Присъда по дело №3261/2021 на Районен съд - Пловдив

Мотиви към Присъда № 52 от 09.03.2022 г. постановена по НОХД №
3261/ 2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, НО, Пети състав

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Т. Г. И.
за това че в неустановен момент в периода 23.08.2019 г. - 24.08.2019 г. в с.
Манолско Конаре, обл. Пловдив, като извършител, в съучастие с Р. АТ. Б.,
ЕГН: **********, също като извършител, е отнел чужди движими вещи,
както следва: 1 бр. мъжки портфейл на стойност 30.00 лв., 1 бр. мъжка халка
от бяло и жълто злато на стойност 520 лв., 1 бр. мъжки часовник марка
„Касио“, модел „Едифайс“ с № 4334 ЕFА-121 на стойност 100.00 лв. и
парична сума в размер на 100 лв., всичко на обща стойност 750лв. от
владението на Г. ИЛ. Ц., ЕГН: **********, както и сребърно колие със сърце
с инкрустиран на него камък марка „Сваровски“ на стойност 50лв., сувенир от
жълт метал с форма на монета на стойност 20.00 лв. и парична сума в размер
на 400.00 лв., всичко на обща стойност 470.00 лв. от владението на С.Д. Г.а -
Ц.а, ЕГН: **********, като общата стойност на отнетите вещи е 1220.00 лв.,
без съгласието на посочените лица, с намерение противозаконно да ги
присвои — престъпление по чл.194, ал.1 вр. е чл.20, ал.2 вр. е ал.1 от НК.

Производството по делото е протекло по общия ред с разпит на свидетели и
вещи лица, и приобщаване на писмени доказателства.

В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение и моли на подсъдимият да
бъде признат за виновен, като му се определи наказание по правилата на чл.
54 НК, а именно лишаване от свобода в размер на две години, изпълнението
на което да бъде отложено с изпитателен срок от три години.

Повереникът на частните обвинители – адв. Й. се солидаризира изцяло със
становището на представителя на Районна прокуратура Пловдив. Излага
допълнителни аргументи, които моли да бъдат взети предвид при определяне
на наказанието. Претендира разноски.

Защитникът на подсъдимия – адв. К. счита, че обвинението не е доказано
по безспорен и категоричен начин. В тази връзка предлага кратък анализ на
част от събраните по делото доказателства. Алтернативно моли, в случай, че
съдът признае подзащитния й за виновен на същия да му бъде наложено
наказание пробация.

Подсъдимият в хода на съдебното следствие се възползва от правото си и
дава обяснения. В правото си на лична защита сочи, че поддържа казаното от
своя защитник. С последната си дума моли да се уважи искането на
защитника му.

1

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият Т. Г. И. е роден на *** г. в град ***, ***, български
гражданин, неженен, осъждан, безработен с основно образование, с постоянен
адрес в с. ***, ЕГН **********.

Към месец август 2019 г., свид. С.Д. Г.а – Ц.а и съпругът й Г. ИЛ. Ц.
живеели заедно с двете си малолетни деца в двуетажна къща, находяща се в
село ***.
Към къщата имало прилежащ двор, заобиколен с ограда от стоманобетонни
панели с височина приблизително два метра. Към къщата имало две
възможности за влизане – откъм гаража, където имало врати, които се
отваряли с дистанционно, както и откъм улицата, където на оградата имало
метална врата, водеща до прилежащия към къщата двор. Последната свид.
Ц.и използвали по изключение, само когато им се налагало да излизат в
самото село. Поради това вратата на оградата била заключена. Входът на
самата къща бил от южната й страна, като входната врата била масивна,
блиндирана и се заключвала със секретен ключ.

Подсъдимият И., свид. Й. и свид. Б. се познавали помежду си, като към
август 2019 г. и тримата живеели в село Йоаким Груево и дружали в една
приятелска компания.

На 23.08.2019 г., около 23,30 часа, свид. Ц. и синът му легнали да спят на
приземния етаж на къщата, към който имало видимост от прозорец на
верандата на къщата. От своя страна, свид. Ц.а и дъщеря й легнали да спят в
спалня на втория етаж от къщата. Същата вечер, входната врата към самата
къща, водеща до антрето на къщата била затворена, но не била заключена, а
външната врата до която се стигало до двора на къщата била заключена, но от
вътрешната й страна свид. Ц. бил забравил ключа.

На намиращото се в антрето на къщата портманто, свид. Ц. бил оставил 1
брой мъжки портфейл на стойност от 30,00 лева, в който имало парична сума
в размер на 100,00 лева, както и лични документи и Б.и карти. До портмонето
си оставил и 1 брой мъжка халка от бяло и жълто злато на стойност 520,00
лева и 1 брой мъжки часовник марка „Касио“, модел „Едифайс“ на стойност
100,00 лева. До вещите на свид. Ц., свид. Ц.а била оставила дамската си чанта,
в която било портмонето й. В него свид. Ц.а имала сребърно колие със сърце
с инкрустиран на него камък с марка „Сваровски“ на стойност 50,00 лева,
сувенир от жълт метал с форма на монета на стойност 20,00 лева, както и
парична сума в размер на 400,00 лева.
2

Около полунощ на 23.08.2019 г. срещу 24.08.2019 г., в неустановен момент,
подс. И., свид. Б. и свид. Й. се намирали в село Манолско конаре до където
стигнали с автомобила на свид. Б.. Свид. Б. паркирал автомобила в центъра на
селото, като заедно със свид. Й. и подс. И. тръгнали из селото и оглеждали
къщите. Когато забелязали къщата на свид. Г.Ц. и свид. Соня Г.а – Ц.а, свид.
Б., свид. Й. и подс. И. я харесали, тъй като същата била нова и добре
изглеждаща. Това ги мотивирало да вземат решение да влезнат в нея и в
случай, че намерят пари, ценни вещи да ги откраднат. В изпълнение на така
взетото решение, свид. Й. се приближила до вратата на оградата, която водела
към прилежащия към къщата двор, и установила, че е заключена. Тогава
свид. Б. увещал подс. И. да прескочи оградата и да отключи вратата отвътре,
тъй като ключът бил от вътрешната й страна. Подс. И. прескочил
стоманобетонната ограда и отключил дворната врата отвътре, като по този
начин осигурил достъп до двора на свид. Б. и свид. Й.. Свид. Б. насочил свид.
Й. да застане до прозореца на верандата от който имало видимост към стаята
на първия етаж в която спели свид. Ц. и невръстният му син. Свид. Й.
посочила на подс. И. и свид. Б., че вижда в стаята на приземния етаж спящите
мъж и дете, а именно свид. Ц. и синът му. Свид. Б. казал на свид. Й. да остане
там и да наблюдава през прозореца спящите мъж и дете, и в случай, че се
събудят да сигнализира свид. Б. и подс. И.. От своя страна, свид. Б. и подс. И.
отворили внимателно входната врата към къщата, която не била заключена и
влезли в намиращото се след нея антре. Там забелязали личните вещи на
свид. Ц. и свид. Г.а - Ц.а поставени на пормантото. Внимателно и без да
вдигат шум подс. И. и свид. Б. взели намиращите се на портмантото вещи - 1
бр. мъжки портфейл на стойност 30.00лв., в който имало парична сума в
размер на 100лв., 1 бр. мъжка халка от бяло и жълто злато на стойност 520лв.
и 1 бр. мъжки часовник марка „Касио“, модел „Едифайс“ с № 4334 ЕРА-121
на стойност 100.00 лв., всичко на обща стойност 750 лв., собственост на свид.
Г.Ц., а от дамската чанта на свид. С.Г., намиращите се в портмонето й
сребърно колие със сърце с инкрустиран на него камък марка „Сваровски“ на
стойност 50 лв., сувенир от жълт метал с форма на монета на стойност
20.00лв. и парична сума в размер на 400.00лв., всичко на обща стойност 470
лв., или всички вещи на обща стойност 1220лв.
Свид. Ц. и свид. Г.а - Ц.а, както и техните деца спели дълбоко, поради
което и не успели да разберат, че в къщата им има други хора. Така подс. И. и
свид. Б., заедно със свид. И.Й. необезпокоявани напуснали къщата, като се
оттеглили с автомобила на свид. Б. и се прибрали в село Йоаким Груево.
Подс. И., свид. Б. и свид. Й. си разделили откраднатото, като се
разпоредили с отнетите пари и вещи по неустановен начин. Подс. И. запазил
за себе си часовника марка „Касио“, модел „Едифайс“ с № 4334 ЕFА-121,
собственост на свид. Г.Ц..
Събуждайки се на сутринта на 24.08.2019 г. , свид. Г.Ц. и свид. С. Ц.а
установили липсата на описаните по – горе вещи, като подали сигнал на ЕЕН
112 и започнало разследване по случая.
3

На 03.09.2019г. подс. И. предал доброволно часовника марка „Касио“,
модел „Едифайс“ с № 4334 ЕFА-121 на полицейски служител при ОД на
МВР-Пловдив за което бил съставен и протокол за доброволно предаване.
В хода на разследването била назначена стоково – оценъчна експертиза
по писмени данни, съгласно чието заключение вещите на свид. Ц. - 1 брой
мъжки портфейл е на стойност от 30,00 лева, в който имало парична сума в
размер на 100,00 лева, 1 брой мъжка халка от бяло и жълто злато е на
стойност 520,00 лева и 1 брой мъжки часовник е на стойност 100,00 лева.
Вещите на свид. Ц.а - сребърно колие със сърце с инкрустиран на него камък
с марка „Сваровски“ е на стойност 50,00 лева, сувенир от жълт метал с форма
на монета е на стойност 20,00 лева, както и парична сума в размер на 400,00
лева.
Отделно от това в хода на разследването била назначена и изготвена
Съдебно психиатрична експертиза на свид. ИВ. В. Й.. Съгласно заключението
на вещото лице Й. не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ – Пловдив и
не е получавала терапевтична помощ в заведението. Тя не страда от психично
заболяване, алкохолна, наркотична или друга зависимост. Й. е могла да
разбира свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи
постъпките си към инкриминирания период от време, предвид възрастта си.
Психичното състояние на Й. й позволява да участва пълноценно във всички
фази на наказателното производство и да дава достоверни обяснения, относно
фактите, имащи значение за делото. Извършеното инкриминирано деяние от
И.Й. не е резултат от лекомислие или увлечение. Тя е осъзнавала
непозволеността и наказуемостта на извършеното и е могла да предвиди
последиците му.
Свид. Й. не е била привлечена към наказателна отговорност да
инкриминираното деяние. Същата е била разпитана като свидетел,
включително пред съдия по реда на чл. 223 НПК.
По отношение на Р. АТ. Б. за извършеното от него в съучастие с подс. И.
деяние е била постановена и влязла в сила на 27.02.2021г. присъда № 8/
11.02.2021г. по НОХД № 7980/2020г. по описа на РС- Пловдив, образувано по
внесен обвинителен акт по ДП № 257/2019г. по описа на РУ Труд при
ОДМВР — Пловдив, пр.пр. № 7308/2020 г. по описа на РП - Пловдив.
От посоченото досъдебно производство с постановление за разделяне на
наказателното производство от 15.12.2020г., на основание чл.216, ал.1 от
НПК, представител на Районна прокуратура Пловдив е отделил материали за
настоящото досъдебно производство, предвид това, че подс. И. не е бил
издирен в хода на разследването по ДП № 257/2019г. по описа на РУ Труд
при ОДМВР - Пловдив, пр.пр. № 7308/2019г. по описа на РП-Пловдив.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин
от събраните по делото гласни доказателствени средства и по конкретно:
- показания на разпитаните от съда свидетели, дадени непосредствено пред
4

настоящия състав, както и на ДП, приобщени по реда на чл. 281 НПК, както
следва:
показанията на свид. С.Д. Г.а – Ц.а, дадени в хода на съдебното следствие –
изцяло, както и тези дадени на ДП, в частта приобщена по реда на чл. 281
НПК;
показанията на свидетеля Г. ИЛ. Ц., дадени в хода на съдебното следствие –
частично, както и тези дадени на ДП, в частта приобщена по реда на чл. 281
НПК;
от показанията на свид. Р.Б., дадени в хода на съдебното следствие -
частично и тези дадени в хода на ДП, приобщени по реда на чл. 281 НПК –
частично;
от показанията на свид. И.Й., дадени в хода на съдебното следствие -
частично и тези дадени на ДП пред съдия, и приобщени по реда на чл. 281
НПК – изцяло;
- обяснения на подсъдимия И., дадени на съдебна фаза /частично/, както и
дадените в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 279
НПК /частично/;

Съдът изцяло кредитира заключенията на изготвените по делото
експертизи, като намира, че същите са изготвени от лица притежаващи
нужните знания и умения в съответната област на науката и даващи отговори
в пълнота на поставените въпроси. По отношение на вещите лица – експерти
не съществуват каквито и да било данни по делото, които да дават основание
да се счита, че изготвените експертни заключения са неправилни, поради
некомпетентност или заинтересованост на експертите от изхода на делото.

Съдът изцяло дава вяра и на приобщените по надлежния ред писмени
доказателства и доказателствени средства, сред които: справка за съдимост,
характеристична справка, Протокол за оглед на местопроизшествие от
24.08.2019 г., ведно с приложен Албум за посетено местопроизшествие;
Протокол за оглед на веществени доказателства от 06.02.2020 г., ведно с
Албум за посетено местопроизшествие; Протокол за разпознаване на лица и
предмети от 06.02.2020 г., ведно с Албум за посетено местопроизшествие;
справка съдимост и характеристична справка на свид. Б.; справка съдимост на
свид. И.Й.; Протокол за доброволно предаване от 03.09.2019 г.; Протокол за
доброволно предаване от 05.09.2019 г.; Присъда № 8/ 11.02.2021г. по НОХД
№ 7980/2020 г. по описа на РС- Пловдив, както и Протокол № 433/ 11.02.2021
г. по НОХД № 7980/2020г. по описа на РС- Пловдив.

Посочените писмени доказателствени източници съдът кредитира изцяло,
доколкото същите са обективни и кореспондиращи както помежду си, така и с
останалите доказателства по делото кредитирани от съда. Отделно от това,
същите са изготвени и изхождат от органи с надлежна легитимация за
тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на законовите разпоредби
регламентиращи обществените отношения предмет на разглеждане по
5

настоящото дело.

По отношение на Присъда № 8/ 11.02.2021г. по НОХД № 7980/2020 г. по
описа на РС- Пловдив, както и Протокол № 433/ 11.02.2021 г. по НОХД №
7980/2020г. по описа на РС- Пловдив, съдът намира, че същите следва да се
възприемат единствено досежно виновността и съпричастието в извършване
на престъплението на свид. Б., не и на подсъдимия И., доколкото последният
не е страна по посоченото дело и по отношение на него през цялия проведен
процес е действала презумпция за невиновност. В тази насока са и
постановките на Решение от 05.09.2019 г. по дело С-377/18 г. на СЕС по
отправено преюдициално запитване по тълкуване на член 4, параграф 1,
първо изречение от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на
Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на
презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на
съдебния процес в наказателното производство. Горецитираната присъда
съдът цени и при преценката за допустимостта на разпита на Б. в качеството
му на свидетел в хипотезата на чл. 118, ал. 1, т. 1 НПК.

Що се отнася до гласните доказателствени средства, на първо място, съдът
кредитира изцяло изложеното от свид. С.Д. Г.а – Ц.а, в показанията й дадени
в хода на съдебното следствие, както и тези дадени на досъдебното
производство, в частта приобщена по реда на чл. 281 НПК. Съдът не намира
основание да не кредитира почти изцяло и изложеното от свид. Г. ИЛ. Ц. в
показанията му дадени в хода на съдебното следствие и изцяло тези дадени на
досъдебното производство, в частта приобщена по реда на чл. 281 НПК.
Съдът не кредитира показанията на свид. Ц. дадени в хода на съдебното
следствие единствено касателно датата на процесните събития, като
свидетелят заяви, че със сигурност инкриминираните вещи са били отнети в
началото на август 2019 г. – 5 – 6 август. Посоченото противоречие даде
повод показанията на свид. Ц., дадени в хода на досъдебното производство
досежно датата на процесните събития да бъдат прочетени, съответно
приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК. Така констатираното
противоречие беше преодоляно, тъй като свид. Ц. след прочитане на
показанията му от досъдебното производство, подробно посочи причината
поради която се е заблудил и е посочил друга дата в хода на съдебното
следствие, като свидетелят заяви с категоричност, че поддържа показанията
си, дадени на досъдебното производство. Ето защо, съдът кредитира
показанията на свид. Ц., дадени на ДП в частта приобщена по реда на чл. 281
НПК, като отчита и заявеното от свидетеля, а именно – липсата на
невъзможност да помни всичко, предвид изминалия немалък период от
време.
От показанията на посочените свидетели по еднозначен и категоричен
начин се установяват броя, индивидуализиращите белези, естеството и
собствеността на отнетите вещи, както и размера и собствеността на отнетите
парични суми. Освен това от показанията на свидетелите се установява и
6

обстоятелството, в кой период от време попада момента в който подс. И.
заедно със свид. Б. са отнели противозаконно от владението на пострадалите
лица инкриминираните вещи.
Коректното обосноваване на настоящия съдебен акт изисква да се посочи,
че както е ноторно известно всеки пострадал от престъпно деяние има право
да защитава в процеса своите накърнени права и интереси, като един от
процесуално предвидените способи за това е предявяване на претенция за
поддържане на обвинението наред с прокурора, като се конституира като
частен обвинител по делото и/или предявяването на граждански иск с
претенция за обезвреда на претърпените от него вреди. Тази възможност в
конкретния случай е реализирана от страна на свид. Г.Ц. и свид. Соня Г.а –
Ц.а, като същите са конституирани в качеството си на частни обвинители.
Наистина посоченото принципно е от естество да създаде заинтересованост
от изхода на делото.
Независимо от това обстоятелство обаче, пострадалият е и свидетел по
делото по отношение на възприетите от него факти и обстоятелства,
подлежащи на доказване. При това следва да се има предвид и
обстоятелството, че личната или имуществената сфера на пострадалия е била
засегната от деянието, което само по себе си създава от психологическа
гледна точка предпоставки увреждащите действия и/или резултатите от тях
да оставят по-трайна следа в съзнанието му в сравнение с отражението, което
те биха оставили у един независим наблюдател.
Именно в качеството си на свидетел, пострадалият носи и наказателна
отговорност за лъжесвидетелстване в случаите на даване на неверни
показания по делото. Затова показанията на свидетелите – пострадали в
наказателния процес винаги са освен тяхно основно средство за защита на
накърнените им интереси, но и годно доказателствено средство, включително
и върху което може да се базира осъдителна присъда.
От гореизложеното следва, че обстоятелството, че даден свидетел се явява
и пострадал от престъплението не може само по себе си да служи като
аргумент за обосноваване недостоверността на показанията му. То само
поставя завишени изисквания към съда за проверката му с оглед изясняване
истинността на възпроизведените факти.
Всъщност ако се възприеме становище, според което осъдителна присъда
не може да почива на показанията на пострадалите лица или на лица, които се
намират в близки семейни отношения, поради възможната тяхна
заинтересованост би се достигнало до положение, при което да не подлежат
на разкриване и доказване престъпления, осъществени само в присъствието
на подсъдимия и пострадалия, при липса на други оставени обективни
материални следи, или престъпления, при които свидетелите очевидци се
намират в роднински или други близки отношения, което е идея чужда на
законодателя. Подобно тълкуване би влязло в непреодолимо противоречие и
със задълженията на Република България поети по силата на Директива
2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012
7

година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и
защитата на жертвите на престъпления.
С оглед гореизложените принципни постановки съдът намира, че
показанията на свид. Ц., както и тези на неговата съпруга – Соня Г.а – Ц.а в
кредитираните им части заслужават пълно доверие, доколкото са
последователни, логични, безпротиворечиви, взаимно подкрепящи и взаимно
допълващи се както помежду си, така и с останалия кредитиран от съда
доказателствен материал. Поради изложеното съдът базира фактическите си
изводи въз основа на тях.

Що се отнася до показанията на свид. Л. Л. Ч. дадени в хода на съдебното
следствие, съдът намира същите за изцяло недопустим доказателствен
източник. На първо място, установява се от приложения по делото Протокол
за оглед на местопроизшествие от 24.08.2019 г., че същият е изготвен от свид.
Ч., в хода на извършването на действия по разследването, поради което е
налице хипотезата на чл. 118, ал. 2 НПК. Освен това, в показанията си свид.
Ч. заяви, че е провел беседи както с подс. И., така и със свид. Б. и свид. Й.,
като в хода на тези беседи и тримата признали участието си в процесното
деяние, като подробно описали начина и механизма на извършването му. Тук
е необходимо да се отбележи, че всеки контакт между лице със статут на
заподозрян и полицията е официален контакт, предпоставящ защита на
правата на разпитвания, включително право на адвокатска помощ, право да не
се самоуличава и да запази мълчание, както и да получи разяснения относно
последиците на самопризнанието. Не съществува съмнение, че
самопризнанието на подс. И. пред свид. Ч. е изложено без тези основни
гаранции за справедлив процес по чл. 6 от ЕКПЧОС и само на това основание
не би следвало да бъде ценено като елемент от доказателствената съвкупност.
На следващо място, същото заключение следва и от константната съдебна
практика, според която беседите, проведени от полицейски служители със
заподозрени лица не са доказателствено средство за установяване на
релевантни факти, относими към самопризнание ( Решение № 26 от
23.03.2018 г. по н. д. № 1011/2017 г., трето н. о., Решение № 42 от 20.03.2018
г. по н. д. № 25/2018 г., II н. о. и др.). Чрез свидетелските показания на
разпитващия полицейски служител на практика се заобикаля императивната
разпоредба на чл. 105, ал. 2 от НПК, която изключва доказателствени
средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда на НПК
(делото Д. Митов срещу България, жалба № 34779/09, ЕСПЧ). По изложените
съображения съдът не базира фактическите си изводи въз основа на
показанията на свид. Ч..

На следващо място, що се отнася до показанията на свид. Р.Б., съдът
предвид изрично наведените от защитата възражения намира за необходимо
отново да посочи, че същите са изцяло допустим доказателствен източник
предвид регламента на чл. 118, ал. 1, т. 1 НПК. Безспорно разпитът на лица по
този ред ги поставя в особено положение като лица, които са се признали за
8

виновни за този случай и същевременно имат процесуално задължение да
говорят истината като свидетели в продължаващия процес за другия
съучастник. Като свидетели те имат право да не отговарят на въпроси,
отговорите на които биха уличили тях лично или техни ближни в извършване
на престъпление, като изключения от това правило НПК не предвижда, дори
когато свидетелят е разпитван на основание чл. 118, ал.1, т. 1 НПК. В този
смисъл при анализа на показанията на свид. Б., съдът следва да следи и за
това дали в конкретния случай не се касае за т. нар. оговор, т. е свидетелят да
дава показания уличаващи подсъдимия, без всъщност последният да има
съпричастност към деянието.
В аспект на горното съдът дава вяра на показанията на свид. Б., дадени в
хода на съдебното следствие в частта в която същият заявява, че познава
подс. И. и свид. Й., както и, че тримата са се придвижили с автомобила му до
село Манолско конаре, където забелязали къщата на пострадалите Ц.и. Съдът
кредитира показанията на свид. Б., дадени в хода на съдебното следствие и в
частта касателно това, че вратата към самата къща е била затворена, но
незаключена, доколкото показанията му в тези им части са съответни и
еднопосочни с показанията на свид. Й., дадени пред съдия по реда на чл. 223
НПК и по които отношение съдът ще вземе по – нататък в мотивите си, както
и на показанията на пострадалите лица Ц.и. Като съответни на останалите
кредитирани от съда гласни доказателствени средства съдът дава вяра на
показанията на свид. Б. и в частите в които същият посочва, че с подс. И. са
влезнали в салона /антрето/ на къщата, където извършили кражбата, като не
са влизали в други помещения. Показанията на свид. Б. в горепосочените
части се явяват съответни и на показанията му от досъдебното производство,
приобщени по реда на чл. 281 НПК. Като несъответни, вътрешно
противоречащи и противоречащи на кредитираните от съда доказателствени
източници съдът не кредитира показанията на свид. Б., дадени в хода на
съдебното следствие в частите в които същият посочва, че външната врата,
през която се влиза в двора на къщата на пострадалите Ц.и е била отключена,
като в къщата влезнали и тримата – свид. Б., свид. Й. и подс. И.. Последното е
в пълно противоречие както с показанията на свид. Й., дадени в хода на
разследването пред съдия, така и със заявеното от самия свид. Б. при разпита
му в хода на досъдебното производство. В тази връзка и като съответни на
показанията на свид. Й., дадени по реда на чл. 223 НПК следва да се
кредитират показанията на свид. Б., приобщени по реда на чл. 281 НПК в
частите, в които свидетеля описва обстоятелствата по извършването на
инкриминираното деяние, включително и за конкретните действия,
определящи формата на съучастие както на подс. И., така и на свид. Й., която
е проверила дали външната врата към двора е заключена и след това е
наблюдавала спящия пострадал Г.Ц. и невръстния му син. В посочените части
показанията на свид. Б. се отличават с особена екзактност по отношение на
това каква точно е била деятелността на свид. Й. и подс. И., както и
деятелността на самия свид. Б. и затова как и тримата, след извършване на
9

инкриминираното деяние, са се оттеглили заедно и са се прибрали с
автомобила му в село Йоаким Груево. Съдът не кредитира показанията на
свид. Б. дадени в хода на досъдебното производство, както и в съдебно
следствие в частта в която същият заявява, че свид. Й. е била тази, която е
дала предложението да започнат да крадат, доколкото и в тези им части
показанията на свид. Б. са в пълно противоречие с тези на свид. Й..
За формирането на изводи в обратна насока не спомогна и заявеното от
свид. Б. в хода на съдебното следствие, след прочитане на показанията му по
реда на чл. 281 НПК, че същият не е казал истината на досъдебното
производство тъй като бил заплашван и бит от полицаите. От показанията на
свид. Б., дадени пред настоящия съдебен състав, в частите в които съдът не ги
кредитира, освен, че не са съответни на останалите кредитирани от съда
доказателствени източници, личи тенденциозност и явен стремеж да се
демонстрира недоволство от това, че наказателната отговорност на свид. Й.
не е ангажирана, поради което и съдът не базира фактическите си изводи въз
основа на тях.

При внимателния анализ и съпоставка на показанията на свид. Й., съдът
прецени същите като съобрази индикациите за заинтересованост на
свидетелката от изхода на делото предвид установените данни за
съпричастност към инкриминираното деяние. Така, съдът дава вяра изцяло на
показанията на свид. И.Й., дадени в хода на досъдебното производство пред
съдия по реда на чл. 223 НПК и надлежно приобщени по реда на чл. 281 НПК.
Посочените показания намират опора и са съответни изцяло на показанията
на свид. Б. дадени в хода на съдебното следствие и в хода на досъдебното
производство в частите, които съдът изрично посочи, че кредитира, както и
отчасти на обясненията на подс. И.. Така в показанията си свид. Й. по
еднозначен и категоричен начин описва взаимоотношенията си със свид. Б. и
подс. И., както и механизма на извършване на процесното деяние и ролята на
всеки един от съучастниците в него. При формиране на извода си за
достоверност на показанията на свид. Й. дадени пред съдия в досъдебното
производство, съдът съобрази, че същите са логични, последователни и се
открояват с особена конкретика, нещо, което не може да се каже за
показанията на свидетелката дадени в хода на съдебното следствие в частите
по отношение на които съдът ще изложи изрични съображения защо не
следва да бъдат кредитирани. Достоверността и истинността на показанията
на свид. Й. допълнително се потвърждава и от изготвената по отношение на
нея СПЕ, приета без възражения от страните.
В аспект на горното показанията на свид. Й., дадени в хода на съдебното
следствие не следва да бъдат кредитирани, тъй като са нелогични, вътрешно
противоречиви, противоречиви и несъответни на кредитираните от съда
доказателствени източници в частите в които свидетелката описва съвършено
различна обстановка по извършване на инкриминираното деяние в стремежа
си да обслужи защитната версия на подсъдимия. Така, съдът не дава вяра и не
базира фактическите си изводи въз основа на заявеното от свид. Й., че при
10

извършване на кражбите свид. Б., винаги влизал сам, а тя и подс. И. стоели
отвън и изчаквали свид. Б.. Впоследствие свид. Й. заяви, че не си спомня при
извършването на кражбите къде всъщност е бил подс. И.. За формирането на
извод в обратна насока не спомогна и заявеното от свид. Й. в съдебно
заседание, след прочитане на показанията й по реда на чл. 281 НПК, че не
поддържа заявеното при разпита си пред съдия в досъдебното производство,
тъй като към онзи момент била малка и стресирана, не само тя, но и подс. И.,
както и че се била объркала какво да каже пред съдията. Последното
категорично се опровергава от приложения по делото Протокол по ЧНД №
6996/ 2019 г. за проведено производство по чл. 223 НПК. Видно от същия,
процедурата по провеждане на разпита на свид. Й. е спазена в пълнота, като
на същата са й разяснени правата и задълженията в процеса включително по
чл. 119 – 122 НПК, както и наказателната отговорност по чл. 290 НК. Разпита
е проведен в присъствието на инспектор към ДПС, както и при спазване на
изискването след приключването му свидетелят и разследващият полицай да
се запознаят със съдържанието на протокола, като възражения не са
постъпили. Ето защо съдът намира, че заявеното от свид. Й. в съдебно
заседание, че не помни къде е бил подс. И. по време на извършване на
кражбата, представлява подчертан стремеж да обслужи защитната версия на
подс. И.. В останалите относими към предмета на доказване части / затова че
и тримата – свид. Б., свид. Й. и подс. И. са тръгнали с автомобила на свид. Б. и
са отишли тримата заедно в с. Манолско конаре по предложение на свид. Б./,
съдът кредитира показанията на свид. Й., дадени в хода на съдебното
следствие, като съответни на останалите кредитирани от съда
доказателствени източници и базира въз основа на тях изводите си от
фактическа страна.

По отношение правната природа на обясненията на подсъдимия, следва да
се има предвид, трайно установеното в съдебна практика положение, че
обясненията на подсъдимия имат двойствена правна природа - като те са
едновременно средство за защита и годно доказателствено средство, чиято
доказателствена стойност не може да бъде априори игнорирана при
формиране фактическите изводи на съда. Решаващият състав следва да ги
подложи на внимателна преценка с оглед тяхната логичност,
последователност, вътрешна безпротиворечивост и житейска издържаност,
както и да ги съпостави с целия събран по делото доказателствен материал.
Едва след извършването на всички тези процесуални действия съдът следва
да реши дали да ги кредитира или не.

С оглед гореизложените принципни съображения съдът намира, че не
могат да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимия, дадени в хода на
съдебното следствие в частите, с които същият отрича да е участвал като
извършител в инкриминираното деяние. Изцяло несъответни на
кредитираните от съда доказателствени източници, както и нерационални,
лишени от всякаква логика се явяват обясненията на подс. И. в частите в
11

които същият посочва, че не е влизал със свид. Б. в къщата в с. Манолско
конаре, като той заедно със свид. Й. останали отвън, като подс. И. използвал
лазер с червена светлина, който не разрушавал целостта на стената и
преминавал през нея, като свид. Б. виждайки тази светлина знаел, че трябва да
излиза от къщата. При прочита на обясненията на подс. И. от вниманието на
съда е трудно да убегне несериозността и недостоверността на заявеното от
подсъдимия. Както вече беше отбелязано, обясненията на подс. И. в
коментираните им части не просто не намират опора в кредитирания от съда
доказателствен материал, но и се явяват изцяло нелогични и нерационални,
още повече, че твърдението за използване на лазер се появява за първи път в
хода на съдебното следствие. Поради изложеното съдът не базира
фактическите си изводи въз оснавя на тях, като намира, че същите
представляват израз на правото на защита на подсъдимия.

По идентични на гореизложените съображения, съдът намира, че не следва
да се дава вяра на обясненията на подс. И., дадени в досъдебното
производство в присъствието на защитник и приобщени по реда на чл. 279
НПК, в частта в която подс. И. отрича да е участвал като извършител в
осъществяването на инкриминираното деяние описвайки фактическа
обстановка при която той заедно със свид. Й. останали отвън пред къщата
чакайки свид. Б. като не знаел какво бил откраднал последния. Тук отново се
касае за обяснения представляващи израз на правото на защита на
привлеченото към наказателна отговорност лице, поради което същите няма
как да бъдат третирани като годен доказателствен източник.
Относно останалите релевантни обстоятелства, изложени в обясненията на
подсъдимия, както в досъдебното производство, така и в съдебно следствие, а
именно, че се познавал със свид. Б. и свид. Й., затова, че в процесната вечер и
тримата са се придвижили с автомобила на свид. Б. до селото в което живеели
пострадалите, че обикаляли из селото пеша, когато забелязали къщата на
пострадалите, доколкото не се конфронтират с останалия кредитиран от съда
доказателствен материал, съдът намира, че обясненията на подсъдимия са
годен доказателствен източник, кредитира ги и базира върху тях
фактическите си изводи.

Всичко изложено дотук, включително точките на съвпадение между
обясненията на подс. И. /в частите кредитирани от съда/ с показанията на
разпитаните по делото свидетели, включително свид. Б., /в частите
кредитирани от съда/, водят до извод за неоснователност на възраженията на
защитата в насока липсата на годни доказателства в защита на обвинителната
теза. В тази връзка изцяло недоказана остана тезата на подс. И., че не е
участвал в осъществяване изпълнителното деяние на престъплението за което
е привлечен към наказателна отговорност, а заедно със свид. Й. бил
единствено помагач на свид. Б..

ОТ ПРАВНА СТРАНА
12

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови
осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както
авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние,
така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото
несъмнено се установява, че от обективна и субективна страна подсъдимият
И. с деянието си е осъществил състава на престъпление по чл.194, ал.1 вр. е
чл.20, ал.2 вр. е ал.1 от НК.
Така, от правна страна се установява, че подс. Т. Г. И. в неустановен
момент в периода 23.08.2019 г. - 24.08.2019 г. в с. Манолско Конаре, обл.
Пловдив, като извършител, в съучастие с Р. АТ. Б., също като извършител, е
отнел чужди движими вещи, както следва: 1 бр. мъжки портфейл на стойност
30.00 лв., 1 бр. мъжка халка от бяло и жълто злато на стойност 520 лв., 1 бр.
мъжки часовник марка „Касио“, модел „Едифайс“ с № 4334 ЕFА-121 на
стойност 100.00 лв. и парична сума в размер на 100 лв., всичко на обща
стойност 750лв. от владението на Г. ИЛ. Ц., както и сребърно колие със сърце
с инкрустиран на него камък марка „Сваровски“ на стойност 50лв., сувенир от
жълт метал с форма на монета на стойност 20.00 лв. и парична сума в размер
на 400.00 лв., всичко на обща стойност 470.00 лв. от владението на С.Д. Г.а -
Ц.а, като общата стойност на отнетите вещи е 1220.00 лв., без съгласието на
посочените лица, с намерение противозаконно да ги присвои.
Отнемането на посочените вещи от владението на пострадалите лица, е
било осъществено напълно с прекъсването на фактическата власт върху тези
вещи на досегашните техни владелци и установяването на такава на
подсъдимия деец, с намерението същите да бъдат присвоени.
С реализирането на инкриминираното деяние е засегнат и
непосредственият обект на престъплението "кражба", а именно: обществените
отношения, осигуряващи спокойното упражняване на правото на собственост.
Предмет на престъплението са чужди движими вещи с определена стойност
към момента, в който е осъществено посегателство върху тях и които се
отнемат от владението на другиго. В случая е установено, че това са 1 бр.
мъжки портфейл на стойност 30.00 лв., 1 бр. мъжка халка от бяло и жълто
злато на стойност 520 лв., 1 бр. мъжки часовник марка „Касио“, модел
„Едифайс“ с № 4334 ЕFА-121 на стойност 100.00 лв. и парична сума в размер
на 100 лв. - на обща стойност 750лв., отнети от владението на Г. ИЛ. Ц., както
и сребърно колие със сърце с инкрустиран на него камък марка „Сваровски“
на стойност 50лв., сувенир от жълт метал с форма на монета на стойност
20.00 лв. и парична сума в размер на 400.00 лв., всичко на обща стойност
470.00 лв., отнети от владението на С.Д. Г.а - Ц.а.
В тази връзка е необходимо да се отбележи, че инкриминираните вещи,
които подс. И. заедно със свид. Б. са отнели при процесното деяние,
представляват годен предмет на престъплението "кражба". Касае се за
движими вещи, които имат парична стойност – установено от заключението
на стоково – оценъчната експертиза, и се явяват "чужди" по смисъла на НК
13

спрямо подс. И. и свид. Б.. Безспорно се установява на следващо място, че
движимите вещи – предмет на престъплението, са били във владението на
лицата, от които са отнети. Установява се по-нататък, че от обективна страна
инкриминираните вещи са били отнети без съгласието на своите владелци – в
случая и собственици.
Изпълнителното деяние на описаното престъпление се е изразило в
отнемането на процесните вещи от техните владелци. Свид. Б. и подс. И. са
успели да прекъснат фактическата власт върху инкриминираните вещи на
пострадалите лица, като заедно са установили своя фактическа власт. Тя е
била трайна, тъй като същите са разполагали с пълната възможност за
разпореждане с тях, доколкото обективно са си осигурили възможност
необезпокоявано да осъществяват правнозначими действия със същите.
Извършителите са манифестирали присвоителното си намерение, след като са
напуснали трайно мястото, от което са отнети процесните вещи и са се
отдалечили. Именно така описаното им поведение обективира
противозаконното разполагане с отнетите предмети на престъплението по
начин, изключващ упражняването на права и въздействието от собствениците
върху тези вещи.
Отнемането на вещите е довършено, доколкото са настъпили предвидените
в закона и искани от извършителите общественоопасни последици на това
престъпление - произведена е промяна на фактическата власт върху
предметите на посегателство с намерение същите да бъде своени.
Извършеното деяние по отнемане на вещите и установяване на
фактическата власт върху същите от подсъдимия и свид. Б. е в съучастие, при
условията на съизвършителство. Доколкото по отношение на свид. Б. е
налице влязъл в сила акт досежно неговата виновност, предмет на обсъждане
следва да е осъществяването на дейността на подсъдимия И.. Така,
процесното деяние е извършено в съучастие, като подсъдимият се явява
съизвършител. Подс. И. е участвал в изпълнителното деяние по отнемане на
процесните вещи, като прескочил оградата на двора на къщата на
пострадалите лица, отключил вратата като по този начин осигурил достъп на
свид. Б. и свид. Й., влезнал в антретото на къщата заедно със свид. Б.,
откъдето взели намиращите се на портмантото движими вещи, след което
заедно със свид. Й. напуснали къщата. Макар и по делото да не е установено
по какъв начин извършителите са се разпоредили с отнетите вещи
/обстоятелство, което не е от значение за съставомерността на деянието/, то
безспорно установеното поведение на подс. И. сочи на вземане на дейно и
пряко отношение в действията по прекъсване на фактическата власт на
другиго и установяване на собствена, извършено заедно с активното
поведение и свид. Б., т.е. при съучастие под формата на съизвършителство по
смисъла на чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
За действията на подсъдимия и неговия съучастник липсва съгласие на
владелците на вещите – пострадалите – Г.Ц. и С. Г.а - Ц.а, инкриминираните
вещи да бъдат държани от подсъдимия И. и свид. Б., поради което и
14

отнемането им се явява противозаконно, без правно основание.
От субективна страна престъплението е извършено умишлено при
условията на пряк умисъл – подсъдимият И. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване /чл. 11, ал. 2 НК/. Той добре е знаел,
че отнема без съгласието на владелеца чужди движими вещи като засяга
обществените отношения свързани с опазване на собствеността, предвиждал
е, че с тези си действия ще засегне тези отношения и че от това ще настъпят
неблагоприятни последици за владелеца на вещите и пряко е желаел
реализирането им, като е постигнал престъпния резултат да установи
владение върху вещите така като за свои, т. е. да има и предвиденото в
нормата специфично престъпно намерение.
На следващо място, действията му сочат, че между него и свид Б., е имало
общност на умисъла, като и двамата са проявили необходимото и изискуемо
от закона субективно отношение към поведението си, съзнавали са, че
участват в изпълнението на престъплението заедно и са предвиждали и
искали от общата дейност да настъпят общественоопасните последици като
разделят отнетите вещи и пари, както и са постигнали съгласие за участието
на всеки един от тях в изпълнителската дейност.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

За престъплението по чл. 194 НК се предвижда наказание лишаване от
свобода до осем години. При преценка на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства по отношение на подсъдимия, съдът намира, че следва да се
определи наказание по реда на чл. 54 НК, а именно лишаване от свобода в
размер на десет месеца.
Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства сравнително
младата възраст на подсъдимия, обстоятелството, че същият е с чисто
съдебно минало към момента на извършване на инкриминираното деяние.
Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете сравнително немалката
стойност на инкриминираните вещи, както и обстоятелството, че
подсъдимият не е трудово ангажиран, не се и стреми към реализиране на
доходи по честен път, същевременно не полага усилия по отношение на
образованието си.
Отделно от това съдът съобрази и по - високата степен на обществена
опасност на деянието предвид осъществяването му при усложнена престъпна
дейност, а именно в условията на съучастие. В тази връзка съдът съобрази и
начина и механизма на извършване на деянието, времето и мястото на
извършване на същото, както и конкретното участие на подс. И., което се
явява значително. В тази връзка споделими са аргументите на частното
обвинение, че в случая се касае за престъпление разкриващо завишена степен
на обществена опасност предвид обстоятелството, че е извършено в малките
часове на нощта, след проникване в дома на пострадалите докато същите спят
с малките си деца.
15

При преценка на гореизложените факти настоящият състав споделя
трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на отговорността
няма място за механичен формален подход при съпоставката между
смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за
математически величини, а за различни фактически констатации, които
следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност
на деянието и дееца. В този смисъл при отчитане съотношението между тях
следва се съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика и
относителна тежест (В този изричен смисъл Решение № 144/20.02.2019 по
дело № 598/2018 на ВКС, Решение № 75/21.08.2018 по дело № 327/2018 на
ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 90/18.09.2018 по дело №
329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018 г., I НО, наказателно дело
№ 600 по описа за 2018 г.).
Поради това, ограничаването на свободата на подсъдимия чрез налагане на
наказание "лишаване от свобода", което безспорно в най-голяма степен
препятства и възможността на осъденото лице да извърши друго
престъпление, в конкретния случай би се явило съразмерно и съобразено с
целите на индивидуалната превенция. С него биха се постигнали и целите на
генералната превенция. Затова наказанието следва да се определи на десет
месеца лишаване от свобода.
Съдът счита, че не са налице основания за приложението на чл. 55 от НК.
Доводите от страна на защитата – че подс. И. е съдействал на разследващите,
явявал се е по настоящото дело доброволно, като по никакъв начин не е
възпрепятствал разглеждането му не покриват изискванията за изключителни
/поне едно от тях/ или многобройни смекчаващи обстоятелства, обуславящи
определянето на наказанието при условията на чл. 55 НК.
С оглед всичко гореизложено съдът намира, че така определеното
наказание лишаване от свобода в размер на десет месеца съответства изцяло
на степента на обществена опасност на деянието и дееца, като ще съдейства
за постигане целите, както на генералната, така и на специалната превенция,
без същевременно прекомерно да се засягат правата на подсъдимия и да се
наруши баланса и пропорционалността между използваната държавна
репресия и преследваните цели.
В процесния случай са налице основанията за прилагане на института на
условното осъждане по чл. 66 от НК. Наложеното от съда наказание е под три
години лишаване от свобода, подсъдимият не е осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер и за постигане на целите на
наказанието по чл. 36 от НК, най-вече, за да му се въздейства и да се поправи,
не е наложително да изтърпи наложеното наказание. Затова се постанови
отлагане на изпълнението на наказанието с тригодишен изпитателен срок.

ПО РАЗНОСКИТЕ

На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият следва да бъде осъден да
16

заплати в полза на бюджета на ВСС, направените в съдебното производство
разноски в общ размер от 140,00 лева по сметка на Районен съд Пловдив.
Доколкото с Присъда № 8/ 11.02.2021г. по НОХД № 7980/2020 г. по описа
на РС- Пловдив разноските направени в хода на досъдебното производство на
основание чл. 189, ал. 3 НПК са били възложени в цялост на Р. АТ. Б., то и не
е налице възможност подс. И. да бъде осъден за тях.
Отделно от това и предвид изрично направеното от страна на повереника
на частните обвинители искане подсъдимият на основание чл. 189, ал. 3 НПК
следва да бъде осъден да заплати на всеки един от тях сторените разноски за
възнаграждение на повереника, а именно сумата от по 400 лева за всеки един
от частните обвинители.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

17

Номер на акта:	52
Дата:	9 март 2022 г.
Съдия:	Зорница Николова Тухчиева Вангелова

Дело:	20215330203261
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 май 2021 г.

Присъда по дело №3261/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите