№ 48948
гр. София, 01.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110142826 по описа за 2024 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от Б. П. П. срещу „Стик-Кредит“ АД установителни искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1, предл. 3 ЗЗД, вр.
чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит от разстояние
№ 792133 от 14.02.2022 г. – поради противоречието му със закона, евентуално на клаузата на
чл. 29 от договора, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка поради
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение поради
противоречието й със добрите нрави и евентуално като неравноправна на основание чл. 143,
т. 5 и т. 19 ЗЗП.
Ищецът твърди, че между него, в качеството му на кредитополучател и ответника
„Стик Кредит“ АД, в качеството му на кредитор, е сключен договор за потребителски
кредит, предоставен от разстояние № 792133 от 14.02.2022 г. за предоставяне в полза на Б.
П. на паричен заем в размер на сумата от 800 лева със задължение за връщането й в срок от
30 дни, продължен с още един лихвен период срещу заплащането на сумата от 240 лева.
Твърди също, че в клаузата на чл. 19 от договора е предвидено вземането по кредита да бъде
обезпечено с поръчител, отговарящ на условия, посочени в ОУ или с банкова гаранция в
полза на институцията, отпуснала кредита. Излага се, че съгласно клаузата на чл. 29 от
договора за кредит при неизпълнение на задължението си по чл. 19 – за предоставяне в срок
на обезпечение, кредитополучателят дължи заплащането на неустойка в размер от 0,9 % от
стойността на усвоената заемна сума за причинените вреди на кредитора, като е предвидено
разсроченото й изплащане, заедно със съответната погасителна вноска. В исковата молба се
твърди, че ищецът не е предоставил такова обезпечение, поради което му е начислена
неустойка в размер от 240 лева, при което общата подлежаща на връщане сума възлиза на
1040 лева. Ищецът оспорва действителността на процесния договор, намирайки, че същият
не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК поради неспазване на предвидената от
закона форма и конкретно поради неспазване на нормативно предвидения шрифт на текста
на договора. Наред с това счита договорът за нищожен поради липсата на съществен
елемент от съдържанието му съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а именно годишният процент
на разходите. Поддържа, че в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено
като %, без изрично да са описани данните, послужили за неговото изчисляване,
конкретните компоненти, включени в него. Посочва, че описаните в договора разходи и
1
такси обуславят извод за различен размер на ГПР. Твърди се, че последният е грешно
посочен, а действителният му размер многократно надвишава допустимия максимален
размер съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. В тази връзка ищецът намира, че в пряко нарушение на
чл. 19, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК „Стик Кредит“ АД не е включило в ГПР разходите за
заплащане на договорната неустойка, която по същността си представлява печалба за
кредитора, надбавка към главницата, предвидим разход, който е предварително заложен и
обуславя сключването на договора, поради което следва да бъде част от общия разход по
кредита. В случай на нейното включване в размера на ГПР, то последният се явява
многократно над допустимия такъв, което обуславя недействителността на договора. Б. П.
намира, че самостоятелно основание за нищожността на договора е и противоречието на
клаузата за възнаградителна лихва с добрите нрави, тъй като нейният размер, включващ и
размера на договорната неустойка, е изключително висок и надвишава трикратния размер на
законната лихва за необезпечени кредити, респ. двукратния й размер за обезпечени такива.
При условията на евентуалност – в случай на извод, е процесният договор за кредит е
валиден, ищецът оспорва действителността на клаузата на чл. 29 от договора, предвиждаща
заплащането от кредитополучателя на неустойка при непредставяне на договорно
обезпечение в размер от 0,9 % от отпуснатия кредит, поради противоречието й със закона,
заобикаляне на императивни законови разпоредби и противоречието й с добрите нрави.
Конкретно посочва, че в случая чрез тази неустойка кредиторът обезпечава неизпълнение на
договорно задължение на потребителя, несвързано с основното такова – за връщане на
заемната сума, поради което има характера на санкция за длъжника. Излага се, че в случая
неустойката излиза извън присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции и цели неоснователно обогатяване за кредитора. Поддържа се, че с оглед
поставените изисквания към вида на обезпеченията и условията, на които да отговарят
същите, е налице изначална невъзможност за потребителя за осигури обезпечението в
краткия тридневен срок. С тази неустойка се уговаря допълнително обезщетение за
неизпълнението на акцесорно задължение, от което не произтичат вреди. Тази неустойка
обезпечава вредите от несъбиране на вземането от длъжника в срок, които вреди се
обезщетяват и чрез мораторна лихва, поради което е налице нарушение на чл. 33, ал. 1 ЗПК.
Ищецът излага, че при непредставено обезпечение кредиторът разполага със защитата по
реда на чл. 71 ЗЗД. Намира оспорената клауза и за неравноправна такава съгласно чл. 143, ал.
2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на задълженията си да
заплати необосновано висока неустойка. С тези съображения ищецът отправя искане за
прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит от разстояние № 792133 от
14.02.2022 г. – поради противоречието му със закона, евентуално на клаузата на чл. 29 от
същия, предвиждаща заплащането на неустойка поради неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение – поради противоречието й със закона, като
неравноправна, евентуално порази противоречието й с добрите нрави. Претендира
присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „Стик-
Кредит“ АД, чрез пълномощника си адв. Х.Н., оспорва исковите претенции като
неоснователни. Не оспорва и признава, че между ответното дружество, като кредитор и
ищеца Б. П. П., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит от
разстояние № 792133 от 14.02.2022 г., по силата на който на П. е предоставена заемна сума в
размер от 800 лева, която същият следвало да върне заедно с договорна лихва при условия и
срокове, съгласно погасителен план към договора. Поддържа, че договорът е сключен по
реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ – като част системата за предоставяне на финансови услуги от
разстояние и в съответствие с Общите условия на кредитора. Твърди, че в изпълнение на
договорните си задължения „Стик Кредит“ АД предоставило на ищеца заемната сума, чрез
2
изплащането й в брой на каса на Изипей. Посочва, че договорът е сключен по инициатива
на Б. П., който чрез създадения си личен профил, е попълнил заявка за кандидатстване за
кредит от разстояние. На последния е представена преддоговорна информация, включваща
стандартен европейски формуляр. Изяснява, че в изпратения на ищеца проект на договор за
кредит и приложенията към него са посочени дължимите от него суми, заявеният размер на
главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвения процент по
кредита, ГПР, изискването за предоставяне на обезпечение, с които ищецът се е съгласил,
подписвайки договора на 14.02.2022 г. Поддържа, че в конкретния случай не е начислявана и
не е събирана неустойка по реда на чл. 19 от договора, както и, че тази клауза е
действителна, като отговаряща на законовите изисквания. Намира, че доколкото неустойката
е самостоятелно съглашение между страните, макар обективирано в самия договор, то
спрямо същото не са приложими разпоредбите на ЗПК, а общите правила на ЗЗД. Същата е в
съответствие с присъщите си функции и е уговорена за неизпълнение на непарично
задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението на което не е обезпечено по друг
начин. Размерът й се определя като процент от заетата сума и се начислява докато не бъде
изпълнение задължението, което от своя страна зависи изцяло от волята на заемателя, който
е могъл сам да ограничи размера й. В отговора се посочва, че така уговорената неустойка не
води до неоснователно разместване на блага, като основната й цел е да репарира
причинените вреди от неизпълнението на задължението на ищеца. Посочва се, че няма
законовоустановен максимален размер относно неустойката, поради което и последната не
противоречи на добрите нрави, но дори и да се приеме, че същата е прекомерна, то следва да
бъде намалена, без обявяване на клаузата за изцяло недействителна. Оспорва в настоящата
хипотеза да е налице изначална невъзможност за осигуряване от Б. П. на договорното
обезпечение, доколкото последният е имал възможността първо да осигури последното и
след това да сключи договора. С тези съображения се отправя искане за отхвърляне на иска.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените
установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, по чл. 26, ал. 4, вр.
ал. 1, предл. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП:
В тежест на ищеца е да установи, пълно и главно, сключването на процесния договор
за потребителски кредит № 792133/14.02.2022 г., неговото конкретно съдържание – права и
задължения на страните, наличието на клауза, предвиждаща задължение за
кредитополучателя за заплащане на възнаградителна лихва в конкретен размер и на
неустойка при неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение.
В тежест на ответника е да установи действителността на процесния договор и на
конкретно оспорените договорни клаузи, чрез установяване наличието на основните
съществени елементи от съдържанието на договора съгласно чл. 11 ЗПК, наличието на
основание за дължимостта на предвидената в договора лихва и неустойка, съответствието
им с добрите нрави, че последните не пораждат задължение за насрещната договаряща
страна поради неизпълнение по договора да заплати необосновано високо обезщетение и
индивидуалното им уговаряне.
С оглед конкретните твърдения, изложени от всяка от страните, на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелства, че между ищеца Б. П. П., в качеството му на кредитополучател и ответното
дружество „Стик-Кредит“ АД, в качеството му на кредитор, е сключен договор за
потребителски кредит от разстояние № 792133/14.02.2022 г., по силата на който на ищеца е
предоставена в кредит паричната сума от 800 лева -в брой, както и наличието на клаузи в
същия, предвиждащи заплащането от кредитополучателя на възнаградителна лихва и на
3
неустойка поради непредставяне в срок на договорно обезпечение.
По доказателствените искания:
Представените от страните писмени материали съдът намира за относими към
предмета на спора и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва да
бъдат приети като доказателства по делото.
Предвид вече ангажираните от страните писмени материали от ответната страна,
искането на ищеца за задължаване на ответника по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК за представяне
на преписи от договора, СЕФ и погасителен план, като ненеобходимо следва да бъде
оставено без уважение.
С оглед конкретно проведеното оспорване с отговора на исковата молба и
разнопосочните твърдения на страните относно начисляване на процесната договорна
неустойка като задължение на ищеца, следва да бъде допуснато изслушването на
съдебносчетоводна експертиза по формулирания от ищеца въпрос.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.02.2025 г. от
10:45 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца с препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
страните писмени материали.
ДОПУСКА по искане на ищеца изслушване на съдебносчетоводна експертиза по
въпроса, формулиран в искова молба, като вещото лице при отговора на въпроса
посочи: какви са конкретно начислените като задължения суми по процесния договор –
общо и по вид вземане – главница, договорна лихва, неустойка, лихва за забава, какъв е
общият размер на платените от длъжника суми /при налични такива/, както и какъв е
размерът на ГПР по договора и какъв би бил размерът му в случай, че при определянето му
бъде включено и вземането за неустойка.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И.Л.Д., включен в Списъка на специалистите, утвърдени за
вещи лица за съдебния район на Софийски градски съда за 2024 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата от 320 лева,
вносими от ищеца в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебно
заседание – след представяне на доказателство за внасяне на депозита.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на „Стик Кредит“ АД
по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи описаните в исковата молба писмени материали.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
4
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5