№ 167069
гр. София, 28.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР М. М.
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. М. Гражданско дело №
20251110130097 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на И. Ц. Г. срещу ответника
„*********, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 1 лев, представляваща частична
претенция от сума в общ размер на 187,34 лева – недължимо платена сума по нищожен
договор за потребителски кредит № 3923879/28.03.2025г.
Ищецът твърди, че на 28.03.2025 г. е сключен договор за цесия, съгласно който И.Н.С.,
ЕГН **********, е прехвърлила на ищеца И. Ц. Г., вземането си срещу ответника в размер
на 187,34 лева, представляващо платена без основание сума, произтичаща от договор за
паричен заем № 3923879/14.09.2020 г., като се посочва, че исковата молба следва да се счита
за надлежно уведомление относно извършеното прехвърляне на вземането. Твърди се, че на
14.09.2020 г. цедентът И.Н.С. е сключила договор за паричен заем № 3923879 с „*********
за сумата от 1500 лева. Съгласно чл. 4 от договора, страните се съгласили договорът за заем
да бъде обезпечен с гарант – две физически лица поръчители или банкова гаранция в полза
на дружеството, предоставило кредита. На 14.09.2020 г. бил сключен и договор за
предоставяне на гаранция № 3923879, по силата на който ******* е поело задължение да
обезпечи задълженията по договора за кредит. Цедентът поел задължение да заплати на
гарантиращото дружество сумата в размер на 1059 лева, която била разсрочена за плащане
заедно с месечните вноски по кредита. Сумата била дължима на *******, но предварително
събирана от „*********. Извежда, че и двата договора следва да се считат за потребителски,
т.е. относими са разпоредбите на ЗПК. В исковата молба са изложени твърдения,че
договорът за заем е недействителен, поради което ищецът счита, че се дължи връщане само
на чистата стойност на кредита. Твърди, че дружеството-поръчител е свързано с ответника
лице. Посочва, че възнаграждението по договора за поръчителство не е включено в ГПР с
цел заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Постъпил е отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който ответникът
„********* оспорва допустимостта и основателността на предявения срещу него иск, като
излага съображения. Счита, че исковата молба е нередовна, тъй като не е представено
пълномощно за представителната власт на процесуалния представител на ищеца, нито
договор за правна помощ. Счита, че процесуално легитимирано да предяви иска по чл. 55,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е лицето, което фактически е предоставило нещо, респ. правото на това
лице, не може да се прехвърли чрез договор за цесия. Освен това се сочи, че производството
по настоящото дело следва да бъде спряно, поради предявен от цедента иск по описа на РС
– Козлодуй, въз основа на който е образувано гр.дело № 395/2025г.
1
При тези твърдения на ответника съдът намира, че на ищеца следва да се изпрати
препис от отговора на исковата молба, като му бъде дадена възможност в двуседмичен срок
да изрази становище по искането на ответното дружество за спиране на производството по
настоящото дело на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
Освен това, съдът намира, че следва да служебно да изиска информация по гр.дело №
395/2025г. по описа на РС – Козлодуй относно неговия предмет, движение, етап на развитие,
съответно дали има постановен краен съдебен акт, който да е влязъл в сила, както и относно
страните по делото. В тази връзка съдът съобрази разясненията на Тълкувателно решение №
1 от 09.07.2019г. по тълк.дело № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което нормата на
чл.229, ал.1, т.4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия
по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора. Съдът е
длъжен да спре делото, при това независимо дали страните са поискали, или са се
противопоставили на спирането. Поради това, наличието на обуславящо дело, без значение
какъв е видът му (гражданско, административно, наказателно дело) и кога е образувано
(преди или след обусловеното дело), актът по което следва да бъде зачетен от съда по
обусловения иск с оглед разпоредбите на чл.297 – чл.298, чл.300, чл.302 ГПК, е абсолютна
отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието
на процеса по обусловеното дело. За да се извърши преценката за наличие на
преюдициалност, е необходимо да бъде събрана горепосочената информация.
С оглед изложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗПРАТИ на ищеца препис от отговора на исковата молба, като съдът му
УКАЗВА, че в едноседмичен срок от получаване на съобщението може да изрази писмено
становище по искането на „********* за спиране на производството по настоящото дело на
основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
ДА СЕ ИЗИСКА информация по гр.дело № 395/2025г. по описа на Районен съд – гр.
Козлодуй относно това какъв е предметът на делото, движение, етап на развитие, съответно
дали има постановен краен съдебен акт, който да е влязъл в сила, както и относно страните
по делото.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Препис от разпореждането да се изпрати на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2