№ 2210
гр. София, 11.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20241110202663 по описа за 2024 година
номер2663по описа за2024година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба вх. № УРИ 433200-9699 от 29.01.2024г. по описа на
ОПП СДВР от В. И. В. с ЕГН ********** и адрес: с. Широки дол, ул.“23-та“ № 28, чрез адв.
И. В.-Т. с адрес в гр. София , ул.“Три уши“ № 2, ет. 3 срещу Наказателно постановление N
23-4332-033168/15.01.2024 г. , издадено от началник група към СДВР, Отдел „ПП“, с което
на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: 1. на основание
чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б.“б“ и 2 от ЗДВП на основание
чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят В., редовно призован не се явява.
Представлява се от адв. И. В.-Т..
В хода на съдебните прения, последната от името на доверитела си поддържа
жалбата и излага становище , че НП е неправилно и незаконосъбразно , поради нарушение
на материалния и процесуалния закон.
Претендира разноски.
1
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се
явява и не изпраща представител.
СРП, редовно призована не се представлява.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:
Жалбата на В. И. В. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление N 23-4332-
033168/15.01.2024 г. , издадено от началник група към СДВР, Отдел „ПП“, е подадена в
законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
На 23.12.2023г. около 16:50ч. В. Вуадинов управлявал МПС - л.а. ''Рено Лагуна'' с рег.
№ СО 0243 ВН гр. София по ул.''Боянска'', в посока от ул.Георги Георгиев-Гец към ул.
Димитър Ненов.
При неустановени обстоятелства на кръстовището , образувано от ул.''Боянска'' и ул.
Дойнов Граматик, В. изгубил контрол над управляваното от него МПС и самокатастрофирал
в циментова кашпа и подпорна стена на ул.'' Боянска'' № 1.
След настъпване на произшествието, В. не спрял , а продължил движението , като
около 17:00ч. бил спрян за проверка от служители на ОПП СДВР.
На мястото на произшествието бил изпратен АП на ОПП СДВР, кйто извършил оглед
на щетите .
На 23.12.2023г. в 18:120ч. Веселин Стоянов – мл.автоконтрольор в ОПП СДВР
съставил протокол за ПТП 1821026.
На същата дата – 23.12.2023г. св. Балабанов съставил Акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 1097769/23.12.2023г. срещу В. И. В. с ЕГН
********** за нарушения по чл. 20, ал. 2 и чл. 123, ал. 1, т. 2, б.“б“ от ЗДВП.
Актът бил съставен в присъствието на Станислав Георгиев и жалбоподателя, който
го подписал и получил препис от него.
В законоустановения срок по преписката постъпили писмени възражения .
Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно
постановление № 23-4332-033168/15.01.2024 г. , издадено от началник група към СДВР,
Отдел „ПП“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както
следва: 1. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.
2, б.“б“ и 2 от ЗДВП на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200
лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови решението си
съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно
субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то
е наложено.
2
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на
наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в
посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение
на разпоредбите на НПК.В производството по обжалване на наказателно постановление,
административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното
обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на
административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по
презумпция . Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със
способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.Разпоредбата на чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП касае единствено и само административнонаказателното производство пред
административнонаказващия орган.Във въззивното производство пред съда обаче се
прилагат разпоредбите на НПК , съгласно които годни доказателства и доказателствени
средства са само тези , събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на
проверка в хода на съдебното следствие.
В настоящия случай съдът счита, че изложените в АУАН и НП факти, досежно
нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП се установиха в хода на съдебното следствие.
Съгласно посочената норма, водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Анализът на така цитираната правна норма обосновава извод за наличие на
множество обстоятелства, с които водача следва да се съобразява , като осъществява
непрекъснат контрол на МПС при съобразяване с пътните условия.
АНО е посочил от фактическа страна , че водачът е реализирал ПТП и е заключил , че
същият , при избиране на скоростта не се е съобразил с атмосферните условия.
Посочените изявления са бланкетни и недостатъчни за нуждите на
административното обвинение. АНО е бил длъжен да посочи какви са били конкретните
атмосферни условия, с които не се е съобразил жалбоподателят при избиране на скоростта
на движение, както и защо приема, че скоростта е несъобразена.
Основателно се поставя въпроса, при липса на факти , дали не се касае за случайно
деяние и на този въпрос не може да се даде отговор.
Съдът счита, че описанието на това нарушение и обстоятелствата при извършването
му са не достатъчно конкретизирани, както в съставения акт, така и издаденото въз основа
на него наказателно постановление, като не са посочени всички съставомерни факти, поради
което и съдът приема, че в тази част НП и АУАН са незаконосъобразни, като не отговарят
на условията на чл. 42, т. 4 ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
3
По отношение нарушението по чл. 123 от ЗДвП съдът намира следното:
Установен факт, който не се оспорва от нарушителя е , че след настъпване на ПТП,
последният е напуснал местопроизшествието без да окаже съдействие за установяване на
вредите от произшествието, респективно съдът намира, че е допуснато нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 3, б.''а''от ЗДвП.
Контролният орган е квалифицирал нарушението неправилно , като неправилно е
сторил това и накзващият такъв.
Неясно на базата на какви доказателства е изложил други факти и е дал друга правна
оценка на установеното, като е заключил, че е извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2 ,
б.'б'' от ЗДВП, който изисква от фктическа страна от произшествието да има пострадали
хора.
Относима към установените факти е разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.''А'' от
ЗДвП, която вменява задължение на водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие с причинени само имуществени вреди да окаже
съдействие за установяване на вредите от него.
Касае се за пълно несъответствие между установени факти и правна квалификация,
което е неостранимо във възивното производство, поради което НП следва да бъде отменено
и в тази част.
При този изход от делото на жалбоподателя се дължат разноски, такива са поискани и
са представени доказателства , че са сторени.
АНО следва да бъде осъден да заплати и разноските , сторени от СРС.
ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.1, ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление N N 23-4332-033168/15.01.2024 г. , издадено
от началник група към СДВР, Отдел „ПП“, с което на В. И. В. с ЕГН ********** са
наложени административни наказания, както следва: 1. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б.“б“ и 2 от ЗДВП на основание чл. 179, ал. 2, пр.
1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР ДА ЗАПЛАТИ на В. И. В. с ЕГН ********** , сумата в размер на
1250 лева, представляваща разноски за един адвокат.
4
ОСЪЖДА СДВР ДА ЗАПЛАТИ на СРС, сумата в размер на 24,55 лева, разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5