№ 2978
гр. София, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско
дело № 20211100506762 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 20057742 от 04.03.2021 г., постановено по гр. д. № 74898/2019 г. на
Софийски районен съд, 70 състав, е осъдено „М.М.“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на „З.-
К.С.“ ЕООД, ЕИК *******, по предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 21 776.41 лева, представляваща възнаграждения по договори
„Технически преглед“ за абонаментно обслужване на климатични съоръжения №
ZD/2013/01/2323-18А от 30.01.2013 г. и № ZD/2013/01/2323-19А и споразумения за
заместване към същите договори, сключени на 05.06.2019 г., съгласно фактури фактури №№
**********, **********, **********, **********, **********, **********, **********,
**********, и **********, всички от 2019 г.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство -„М.М.“
ЕООД, действащ чрез процесуалния си представител адв. И.. Изложените доводи във
въззивната жалба са за неправилност на решението. Поддържа се, че районният съд
необосновано не се е произнесъл по направеното възражение за липсата на възлагане и
приемане на работата по сервизно-ремонтни дейности, каквито ищецът твърди, че е
извършил. Изтъква, че „М.М.“ ЕООД не е възлагало на „З.-К.С.“ ЕООД сервизно-ремонтни
дейности, като представените от последното доказателства в тази насока са недостоверни.
Относно дейността по абонаменто обслужване почва, че ищецът също не е доказал
извършването на такова и че същото е надлежно прието, поради което възнаграждение не му
се дължи. Излагат се подробни съображения за неправилност на решението. Моли се
решението да бъде отменено, като предявеният иск бъде изцяло отхвърлен.
Ответникът по въззивната жалба - „З.-К.С.“ ЕООД, действащ чрез адв. Р., е депозирал
в законовоустановения срок отговор на въззивна жалба. В него се излагат съображения за
правилност и законосъобразност на решението на районния съд.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по
предмета на въззивното производство:
1
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от
ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба
оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени
на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни
норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
В случая с въззивната жалба е направено оплакване единствено относно приетите за
доказани факти и приложимото право, което очертава обхвата на въззивната проверка за
правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално
правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с
въззивната жалба доводи за неоснователни. За да постанови обжалваното съдебно решение,
първоинстанционният съд правилно е съобразил релевантната фактическа обосновка.
Безспорно се установява от съвкупната преценка на събраните в
първоинстанционното производство писмени доказателства, в т.ч. договори „Технически
преглед“ за абонаментно обслужване на климатични съоръжения № ZD/2013/01/2323-18А от
30.01.2013 г. и № ZD/2013/01/2323-19A и 2 броя писмени споразумения за заместване към
същите договори, сключени на 05.06.2019 г., фактури №№ **********, **********,
**********, **********, **********, **********, **********, **********, и **********,
всички от 2019 г., двустранно подписани протоколи/отчет за извършена сервизна/монтажна
услуга на обекти на кино „Арена-Запад“ и кино „Арена-Младост“, че между страните бил
сключен валиден договор за изработка при уговорени и платими от ответника-възложител
възнаграждения с ДДС в размер на записаните във фактурите от 2019 г. суми. По
категоричен начин се доказва, че „З.-К.С.“ ЕООД е извършил сервизни дейности на двата
обекта, подробно описани в приложените по делото пред районния съд протоколи/отчет за
извършена сервизна/монтажна услуга - диагностика, проверка на работните параметри,
проверка за плътност, пълнене на хладилен агент и др., поради което за „М.М.“ ЕООД е
възникнало задължение да заплати посоченото във всяка от фактурите възнаграждение.
Напълно обосновано районният съд е кредитирал заключението на приетата в
първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от
страните. Следва да се подчертае установеното от експертизата, че всички процесни
фактури от 2019г. надлежно били осчетоводени от ответника като задължения към ищеца и
били отразени в дневниците за покупките като сделки по ЗДДС. С осчетоводяването на
фактурите ответникът-възложител по договора за изработка приел извършената работа, като
изпълнена точно съгласно уговореното. Фактът на осчетоводяването на издадените от
ищеца фактури несъмнено съставлява извънсъдебно признание на ответника /възложителя/
на задължението му за заплащане на уговореното възнаграждение и на приемането на
изработеното. Правилно районният съд е съобразил, че доколкото липсват доказателства
ответникът да е направил възражения за некачествено изпълнение, приложение намира
презумпцията по чл. 264, ал. 3 ЗЗД за правилно изпълнена работа. Основателен е и изводът,
че от страна на „М.М.“ ЕООД не са ангажирани никакви доказателства за извършено
плащане на каквато и да е част от претендираната от ищеца главница.
Изложените правни аргументи от районния съд, въз основа на които е уважил
предявените искове, са законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане на закона и
след анализ на събраните по делото доказателства, поради което настоящият състав счита,
че постановеното решение е правилно и следва да се потвърди.
2
Неоснователни са възраженията на въззивника, обективирани във въззивната жалба.
Същите се основават на твърдения за липсата на доказани възлагане на работата и
съответно нейното приемане от страна на „М.М.“ ЕООД. Тези твърдения са напълно
безпочвени и са оборени от приетите доказателства в първоинстанционното, които по-горе
бяха обсъдени от въззивния съд. Предвид техния бланкетен характер и липсата в тях на
конкретност, относима към предмета на спора, въззивният съд не намира за необходимо да
ги обсъжда в детайли.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК следва да се потвърди.
Въззиваемият на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има право на разноски, но неговият
процесуален представител изрично е заявил, че не претендира такива, поради което съдът не
следва да се произнася по този въпрос.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20057742 от 04.03.2021 г., постановено по гр. д. №
74898/2019 г. на Софийски районен съд, 70 състав.
Решението на въззивната инстанция може да бъде обжалвано пред Върховния
касационен съд с касационна жалба в 1-месечен срок от получаването на препис, при
обосноваване на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3