РЕШЕНИЕ
№ 238
гр. Перник, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно
гражданско дело № 20251700500323 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. на ПРС № 8695/10.04.2025 г., подадена от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис
сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, с ЕИК:********* чрез юрисконсулт Б. Д. срещу решение №
260/20.03.2025 г., постановено по гр. дело № 5390/2024 г. по описа на Районен съд – Перник,
с което са отхвърлени изцяло като неоснователни исковете с правно основание чл. 240, ал. 1
и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че И. П. М.,
ЕГН:**********, *** дължи на ищеца в качеството му на цесионер по договор за цесия,
сключен между него и „Ай Тръст“ ЕООД за суми в размер на 2 911.30 лева - представляващи
главница по договор за потребителски кредит № ***, сключен между кредитора
„Кредисимо“ ЕАД и кредитополучател - ответникът, ведно със законна лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение до окончателното изплащане на задължението; 832.98 лева
представляваща договорна лихва за периода от 31.10.2021 г. до 30.09.2022 г. и 579.20 лева,
представляваща обезщетение за забава считано от 01.11.2021 г. до датата на подаване на
заявлението в районен съд - 28.06.2024 г., без периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г., за
които суми била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
1
рамките на ч. гр. дело № 3542/2024 г. по описа на Районен съд - Перник; както и
жалбоподателят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК е осъден да заплати на И. П. М. сумата от
750 лева – разноски в исковото производство.
Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно, поради което
моли окръжния съд да го отмени и постанови ново по същество на спора.
Излага съображения, че съдът неправилно приел, че „Ай Тръст“ ЕООД не било станало
титуляр на процесното вземане. По делото не се установявало търговските книги на двете
дружества, имащи характера на регистър за извършените от тях стопански операции, да
били водени в нарушение на закона. В закона не било указано изрично, че търговските
книги ползват само конкретните търговци, но не и трети лица. Освен това, жалбоподателят
не бил получил конкретни указания за представяне на търговски книги като съдът
неправилно разпределил доказателствената тежест относно този факт на ищцовото
дружество. На основание чл. 193, ал. 3 ГПК същата следвало да се понесе от оспорващия
документа, в случая ответника. На следващо място, в договора за продажба и прехвърляне
на вземания като цедент било посочено и „Кредисимо“ ЕАД. Следователно, дори и да се
счело, че „Ай Тръст“ ЕООД не било придобило вземането вследствие на погасяване на
задължението на ответника, то следвало да се приеме, че същото било валидно прехвърлено
от страна на „Кредисимо“ ЕАД.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК И. П. М. чрез адвокат М. Ш. от САК е подал отговор, с
който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поради което моли окръжния съд да
потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане
на разноски. Прави възражение за прекомерност на евентуалното претендирано като
разноски адвокатско възнаграждение на насрещната страна.
В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД - редовно призован, не изпраща представител. Представил е молба, с която
поддържа въззивната си жалба и оспорва възраженията на насрещната страна. Претендира
присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от въззиваемия като разноски по делото. Въззиваемият И. П.
М. чрез адвокат Ш. поддържа отговора си, с който оспорва въззивната жалба и моли
окръжния съд да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски
съобразено представен списък по чл. 80 ГПК.
Окръжен съд – Перник, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с
доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално
допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна, поради
следните съображения:
Производството пред Районен съд – Перник е образувано по искова молба вх. на ПРС
№ 20032/09.09.2024 г., подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу И. П. М.
2
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумите в размер на 2 911.30 лева - представляващи главница по договор за потребителски
кредит № ***, сключен между кредитора „Кредисимо“ ЕАД и кредитополучател -
ответникът (договора), ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на
входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до
окончателното изплащане на задължението; 832.98 лева представляваща договорна лихва за
периода от 31.10.2021 г. до 30.04.2023 г. и 579.20 лева, представляваща обезщетение за
забава считано от 01.11.2021 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд -
28.06.2024 г., без периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г., за които суми била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в рамките на ч. гр. дело №
3542/2024 г. по описа на Районен съд - Перник.
В исковата молба се твърди, че на 13.09.2022 г. било подписано приложение 1 към
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2022 г., сключен между „Ай
Тръст“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на което вземането на
„Ай Тръст“ ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от 29.12.2016
г., било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с
всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Длъжникът бил уведомен за станалата продажба на вземането от името на първоначалния
кредитор „Ай Тръст“ ЕООД, чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
за което се представя известие за доставяне, но в случай, че съдът счете извършеното към
момента уведомяване за цесията за ненадлежно, ищецът представя и моли да се приеме
уведомително писмо с изх. № *** от 26.08.2024 г., което съдът да връчи на ответника.
На 19.04.2021 г. между „Кредисимо“ ЕАД (кредитодател) и И. П. М.
(кредитополучател) бил сключен договор за потребителски кредит № ***, съгласно който
кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит,
който кредитополучателят се задължавал при условията и сроковете на договора да усвои и
върне, като заплати на кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита.
Между „Ай Тръст“ ЕООД и И. П. М. бил сключен договор за предоставяне на
поръчителство, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между
кредитополучателя и кредитодателя. На същата дата между „Ай Тръст“ ЕООД и
„Кредисимо“ ЕАД бил сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят
се съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договор за потребителски кредит
№ ***. Крайният срок на договора бил 30.04.2023 г.
Поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от
страна на кредитополучателя, същото било изпълнено от солидарно отговорния длъжник
„Ай Тръст“ ЕООД. Заемополучателят не възстановил платената сума по договора за заем на
своя поръчител, поради което за „Агенция за събиране на вземания” ЕАД възниквал правен
интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред.
В тази връзка за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възникнал правен интерес от
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Съдът
3
уважил претенцията по образуваното ч.гр.д. № 3542/2024 г.. по описа на Районен съд -
Перник като била издадена заповед за изпълнение. Длъжникът възразил срещу издадената
заповед за изпълнение, което от своя страна обуславяло правния интерес на ищеца от
подаването на настоящата искова молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове като недопустими и неоснователни.
Не оспорва да е страна по договора за кредит, но твърди, че в него не била предвидена
възможност за прехвърляне на задълженията. Подробно обосновава, че договорът за цесия и
правопораждащото за ищеца приложение № 1 били с дата преди падежа по договора, поради
което счита договора за цесия за нищожен, тъй като не било индивидуализирано вземането.
Счита, че към 13.09.2022 г. цедентът „Ай тръст“ ЕООД не притежавал правата, които
прехвърлил на ищеца.
Счита за недействителен и договора за кредит, тъй като не били спазени изискванията
на чл. 11 ЗПК - не била посочена методика за изчисляване на референтния лихвен процент,
не били представени общите условия и не били подписани на всяка страница, липсвал
посочен конкретен лихвен процент, не бил посочен срока на договора, общия размер по
кредита и др. Не били включени допълнителните разходи в ГПР, не ставало ясно как и кога
бил усвоен кредита, не се сочело да била обявена предсрочна изискуемост и забава на
ответника.
Оспорва и дължимостта на претенциите за възнаградителна лихва и обезщетение за
забава с посочените в исковата молба периоди.
Поради това моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд на 30.01.2025 г. е направено и
допуснато изменение на иска за сумата от 832.98 лева, представляваща договорна лихва,
като същият е предявен за периода от 31.10.2021 г. до 30.09.2022 г., а не първоначално
заявената крайна дата - 30.04.2023 г., тъй като се твърди, че на 09.09.2022 г. кредитът е
обявен за предсрочно изискуем, в която връзка се представя конкретно доказателство.
Пернишкият окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК намира
обжалваното решение за валидно, както и за допустимо, доколкото съдът се е произнесъл по
същество по предявените искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, вр. чл.124,
ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД, които са процесуално допустими – за процесните вземания ищецът се
е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело №
3542/2024 г. по описа на Районен съд - Перник, която е била оспорена от длъжника в срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК, а от своя страна заявителят е предявил настоящата си искова молба в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Относно правилността на обжалваното решение, въззивният съд извърши преценка в
рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа
и правна страна:
4
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че на 19.04.2021 г. между „Кредисимо“ ЕАД (кредитодател) и И. П. М.
(кредитополучател) бил сключен договор за потребителски кредит № ***, както и на същата
дата е сключен между ответника и „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на
поръчителство ведно с приложение № 1 към него.
По договора за кредит е уговорено предоставяне на кредит в размер на 3 300 лева за
срок от 24 месеца, при лихвен процент от 39,38% и ГПР 47,33 %.
Видно от чл. 4, ал. 1 от договора, в случай, че кредитополучателят е посочил в
заявлението, с което кандидатства за получаване на кредит, че ще предостави обезпечение
на кредита, по договора са налице две възможности: да представи в 10-дневен срок банкова
гаранция в полза на „Кредисимо“ ЕАД или да сключи договор за поръчителство с одобрено
от кредитора юридическо лице - поръчител. Срокът за одобрение на заявлението в тези
случаи е 24 часа от предоставяне на обезпечението, каквото следва да бъде осигурено в срок
до 48 часа от подаване на заявлението. В случаи, че е заявил гарантиране на кредита по този
начин, но не изпълни едно от горните условия, договорът не поражда действие между
страните (чл. 4, ал. 2).
Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без
обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия
срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.
Видно от инкорпорирания в приложение № 1 погасителен план, в последния е
предвидено връщане на кредита на 24 месечни вноски по 200.82 лв., всяка от които
включваща главница и лихва.
Съгласно договора за предоставяне на поръчителство от 19.04.2021 г. ведно с
приложение № 1 към него, между ответника и „Ай Тръст“ ЕООД е бил сключен договор за
предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да сключи
договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, въз основа на който да отговаря пред
последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя,
възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит,
срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно приложение № 1, а именно – 168.31
лв. месечно за периода на действие на договора за кредит, което възнаграждение е дължимо
на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план по т. I.
4.
От представения по делото договор за поръчителство от 19.04.2021 г. се установява, че
между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД е сключено упоменатото съглашение, като
поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД отговаря пред кредитора - „Кредисимо“ ЕАД за
задълженията на потребителя - ответник (чл. 3), до пълното погасяване на задълженията. В
чл. 5 е уговорено, че „Кредисимо“ ЕАД има право да изисква плащане от поръчителя. Чл. 7,
ал. 1 предвижда, че поръчителят има право да изпълни задълженията на потребителя, след
5
настъпване на изискуемостта, като (ал. 2) - преди плащането по чл. 1 да получи информация
за актуалния размер на задължението.
На 01.02.2022 г., между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД от една страна и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от друга е сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия), който не е представен в цялост - налице са само първа и
последна страница, но доколкото същият е рамково споразумение то не носи и конкретни
данни. Те се съдържат в приложение № 1 от 13.09.2022 г., съставляващо негова неразделна
част, извадка от което е представено по делото, като в същото фигурират вземанията по
договора за кредит. В това приложение като праводател (цедент) е посочено „Ай Тръст“
ЕООД, което се е суброгирало в правата на кредитора. Представени да пълномощни от
„Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, с които упълномощават „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД да уведоми длъжниците за извършената цесия. С уведомително писмо,
получено от ответника на 04.10.2022 г. съгласно приложеното по делото известие за
доставяне, същият е уведомен за извършената цесия.
С писмо, изпратено до електронен адрес *** на 09.09.2022 г. е изпратено уведомление,
с което кредитът по договора е обявен за предсрочно изискуем на основание т. X.3.1 от
Общите условия, считано от датата на уведомлението.
Във връзка с конкретно оспорване от страна на ответника и указания на съда до ищеца,
същият е заявил, че плащане от „Ай Тръст“ ЕООД в полза на „Кредисимо“ ЕАД не е
извършвано, а сумите били прихванати по насрещни разчети. В тази връзка са представени
извлечения счетоводната система на „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД, където е
упоменато „прехвърляне на суми по искане от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД“.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице
Владислав Александров, която не е оспорена от страните.
Съгласно заключението, кредитът е усвоен от ответника в размер на 3 300 лв. като
размерът на погасената част от кредита е 388.70 лв. Размерът на възнаградителната лихва
върху усвоената и непогасена главница за срока на договора е 1 032.74 лв., а до датата на
предсрочната изискуемост – 832.98 лв. Налице е забава в погасяването па кредита като
размерът на обезщетението за забава върху всяка една погасителна вноска за главница в
периода от 01.11.2021 г. до 28.06.2024 г. е 690.30 лв. Като се вземат предвид размерът на
усвоената главница, срокът на договора и уговореният лихвен процент, ГПК е в размер на
39.98 %, а ако се вземе предвид и възнаграждението по договора за поръчителство, то
размерът на ГПР е 216.12 %. Вещото лице е констатирало, че е извършено плащане от „Ай
Тръст“ ЕООД в полза на „Кредисимо“ ЕАД, и същото е пряко свързано с договора за кредит
и договора за поръчителство от 19.04.2021 г.
В съдебно заседание на 30.01.2025 г. вещото лице допълва и пояснява, че му е
предоставена справка-извлечение от системата на „Кредисимо“ ЕАД с клиент ответника И.
П. М. с договор № *** от 13.09.2022 г. - хронологични счетоводни записи по счетоводни
сметки, като за сумата 2 493.82 лв. е отбелязано, че представлява погасяване на
6
задължението за отпусната сума. Вещото лице е работило само на база на техни счетоводни
документи в тяхната счетоводна система. От общия размер на договорна лихва е извадено
платеното и то е приспаднато. Изчислената възнаградителна лихва е съобразена с
извършените плащания, които са отнесени към нея и към главницата. В ГПР са съобразени
всички такси по кредита, включително и възнаградителната лихва по сключения договор с
„Ай Тръст“ ЕООД. Плащането на сумата от „Ай Тръст“ ЕООД към „Кредисимо“ ЕАД
вещото лице констатира само въз основа на предоставена му справка-извлечение от
счетоводната системата на „Ай Тръст“ ЕООД – копие, като вещото лице не е изследвало
истинността на документа, не е видяло платежно нареждане или извлечение от сметка за
постъпили пари, а само справката-извлечение.
С оглед на така установените факти и обстоятелства, настоящият съдебен състав
намира предявените искове за неоснователни, тъй като не се установи цедентът по
процесния договор за цесия – поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД, да се е суброгирал в правата
на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД, а при липса на суброгация, поръчителят не е
притежавал правата, които се твърди, че е цедирал на ищеца и следователно последният не
се легитимира като кредитор на ответника. Поради това исковите претенции на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД срещу И. П. М. следва да бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни и недоказани.
Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е изложил правилни и
законосъобразни мотиви, съответстващи на събраните по делото доказателства и
установените чрез тях факти и обстоятелства, поради което напълно се споделят от
настоящия съдебен състав, който поради това и на основание чл. 272 ГПК препраща изцяло
към тях, а с оглед възраженията по въззивната жалба отбелязва и следното:
Неоснователно жалбоподателят възразява, позовавайки се на чл. 193, ал. 3 ГПК
(цитирайки само първото изречение на разпоредбата), че първоинстанционният съд
неправилно разпределил доказателствената тежест. Съгласно чл. 193, ал. 3, изр. 2 ГПК когато
се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го
оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила. В
случая ответникът е оспорил редовността на представените по делото счетоводни книги и
на възпроизведените в тях счетоводни записи, които частни документи не носят неговия
подпис. Ответникът е оспорил „Ай Тръст“ ЕООД да има качеството на титуляр на
процесните вземания поради това, че не е доказал да е извършил, в качеството му на
поръчител, плащане на задълженията на ответника по договора за кредит с „Кредисимо“
ЕАД. Именно поради това поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД не е притежател на правата, които
се твърди, че е цедирал на ищеца, който не е представил първичните счетоводни документи,
въз основа на които са извършени счетоводните записи.
Жалбоподателят излага и доводи, че дори „Ай Тръст“ ЕООД да не било придобило
вземането вследствие на погасяване на задължението на ответника, то следвало да се
приеме, че същото било валидно прехвърлено от страна на „Кредисимо“ ЕАД. Такова
основание – че ищецът е придобил процесните вземания въз основа на цедирането им от
7
страна на „Кредисимо“ ЕАД, не е въведено от ищеца с исковата му молба, т.е. то е извън
предмета на делото, при което първоинстанционният съд не го е разглеждал, нито пък
въззивният съд следва да се произнася по него.
По така изложените съображения и при съвпадение в изводите на двете съдебни
инстанции, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК решението на първоинстанционния съд следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК, жалбоподателят
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
И. П. М. сумата от 750 лв., представляваща направени разноски в настоящото въззивно
производство – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260/20.03.2025 г., постановено по гр. дело № 5390/2024 г. по
описа на Районен съд – Перник.
Осъжда „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, с ЕИК:********* да заплати на И. П.
М. от ***, с ЕГН:********** сумата от 750 лв. (седемстотин и петдесет лева),
представляваща направени разноски във въззивното производство – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8