Решение по КНАХД №553/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

С Решение № 6 от 08.04.2025 год., постановено по АНД № 21 по описа за 2025 год., Районен съд – гр. Никопол отменил Наказателно постановление № 799517-[рег. номер] от 28.11.2024г. издадено от В. И. на длъжност началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД “Фискален контрол“, с което на „М. – Т“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в с. Крушаре, общ. Сливен, [улица], представлявано от Н. С. М., за нарушение на чл.3, ал.12 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 8 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 6000 лв.

Против горното решение е постъпила касационна жалба от началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД “Фискален контрол“, подадена чрез гл. юрк. М. Ж., в която се излагат доводи, че решението на РС – Никопол е неправилно и незаконосъобразно – касационно основание по чл. 63в от ЗАНН във вр. чл.348, т.1 от НПК. Посочено е, че процесното НП е правилно, законосъобразно и издадено от компетентен адм. орган в рамките на законовите му правомощия. Твърди се, че от събраните по делото доказателства е доказано по несъмнен начин извършеното нарушение и за същото е наложено предвиденото от закона наказание. В заключение е направено искане да бъде отменено решението на въззивния съд и вместо него да се постанови решение, с което да бъде потвърдено процесното НП. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН вр. чл.27е от Наредбата за правната помощ в размер на 150 лв.

Постъпила е и касационна жалба от „М. – Т“ ЕООД, подадена чрез процесуалния представител адв. П. В. от САК, с която решението на първостепенния съд се обжалва в частта му за разноските. Излагат се доводи, че с решението си съдът е отменил обжалваното НП, но въпреки направено изрично искане, същият не се е произнесъл по претендираните от страната разноски за защита и съдействие по сключен договор за правна помощ, а е приел, че такова не е налице.

От „М. – Т“ ЕООД е постъпил и отговор на касационната жалба, подадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД “Фискален контрол“ чрез гл. юрк. М. Ж.. Изложени са подробни доводи за нейната неоснователност, направено е искане да бъде оставено в сила решението на РС – Никопол и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

В съдебно заседание касационният жалбоподател началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД “Фискален контрол“, се представлява от гр. юрк. М. Ж., която поддържа подадената касационна жалба по изложените в нея съображения. Оспорва касационната жалба, подадена от „М. – Т“ ЕООД. Прави искане да бъде отменено решението на РС – Никопол и да бъде потвърдено процесното НП. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., за които представя списък по чл.80 ГПК и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от насрещната страна по делото.

За касационния жалбоподател „М. – Т“ ЕООД не се явява процесуален представител.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба, подадена от жалбоподател началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД “Фискален контрол“ и предлага същата да бъде уважена.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационните жалби, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218, ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба на жалбоподател началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД “Фискален контрол“ е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Касационната жалба, подадена от „М. – Т“ ЕООД чрез процесуалния представител адв. П. В. от САК по своята правна същност представлява искане за изменение на решението на Районен съд – Никопол в частта му за разноските по смисъла на по чл.248, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 АПК (към момента на подаването му), респ. по чл.176а, ал.1 от АПК към настоящия момент и е от компетентността на съда, постановил обжалвания съдебен акт, т.е. РС - Никопол. Ето защо по отношение на същото не е налице процесуална възможност за произнасяне в рамките на настоящето касационно производство от Административен съд – Плевен. В същото време наличието на основание за произнасяне по така направеното искане е обусловено от резултата от касационната проверка на решението, постановено от първостепенния съд.

Настоящият съдебен състав намира, че разгледана по същество, касационната жалба, подадена от гл. юрк. Жиянова като процесуален представител на началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД “Фискален контрол“, е основателна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК, настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Настоящият съдебен състав счита, че РС - Никопол е събрал всички относими към предмета на делото доказателства, с които е установена релевантната към предмета на производството фактическа обстановка. В решението те са обсъдени и съдът е изложил съответни правни изводи, които обаче не се споделят от касационната инстанция.

По делото не се спори, че процесното НП е издадено от компетентен административен орган и в кръга на неговата компетентност.

Първостепенният съд е отменил процесното НП, посочвайки две групи основания.

На първо място е приел, че от обжалваното НП не става ясна датата на извършване на нарушението, което е в разрез с императивното изискване на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, с което е нарушено правото на защита на нарушителя, а освен това не може да бъде направена преценка за приложението на сроковете по чл.34 от ЗАНН.

На второ място е приел, че нарушението, предмет на оспореното НП, не е осъществено от обективна страна, тъй като резервоарите, от които нарушителят е осъществявал зареждане с гориво за лични нужди са с вместимост от по 1000 литра, т.е. не са над законоустановения праг, над който е необходимо зареждането да се регистрира и отчита по реда на чл.3, ал.2 и ал.3 - чрез ЕСФП, нивомерна измервателна система и средства за измерване. Поради това жалбоподателят не може да бъде санкциониран на основание чл.3, ал.12 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ.

Горното е неоснователно.

С процесното НП нарушителят е санкциониран за нарушение на чл.118, ал.8 от ЗДДС във вр. чл.3, ал.12 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ.

Съоръженията, ползвани за зареждане на гориво от „М. – Т“ ЕООД представляват „търговски обект“ по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС, в който се извършва „зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива“ по смисъла на чл.118, ал.8 от ЗДДС. В НП е налице позоваване на разпоредбата на чл.3 ал.12 и са отразени изключенията в ал.13 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Посочени са и доказателствата за получено общо заредено количество гориво от 5953 литра като е указан и периодът, в който същото е доставено, а именно от 01.01.2024 г. до 10.10.2024 г. Касае за нарушение, осъществено чрез бездействие в определен времеви период, в който дружеството е получило 6 доставки, във връзка с количеството на които за него е възникнало задължението да регистрира и отчита зареждането на гориво по реда на чл.3, ал.2 и ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, тъй като за него вече не е било приложимо изключението на чл.3, ал.13 от същата наредба. В посочената разпоредба е регламентиран времеви период, за който общото заредено количество не трябва да надхвърля 2000 литра, а именно една година, което обуславя и посочването в НП на период, който е по-малък от изискуемия в разпоредбата, за да бъде осъществен състава на процесното нарушение. Същото не е осъществено с еднократно действие, а чрез продължено във времето бездействие от страна на нарушителя. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че в така съставеното НП е изпълнено изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за посочване датата на нарушението. Поради това не е налице твърдяното от първостепенния съд нарушаване правото на защита, тъй като за нарушителя е ясен времевия период, за който административнонаказващия орган твърди, че е налице осъществено нарушение, а по отношение доводите за невъзможността да се направи преценка във връзка с приложението на сроковете по чл.34 от ЗАНН, следва да се посочи, че така съставеният АУАН и НП не я препятстват. Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд сроковете по чл.34 са давностни. В конкретния случай сроковете за образуване на административнонаказателното производство не са изтекли. Датата на откриване на нарушителя е тази, на която е извършена проверката. Тя е отразена както в акта, така и в процесното НП – 21.10.2024 г. АУАН е съставен на 30.10.2024 г. за нарушение, осъществено в периода от 01.01.2024 г. до 10.10.2024 г., от което следва, че към момента на съставянето му не е изтекъл нито тримесечният срок от откриване на нарушителя, нито едногодишният от извършване на нарушението, дори считано от началната дата на посочения период.

Неоснователни са и доводите на съда, че не е осъществен състава на нарушението от обективна страна. Обстоятелството, че нарушителят е осъществявал зареждане с гориво за лични нужди от резервоари с вместимост от по 1000 литра не е спорно, но е тълкувано от съда в разрез с приложимата нормативна уредба.

Административнонаказателната отговорност на дружеството произтича от това, че в качеството му на лице по чл.3 от наредбата не е изпълнило задължението си по чл.3, ал.2 и ал.3 от същата да регистрира и отчита зареждането чрез въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство с фискална памет. Това е така, защото съобразно разпоредбата на чл.3, ал.13 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ дружеството е имало право да извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от съд/съдове/подвижни резервоари/цистерни с обща вместимост до 1000 литра включително, като общото заредено количество гориво за календарната година не трябва да превишава 2000 литра. По делото обаче е установено, че дружеството е извършвало зареждане на течни горива от два резервоара /макар и по 1000 литра/, но с обща вместимост 2000 литра, като през периода от 01.01.2024 г. до 10.10.2024 г. зареденото количество гориво е в размер на 5953 литра, т.е. превишава 2000 литра за календарната 2024 г. Ето защо за него не са приложими правилата на чл.3, ал.13 от посочената наредба, а тези на чл.3, ал.12 от същата.

При индивидуализацията на наказанието не са допуснати нарушения, санкционната разпоредба е определена правилно, а наложената санкция е в минималния размер, предвиден от закона.

При тези съображения съдът намира, че касационната жалбата е основателна, с оглед което решението на първостепенния съд следва да бъде отменено, а оспореното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отношение на касационната жалба от „М. – Т“ ЕООД чрез процесуалния представител адв. П. В. от САК, имаща характер на искане за изменение на решението на Районен съд – Никопол в частта му за разноските по смисъла на по чл.248, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 АПК (към момента на подаването му), респ. по чл.176а, ал.1 от АПК, настоящият съдебен състав намира за нужно да посочи, че с оглед този резултат от производството е безпредметно произнасянето във връзка с претендираните от тази страна разноски за производството пред Районен съд - Никопол.

В полза на касатора на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция в размер на 150 лв., съобразно направеното от тази страна искане и представения списък по чл. 80 ГПК.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 6 от 08.04.2025 год., постановено по АНД № 21 по описа за 2025 год., Районен съд – гр. Никопол и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 799517-[рег. номер] от 28.11.2024г. издадено от В. И. на длъжност началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД “Фискален контрол“, с което на „М. – Т“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в с. Крушаре, общ. Сливен, [улица], представлявано от Н. С. М., за нарушение на чл.3, ал.12 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 8 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер].

ОСЪЖДА „М. – Т“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в с. Крушаре, общ. Сливен, [улица], представлявано от Н. С. М., да заплати в полза на Национална агенция по приходите разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 150 /сто и петдесет/ лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.