РЕШЕНИЕ
№ 746
гр. Бургас, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Пламена К. Георгиева Върбанова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20252100501245 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по
въззивна жалба с вх.№ 25196/10.06.2025г. на БРС, предявена от „Неткредит“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ПК
1797, район „Изгрев“, уд. „Лъчезар Станчев“ № 3 (Литекс Тауър), ет. 10 чрез
младши юрисконсулт Давидия Давидова (с пълномощни по делото) срещу
Решение № 1054 от 12.05.2025 г. на Районен съд - Бургас по гр. д. №
1284/2025 г., с което е уважен предявеният от И. М. Й. иск за прогласяване за
нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК договор за потребителски кредит № 202410080150050070 от
08.10.2024 г., сключен между И. М. Й., ЕГН - **********, и „НЕТКРЕДИТ“
ООД, ЕИК - *********, поради неточно посочване в договора на годишен
процент на разходите.
Във въззивната жалба се твърди, че постановеното решение е неправилно,
като съображенията за това са че неправилно и незаконосъобразно е да се
прибавя към размера на ГПР и съответно към размера на възнаградитеяната
лихва вземането за неустойка, уговорено в чд.6, ал.1 от договора, представено
като допълнителна печалба към лихвата с идеята тяхното обединение да
доведе до извод за нарушаване на повеленото с нормата на чл. 19, ал.4 ЗПК
ограничение.Това било така, тъй като неустойката по чл.6, ал. 1 от договора не
е елемент от ГПР по кредита и от същественото съдържание на договора (т.е.
и без нея договорът би бил сключен, за разлика от уговорката за лихва, която
1
била неотменна част от същественото му съдържание), понеже представлява
разход при неизпълнение по смисъла на чл. 19, ал.З, т. 1 от ЗПК. В подкрепа на
твърдението си изтъква довода, че това следвало и от текста на Директива
2008/48 ЕО, с оглед транспонирането на която е приет и ЗПК .Липсвала както
правна, така и житейска логика законодателят да заложи правилото, че
навсякъде в Европейския съюз ГПР се изчислява при базово допускане, че
страните изпълняват задълженията си по договора и същевременно да включи
във формулата компонент, свързан с неизпълнение на задълженията по
кредита.Дори и да се приемело, че неустойката е елемент от същественото
съдържание на договор и е трябвало да бъде включена в ГПР, невключването
й не водело до недействителност на целия договор и съответно не лишавало
от действие уговорката за възнаградителна лихва. Съдът не можел да обяви
договора за недействителен, ако правното и фактическо положение, в което
потребителят би се намирал без неравноправната клауза, може да се
възстанови като същевременно договорът продължи да се изпълнява, какъвто
бил и настоящия случай. Моли се отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на друго такова, с което исковата претенция се отхвърли;моли
присъждане на на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от И. М. Й.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ж. к. *** ***, ет. *, an. *, чрез адв.
Димитър Гърков, вписан в АК- Ловеч с №**********, служебен адрес: гр.
Троян, ул. Захари Стоянов, ет. 4, офис №301 в който се заявява становище за
неоснователност на въззивната жалба.Заявява, че първоинстанционният съд
правилно е прогласил нищожността на процесния договор за кредит.
Неустойката при практически невъзможно за изпълнение условия в
изключително кратък срок, в размер на 342 лв. при кредит с главница 300 лв.
била по същество не неустойка за неизпълнение, а скрита възнаградителна
лихва за кредитора, именувана ката неустойка, за да не бъде включена в ГПР,
като по този начин се заобиколят разпоредбите на ЗПК Въпросното вземане,
макар и именувано „неустойка ’ нямало характер на такава, била изначално
уговорена без да притежава присъщите на неустойката и характеризиращите я
като такава функции.Кредиторът я именувал „неустойка“ за да заобиколи
ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК съгласно който разходите за обезщетения
не се вземат предвид при изчисляване на ГПР.Кредиторът си е гарантирал, че
ще получи това вземане като е създал прекомерни изисквания, предпоставки
за сигурно неизпълнение - осигуряване на поръчители или на банкова
гаранция в еднодневен срок. Това вземане е допълнителна и гарантирана за
Кредитора икономическа облага, съставляваща печалба за търговеца, скрита
под формата на неустойка.Предвидената „неустойка” не изпълнявала
обезщетителна функция, тъй като тя не зависела от вредите от
неизпълнението на основиото договорно задължение. Неустойката по никакъв
начин не кореспондирала с последици от неизпълнението, а се начислявала
като добавък към погасителните вноски, следователно така, както е
уговорена, неустойката в този размер би се дължала и при редовно, точно и в
срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски.В
подкрепа на доводите си излага подробни и обстоятелствени
2
съображения;посочва решения на Окръжен съд-Бургас в същия смисъл;моли
въззивната жалба да бъде отхвърлена и да бъде присъдено
адв.възнаграждение с ДДС при условията на чл.38 от ЗАдв. Съдът, след като
обсъди по реда на чл. 236, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства и
становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима, следва да бъде разгледана по
същество.
На основание чл. 272 ГПК съдът препраща към фактическите и
правни изводи на БРС и те стават част от настоящите мотиви. За пълнота
следва да се отбележи само следното:
На 08.12.2024 г. между „НЕТКРЕДИТ“ ООД, в качеството на
кредитор, и И. М. Й., в качеството на кредитополучател, е сключен договор за
потребителски кредит № 202410080150050070,по силата на който на Й. е
отпуснат заем в размер на 300 лева, при договорен годишен процент на
разходите (ГПР) в размер на 48,28 %. Заемателят се задължава да върне заема
на шест равни месечни вноски, първата с падеж 09.11.2024 г., а последната с
падеж 09.04.2025 г., които се формират от възнаградителна лихва и част от
главницата. Годишната възнаградителна лихва е в размер на 40,05 %, а общата
сума, дължима по Договора, е в размер на 336 лева (главница от 300 лева и
възнаградителна лихва от 36 лева).
Според чл.6 от Договора в случай, че Й. не представи на кредитора
гаранция по кредита по чл.4, ал.3 от Договора, което задължение следва да се
изпълни до края на следващия ден от сключване на Договора, която гаранция
следва да бъде в размер на 336 лева, тя дължи неустойка в размер на 342 лева.
Неустойката се начислява на месец, считано от изтичане на срока по чл.4, ал.3
от Договора. Ако срокът, за който се начислява неустойката, е по-кратък от
срока между две погасителни вноски, неустойката се начислява на ден и е в
размер на 1/30 от месечната неустойка. Неустойката се дължи само за
периоди, в които кредиторът е бил без осигурена гаранция - чл.6, ал.4 от
Договора. Начислената неустойка се заплаща заедно със следващата
погасителна вноска по кредита, съобразно уговорения погасителен план чл. 6,
ал.5 от Договора.
Договорът е потребителски и за него се прилага Закона за
потребителския кредит.
Според чл. 4, ал. 3 от договора за кредит кредитополучателят е длъжен в
срок до края на следващия ден от сключване на договора да предостави на
кредитодателя гаранция по кредита съгласно реда и условията, посочени в
общите условия към договора. Посочено е, че банковата гаранция или
гаранция, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за
сума в размер на 336 лева и със срок на валидност до 10.04.2025г.
Според чл. 6, ал. 1 от договора, в случай че кредитополучателят не
представи на кредитодателя гаранция по чл. 4, ал. 3 от договора в установения
3
срок, той дължи неустойка в размер на 342 лв. Според ал. 6, ал. 5 начислената
неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита
съобразно уговорения погасителен план.
Ищецът признава, че в ГПР по договора не е включена неустойката за
непредоставяне на обезпечение по чл. 3. Според него всяка неустойка
поначало не бива да се включва в ГПР. Действително, в конкретния случай са
посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на
същия не може да се направи извод за това- кои точно разходи се заплащат и
по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както е коментирано от
районния съд, предвид предпоставките, при които става изискуема
разписаната в чл. 6 от Договора „неустойка”, то тя е с характер на
възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на
ГПР. Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно
положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно
(като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно
противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното
посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се
формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта
на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във
връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и
разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай, това е особено
съществено предвид обстоятелството, че в чл. 11, ал. 5 от Договора е посочена
общата сума за заплащане от потребителя, но в тази величина не е включена
дължимата по чл. 6, ал.1 от договора „неустойка”. Тоест, налице е и пълно
разминаване между посочения в договорите ГПР, дължимата сума за
заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период.
според СЕС посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, се
приравнява на непосочване на ГПР. По нашето законодателство
непосочването на ГПР е основание за недействителност, водещо до връщане
на чистата стойност на кредита - чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр.,като в
случая АРС е отчел извършено от ответника плащане.
По тези съображения и като препраща към мотивите на БРС на
основание чл.272 ГПК БОС намира, че не се доказаха твърдяните пороци на
решението на БРС, поради което то като правилно и законосъобразно следва
да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна има право на разноски, като съдът отчита, че в
случая на въззиваемата е предоставена безплатна правна помощ от адв.
Димитър Гърков, поради което на същия следва да му бъде заплатен от
въззивника адв. хонорар в размер на 480 лева / с включен ДДС/,като за да
4
определи този размер адвокатско възнаграждение съдът отчита, че от
въззивната страна не е заявено възражение за прекомерност по чл. 78,ал.5
ГПК.
Мотивиран от изложеното БОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1054 от 12.05.2025 г. на Районен съд -
Бургас по гр. д. № 1284/2025 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, вр. с чл. чл. 78, ал. 3 ГПК,
„НЕТКРЕДИТ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, Литекс Тауър, ет. 10, да заплати на адв.
Димитър Гърков, вписан в Адвокатска колегия - Ловеч с № **********, с
адрес: гр. Троян, ул. „Захари Стоянов“ № 7, ет. 4, офис № 30, сумата от 480 лв.
с включен ДДС - разноски за предоставена безплатна правна помощ.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5