлява отменена
като незаконосъобразна част от подзаконов нормативен акт, какъвто е общинската
наредба.
Отмененият акт е приет от орган на местното
самоуправление Общински съвет – Димитровград, и като юридическо лице Община
Димитровград е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск,
съгласно чл.205 от АПК.
Няма спор, че заплатената от ищеца сума от 5.00
лева за издаване на читателска карта за градската библиотека в гр.Димитровград,
е заплатена на основание действащата към този момент разпоредба на Наредбата,
предвиждаща внасянето ѝ от потребители над 14 години, като еднократна
годишна такса за регистрация в библиотеката.
Предвид отменената по съдебен ред като
незаконосъобразна разпоредба, предвиждаща внасянето на тази такса, заплатената сума
от 5.00 лв., с която е намалял патримониума на ищеца, представлява имуществена вреда
за него, явяваща се пряка и непосредствена последица от незаконосъобразността
на подзаконовия нормативен акт, в който е било регламентирано заплащането на
таксата.
В настоящото производство е представено неоспорено
писмено доказателство, че на 04.08.2021 г., т.е. след предявяване на исковата
молба и на датата, на която ответникът е получил препис от същата, по сметка на
ищеца е постъпило плащане от ответника в размер на 5.00 лева, отнасящо се за възстановяване
на средствата за издаване на читателска карта с номер 4721 от Градска
библиотека „Пеньо Пенев“, с което се удостоверява извършено от ответника плащане
на ищеца на обезщетение за пълния размер на претендираните в настоящото
производство като претърпени имуществени вреди.
Настоящият съдебен
състав приема, че доколкото нормата на чл.235, ал.3 от ГПК го задължава да вземе
предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право, извършването на плащането следва да се прецени като
правопогасяващ относно спорното правоотношение факт.
Разпоредбата на чл.195,
ал.1 от АПК изрично предвижда, че подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. След като
претендираното от ищеца обезщетение в размер на 5 лева произтича от претърпени
от него имуществени вреди, чиято изискуемост настъпва от 09.08.2018 г. – момента
на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на разпоредбата на чл.62,
ал.2, т.II, т.1 в частта: „на потребител, навършил 14 години – 5 лв.“ от
Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на община Димитровград, то с превеждането на същата сума
по сметка на ищеца ответникът е заплатил своето задължение. Тъй като спорното
притезание е погасено чрез плащане, към настоящия момент предявеният осъдителен
иск се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Във връзка с
разноските по делото, съдът намира следното:
В чл.10, ал.2 от ЗОДОВ е предвидено, че ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да
заплати разноските по производството. Съгласно чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, съдът
осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица
се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Тъй като
в случая от страна на ответника по делото не са направени разноски, както и не
е направено искане за присъждане на възнаграждение за защита от юрисконсулт, в
полза на ответника не следва да се присъждат такива разноски, въпреки изхода на
спора.
По отношение на въпроса
в чия тежест са разноските, направени в производството от страна на ищеца, следва
да бъде съобразена съдебната практика по сходни случаи, според която при
отхвърляне на иск по ЗОДОВ поради заплащане на исковата претенция в хода на
производството, на ищеца са дължими направените разноски, при преценка
приложимостта на чл.78, ал.2, вр. ал.1 от ГПК.
В настоящата хипотеза
съдът приема, че макар да е признал иска и заплатил исковата претенция в цялост,
ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на иска, поради което
следва да му се възложат в тежест заплатената от ищеца такса за образуването на
делото и заплатеното от същия възнаграждение за един адвокат. В случая не може
да се приеме, че е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като
извършеното от ответника плащане на цената на иска е след получаване преписа от
исковата молба, при наличните по делото данни, че ищецът е сезирал ответника с писмено
искане за плащане на сумата на 29.03.2021 г., т.е. четири месеца преди
завеждане на исковата молба, и повече от две години след изтичане на
предвидения в чл.195, ал.2 от АПК тримесечен срок (от влизане в сила
на съдебното решение) за служебно уреждане на правните последици,
възникнали от отменения като унищожаем подзаконов нормативен акт. Следователно
с поведението си ответникът е станал причина за възникването на съдебния спор.
Изрично
направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
възнаграждение на един адвокат в размер на 360 лева съдът намира за
основателно. Настоящото производство се
характеризира с ниска фактическа и правна сложност, а исковата претенция за
сума от 5.00 лева е в изключително нисък размер, предвид което заплатеният от
ищеца адвокатски хонорар се явява прекомерен. Същият следва да бъде намален под
предвидения в нормата на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения минимум от 300 лева, и редуциран до размер от 100
лева. На ищеца следва да се присъдят, платими от ответника, разноски в размер
на 110 лева, от които 10 лева внесена държавна такса и 100 лева адвокатско
възнаграждение.
Водим от
изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от П.Т.З., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да бъде осъден ответника Община Димитровград, с адрес***, да му заплати
сума в размер на 5.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени от отменената като незаконосъобразна с Решение №562 от 12.07.2018 г.
на Административен съд – Хасково, разпоредба на чл.62, ал.2, т.II, т.1 в
частта: „на потребител, навършил 14 години – 5 лв.“ от Наредба №10 за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община Димитровград, поради извършено в хода на делото плащане.
ОСЪЖДА Община Димитровград, с адрес***, да заплати
на П.Т.З., ЕГН **********,***,
разноски по делото в размер на 110.00 (сто и десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: