Решение по дело №16976/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3256
Дата: 17 юли 2020 г.
Съдия: Нела Кръстева Иванова
Дело: 20193110116976
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 3256 / 17.07.2020г., гр.Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 19.06.2020г., в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  НЕЛА КРЪСТЕВА

 

при секретар АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16976 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е с правно основание чл. 124 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца Д.А.Д. ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез адв. М.Т., ВАК, с адрес ***, тел. 052/603010 срещу ответника „Е.П.”АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА  сума в размер на 5223.36лв., недължимо изисквана от потребителя, начислена служебно по „констативен протокол" по кл.номер №*** и аб. номер №*** за недоставена и непотребена електроенергия, обективирана във фактура**********/09.10.2019г. издадена на името на ищеца за периода от 05.11.2017г. до 04.11.2018г.

Претендират са направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения: Сочи се, че Д.А.Д. ЕГН **********, е потребител на ел.енергия за имот, находящ се в с.Константиново, обл.Варна, ул.“***“№35. Същия е заведен под кл.номер № *** и аб. номер №*** при ответника.

От служители на "Електроразпределение Север" АД е бил съставен констативен протокол, въз основа на който след това е начислена сумата от 5223.36лв. с ДДС по ф-ра № **********/09.10.201., като в счетоводството на ответника е посочено, че се дължи „по КП ". За неплащането на сумата в срок, ответникът начислява лихви за забава.

Оспорва се изцяло дължимостта на сумата от 5223.36 лв. с ДДС, отнасяща се за допълнително начислени суми за ел.енергия за минал период. Оспорва се изцяло и въпросния констативен протокол, съобразно дадената от ГПК възможност, доколкото същият е частен документ и няма материална обвързваща сила за съда.

Оспорва се начина и методиката, по които е начислена сумата по посочената партида. Същите са неправилни и незаконни. Счита се, че не са просрочени, нито е в нарушение на задълженията си на потребител на ел.енергия. Всички, начислени по партидата, периодични месечни сметки са изцяло изплатени в съответните срокове, въпреки че доставчикът на ел.енергия не е представил конкретни данни за законно монтираните, сертифицирани по реда на Закона за измерванията и Правилата за измерване средства за търговско измерване на процесния адрес (СТИ) - електромери.

Твърди се от ищецът, че по кл.номер № ***, не следва да се дължи процесната сума. Размерът на тази парична сума е произволно определен. Същата е произволно "начислена", тоест без каквото и да е правно основание и в нарушение на нормите, които уреждат предоставянето и потреблението на ел. енергия. В договора за продажба на ел. енергия не се съдържа действителна клауза, по силата на която да се дължи процесната сума, а и ищеца не се е съгласявал с процедура за едностранно и без негово участие преизчисляване за минал период на сметки за месечно доставената и отчетена посредством СТИ ел. енергия.

Потребителят, според твърденията в исковата молба, не дължи процесната сума на ответника, а ответникът, съгласно издадения му лиценз, има право само и единствено да продава ел. енергия, но не и да принуждава потребители да поемат задължение за заплащане на суми чрез спиране на ел. захранването им. Дължимостта на сумата не се основава на процесния документ (констативен протокол - КП).

Оспорва се ел.енергията по корекцията да е действително доставена на ищецът.

Размерът на паричната сума по корекцията, се настоява, че е произволно определен, при това от лица без пълномощия за това. Не е ясно по какъв начин и въз основа на каква методика е извършена служебната корекция на сметките на потребителя - ищец. Разпределителното дружество няма право да иска заплащане на ел.енергия, която не е била доставена и употребена - с оглед изискванията на чл.120 ЗЕ, чл.28 от Наредба № 6/09.06.04 г. за ПППЕЕПРЕМ и чл.86 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, регламентиращи въпросите за собствеността, поддръжката и контрола на средствата за търговско измерване, които са в тежест на тези дружества, които на основание чл.186а от ЗЗД - носят и риска от случайното погиване или повреждане на родово определената стока.

Настоява се, че „корекционната процедура“, се основава на нищожни правни норми. Нито в Закона за енергетиката, нито в писмен договор за продажба на ответника е предвидена твърдяната отговорност в размер на процесната сума. Доколкото ответника ще се позове на аналогично правило, прието в Общите му условия или в правило, съдържащо се в Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на 'Е.ОН България Мрежи" АД/'Електроразпределение Север' АД/, счита се от ищеца, че същите са нищожни и противоречат на правни норми, регламентиращи правилата за разпределение на риска при продажба на родово определени вещи, освен това противоречат на интереса на потребителя. За ищецът не съществува обвързваща действителна клауза, по силата на която да се дължи процесната сума, а и потребителите не са се съгласявали с процедура за едностранно и без тяхно участие преизчисляване за минал период на сметките за месечно доставена и отчетена посредством СТИ ел.енергия.

Счита се от ищецът, че за въпросното СТИ, с което се е измервала консумираната ел.енергия на абоната не е от одобрен тип, същото не е било заявено в БИМ съгласно чл.31 (1) от Закона за измерванията. Твърди се, също така, че на СТИ не е правена нито първоначална, нито последваща проверка съгласно чл. 26 (1) от Закона за измерванията/ЗИ/ т.е. електромера е напълно негоден да измерва ел.енергията в обекта, собственост на ищеца.

Счита се, че от потребителите не може да бъде търсена каквато и да било отговорност по повод правилното измерване на електрическата енергия, тъй като те нямат задължение да следят за техническата изправност на средствата за търговско измерване, нито тези средства са тяхна собственост. Няма доказателства, че собственикът на СТИ е извършвал периодични проверки на изправността му. В тази връзка считаме, че „Енерго Про Мрежи" АД/“Електроразпределение Север“АД/ не е проявило грижата за добросъвестно изпълнение на договорните си задължения по смисъла на чл.63 от ЗЗД, както и не е проявило отговорност към вещ, чийто собственик е. Няма данни неизправността в измервателния уред да е причинена от потребителя на ел. енергия/ищец, а напротив, същата се дължи на неизпълнение на задължения на „Електроразпределение Север"АД/Енерго-Про Мрежи АД/. В тази връзка след като „Електроразпределение Север"АД/"Енерго Про Мрежи"АД/ не осъществява договорните и нормативните си задължения да поддържа в изправност ел. съоръженията, в частност СТИ, то, а не потребителите следва да отговарят за евентуални вреди /чл.50 от ЗЗД вреди от собствени вещи/.

Твърди се от ищецът, че електромера, за който лицензианта твърди, че е имал трета, четвърта или пета тарифа не притежава такъв регистър, още по-малко монополиста разполага с техническа възможност за разчитането му.

Клаузата от ОУ за корекция на сметки par excellence (в най-висока степен) , според ищецът, е неравноправна клауза. Тя е договорна уговорка, която ограничава възможността на потребителите да възразят по отношение на получаваните от тях сметки от „Електроразпределение Север“АД. Налице е нарушение на всяка една от цитираните точки, следователно тя е абсолютно нищожна.

При изложеното, се обосновава правният интерес от предявената искова претенция.

Ответната страна „Е.П.”АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***,  в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба , в който се излага становище, че предявеният иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК е допустим, но неоснователен.

Излага се, че е налице правно основание за възникването на оспорваното материално право - предмет на отрицателния установителен иск депозиран от ищеца, а именно вземането на „Енерго - Про Продажби" АД към ищеца за потребена електрическа енергия на енергия на стойност  5223,36 лв., конкретизирано по размер с фактура № **********/09.10.2019г.

Процесната сума представлява цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия в размер на 27479 кВтч, и се дължи от ищеца на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

На 09.11.2018г. е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители на „Електроразпределение Север" АД, в присъствието на член на домакинството на клиента - неговият баща. Дружеството няма вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ задължение предварително да известява потребителите за проверките, които извършва, реализирайки правата си на собственик, тъй като подобно предизвестяване би обезсмислило усилията по предовратяване на неправомерните въздействия върху измервателните системи и средствата за търговско измерване.

„Електроразпределение Север" АД е дружество с основен предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, чрез която извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия за това Л-138-07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Дружеството е оператор на разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346, б."а" от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за търговско измерване според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и има право да извършва технически проверки на място на измервателната система и на средствата за търговско измерване. На средствата за търговско измерване се извършват първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията и нормативните актове към него. Дружеството следи за техническото състояние на измервателните уреди като резултат на такава проверка е и констатираното несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа енергия от абоната. „Електроразпределение Север" АД изпълнява договорните си задължения добросъвестно, съобразно изискването на чл. 63 ЗЗД.

За извършената проверка е съставен Констативен протокол № 1105141. Процесният електромер е демонтиран при показания за регистър 1.8.1 - 007184 и регистър 1.8.2. - 020933, подменен е с нов, поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 507099 и е предоставен за метрологична експертиза в БИМ.

Констативният протокол за техническа проверка отразява действителното фактическо положение, същият е подписан от член на домакинството на клиента - неговият баща. Извършената проверка на електромер с фабр. № 7888080, на неговата цялост и функционалност, притежава съответната юридическа стойност. Безспорно в имота на ищеца е консумирана електрическа енергия, която не е заплатена. Ако абонатът е потребил електрическа енергия в количество, различно от отчетеното, той дължи заплащането му по силата на договорната връзка.

Експертизата е извършена от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел - Варна. За извършената експертиза е съставен Констативен протокол № 2309/03.10.2019г. При софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3. - 27479.3 квтч.. която не е визуализирана на дисплея. Констативният протокол на Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел - Варна е официален свидетелстващ документ, който съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с материална, обвързваща съда, доказателствена сила

На 07.10.2019г., „Електроразпределение Север" АД съставя Становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизира размера на оспореното вземане. Установено е точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3-27479 квтч.

Съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ, операторът на съответната мрежа може да коригира количествата ел. енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества ел. енергия при установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните количества ел. енергия за период не по-дълъг от една година назад.

Този тип вмешателство има за цел част от консумираната ел. енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се визуализира на електромера.

При ежемесечно отчитане на количеството ел.енергия няма как да се установи натрупване на електрическа енергия в невизуализиран регистър, тъй като това става само със специализиран софтуер, с който инкасаторите не разполагат.

На 09.10.2019г., „Е.П." АД издава фактура № **********, с което е определена цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър, а именно 5223,36лв.

С писма от    „Електроразпределение Север" АД (изх.
55569_КП1105141_1/08.10.2019г.)
            и от „Енерго - Продажби" АД (изх.
55569 КП1105141_2/09.10.2019г.) са приложени констативния протокол от техническата проверка и фактурата.

Въпреки, че е извършена корекция на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, електрическата енергия натрупана в невизуализирания регистър е реално доставена и потребена от абоната-ищец, но същата не е заплатена от него. Съгласно разпоредбата на чл. 200. ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на електрическа енергия. Съобразно разпоредбите на ОУ на ДПЕЕ. от които страните са обвързани, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия.

Процесната сума се дължи от ищщецът на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Предвид гореизложеното, се моли да се постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Моли се за присъждане на сторените в производството съдебно - деловодни разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.

По допустимостта на отрицателния установителен иск:

Правният интерес от реализиране на търсената защита се извежда от изложените в исковата молба фактически твърдения на ищеца, а именно, че между него и ответника е налице спор досежно дължимостта на процесната сума, който застрашава имуществената му сфера, с оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването в имота му. В този смисъл, съдебният състав споделя виждането, че условие за надлежното упражняване на иска е наличието на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесната сума. По тези съображения съдебният състав приема, че предявената искова претенция се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателствапо отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

 По делото не се спори, че  ищецът е битов клиент по смисъл на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ на дружеството, за описания в исковата молба адрес на потребление, за обект,  находящ се в  с.Константиново, обл.Варна, ул.“***“№ 35, заведен под кл.номер № *** и аб. номер №***, като посоченото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК.

От представения по делото Констативен протокол № 1105141 от 04.11.2018г., се установява, че на посочената дата извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца, находящ се в с.Константиново, обл.Варна, ул.“***“№ 35, заведен под кл.номер № *** и аб. номер №*** от страна на служители на „Енерго - Про Мрежи" АД, в присъствието на  А ***Д.А./посочен като „баща“/ СТИ на адреса е бил демонтиран и изпратен за проверка в БИМ.

Видно от представения по делото Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване  № 2309/03.10.2019г. на Регионален отдел-гр.Варна към Български институт по метрология, електромерът е представен в плик, пломбиран с пломба, като при огледа е установено съответствие с Констативен протокол  1105141 от 04.11.2018г.  Посочени са показанията на тарифите, като е отразено, е в невизуализирания регистър 1.8.3. има показания в размер на 027479,3 квтч., която не е визуализирана на дисплея. При софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера. Посочено е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност на измерването на електрическата енергия. Електромерът не съответства на технически характеристики.

Видно от Становище за начисление на електрическа енергия, изготвено от ответното дружество на 07.10.2019г. относно Констативен протокол  22309 от 03.10.2019г.,   е одобрено да се начисли допълнително количество ел.енергия общо в размер на  27479 квтч., за периода от 05.11.2017г. - 04.11.2018г. Посочено е, че корекцията е извършена на основание  софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел.енергия.

Представена е фактура  **********/09.10.2019г., с получател ищеца, за начисляване на сумата от 5223,36лв. от ответното дружество, представляваща незаплатена от ищеца потребена електрическа енергия за процесния обект на потребление  в  с.Константиново, обл.Варна, ул.“***“№ 35, заведен под кл.номер № *** и аб. номер №***, за периода от 05.11.2017г. до 04.11.2018г.

Съгласно заключението на вещото лице по проведената съдебно-техническа експертиза,  неоспорено от страните,  което съдът кредитира като компетентно дадено, обективно, достатъчно пълно и ясно, процесният СТИ процесният електромер е тип АСЕ 2000 с фабричен №:1102 0108 0788 8080. Електромерът има изправен знак за метрологична проверка - пломба Б/08, фирмен знак - изправна пломба А/2008 -и стикер Ml7/11002. Монтиран е на обекта през месец септември 2017г. Преди монтирането му е преминал метрологична проверка за годност, за което свидетелства стикер Ml7/11002. Електромерите тип АСЕ 2000 през процесния период са одобрени от „Държавната агенция за измерване и технически надзор", средства за търговско измерване и са вписани в „Регистър на одобрените за използване типове средства за измерване" под № 4312. Периодичността на последващите проверки на средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, в т. ч. и на електромерите е определена със Заповед А-333 от 29 май 2014 г. на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и за електромери еднофазни, какъвто е процесният, е 6 години. Следователно, срокът му на метрологична годност е до 2023г., т.е. през процесният период не е подлежал на последващи проверки, изисквани от Чл. 670 НСПМК. Посочено е от вещото лице,  че процесният електромер тип АСЕ 2000 с фабричен №:1102 0108 0788 8080 е преминал първоначална метрологична проверка. Срокът на метрологичната му годност е до 2023г., пие. през процесния период не е подлежал на последващи проверки, изискани от Чл. 670 на НСПМК и Заповед за периодичност на последващи проверки на средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол А-333/29.05.2014г." Изложеното в т.5. Техническо състояние на частите и механизмите защитени от нерегламентиран достъп, доказва според експерта, че Електрическата енергия, натрупана е регистър 1.8.3. е размер на 27479 кВтч, е преминала през процесния електромер с фабр. №7888080, тъй като при софтуерно четене е установено Наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3 - 027479,3 kWh, която не е визуализирана на дисплея". Посочено е от вещото лице, че стойността на количеството ел. енергия по процесната фактура, съобразно одобрените от КЕВР цени на ел. енергия за процесния период, е изчислена аритметично точно.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

За успешното провеждане на отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал. 1 от ГПК1 в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че с ответника се намират в договорни отношения за доставка на електроенергия, т.е., че последният е материалноправно легитимиран да получи процесната сума. От своя страна при установяване наличието на твърдяната облигационноправна връзка от страна на ищеца, ответникът носи тежестта да докаже осъществяването на релевантните за възникване на вземането предпоставки, а именно, че в качеството му доставчик на електроенергия е правилно е начислил на ищеца посоченото в справката за корекция количество електроенергия и че е използвана правилната методика за корекция на сметката на абоната, както и неговия размер.

В процесния случай, съдът намира за безспорно установено, че ищецът се явява потребител на продаваната от ответното дружество електроенергия, както и че му е начислена процесната сума.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че  ищецът е битов клиент по смисъл на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ на дружеството за описания в исковата молба адрес на потребление за обект,  находящ се в с.Константиново, обл.Варна, ул.“***“№ 35, заведен под кл.номер № *** и аб. номер №***.

Ответникът по отрицателния установителен иск, доколкото е длъжен да изчерпи всички възможни основания за дължимост на сумата, е възразил, че сумата е начислена служебно по едностранна корекция и представлява цена на реално доставена еленергия за цитирания период.

Основният спорен момент между страните по настоящия спор е въпросът доколко са били налице предпоставките, даващи основание на доставчика на ел.енергия да извършва едностранно корекция на потребената електроенергия за релевирания период.

Правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа, е уредено в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013г., приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро ЗЕ с решение по т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. на основание чл. 21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.

По силата на Решение № 1500/06.02.2017г., постановено по адм.д.№2385/2016г., по описа на Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия,  са отменени Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този акт.

След влизане в сила на решението по горепосоченото дело на практика не съществува нормативна уредба, която да регламентира отношенията като процесните. При липса на регламентация относно стъпките, които следва да бъдат извършени при проверката, която да гарантира правата и на потребителя, чрез установени правила при извършване на такива проверки, няма как едностранното коригиране на сметките да бъде санирано с наличието единствено на формули за изчисляване на начислената ел.енергия, каквито разпоредби съдържат останалите членове на ПИКЕЕ. Към датата на извършване на процесната проверка на средството за търговско измерване на ищеца, е нямало регламентирана законова процедура, по силата на която ответното дружество да извършва едностранна корекция на количество ел. енергия.

Липсващата нормативна уредба, регламентираща реда за възникване на  правото на оператора да извършва едностранни корекции, а на ответника да фактурира допълнително начислените количества енергия, не може да бъде заместена и по аналогия с правни норми съществуващи в други източници на правото. Меродавна за уредбата на обществените отношения по доставка и продажба на електрическа енергия, е само тази воля на законодателя, която е намерила външен израз в приетите по установения за това ред нормативни актове, не и предполагаемата воля, търсена по тълкувателен път - Решение №200/30.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 983/2012 г., II т.о. В този смисъл, съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните обществени отношения се уреждат именно със специалния закон. Да се приеме обратното на практика означава, както субектите, за които Правилата са създавали права и задължения, така и съдът в производство като настоящото, да заобиколят ефекта на решението на административния съд за преустановяване занапред действието на съответните правни норми поради отричане на юридическата им сила.

Следва да се отбележи също, че съгласно чл. 83, ал.2, изр.2 от ЗЕ процесните Правила се приемат от КЕВР, но по предложение на енергийните предприятия. След като законодателят е признал правото на последните да установяват по облекчен ред своите претенции по отношение на абонатите, енергийните предприятия не могат да се ползват от собственото си бездействие да запълнят съществуващата към момента нормативна празнота в Правилата, в частта уреждаща реда за извършване на едностранни корекции.

При това положение, съдът намира, че с оглед действието занапред на решението на Петчленния състав на ВАС и поради съществуващата законова делегация в чл.83 от ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация,  нито операторът на разпределителната мрежа, нито ответника, могат да се ползват от корекционната процедура, за която към датата на проверката е липсвал ред за извършване.

Следователно правото на ответника да начисли исковата сума на основание чл.50 от ПИКЕЕ, въз основа на констатациите от проверката, извършена на 04.11.2018г., следва да се отрече изцяло.

Дори и да се приеме, че след отмяната на Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 12.11.2013 г., в частта относно разпоредбите от чл. 1 до чл. 47 и от чл. 52 до чл. 56 от ПИКЕЕ , са продължили да действат разпоредбите на чл.48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този акт, и че съществува законова възможност, която регламентира правото на ответното дружество да извърши едностранна корекция на количество ел. енергия по неотменените разпоредби на ПИКЕЕ, то отново може да се направи извод след преценка на съвкупния доказателствен материал, за незаконосъобразност на корекционната процедура.

Съобразно разпоредбата на чл. 48, ал.1 ПИКЕЕ, при липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни, както следва:

1. За битови клиенти:        

А) При наличие на точен измерител, количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се отчита класа на точност на средството за търговско измерване;

Б) При липса на точен измерител количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от максималния ток на средството за търговско измерване при всекидневно осем часово ползване на електрическа енергия от клиента, а при липса на средство за търговско измерване корекцията се изчислява на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента с разпределителната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.

В настоящия случай, видно и от съставения констативен протокол за техническа проверка,  не е установена нито една от предпоставките на цитирания текст за подмяна на електромера.  Следва да се отбележи още, че за да бъде извършена корекция на сметка за ел.енергия за минал период е необходимо установяването на някоя от хипотезите, посочени в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, а именно: или да липсва СТИ или при метрологична проверка да се установи, че СТИ не измерва или измерва с грешка извън допустимата.

В процесният случай СТИ не липсва, а както вече се посочи, от съставяния констативен протокол не е установено електромерът да измерва с грешка извън допустимата.

При изложеното, съдебният състав намира, че при липсата на предпоставките, уредени в чл.48 ПИКЕЕ, така полученото количество електроенергия, описано в становището, не може да се остойностява и претендира от абоната по реда на корекционната процедура, уредена в ПИКЕЕ.

Същевременно не се установява и че посоченото в справката за корекция количество електроенергия, е реално доставено на абоната и потребено от абоната в периода  на проверката. 

Като аргумент за основателността на иска, който аргумент е във връзка с принципа да се заплаща за реално получена стока, е и обстоятелството, че при подобен род корекции, не е ясна и остава неясна, към коя дата е налице неотчитане на ел. енергия, което от своя страна би довело до евентуално неоснователно обогатяване на ответното дружество/примерно, ако СТИ е започнало да не отчита ел. енергия един или два дни преди проверката/, в тази връзка разпоредбата на чл.48 ПИКЕЕ, съществено би противоречала на основни принципи на правото, както и на добрите нрави.

Съдът намира, че от събрания по делото доказателствен материал не е доказано, че посоченото в цитирания регистър 1.8.3 количество електроенергия е реално доставено и потребено от абоната. Вещото лице е изготвило своето заключение само и единствено на база на становището за начисление на електрическа енергия, изготвено от ответното дружество, което е в интерес на последното. По делото не са представени никакви доказателства, от които да се установи какви са показанията на регистър 1.8.3 към началото на процесния период/05.11.2017г./. Предвид на това не може да се направи категоричен извод , дали за процесния период е отчитана ел.енергия в този регистър и в какъв размер, поради което  и  не може да се направи обосновано заключение , че именно претендираното от ответното дружество количество ел.енергия е реално доставено за процесния период. От ангажирания в производството доказателствен материал не може да се направи обоснован извод, че допълнително начисленото количество ел. енергия е реално доставено и  потребено от абоната именно през процесния период от 05.11.2017г. до 04.11.2018г.

 Не са представени и доказателства по какъв начин е отчетено количеството ел.енергия по отделните периоди, обективирани в становището, а именно: 17918  кВтч за периода  05.11.2017г. -  30.06.2018 г. и  9561 кВтч за период 01.07.20187.г. - 04.11.2018г.  В приобщения към доказателствения материал Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване на Регионален отдел-гр.Варна към Български институт по метрология не е посочено за какъв период от време се отнася ел.енергията в регистър 1.8.3. Липсва доказателство, от което да се установи  как  точно във времето и в кои часовите зони е била консумирана тази електроенергия. Не се установява, да е налице несъответствие между данните за параметрите на СТИ при ищеца и въведените при ответника  данни за нея. Потребителят е битов абонат и на това основание електромерът му е параметризиран да отчита и визуализира отчета по двете основни тарифи – 1.8.1 за нощна енергия и 1.8.2 за дневна енергия, каквито са и данните при ответника, по които са начислявани месечните такси на ищеца. Изрично е посочено в  Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване на Регионален отдел-гр.Варна към Български институт по метрология, че тарифната схема на електромера трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2. Не са налице данни и доказателства абонатът да е подавал заявление за промяна на параметризацията на електромера му чрез включване и на  друга  тарифа /1.8.3/, за да се отчита потреблението му и по нея. При това положение съдът формира извод, че не е установено, че количеството в регистър  1.8.3, е консумирано от абоната за процесния период, отделно от това , съдът намира ,че ответното дружество не е  представило доказателства по какъв начин е формирана процесната сума , като не е уточнено за периода каква част от енергията е формирана по двете тарифни зони, съответно дневна и нощна. Следователно  не е изяснено каква методика е използвана от страна на ответното дружество за определяне на паричния еквивалент на отчетеното количество в регистър 1.8.3. Не може да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивиран за търговски отчет регистър (регистър 1.8.3) е действително потребена от абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия. / В този смисъл Решение от 29.05.2018г. , постановено по въззивно гражданско дело №668/2018г. по описа на Окръжен съд – Варна/.

В този смисъл и с оглед предприетото от ищеца оспорване, съдът не може да приеме за установено, че в тарифа 1.8.3 действително е отчетено количеството енергия посочено в справката по чл.50 от ПИКЕЕ.

Вън от горните хипотези допълнително начисляване на ел.енергия би било допустимо само при доказано виновно поведение /включително установено авторство/, установяване периода на неотчитане и реално потребеното количество ел.енергия. Тези предпоставки не са доказани.

Предвид изложеното съдът намира, че ответникът не успя да докаже в настоящото производство, че е осъществил надлежно начисляване на процесната сума, поради което исковата претенция следва да бъде уважена. С оглед горното, правото на ответникът да начисли исковата сума на основание чл.50 от ПИКЕЕ, въз основа на констатациите от проверката, следва да се отрече изцяло.

По разноските:

Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на ищцовата страна за присъждане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК на направените от ищцовата страна съдебно-деловодни разноски, съгласно представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК , приложен на л.58 от делото, за които са представени доказателства за заплащането им – 808,94лв., от които 208,94лв. - държавна такса за образуване на производството, и 600,00лв. - изплатено адвокатско възнаграждение по фактура/л.57/.

Своевременно в процеса е отправено възражение от ответната страна за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Съдът, като съобрази, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, намира че следва да бъде определен размер на адвокатското възнаграждение от 591,17  лева, съобразно минималния еднократен такъв по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията, обн. ДВ, бр.64 от 2014г./.

При което, следва да присъди разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца по делото, в общ размер от 800.11лв., представляващ сбор от следните суми: 208,94лв. - държавна такса за образуване на производството, и 591,17лв. - адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията, обн. ДВ, бр.64 от 2014г./.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, в отношенията между ищецът   Д.А.Д. ЕГН **********, с адрес ***, с адрес за призоваване: гр.Варна, ул.“Пр.Козма“12, тел. 052/603010/адв. М.Т., ВАК/, от една страна и ответника „Е.П.”АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, от друга страна, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА сумата от 5223,36лв.,  представляваща начислена ел.енергия за периода от  05.11.2017г. до 04.11.2018г.,  за обект на потребление,  находящ се на адрес: с.Константиново, обл.Варна, ул.“***“№ 35, заведен под кл.номер № *** и аб. номер №***, за която сума е издадена фактура **********/09.10.2019г.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Е.П.” АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Д.А.Д. ЕГН **********, с адрес ***,,   сумата в общ размер от 800,11лв., представляваща сбор от реализирани съдебно-деловодни разноски от ищеца, както следва:  208,94лв. - държавна такса за образуване на производството, и 591,17лв. - адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията, обн. ДВ, бр.64 от 2014г./.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните. 

 

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

 

ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.

 

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: