№ 21550
гр. София, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20241110123443 по
описа за 2024 година
К. Д. Р. е предявила срещу „**“ ЕАД установителен иск с правно основание чл. 22,
вр. чл. 11, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД за обявяване нищожността на Договор за
потребителски кредит № 720031285861/07.12.2023 г., сключен с ответника.
Ищцата твърди, че на 07.12.2023 г. е сключила с ответника Договор за потребителски
кредит № 720031285861, по силата на който страните се договорили дружеството да отпусне
заем в размер на 500 лева, със срок за погасяване на кредита – 14 месеца, годишна лихва –
47,57%, ГПР – 59,19%, с общо дължима сума за връщане – 913,63 лв. и заплащане на
застраховка живот – 190,96 лв. Счита, че процесният договор е нищожен на конкретно
изброени в исковата молба основания. Сочи, че договорът е недействителен на основание
чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК поради липса на посочване в него на условията за прилагане
на уговорения лихвен процент и на това дали същият е фиксиран или променлив. Счита, че
договорът не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради липса на ясно
разписана методика за формиране на ГПР и неяснота какво точно е включено в приложимия
процент ГПР. Твърди, че договорът е недействителен и на основание чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй
като сумата за уговорената застраховка живот не е включена в ГПР и ГЛП, а включването
би довело до нарастване действителните стойности на ГПР и ГЛП поне двойно. Излага, че
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК се заобикаля и с предвиденото в договора заплащане на
неустойка, тъй като същата представлява разход по управление на кредита и следва да бъде
включена в ГПР. Сочи, че в договора за кредит са налице и уговорки за заплащане на
допълнителни разходи по договор за поръчителство, с което също се нарушава изискването
на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално
прилаганият в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска
1
практика. Твърди, че размерът на ГПР от 59,19% надхвърля максимално установения такъв
от 50%. Посочва и че договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответното дружество не оспорва
наличието на облигационно правоотношение с ищцата, възникнало по Договор за
потребителски кредит № 720031285861/07.12.2023 г. Уточнява, че към датата на сключване
на договора максималният допустим размер на ГПР е 65,5%, а не 50%, имайки предвид
изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че в чл. 9 от процесния договор подробно са
посочени както размерът на лихвения процент, така и методът за изчисляването му и
условията за прилагането му. Счита, че уговореният по-голям от средния за страната размер
на лихвения процент не е основание за нищожност на договора съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9
ЗПК, тъй като разпоредбата не съдържа изискване за размера на ГЛП. Твърди, че не е
налице неяснота как точно се прилага уговорения лихвен процент, доколкото съгласно § 1, т.
4 от ДР на ЗПК същият се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Счита,
че кредиторът няма задължение да предоставя на потребителя информация как е изчислен
ГПР и кои разходи се включват при изчисляването му, тъй като същите се регулират от чл.
19, ал. 2 и ал. 3 ЗПК, а и не съществува задължение за това съгласно закона. Посочва, че
задължението на кредитора да включи в съдържанието на договора за кредит взетите
предвид допускания се отнася само за случаите, в които такива допускания са използвани
при изчисляването на ГПР. Излага, че договорът за кредит е сключен при фиксирана лихва,
която се начислява върху остатъчния размер на кредита. Възразява срещу твърденията на
ищцата, че в договора са уговорени неустойка и поръчителство. Твърди, че в него е
предвидена единствено застрахователна премия, за чието сключване ищцата изрично е
заявила желание, както и пълно съгласие. Сочи, че на ищцата е предоставен СЕФ, където
ясно са отразени отделните размери на кредита и застраховката и общия размер на кредита.
Счита, че в случая се касае за предоставена допълнителна услуга по желание на
потребителя, чието включване в размера на ГПР не е задължително на основание §1, т. 1 от
ДР на ЗПК.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По така предявения иск в доказателствена тежест на ищцата е да докаже при
условията на пълно и главно доказване недействителността на Договор за потребителски
кредит № 720031285861/07.12.2023 г., а в доказателствена тежест на ответника е да докаже,
че са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 11, ал. 1, т. 12 и чл. 19,
ал. 4 ЗПК при сключването и последващото изпълнение на процесния договор за кредит,
както и че клаузите в него са индивидуално уговорени.
Страните не спорят, че между тях е сключен е сключен Договор за потребителски
кредит № 720031285861/07.12.2023 г. за главница от 500 лева при ГПР от 59,19%, ГЛП от
47,58%. Видно от приетия договор за потребителски кредит неговият краен срок за плащане
/25.02.2025 г./ не е настъпил, а видно от изложените от ответника съображения, кредитът не
2
е изцяло погасен, поради което за ищцата е налице правен интерес от предявения иск за
установяване нищожността на съглашението. Няма спор и от приетите по делото писмени
доказателства се установява, че заедно с договора е сключен и договор за застраховка. В тази
насока в чл. 7.1 от договора за кредит е посочено, че общият размер на дължимата от
потребителя застрахователна премия е 190,96 лева. В чл. 7.2.2 от договора за кредит е
предвидено, че в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките,
частта от кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка, се превежда
директно по банковата сметка на съответния застраховател, за което потребителят дава
изричното си нареждане с подписването на договора. Съгласно чл. 19 от договора за кредит
при сключването на този договор потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а по
свое желание и собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките,
предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е
задължително условие за сключването на договора.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху валидността на процесния
договор за потребителски кредит съобразно наведените с исковата молба възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. ЗПК договорът за потребителски кредит е писмен
договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено
плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора
за потребителски кредит са "потребителят" и "кредиторът", като "потребител" е всяко
физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките
на своята професионална или търговска дейност, а "кредитор" е всяко физическо или
юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята
професионална или търговска дейност.
От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието
на правата и задълженията се установява, че същият представлява договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Кредитополучателката е физическо лице, на което по
силата на процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за
извършването на търговска или професионална дейност, поради което същата има
качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно банката е
търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Съдържанието на договора сочи на
съглашение, по силата на което кредиторът /банка/ се задължава да предостави на
потребителя – физическо лице, кредит /потребителски кредит/ за общо ползване /за
задоволяване на лични нужди/, като не са налице изключенията по чл. 4 ЗПК. При така
възприетото съдът приема, че за валидността на този договор са приложими разпоредбите на
ЗПК, които имат императивен характер.
Съдът намира за основателен доводът на ищцата за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК поради невключване на застрахователната премия в ГПР по кредита. Съгласно нормата
на чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
3
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от 4 общия размер на предоставения кредит. Съдържанието на
термина „общ разход по кредита за потребителя“ е изяснено с пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
От така изложените императивни норми следва изводът, че застрахователните премии
представляват общ разход по кредита за потребителя, който следва да бъде включен в
състава на ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК в случаите, в които сключването на
застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита или
задължително условие за ползване на кредита при конкретните параметри /напр. срок на
договора, размер на възнаградителната лихва и на допълнителните разходи и пр./. Също така
следва изводът, че при наличие на посочените от закона условия, застрахователната премия
представлява разход по кредита за потребителя, независимо от това дали тя се заплаща
пряко от потребителя на застрахователя или в договора е уговорено потребителят да бъде
кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от търговеца-кредитор за
сметка на потребителя. Законът не провежда разграничение между тези две хипотези,
защото и в двата случая плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява
размера на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи. Въпросът
дали сключването на застрахователния договор е необходима предпоставка за отпускане на
кредита изобщо или за отпускането му при предоставените с договора параметри подлежи
на изследване въз основа на всички обстоятелства по сключването на процесния договор, а
не само въз основа на съдържанието на предварително изготвените от търговеца клаузи. В
този смисъл обстоятелството, че в чл. 7.2.2 и чл. 19 от договора за кредит застраховката е
определена като незадължителна допълнителна услуга, която не е условие за сключване на
договора, е лишено от правно значение за преценката на съда, ако от останалите
обстоятелства, свързани със сключването на процесния договор, се установява противното.
Клаузите са част от предварително изготвения от кредитора текст на договора, върху който
потребителят не е имал възможност да влияе и имат изцяло декларативен характер. В
настоящата хипотеза съдът приема, че сключването на договора за застраховка представлява
условие за отпускане на процесния кредит. От една страна това е така, защото въпреки
цитираните по-горе клаузи на чл. 7.2.2 и чл. 19 от договора, размерът на застрахователната
премия също е предварително определен в договора за кредит към датата на неговото
сключване и е включен в размера на главницата по погасителния план. От друга страна
видно от представеното от ответника заявление-декларация за установяване на договорни
отношения между страните в случая е извършено предварително обозначаване на полетата,
4
които потребителят следва да зачертае, за да му бъде отпуснат кредита, сред които е и
полето за сключване на процесната застраховка /т. 13/. Тъй като заявлението-декларация
представлява изготвен от търговеца документ, изискуем за целите на кандидатстването за
отпускане на кредита и на основание чл. 146, ал. 2, вр. ал. 4 ЗЗП следва да се приеме, че
цялото негово съдържание, включително извършеното маркиране до полетата за съгласие, е
предварително изготвено от търговеца. При съвкупността на така посочените обстоятелства
– предварително посочване на полето за съгласие на потребителя да бъде сключена
застраховката и предварителното включване на застрахователната премия в главницата по
договора следва изводът, че сключването на застраховката е представлявало условие за
отпускане на процесния кредит и съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, вр. § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК размерът на застрахователната премия е следвало да бъде включен в ГПР.
Възражението на ответника, че застрахователната премия вече била включена в ГПР, тъй
като била част от главницата по кредита, са неоснователни, защото главницата не
представлява част от общия разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и чл. 19,
ал. 1 ЗПК, а представлява величината, с която размерът разходите се съпоставя, за да се
изрази в процентно съотношение съгласно установената в Приложение № 1 формула.
Същевременно, както беше уточнено, допълнителните услуги представляват разход по
кредита и подлежат на включване в ГПР, независимо от това дали се заплащат пряко от
потребителя или е уговорено тяхната стойност да се кредитира от търговеца, тъй като и в
двата случая представляват оскъпяване на кредита за потребителя в допълнение към чистата
стойност на заетата сума /в случая главницата от 500 лева/. При включване на
застрахователната премия от 190,96 лева в ГПР /в размер на 59,19% без нея/ неговият размер
безспорно надвишава 68,95%, какъвто е петкратният размер на законната лихва към 2023 г.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките съдът
намира, че макар формално процесният договор да покрива изискуеми реквизити по чл. 11,
ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 –
ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено
съществена за интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата на ГПР по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит, ищецът е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва
от уговорената сделка.
Ето защо процесният договор за потребителски кредит е нищожен, а предявеният
установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора право на разноски има ищцата, която е претендирала
разноски за държавна такса в размер на 50 лева. Претендира се адвокатско възнаграждение
5
при условията на чл. 38 ЗА в размер на 480 лева, което следва да се присъди на
процесуалния представител на ищцата.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на сключения между страните Договор за
потребителски кредит № 720031285861/07.12.2023 г. по предявения от К. Д. Р., ЕГН
**********, срещу „**“ ЕАД, ЕИК ***, иск с правно основание чл. 22, вр. чл. 11, вр. чл. 19,
ал. 4 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „**“ ЕАД, ЕИК ***, да заплати на К. Д. Р., ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лева – сторени по делото разноски.
ОСЪЖДА „**“ ЕАД, ЕИК ***, да заплати на адв. М. В. М., личен № **********, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6