№ 217
гр. Шумен, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:София Анд. Р.
Членове:Нели Г. Батанова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
като разгледа докладваното от София Анд. Р. Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20253600600268 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.
С присъда № 10 / 05.03.2025 г. постановена по НЧХД № 631/24 г.
Шуменският районен съд е признал подсъдимия Е. А. Х. с ЕГН ********** за
невиновен в това, че на 05.01.2024 г. в гр.Шумен в жалба до ОД МВР-
гр.Шумен с входящ номер 812102-19/05.01.2024 г. е приписал на Й. Х. Й. на
длъжност старши полицай в Група Патрулно Постова дейност към РУ Шумен
при ОД МВР – Шумен, като изпълняващ задачи в наряд като АПЕ Явор 2 на
24.12.2023 г. извършване на престъпление от общ характер по чл.282, ал.1 от
НК и на основание чл.304 от НПК го оправдал за деянието по чл.148, ал.2 от
НК, във вр. с чл.148, ал.1, т.2 от НК, във вр. с чл.147, ал.1 от НК.
С присъдата признал подсъдимия Е. А. Х. с ЕГН ********** за
невиновен в това, че на 05.01.2024 г. в гр.Шумен в жалба до ОД МВР-
гр.Шумен с входящ номер 812102-19/05.01.2024 г. е приписал на Ц. Е. И. на
длъжност старши полицай в Група Патрулно Постова дейност към РУ Шумен
при ОД МВР – Шумен, като изпълняващ задачи в наряд като АПЕ Явор 2 на
24.12.2023 г. извършване на престъпление от общ характер по чл.282, ал.1 от
НК и на основание чл.304 от НПК го оправдал за деянието по чл.148, ал.2 от
1
НК, във вр. с чл.148, ал.1, т.2 от НК, във вр. с чл.147, ал.1 от НК.
Отхвърлил изцяло предявения от частния тъжител Й. Х. Й. граждански
иск срещу Е. А. Х. за сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на деянията по
чл.148, ал.2 от НК, във вр. с чл.148, ал.1, т.2 от НК, във вр. с чл.147, ал.1 от НК
като неоснователен.
Отхвърлил изцяло предявения от частния тъжител Ц. Е. И. граждански
иск срещу Е. А. Х. за сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на деянията по
чл.148, ал.2 от НК, във вр. с чл.148, ал.1, т.2 от НК, във вр. с чл.147, ал.1 от НК
като неоснователен.
На основание чл.190, ал.1 от НПК осъдил Й. Х. Й. да заплати на Е. А. Х.
направените деловодни разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 600
/шестстотин/ лева и 45 /четиридесет и пет/ лева – платен депозит за съдебно-
почеркова и техническа експертиза.
На основание чл.190, ал.1 от НПК осъдил Й. Х. Й. да заплати по сметка
на ШРС деловодни разноски в размер на 175, 83 /сто седемдесет и пет лева и
осемдесет и три стотинки/ и 5 /пет/ лева за издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.190,, ал.1 от НПК осъдил Ц. Е. И. да заплати на Е. А. Х.
направените деловодни разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 600
/шестстотин/ лева и 45 /четиридесет и пет/ лева – платен депозит за съдебно-
почеркова и техническа експертиза.
На основание чл.190, ал.1 от НПК осъдил Ц. Е. И. да заплати по сметка
на ШРС деловодни разноски в размер на 175, 83 /сто седемдесет и пет лева и
осемдесет и три стотинки/ и 5 /пет/ лева за издаване на изпълнителен лист.
Срещу така постановената присъда на Шуменския районен съд в
предвидения в закона срок е подадена въззивна жалба от Ц. Е. И. и Й. Х. Й.,
чрез адв.Д. Д. от ШАК, упълномощен повереник на частните тъжители и
граждански ищци. В жалбата се излагат доводи, че присъдата е неправилна и
необоснована, постановена в нарушение на материалния и процесуалния
закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на тъжителите.
Към жалбата е депозирано и допълнително изложение, в което се
посочват доводи, свързани с неправилна интерпретация на доказателства по
2
делото, липса на анализ на приетите по делото заключения на съдебно-
медицински експертизи, неправилни правни изводи относно съставомерността
на деянието по чл.147, ал.1 от НК. Прави се искане присъдата да бъде
отменена, като бъде постановена нова, с която подсъдимия да бъде признат за
виновен и осъден за деяние по чл.148, ал.2 от НК, във вр. с чл.148, ал.1, т.2 от
НК, във вр. с чл.147, ал.1 от НК и осъден да заплати обезщетение по
предявените граждански искове от Ц. Е. И. и Й. Х. Й..
Жалбата се поддържа в съдебно заседание от частните тъжители и
граждански ищци и техния процесуален представител адв.Д. Д. от ШАК, като
се доразвиват доводите, изложени в същата. Прави се искане съдът да отмени
оправдателната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимият
за виновен по повдигнатите му обвинения и да уважи предявените граждански
искове от гражданските ищци.
Подсъдимият Е. А. Х. редовно призован не се явява в съдебно заседание.
Процесуалният му представител - адв. Ф. Л. от ШАК намира, че жалбата
подадена срещу присъдата страда от порок, като в същата не е конкретизирано
по кое от двете предявени обвинения се иска признаване на подсъдимия за
виновен. Излага се довод, че в подадената от подсъдимия жалба до Директора
на ОДВДР гр-Шумен не се излагат твърдения за извършено престъпление по
чл.282 от НК, а се посочва, че не са предприети действия по отразяване
изявлението на пострадалата, че в състояние на гняв е повредила автомобила
на подс.Е. А. Х.. Излага се довод, че подс.Х. е бил задържан в ареста без да
знае за какво е задържан и без да му е връчена заповедта за задържане. Излага
се довод, че липсва разгласяване на позорно обстоятелство от страна на
подсъдимия, а съдържанието на жалбата е разпространено по служебен път.
Излага се довод, че подсъдимия е упражнил правото си на жалба. Прави се
искане присъдата да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.
Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените
доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 313 - 314
от НПК установи наличие на обстоятелства по чл. 337, ал.3, във вр. с чл.
334, т. 3 от НПК.
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Е. А. Х. живеел в гр.Шумен, бул. ****** № 21 заедно със
3
семейството си. На 24.12.2023г., късно вечерта, подсъдимият лежал в дома си,
когато след 24,00 часа, приятелката на сина му - Д. се прибрала. Съпругата на
подс. Х. попитала Д. къде е синът им, на което тя отговорила, че бил пред
жилищния блок, където две момчета го срещнали и говорили. Съпругата на
подсъдимия излязла на терасата да види какво става със сина им, след което се
върнала и му казала да слиза пред блока, че нещо се карали. Първоначално
подсъдимият Х. не искал да се разкарва, но тъй като съпругата му настоявала -
той тръгнал. През това време Д. излязла да види какво се случва пред входа.
Подсъдимият както бил с домашните си дрехи, обул едни чехли и слязъл пред
входа. Отворил входната врата на блока и видял откъм лявата си страна
бившата приятелка на сина му - Р. и Д. да се бият. Двете били направо на
земята, като Р. над Д.. Подсъдимият отишъл до тях, хванал Р. за дрехите и я
издърпал. Д. се изправила и застанала зад него. Р. застанала пред подс. Е. Х. и
му казала: „какво искаш бе дъртак?“, хванала го за блузата и я скъсала.
Подсъдимият, тъй като тръгнал набързо не си бил взел телефона, поради което
казал на Д. да се обади на тел. 112. В това време при тях пристигнал синът на
подсъдимия Денис и Максун и питали какво става. Лично подсъдимия Х. от
телефона на Д. се обадил на тел.112 и съобщил, че една жена му скъсала
ризата и повикал полиция.
След 5-6 минути пристигнали тъжителите Й. Х. Й. и Ц. Е. И., старши
полицаи в ГППД към РУ-Шумен. Двамата установили лицето Р., което имало
кръв около устата и била с разрошена коса Р. обяснила на двамата тъжители,
че й бил нанесен побой от бащата на бившия й приятел и им посочила
подсъдимия Е. Х.. По това време към тъжителите Й. и И. се приближил и
самия подсъдим, който бил със скъсана тениска, който пък им обяснил, че не е
нанасял удари на Р., а е защитил сегашната приятелка на сина си.
Подсъдимият Е. Х. заявил на тъжителите, че са имали и предишни конфликти
с Р.. Докато тъжителите Й. и И. разговаряли с подсъдимия пристигнал екип на
ЦСМП и отвел Р. за преглед. Тъжителите Й. и И. предприели задържане на
подс. Е. Х., тъй като Р. го посочила за извършител. Подсъдимият Е. А. Х. бил
задържан на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР. Тъжителите първо отвели
подсъдимия в МБАЛ Шумен, за да му бъде извършен медицински преглед.
Там снели писмени сведения от Р., където тя категорично посочила подс. Е. Х.
като единствения, нанесъл й побой. След като разбрали, че здравословното
състояние на подсъдимия е добро, двамата тъжители го отвели в РУ Шумен.
4
Подсъдимият съобщил на тъжителите, че сутринта в 07,00 часа трябва да се
яви на работа. Около 06,00 часа на 25.12.2023г. подсъдимият бил освободен от
помещенията за задържане от свидетеля Я. Х. Р., като подписал заповед за
задържане, протокол за обиск и декларация за права. Тъй като подсъдимият Е.
Х. смятал, че не е трябвало него да задържат, били му нарушени гражданските
права и служителите на РУ Шумен не обърнали внимание на неговите думи,
на 05.01.2024г. депозирал жалба до директора на ОД МВР Шумен с вх. №
812102-19. С жалбата, подс. Е. Х. молел да бъдат предприети действия по
установяване лицата, съпричастни с инцидента с оглед пълното и точно
изясняване на казуса, както и да бъдат предприети действия по реализиране
отговорността на въпросната Р. за повреждането на автомобила му, за което
имал депозиран сигнал. Молел да бъдат предприети действия според
правомощията за недопускане на повреждане на друго негово имущество,
предвид изявленията на Р. в тази насока.
По повод жалбата на подсъдимия Х. била извършена проверка по реда
на „Правила за организацията на работата в МВР с предложенията и
сигналите“. Проверката приключила с Доклад, изготвен на 02.02.2024г.
Изводите в доклада били, че липсват данни за извършено престъпление от общ
характер, както и данни за извършено дисциплинарно нарушение от страна на
мл. инсп. Ц. Е. И. и мл. инсп. Й. Х. Й.. Докато траяла вътрешната проверка, по
жалбата на подс. Е. Х., тъжителите се почувствали унизени и обидени, била
опетнена професионалната им репутация. По повод извършваната вътрешна
проверка тъжителите Й. Й. и Ц. И. посетили поотделно кабинета на д-р С., за
което им били издадени съответните амбулаторни листи.
Така приетата фактическа обстановка първоинстанционният съд приел
за установена въз основа на разпитаните в съдебно заседание свидетели - Й. Т.
Т., Д. С.П., Я.Р. Х., И. А. О., обясненията на подсъдимия Е. А. Х., както и от
събраните в хода на съдебното производство доказателства, които са
приобщени по реда на чл.283 от НПК. С най-голямо значение за изясняване на
фактическата обстановка ШРС е приел, че са обясненията на подсъдимия Х..
Приел е, че никой от разпитаните свидетели лично не е възприел
съдържанието на жалбата на подсъдимия Е. Х., нито конкретно са
присъствали на писането й. Изложил е мотиви, че заключенията на
изготвените съдебно- почеркова и техническа на документи експертиза и
5
двете съдебно психиатрични експертизи са пълни и обективно дадени и ги
кредитирал изцяло.
Шуменският окръжен съд след анализ на събраните по делото
доказателства намира, че приетата за установена фактическа обстановка
следва да се допълни въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
пред въззивната инстанция доказателства. По безспорен начин се установява,
че на постр.Р. Г. са били нанесени травматични увреждания. Пред
полицейските служители, изпратени на местопроизшествието като
извършител същата посочила подс.Е. Х.. От изисканите и приобщени по
съответния процесуален ред записи до тел.112 се установява, че на 25.12.2023
г. са регистрирани две обаждания- на пострадалата Р. Г. и на подс.Е. А. Х.. Г.
съобщава за нанесен й побой от възрастен мъж, като посочва името му Е. А..
Посочва, че с него са и още двама,трима мъже. Моли да бъде изпратена
полиция и бърза помощ на адреса. В позвъняването си до теб.112, Е. А. Х. е
посочил, че една госпожа го е нападнала и му е скъсала дрехите. Посочва, че
не познава госпожата. В обаждането си до тел.112, подс.Е. Х. не посочва
никаква конкретика относно случилото се, твърди че на жената „нищо й
няма“ и иска да бъде изпратена полиция.
От приложените по делото писмени материали от извършена проверка в
ОВМВР – гр.Шумен се установява, не при задържането на Е. А. Х. е съставена
заповед за задържане на лице с рег.№372 от 25.12.2023 г., подписана лично от
него. Копие от заповедта била връчена на задържаното лице, ведно с подписан
от него протокол за обиск на лице.
В хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция са разпитани
свидетелите В. Караниколова, съпруга на частния тъжител Й. Х. Й., Р. Т. И.,
майка на частния тъжител Ц. Е. И. и Д. Р. Д. /съжителка на втория частен
тъжител/.
Свид.Караниколова посочва, че съпругът й Й. Й. споделил за проверка
водена срещу него и негов колега, същият бил депресиран от това, подтиснат и
се държал по различен начин. Наложило се да посети психиатър. Чувствал се с
накърнено достойнство и притеснен от проверката, тъй като си е свършил
работата, а срещу него образуват дело.
Свид.Р. И. посочва, че синът й Ц. И. е споделил, че срещу него има
заведена жалба и от тогава не се чувствал добре, бил разстроен и притеснен.
6
Посочва, че тревожното му състояние е било продължително.
Свид.Д. Д. посочва, че частния тъжител Цв.И. във връзка със жалбата и
вътрешната проверка е бил много притеснен, много стресиран, не можел да
спи спокойно и поради това ходил и на психиатър. Състоянието на тревожност
продължило по време на проверката и известно време след това.
Шуменският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото гласни
и писмени доказателства, намира за правилни правните изводи на
първоинстанционния съд по отношение на липсата на съставомерност на
деяние по чл.148, ал.2, във вр.с чл.148, ал.1, т.2, предл.2 от НК, във вр. с
чл.147, ал.1 от НК спрямо всеки от един от частните тъжители. Съдебната
практика е категорична, че за да е налице разпространение на клеветата чрез
печатно произведение или по „друг начин“ е нужно разпространението й да
бъде доведено до знанието на по-широк кръг от хора. В този смисъл е
решение №28/1972 г. по н.д.№622/71 г., ІІ н.о. на ВС. С действията си
подсъдимият е следвало да осъществи това разпространение. В конкретният
случай узнаването на трети лица, от кръга на колегите и близките на частните
тъжители за посочените обстоятелства в жалбата е в резултат на извършваната
вътрешна проверка спрямо тях. Липсва прекия умисъл у подсъдимия да
разпространи приписването на престъпление сред по-широк кръг хора, тъй
като той е депозирал жалба пред ОДМВР-Шумен. В депозираната жалба от
подсъдимия не се сочат действия или бездействия на частните тъжители,
които да покриват признаците на деяние по чл.282 от НК. Излагат се
твърдения, че на подсъдимия не е била връчена заповед за задържане. В
жалбата подсъдимият изразил несъгласието си с действията на полицията по
задържането му, вземайки предвид сигнала на потърпевшата Р. Г., без да се
разпитат всички присъстващи на инцидента лица. Прави се искане за пълно и
точно изясняване на казуса и да се предприемат действия по реализиране на
отговорност на Р. Г. за повреждането на неговия автомобил, за което има
депозиран сигнал. Относно липсата на съставомерност за деяние по чл.148,
ал.2, във вр. с чл.148, ал.1, т.2, предл.2 от НК, във вр. с чл.147, ал.1 от НК
спрямо двамата частни тъжители първоинстанционния съд е изложил правни
доводи, които са съобразени с установените факти по делото и със съдебната
практика. Същите изцяло се споделят от настоящата съдебна инстанция и не
следва да се преповтарят.
7
В подадената жалба от подсъдимия до Директора на ОДМВР гр.Шумен
от 05.01.2024 г. се съдържат твърдения за допуснати нарушения от страна на
полицейските служители, изпратени по подадените сигнали до тел.112.
Излагат се твърдения за непредприемане от тяхна страна на действия по
изясняване на ситуацията, като са взели предвид единствено изложеното от
потърпевшата и без да разпитат другите присъстващи на инцидента са
пристъпили към неговото задържане. Излагат се твърдения, че не му е връчена
заповед за задържане.
Изложените в депозираната жалба твърдения са послужили като
основание за започване на вътрешна служебна проверка в ОДМВР – гр.Шумен
с цел изясняване на фактите по задържането на жалбоподателя и
представляват ли действията на полицейските служители нарушение на
етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и налице си
данни за извършено престъпление от тях или дисциплинарно нарушение.
Проверката е приключила с доклад от 02.02.2024 г от Началник ГППД
ст.инспектор Д.Абрашев, в който се съдържат изводи, че липсват данни за
извършено престъпление от общ характер, както и данни за извършено
административно нарушение от страна на мл.инсп.Ц. Е. И. и мл.инсп. Й. Х.
Й.. Изготвено е предложение да не се образува производство за търсене на
дисциплинарна отговорност спрямо държавните служители мл.инсп.Ц. Е. И. и
мл.инсп. Й. Х. Й., а сигналът в писмо с вх.№ 812102-19/05.01.2024г. от Е. А.
Х. да се приеме за неоснователен.
Подадената жалба, поставила началото на вътрешна проверка за
изясняване действията на частните тъжители Ц. Е. И. и Й. Х. Й. предизвикало
у тях притеснение и безпокойство, отрицателни емоционални преживявания,
свързани със засягане на личната и професионалната им чест и достойнство
пред колегите им в РУ-Шумен. По време на проверката в присъствието на
служители от РУ-Шумен и Началник група „Патрулно постова дейност“ в РУ-
Шумен били възпроизведени записи със 16 бр. файлове, съдържаща
видеоинформация, относима към извършваната проверка. Изискани и
приложени били и всички относими писмени документи, свързани със
задържането на Е. А. Х. за 24 часа по реда на ЗМВР в РУ-Шумен.
По категоричен начин е изяснено, че е издадена заповед за задържане на
лицето Е. А. Х., както и че същата му е била връчена. Следва да се посочи, че
8
в настоящото производство съдът не следва да извършва проверка по
обосноваността и законосъобразността на издадената заповед за задържане по
реда на ЗМВР, тъй като е налице специален ред за това, визиран в чл.72, ал.4
от ЗМВР. Видно от събраните по делото доказателства издадената заповед за
задържане не е била обжалвана от страна на задържаното лице. Изложените в
жалбата твърдения, че полицейските служители при пристигане на
местопроизшествието не са изяснили ситуацията и не са разпитали всички
присъстващи лица преди задържането на Е. А. Х. представлява приписване на
допуснати дисциплинарни нарушения от страна на служителите от патрулния
екип. Полицейските служители, изпратени по подаден сигнал до тел.112 за
бита жена са предприели действия по установяване на пострадалото лице и
сочения от него извършител на побоя. Предприели са действия и по
установяване на лицата, присъствали на инцидента. Основните задължения на
пристигналия полицейски екип е да осигури реда и да преустанови
извършването на противоправни прояви от страна на гражданите, а не да
проведе пълно изясняване на казуса и изясняване на мотиви, които са довели
до възникване на инцидента.
Предвид изложеното, настоящата инстанция счита, че от събраните по
делото доказателства по безспорен начин се установява, че в депозираната
жалба до директора на ОДМВР-Шумен подс. Е. А. Х. е изложил неверни
твърдения относно неизпълнение на служебни задължения на полицейските
служители Ц. Е. И. и Й. Х. Й., които са били предмет на вътрешна служебна
проверка спрямо тях. Същата е породила притеснения, безпокойство от
неправомерно отправените им със жалбата обвинения, във връзка с
изпълнение на служебните им задължения. По време на цялата проверка
/продължила близо месец/ те са изпитвали притеснения и чувство на
тревожност от нейния резултат, чувствали са се с унижени чест и достойнство
като служители на МВР и като хора, които дори в обикновения си живот
постоянно са в помощ на другите. Извършеното от подсъдимия не съставява
деяние по НК, но представлява причиняване на деликт, изразяващ се в
неоснователно излагане на факти за допуснати нарушения на служебни
задължения от полицейския екип, част от който са били частните тъжители Ц.
Е. И. и Й. Х. Й.. Наличието на осъществен деликт от подсъдимия поражда и
необходимостта да се реши въпроса за отговорността за обезщетяване на
причинените с него вреди.
9
Видно от събраните в хода на наказателното производство гласни
доказателства – показанията на свид. В. Караниколова, съпруга на частния
тъжител Й. Х. Й., Р. Т. И., майка на частния тъжител Ц. Е. И. и Д. Р. Д.
/съжителка на втория частен тъжител/ в резултат на подадената жалба и
започната проверка частните тъжители Й. Х. Й. и Ц. Е. И. са били притеснени,
с нарушен сън, с променено поведение, чувствали са се обидени от
несправедливите и неснователни спрямо тях обвинения за допуснати
нарушения.
Видно от заключението на съдебно-психиатричната експертиза, прието
в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд се установява, че
: Събитията по задържането на Е. Х. на 25.12.2023 г., подадената от него
жалба до ОДМВР - Шумен на 05.01.2024 г. и последващата вътрешна
проверка, са предизвикали у осв.Ц. И. психичен дисстрес, засягащ базови за
освидетелствания ценности- чест, достойнство и професионални качества.
Той е преживял случилото се като носещо значителен негативен заряд и
уронващо авторитета и позицията му в службата и обществото, изпитвал
е несигурност, съмнения и притеснения за отношението към него и
професионалното му бъдеще, имал е промени в настроението, нарушения в
съня, умствено „предъвкване“ на станалото. Описаното състояние
съответства на критериите за Кратка адаптационна реакция по МКБ Х.
Осв.И. е съумял да мобилизира психичния си потенциал, запазвайки
добър контрол над поведението си и функционирайки пълноценно и отговорно
при изпълнение на трудовите си ангажименти. Били са налице промени като
тревожност, колебания към потиснатост, фиксация към събитието,
редуциране на обичайните контакти, отзвучали известно време след
приключване на проверката и обявяването на резултатите от нея.
Видно от заключението на съдебно-психиатричната експертиза, прието
в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд се установява, че
предизвиканата вътрешна проверка на работата на Й. Й. по повод жалба на
Е. Х. е причинила у освидетелствания преживявания на несигурност, обида,
унижение, накърнено достойнство. В хода на случващото се доминиращи са
били умствената фиксация към станалото, преработката му в мислите на
освидетелствания, персистиране на усещането за несправедливост,
нарушено самочувствие, съпътствани от инсомния, нощни пробуждания,
10
потиснато настроение, ограничение в контактите- симптоми на Кратка
адаптационна реакция по МКБ Х.
Психологичната реакция при освидетелствания е отговор на
отправените обвинения за нарушаване на служебните задължения. Тя е в
рамките на негативния афективен регистър и е причинила леки нарушения в
социалното функциониране, постепенно редуцирани по интензивност и
отзвучали в рамките на месец и половина.
Съгласно Тълкувателно решение №1/04.02.2013 г. на ВКС по т.д.
№2/2012 г. на ОСНК, „гражданската отговорност в наказателния процес
може да бъде потърсена и без да е установена наказателната отговорност
на дееца. Такива са случаите, при които не е изключен гражданския деликт:
престъпна обективна или субективна несъставомерност на
инкриминираното деяние; при погасена наказателна отговорност, поради
изтичане на предвидената в НК давност, както и при освобождаване от
наказателна отговорност. Изложените съображения предопределят
правомощието на наказателния съд да се произнесе по гражданския иск,
приет за съвместно разглеждане, не само при осъдителни, но и при
оправдателни присъди, като го задължава да реализира необходимите
процесуални действия съгласно нормативните изисквания и данните по
делото, и да постанови законосъобразен и обоснован съдебен акт в частта
за гражданско-правната претенция.“
Предвид изложеното настоящия съдебен състав намира, че предявените
от частните тъжители граждански искове са основателни и следва да бъдат
уважени.
По отношение на доводите, изложени от страна на процесуалния
представител на подсъдимия:
Излага се довод, че въззивната жалба, подадена от частните тъжители
срещу присъдата страда от порок, като в същата не е конкретизирано по кое от
двете предявени обвинения се иска признаване на подсъдимия за виновен,
поради което в тази й част се явява недопустима. Съдът намира така
изложения довод за неоснователен. Жалбата е подадена от двамата частни
тъжители и искането подсъдимия да бъде признат за виновен по предявеното
му обвинение касае конкретното предявено от всеки от тях обвинение. По
изложените съображения съдът намира, че жалбата е процесуално допустима.
11
Излага се довод, че в подадената от подсъдимия жалба до ОДМВР
гр.Шумен не се излагат твърдения за извършено престъпление по чл.282 от
НК, а че не са предприети действия по отразяване изявлението на
пострадалата, че в състояние на гняв е повредила автомобила на подс.Е. А. Х..
Излага се довод, че подс.Х. е бил задържан в ареста без да знае за какво е
задържан и без да му е връчена заповедта за задържане. Излага се довод, че
липсва разгласяване на позорно обстоятелство от страна на подсъдимия, като
обстоятелствата от жалбата са разпространени по служебен път. Съдът намира
така изложените доводи за частично основателни касателно липсата на
изложени твърдения за извършено престъпление по чл.282 от НК от
полицейските служители в депозираната жалба. Съдът по-горе в мотивите си е
изложил доводи, които са свързани с липсата на такива твърдения, поради
което не следва да ги преповтаря. Съдът намира, че изложените от
подсъдимия твърдения в жалбата, че полицейските служители не са
предприели действия по отразяване изявлението на пострадалата, че в
състояние на гняв е повредила автомобила на подс.Е. А. Х., както и че подс.Х.
е бил задържан в ареста без да знае за какво е задържан и без да му е връчена
заповедта за задържане, по своя характер са такива, които представляват
сигнал до по- горестоящ административен орган- Директора на ОДМВР
гр.Шумен за допуснати нарушения на служебни задължения от полицейските
служители, участващи при задържането на подсъдимия Именно тези
твърдения, изложени в жалбата са били предмет на вътрешна служебна
проверка спрямо двамата частни тъжители. Неоснователността на изложените
твърдения е била установена в хода на проверката и същата е приключена с
доклад съдържащ извод за липса на допуснати нарушения и извършени
престъпления от страна на частните тъжители при задържането на подсъдимия
Е. А. Х. на 25.12.2023 г. Безспорно в хода на тази проверка е установено, че на
подсъдимия е връчена заповед на задържане. В хода на съдебното следствие
пред първоинстанционния съд безспорно е доказано, че подсъдимият лично е
подписал издадената му заповед за задържане. По изложените съображения
съдът намира изложения от защитата довод като неоснователен и имащ за цел
да обслужи защитната теза на подсъдимия.
Излага се довод, че липсва разгласяване на позорно обстоятелство от
страна на подсъдимия, а съдържанието на подадената от него жалба е
разпространено по служебен път. Съдът намира изложения довод за частично
12
основателен. Узнаването на изложените неверни твърдения в жалбата от други
служители на РУ-Шумен и на ОДМВР гр.Шумен представлява разгласяване
на обстоятелство по друг начин. Изложените обстоятелства в жалбата не
могат да бъдат квалифицирани като позорни, като същите не носят
признаците да приписване на престъпление по чл.282 от НК, както съдът
посочи по-горе в мотивите си.
Излага се довод, че подсъдимият е упражнил правото си на жалба. Съдът
намира, че действително подсъдимият има право да подава жалба и че същият
е упражнил това си право, като е подал такава до Директора на ОДМВР-
Шумен на 05.01.2024 г. Като гражданин, освен права, подсъдимият има и
задължения да не накърнява правата на други лица, поради което не следва в
жалбата до надлежния орган да посочва неверни твърдения, целящи да
злепоставят пред по-горестоящ орган полицейските служители, които са го
задържали при изпълнение на служебните им задължения. Именно това се
установява, че подсъдимият е сторил и с извършеното е причинил
непозволено увреждане на частните тъжители.
По изложените съображения подадената въззивна жалба от частичните
тъжители в гражданско осъдителната част на присъдата се явява основателна.
Присъдата следва да бъде изменена, като бъде отменена в частта, в която са
отхвърлени изцяло предявените граждански искове за неимуществени вреди
от гражданските ищци следва да бъде отменена и вместо това подсъдимият
следва да бъде осъден да заплати на Й. Х. Й. предявения иск за
неимуществени вреди в размер на 2000 /две хиляди/ лева, ведно със законната
лихва от датата на деликта и на Ц. Е. И. предявения иск за неимуществени
вреди в размер на 2000 /две хиляди/ лева, ведно със законната лихва от датата
на деликта.
При определяне на размера на присъдените обезщетения на частните
тъжители съдът взе предвид преживените от всеки един от тях емоционални
страдания- притеснения, безпокойство, уронване на доброто им име и
професионална чест пред колегите им и пред по-горестоящите в служебно
отношение служители на ОДМВР –гр.Шумен и РУ-Шумен. Претърпените от
частните тъжители страдания са били за продължителен период от време и са
се отразили на нормалното им ежедневие, както и на общуването с членовете
на семействата им и с колегите им.
13
Присъдата следва да бъде потвърдена в наказателно-оправдателната й
част като правилна и законосъобразна, а жалбата от частните тъжители за
признаване на подсъдимия за виновен за деяние по чл.148, ал.2, във вр. с
чл.148, ал.1, т.2, предл.2 от НК, във вр. с чл.147, ал.1 от НК следва да се
остави без уважение.
Предвид гореизложеното, въззивната инстанция намира, че присъдата
на ШРС следва да бъде изменена, като бъде отменена и в частта, в която
частните тъжители са осъдени да заплатят на подсъдимия направените
разноски по делото и деловодните разноски.
В наказателно-оправдателната част присъдата следва да се потвърди
като правилна и законосъобразна, поради което направените по делото
деловодни разноски, платени от бюджета на ШРС следва да останат за сметка
на съда.
По отношение на направените от страните разноски в наказателното
производство, като взе предвид предвид оправдаването на подсъдимия по
предявените му обвинения и осъждането му за заплащане на граждански
искове на частните тъжители, съдът намира, че не следва да разпределя
направените разноски за адвокатско възнаграждение и деловодни разноски,
като същите следва да останат за сметка на страните, както са направени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 10 / 05.03.2025 г. постановена по НЧХД № 631/24
г. по описа на Шуменския районен съд, като я отменя в частите, в които са
отхвърлени гражданските искове, предявени от частните тъжители, както и в
частта, в която частните тъжители са осъдени да заплатят на подсъдимия
направените разноски по делото и деловодните разноски и вместо това
постановява:
Осъжда подсъдимия Е. А. Х. с ЕГН ********** да заплати на частния
тъжител Й. Х. Й. с ЕГН ********** граждански иск за неимуществени вреди в
размер на 2000 /две хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на деликта - 05.01.2024г.
Осъжда подсъдимия Е. А. Х. с ЕГН ********** да заплати на частния
14
тъжител Ц. Е. И. с ЕГН ********** граждански иск за неимуществени вреди в
размер на 2000 /две хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на деликта - 05.01.2024 г.
Осъжда подсъдимия Е. А. Х. с ЕГН ********** да заплати по сметка на
Шуменския Районен съд държавна такса върху уважените граждански искове
в размер на 160 /сто и шестдесет/ лева и 5 /пет/ лева за издаване на
изпълнителен лист.
Направените по делото деловодни разноски, платени от бюджета на
ШРС остават за сметка на съда.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
На основание чл.340 ал.2 от НПК на страните да се изпрати писмено
съобщение, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15